 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
От всичко по много
преди: 3 години, 3 месеца, прочетена 618 пъти
Тъжна съм, имам нужда от подкрепа. Изморих се да бъда спасителен кораб за всеки, по всяко време. Имам нужда да бъда чута, обичана, уважавана, харесвана. Изморих се да се старая, да покривам очакванията на родителите ми. Обичам ги, не искам да ги разочаровям, но не чувствам подкрепата им, за баща ми е важно да ми дава пари ако имам нужда, останалото не е от значение. Майка ми започна работа, която не позволява да се чуваме често (живеем на 200 километра едни от други). Освен това аз също работя и се разминаваме. Тъжна съм и ми се плаче. Не знам от къде да започна. Давам си сметка, че проблемите ми са незначителни и би трябвало да се справя, но в момента ми е трудно. През миналата година преживях неприятна раздяля с дългогодишния ми партньор, който се оказа неподходящ за мен, понеже съм твърде чувствителна и думите му, често ме караха да се чувствам зле. Освен това не успях да завърша висшето си образование, завърших семестриално, но "влача" няколко изпита, при един преподавател. Имам чувството, че не ме харесва и колкото и пъти да се явя на поправка, той намира за какво да се хване. Сигурна съм, че не съм перфектна, но не съм и чак толкова глупава, че да не мога да се справя с тези изпити (опитвам се да завърша специалност "Социална педагогика"). В същото време родителите ми ме упрекват за това, от време на време задават въппоси по темата и кога са изпитите. Това допълнително ме кара да се чувствам зле, защото те имат очаквания, а аз все повече губя надежда и вяра, че ще мога да се справя...
Също така страдам от липсата на пъртньор, самотата ме дразни. Искам да имам човек до себе си, но знам, че съм твърде обсебваща и ревнива и това ме спира. Искам, когато срещна даден човек да бъдем щастливи заедно, този човек да копнее, за компанията ми, както и аз за неговата. Дори не знам дали това е възможно, но имам нужда да се грижа за някой, да му показвам колко е значим за мен, да го правя щастлив...но това е обсебване според хората, с които го споделям.
След толкова много негативизъм, бих споделила и противоположното. Лъча светлина в живота ми е това, че работя с деца, които безкрайно много обичам и ме обичат.
Благодаря ти, че отдели време, за да прочетеш написанато от мен!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 3 месеца hash: 9e39c78ef4 |
|
1. Здравей.
Момиче, ти можеш! Давай, ще преминеш и през това :) Мисли положително и всичко ще се нареди. За всичко има време, просто малко кураж и усмивки.
Стегни се и ги вземи проклетите изпити! Отиди с усмивка и тоя преподавател ще те пусне. Вярваме в теб!
Давай момиче и не се отказвай :) Живота е твърде хубав за да се депресираш.
А любовта ще дойде сама лека и полека. Не я мисли толкова ♥ Живей си живота.
Успех момиче.
|
| преди: 3 години, 3 месеца hash: 6feea6e2d3 |
|
2. Може би проблема ти е, че си нямаш никого, само хора, които не само, че не те разбират, но и не им се иска. Това ще помогне да създадеш повече вяра в себе си, да проимаш най-важния човек в живота ти, теб.
Това като дойде, ще дойде и точния партньор, иначе партньори е възможно да ги търсиш само за да ти запълват дупките, които ти сама трябва да запълниш, чрез изграждане, откриване на себе си.
"Бутай" както се казва, работи върху нещата, които сега ги виждаш като единствените вратички, дори и да не знаеш какво има след тези вратички.
Минаваш ли през ада, продължавай да вървиш.
Когато танцуваш с дявола чакаш песента да свърши.
И нещо, което ще те посъветвам за родителите ти и за всички, които те сдухват и се държат безчувствено с теб.
Ако имаш възможност отиди и заживей сама.
Ограничи контакт с такива хора. Когато мислиш своите си мисли, те нещата сами се подреждат. Логично се чувстваш зле, когато ти насаждат в главата мисли, които да мислиш, не защото ти искаш, а защото те искат. Чувстваш се зле, защото такива хора те карат да живееш тяхната истина, а не твоята. Притискането не е разговор с добро намерение и разбиране.
Или ги научи/научете се да провеждате разговор на истинско ниво с родителите ти, или ако виждаш, че нямат намерения да разберат, че те карат да се чувстваш зле, да осъзнаят и да се променят, то заживей сама и ограничи контакт. Роднините са роднини, не е задължително някой като ти е роднина, да те разбира и да ти е и приятел, дори родителни.
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
