Искам съществена промяна, която просто не се случва - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (107870)
 Любов и изневяра (25913)
 Секс и интимност (12687)
 Тинейджърски (21066)
 Семейство (5514)
 Здраве (8587)
 Спорт и красота (4438)
 На работното място (2551)
 Образование (6688)
 В чужбина (1437)
 Наркотици и алкохол (1006)
 Измислени истории (765)
 Проза, литература (1578)
 Други (15493)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Искам съществена промяна, която просто не се случва
преди: 10 месеца, 29 дни, прочетена 998 пъти
Здравейте,


Попаднах в някаква дупка. Не мога да твърдя, че пандемията, изолацията и т.н. мерки са причината за това, по-скоро е отдавна таен мрак в душата ми.
Не знам какво и зашо се случи...накратко - обичам един човек вече 14 години, който все идва и си отива в и от живота ми, което смятам, че ще продължи да се случва и занапред. Не можем да сме заедно поради причини много, една, от които е, че се оказахме и роднини. Вече не помня какъв човек бях преди това, защото повечето от съзнателния ми живот премина в това русло. Даже не знам дали мога да се определя...Дете на разведени родители съм, баща ми не се интересува от мен (не ми тежи особено, но все пак), даже ме нарече "боклук като майка си" при последния ни разговор. Заминах за чужбина да уча, но попаднах на криминално проявени индивиди и замалко не влязох в затвора (живях в квартира със сводник). Върнах се и нищо...(записах да уча уж каквото ми харесва, но губя желание вече за каквото и да е било), работих по 12-13ч, за да не искам пари от майка ми (която си създаде и друго семейство).
Няма да задълбавам, защото ми става зле, докато пиша за това.
Започнах обаче нещо ново, нетипично за мен. Започнах да тренирам.
Отслабнах и отслабвам, но не виждам разлика в отношението ми към самата мен. Продължвам да се мразя и да се наказвам, да съм обсебена от един човек, да не се смятам за красива, да не излизам, да не общувам...Мислех, че като вляза във форма, нещо магически ще се промени. Да, ама не. Чувствам, че не съм там, където трябва да съм..., че семейството ми не е моето семейство, че средата ми е друга...
По-лошото е, че не знам дали мога да променя нещо. Дали имам силите и дълновидността да прозра кой е моят път. Казвам си, "не умирай....какво ще стане, някой може да поплаче за теб (майка ми) два-три месеца, година-две и после все едно никога не си била" ...Не ми се умира, наистина. Но не ми се и живее, поне не така....

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 месеца, 29 дни
hash: 46d5494d1d
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   За да се случи промяна, трябва ние самите да променим себе си и всекидневието си. Промяната започва от нас. Нужно е само да "напипаме" правилната стратегия.
ж

 
  ...
преди: 10 месеца, 29 дни
hash: bd55ebac77
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Миналата година ходих на море, повреме на пандемията, там така се случи, че като че ли се бях изкачил на някакво много високо място, умствено, и ми позволи да видя една по-голяма картинка за себе си и живота.

Трябва ти да отидеш някъде, умствено и умствено и физически, да правиш нещо, което ти е кеф, да се позабавляваш дори за 1 седмица, да забравиш. Гаранция ти давам, че ще ти излезнат много духовни явления.
Ще те зарият и ще викаш wow. Само да се освободиш за малко от тези натрапчиви негативни мисли. Ще ти идват видения и ще се чудиш какво става. Аз съм си нормален човек, но след като ми се случи нещо неприятно и за около близо 2 години, 18 месеца бях в пълен мрак, стрес, нерви и какво ли не, като се освободих от всичко това наведнъж започнаха да се показват някакви работи, всякаш някакви знаци от някъде, вселенски, просто не можеш да повярваш на съвпаденията. Невъзможни са да са съвпадения.....

Ходи на някаква почивка някъде, но не сама. С човек най-лесно се разсейваш.

 
  ...
преди: 10 месеца, 29 дни
hash: 68c87ebd38
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   И аз се чувствам така като теб, все едно някаква дълбока мрачна дупка от която няма излизане. Мразиш се, каквото и да промениш все се мразиш. Мисля, че при теб вече депресия има настъпила, на мен ми помага ходенето при психолог и говоренето за тези неща. Според мен опитай ако можеш.

 
  ... горе^
преди: 10 месеца, 29 дни
hash: 3b7cae8741
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Не се отказвай отобучението. Всеки минава през такива "дупки" в живота си. Сега си млада, но ще можеш ли да работиш все така по 12-13 часа, за да оцеляваш. 14 години с, човек който идва и си отива са вече изграден навик, коио трябва да себпроменя. Сайт за запознанства е пълен с нови хора. Стиа се самонаказва за неща които могат да вървят, когато полагаш усилия. Опитай разговори със псийотерапевт, сега много имат сайтове. Погледни в ytube клипове на Ирена Славкова, засяга доста теми от живота на хората. Много неща са все още в ръцете ти, стани, огледай се и действай без"излишен багаж"=стари връзки и отношения, който тежат. Свикни сама да си си самодостатъчна и действай в твоята посока, когато балансът в теб е налице, ще дойде и точния човек.

 
  ...
преди: 10 месеца, 28 дни
hash: 32d7a63f2d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Аз тук там се откривам в написаното от теб. В един момент просто ми писна да не мога да разчитам на себе си и животът да ми се случва. Отне ми 9 години да завърша висше образование, след терапията не само че го завърших, а записах друго и вече го приключвам. Просто изобщо не бях продуктивна. По цял ден не съм се спирала като муха без глава и без да пристигам нищо от напрежение и отлагане. Изнасилвах волята си постоянно, а след това изпадах в тотална летаргия и нищо не правех.
Също като теб зарязвах всичко важно и бях зависима към друг човек, към неговото одобрение, внимание, присъствие. Забравях да се грижа за собственото си развитие за да съм на разположение, удобна за обличане и такива ми ти работи...
Добре, че се реших да започна терапия, една проста детска травма от изоставяне е нещото заради, което аз изоставях себе си нон стоп. Все едно в мен има саботьор. И нещото, заради което толкова съм се страхувала, че пак ще бъда изоставена, че предпочитах да нямам близки приятели, сякаш няма смисъл някога ще ме изоставят. За това аз ги изоставях, не им честитях празниците, не им отговарях, когато ми пишат, не виждах смисъл да поддържам отношения, честно казано. Към партньорите ми травмата се изразяваше в приемане на лошо отношение. Сякаш толкова се страхувах, че човекът може да ме изостави, че не смеех да имам никакви изисквания към него. В стил всичко ще направя, всичко ще ти простя само не ме оставяй.
Нещата за мен вече са съвсем различни. Вече съм тук за себе си. Тук съм за целите си, тук съм за любов, тук съм за приятелства, тук съм за живот. Хората да влизат и да излизат от живота ми, както е волята им, тяхтоното присъствие си е тяхно решение и няма общо с моята стойност като личност. Важното, е че аз имам своето присъствие за себе си и никога няма да се предам и изоставя. Апокалипсиса да дойде, аз пак ще имам своето присъствие до края. Така, че няма страшно. Онова малко дете, което беше изоставено сега е обгрижено от мен и вече е спокойно, че има възрастен човек, родител, който е там за него непрекъснато. Родител, който му мисли най-доброто, гледа да е здраво, гледа да учи, защитава, когато се налага, не оставя детето с разни кофти хора и не му дава да слуша глупости, а когато направи някоя беля е снизходителен и разбира, все пак това е част от процеса, случва се.
Аз вече имам деца и ми е лесно да си предложа подобна грижа. В смисъл, когато терапевтът ми каза да опитам да си представя, че сега започвам да се грижа за едно изоставено дете, наранено и уплашено, че може да остане съвсем само. И аз трябваше да разкажа какво ще правя сега с това дете, от какво има нужда то. Този въпрос беше много по-лесен, от въпроса какво точно искам аз да променя в живота си. А отговорът е същият и най, най достоверният.
Прочети, или слушай нещо за травмата от изоставяне. Ако не знаеш какво иска детето, има и такива практики в ютуб за среща с вътрешното дете, където можеш да си поговориш с него, да го гушнеш, това са много силни, лични преживявания. Това е хубаво, защото, това което наричаме вътрешен саботьор, това което ни кара да отлагаме, да се страхуваме, да не довършваме нещата до края е същото това дете. И докато не се погрижим и не го успокойм, колкото и прекрасни планове да имаме за себе си, няма да имаме импулса да действаме, защото енергията ни се разпилява да се бори със саботьора. Да го смажем, защото е мързелив, страхлив, спрял.. Критикуваме се по различни начини, но сме особено жестоки към себе си. А този саботьор не е някакъв злодей у нас, а детенце и на детенце не е адекватно да му се говори, че за нищо не става например. Това няма да направи детето по-добро, а обратното, то още повече ще повярва, че не става. Така, че добрата новина, е че не става с напъване и воля, а с любов и приемане. И това не е лесно, със сигурност, но е началото на един път в живота където страданието, отстъпва пред доверието и грижата за себе си не е напрегнато отговаряне за външните очаквания, а удоволствие.
Желая ти много любов и приключения с твоето вътрешно дете, ще видиш, че то е страхотно хлапе и заслужава всичко от най-доброто.

 
  ...


...
преди: 10 месеца, 28 дни
hash: 169a2ec6f9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Позната ситуация. Започвате да се осъзнавате като личност и очевидно всичко старо започва да Ви пречи.Имате нужда от нов път и хора,с които да се чувствате добре и удовлетворена.Просто сама на себе си задавайте въпроси и си отговарятайте,ама честно.Понякога отговора може и да не Ви хареса,но трябва да има раздедели и загуби,преди да се роди новото.Слушайте себе си!

 
  ... горе^
преди: 10 месеца, 28 дни
hash: bbdeb2bc1c
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Първо спри да се виждаш с този човек. В момента си развила емоционална зависимост към него, такава зависимост се развива към тъй-наречените токсични взаимоотношения заради промените в нивата на невротрансмитерите, които предизвиква - редуване на адреналин и серотонин, малко като наркозависимост е, но като разбереш действието, ще ти е сравнително лесно. Заобиколи се с други хора и извършвай различни дейности, за да компенсираш липсата на този човек (и да си урегулираш въпросните невротрансмитери). Когато токсичният човек липсва, се получава серотонинов спад, което те кара да изпадаш в депресивни състояния (които се задълбочават с времето) и които предизвикват черни мисли. Като махнеш този човек ще видиш как положението и мислите ти ще се подобрят от самосебе си, прочети в интернет как се повишават нивата на серотонин по естествен начин - най-общо е с храната, движение, слънце, смях... Концентрирай се върху повишаването на серотонина, в момента само спорта те държи да не изпаднеш в по-голяма депресия, като разкараш изрода спортът вече ще работи в твоя полза и ще ти оправи мислите. Самонараняваш се, защото изпитваш агресия към него (което е нормално, така действат токсичните връзки), но агресията обръщаш към себе си, вместо към него, без да разбираш механизма на взаимоотношенията ви.
Явно е, че семейната ти среда те е формирала да смяташ подобен тип взимоотношения за нормални и не само, за теб това е познатият начин на общуване, така че не се занимавай с нов мъж на този етап, защото рискуваш да избереш подобен катил. Ако трябва, избери няколко катила, за да издрапаш емоционално от онази връзка, но не се привързвай емоционално към никого ( не прави секс с тях).
Това е началото, което трябва да предприемеш, черните ти мисли не са твои, те са провокирани от този човек, който трябва да игнорираш всячески. После нещата ще започнат да се нареждат едно по едно, на този етап няма как да имаш по-конкретна визия за себе си и живота си, защото за тази цел трябва да си изчистиш мислите и емоциите от паразита.
Спокойно, просто действай и ще се оправиш

 
  ...
преди: 10 месеца, 27 дни
hash: 439c158099
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Ти сама някак се подтискащо. Защо не може да сте с този човек. Довода роднинство сигурна ли си? Ако е само това виж закона. Не ти е брат или първи братовчед нали? Второ вашите са си вашите. Да правят каквото си искат. Нормално да имат връзки и да продължат живота си. Ти мисли за себе си.
Кое те подтиска?
Пред какво се смаляваш?
Защо живееш така? Какво може да промениш?

 
  ...
преди: 10 месеца, 26 дни
hash: e1aecf1b82
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Номер 2, точно от това мисля, че се нуждая в момента. Дано скоро се нормализира ситуацията, за да можем да пътуваме свободно. Но това как да е. Чувствам, че трябва да съм на път. Вече всичко тук, където съм, ме дразни неимоверно много. Някаква злокобна енергия има в дома ми, в града, ако щеш. Може би само за мен, но все пак.
Лошото е, че имам домашни любимци немалко на брой, които няма на кого да поверя и да знам, че ще се грижи добре за тях. Може би избързах с вземането им, но нося отговорност и не мога да ги оставя. Даже те ме поддържат жива... донякъде.
Има и нещо друго. Човекът, когото обичам, не е някакво чудовище. Не мога дори да кажа, че сме имали връзка, но не мога и да кажа, че нищо не сме имали. И той не е виновен за това, че е в мислите и сърцето ми. Проблемът си е мой и не обвинявам него, че се появява от време на време, Вероятно и за него е странно, че се сблъскваме един с друг през определен период от време. Та, аз учих в чужбина и не успях да го изтрия, едва ли ще стане сега. Странно е, но тази обич ме изпълва с чувство на гордост, сякаш е моето тайно съкровище, за което само аз си знам. Най-близката ми приятелка казва, че когато говоря за него, очите заблястяват с особен плам и никога не ме е виждала така. Усещам някаква неопределена връзка без нужда от думи с него, затова може би не мога да се откъсна. Най-трудните мостове за разрушаване май са тези, които не са построени от реални градивни частици.
Не знам дали това ми е проблемът. Просто не искам човек ейтака, за когото не ми блестят очите и не ми трептят сърдечните камери и предсърдия. Но не мога ида съм с този, който ми е на сърце. В момента слушам Feel на Robbie Williams и добивам представа за това, което ми се случва като страничен наблюдател. И пак не мога да понеча към себе си и да се дръпна от пропастта...

 
  ... горе^
преди: 10 месеца, 25 дни
hash: 1557f060a6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   "По-лошото е, че не знам дали мога да променя нещо. Дали имам силите и дълновидността да прозра кой е моят път. " - щом ти не си вярваш, че нещо може да се промени към добро, кой друг да ти го внуши? Писането в подобни форуми съвсем ще те отчая, ще те вземат на подигравка. Не пишеш на колко си години, но щом вече 14 години обичаш твой познат(разбирам влюбване), значи, че не си тинейджър, а вече порасло момиче. По писането ти си личи, че си разумен човек, с много чувствителна душа, затова днешното време те потиска, много горчилка си събрала от живота и отчаяние от близките си. На твое място бих се дистанцирал от тази среда и бих заживял на друго място, не, че там ще бъде по розов животът(виждаме какво става вече и на "Запад", но поне ще смениш обстановката за известно време. Идеята с ученето е много добра, то ще осмисли действията ти и ще помогне лошите помисли в тебе да изчезнат. Ще се срещнеш с нови хора, може и любовта да срещнеш и щастието да те споходи. Без промяна в живота си, не може да очакваш промяна в душата си!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker