Къща/Апартамент в София - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121204)
 Любов и изневяра (29710)
 Секс и интимност (14360)
 Тинейджърски (21896)
 Семейство (6473)
 Здраве (9601)
 Спорт и красота (4700)
 На работното място (3177)
 Образование (7304)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18526)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Къща/Апартамент в София
преди: 3 години, 3 месеца, прочетена 694 пъти
Здравейте.

Живея в София на квартира 600лв на месец. И изведнъж се чалнах, че всякаш изплащам жилище по 600лв на месец, което никога няма да бъде изплатено и се замислих за покупка на някакъв апартамент чрез заем може би. Да не кажа, че квартирата си е квартира, нито е твое, нито ти е спокойно, нито може да промениш нещо както искаш и т. н.

Аз искам къща де, но апартаментите са по-евтини мисля, затова се насочвам натам. Иначе винаги бих избрал къща.

Въпроса е, че не разбирам много не само от Софийските апартаменти, но и въпроси около заеми, покупки, лихви, агенции, кое е ОК кое не. Никога не съм имал свое жилище до сега. Живял съм в къща далеч от София. Къщата не я посещавам. Общо взето гледам на въпроса така: 600лв ще ги давам на месец ако искам да имам дом, така че може и да ги давам за собствено жилище.

Не знам какви цени къде и т. н. как вървят, кое си заслужава, кое не, дали апартаментите ще са обзаведени, ако е нов апартамент няма да е разбира се, но каквото и да ми споделите ще е опит.

Другото нещо, което се замислих е че с 600лв на месец:
600 x 12 = 7200
та ако купувам апартамент от 108 хил. лева
108 000 / 7200 = 15 години... Уоу
Но иначе на квартира до кога? .. И в момента на квартирата се чувствам като в клопка, не от към плащане, а от към отношение. Не се чувствам. Пак, не заради парите, всякаш живея за друг човек...

Та ако можете да ме насочите, да нахвърляте някакви идеи/опит.
За да не казвам точно в кой квартал живея, ще кажа че живея в квартал, който се допира до квартал "Център", така че на такова място бих търсил апартамент.
Апартамента бих искал да става за семейство. Семейство нямам в момента, но искам да имам. Може би 3 стаен? Или някакви други широки работи, които не са милиони, не защото не искам, а защото нямам милиони.

Въпросите главно ми се въртят около, 15години изплащане на заем не е ли много?
Какви са лихвите в банките, струва ли си такива работи като заеми за 15г за по 110хил лв например, не знам какви цени вървят апартаментите, има и по-евтини и по-скъпи от 110 хил, но може да ми споделите ако имате опит, че не ги разбирам все още.

Иска ми се да имам жилище, тоя наем ми се струва забавяне за мен и всякаш отлагане да правя някаква крачка за собствено жилище. И както казах, всякаш изплащам нещо, което не може да бъде изплатено, а и не е мое.

Вкрайна сметка, скъпо не скъпо, тея 600 лв/месец може да ги давам за нещо мое. Не знам какво решение ще направя, тепърва правя първата крачка - опипване на почвата.


Моля, сериозни хора.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 3 месеца
hash: 69ee762f71
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   За 108 хил. не може да си вземеш апартамент близо до центъра, дори едностаен. По най-крайните квартали двустайните започват от 100 хил. нагоре. Тристаен около центъра поне за 100 хил. евро може да си вземеш демек 200 хил. лева..

С кредит се заробваш и останеш ли няколко месеца без работа да погасяваш вноски ти взимат и дом, губиш и кредит и всичко. Предимството на наема пред кредита е, че не плащаш лихви, може да се местиш винаги когато ти е удобно на друго място, а и не се занимаваш да плащаш за ремонти и общи разходи по сградата, понеже не си собственик. Ако си собственик всичко това ляга на твоята глава кредита.

По принцип ако имаш половинка и цялата рода се събере да помага с парите да покрие някаква част от цялата сума (30-40%) ако сте двама по-малко ще тежи кредитът мисията става малко по-възможна. При моите родители така е станало, помогнали са родителите им(моите баба и дядо) с пари, за да си вземат жилище в София, после като са започнали да изкарват повече пари са го сменили с по-голямо. И пак сумати години кредити връщат, въпреки всичко..

Другият вариант е както правят много от новодомците в България някакви съмнителни бизнеси, далавери и кражби от еврофондове.. как се купува иначе жилище за 250-300 хиляди лева ?!

Аз лично никога не бих инвестирал 15-20 години от живота си да ВРЪЩАМ заем, естествено осъзнавам, че съм от малцината, на които родителите са им осигурили нещо, иначе трябва да си под наем или да връщаш като луд.. Само че и не разбирам какъв е този зор за жилище в София, вместо да стоят хората по родните си места и да развиват България във ВСИЧКИТЕ й части, а не всичко да е София, а на другите места да е зле..

 
  ...
преди: 3 години, 3 месеца
hash: 30577f3da4
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Към #1 от автора.

Аз гледам тази тема:
http://spodeli. net/3/story-156078. html
Ипотечен кредит?

Но все пак съм задал различни въпроси.


#1. Може би не знаеш какво е "каквото пипнеш да не е твое", ти си имаш собствено жилище.
Да нямаш никаква дума за това където живееш.
Пак да плащаш сумати пари.
Да гледат на теб като доход и да се отнасят като безименен човек или.. животно в много от случаите.
Не знам какво е да изплащаш заем, не съм си взимал нищо никога на заем, но нямам, сега, от къде да намеря пари за жилище. Със сигурност си е тежест това да се обвържеш с години напред, но аз пак си се чувствам в тежест, разбира се различна, но плащам по 600 кинта и тук има друг вид тежест, че като не е мое, не мога да градя нищо, все едно си изхвърлям енергията за деня и толкова. Върху нещото, което си направил вчера, не можеш да сложиш нищо, защото не е твое. Чувството, е че всякаш градиш и вятъра го духва всеки ден и започваш наново.
Местенето не е току така, защо си мислиш, че хората обичат да се местят? Постоянно на нови места, които никога да не почувстват като дом. Да, хубаво е на почивки тук там, живееш половин година на брега в USA, после не знам си къде. Това е различно. Едно е да имаш няколко свои места, друго е да имаш 1. А съвсем друго е да нямаш никакво твое местенце. Това, което стои в къщата, апартамента, и знаеш, че може да го оставиш там, то такива неща, хората като мен гледаме едва ли не да ги нямаме... Все едно си постоянно на път.

Не знам какво е тежестта на такъв заем, но тази тежест като че ли има някакъв край. Това с квартирата ми е тежест всеки ден, в който отвътре усещам, че няма край.

Ако мога да си го представя какво е да изплащаш такъв заем за 100-200хил, то аз в момента, на квартира, всеки месец го усещам като първия месец, в който изплащам заема. Всякаш всеки месец започвам отначало. И това никога няма да свърши.

Не знам какво би се променило ако чакам повече, наистина не знам. Какво точно да чакам? Аз така и така дом освен квартирата нямам. Намекнах го в историята. И да чакам и да не чакам, тея 100-200 хиляди току така не се събират. И да изкочат много кинти от някъде, аз и самия заем мога да го доизплатя с тях.

Чувствам се всякаш закъснявам, нямам време за губене. Кога да изтегля заема, като стана на 50г? Не виждам друга алтернатива, отворен съм за дискусия. Да си оставаме по родните места викаш... Не разбирам да ми помогнеш ли искаш или какво. Да ме демотивираш, единствената светлина, (която нямам идея как работи, затова питам) да ми я угасиш....

Аз не виждам да имам избор, това което виждам, е поне да плащам за нещо, което след години би било мое, и за което няма да имам някой да ми държи сметка какво правя вътре с мебелите си, дори да не мога да поправя нещо или изхвърля, защото трябва да говоря с хазяина.
Разбирате ли ме?
Да не говорим отношението към мен, и че усещам, както казах, че ме гледат като безименна торба, която им пълни шиите на месец. Изобщо отношение всякаш не съм човек, нищо че си плащам наема. Аз съм наемател затова аз съм никой.
По-добре да си стисна топките и да действам, вместо да си ги загубя в последствие.

Ако някой ми каже друга алтернатива, слушам.
Аз не виждам да имам някакъв избор. Поглеждам в бъдещето и пак ще съм си на квартира, само където ще изтегля тоя заем да речем 10г по късно вместо да го направя сега и тези 600лв/месец или там колкото изплащам, ще съм ги дал за дома където съм купил, вместо да съм ги дал за наем на място където не се чувствам избощо човек.





Търся решение на моя проблем. "Къща/Апартамент в София" на изплащане ми се вижда решение. Ако има решение по-добро за мен ОК. Но засега не виждам.

Много ще се радвам още хора да се включат.

 
  ...
преди: 3 години, 3 месеца
hash: 0ab0d4a108
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Тристаен за 110 хил лв дори в Обеля няма да намериш. Хората изплащат заемите за апартаментите си по 30 години, не 15, малко си се заблудил.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 3 месеца
hash: 8ad6c83fdb
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Да притежаваш имот е по-добре, обикновено. Има статии в интернет в сайтове където се обсъжда това. Може да ги прочетеш и тях. Все пак и да изплащаш ипотека не е приятно. Сякаш това може да те ограничава. Но и цените на наемите постепенно се увеличават, затова и ипотеката с течение на времето може би няма да е особено по-скъпа от живота под наем. Аз мисля че да купиш жилище дори и да е с ипотека е по-добре. Стига да можеш да си го позволиш. Въпросът е във възможностите. И доколко би искал да се заселиш на това място в дългосрочен план занапред. Въпреки че ако искаш да се местиш, може пак да го направиш и да отдадеш ипотекирания имот под наем, но вероятно наемът от имота който ще получаваш, би бил доста по-нисък от вноската (по ипотеката). Трябват пари за първоначална вноска (минимум 15-20% от цената) и доходи подходящи за изплащането на заема. Не трябва за ипотеката или наема, да се харчат повече от една трета от доходите, или да речем може би до 40% ако и доходите са доста високи.

 
  ...
преди: 3 години, 3 месеца
hash: 744bf256f0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   В кварталите където си заслужава апартаментите гонят поне по половин милион вече - например Изток до парка. Всичко друго е огромен компромис. От София съм, но ако не бях никога не бих се набутал тук, винаги ще предпочета да живея в село или сателитен град наблизо, вече с работата дистанционно не е чак такъв проблем.

 
  ...


...
преди: 3 години, 3 месеца
hash: 69ee762f71
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   От номер 1 към автора: Не съм искал в никакъв случай да те обидя! Просто казах да премислиш всички варианти преди да вземеш дадено решение. Моето семейство е патило от кредити и все още пати и аз съм казал НЕ на кредитите. Благодаря на Господ, че съм се сдобил по някакво стечение на обстоятелствата с жилище, защото иначе знам каква мъка е докато го "избиеш" веднъж взетия кредит!

Проблемът с големите кредити е, че с вземането им имаш сигурен дълг срещу неисигурни обстоятелства в бъдеще. За 20 години може поне няколко пъти да си си изгубил работата, да си останал без пари, а при банките останеш ли без пари просто ти взимат имуществото за има-няма няколко месеца. Това им е схемата - срещу спекулативни пари да придобиват истински имоти. Дават пари на заем и после като не може да ги върнеш започват да взимат апартаменти, бизнеси, дори телевизори и хладилници, докато не останеш гол и бос и не банкрутираш. Напечатани на машини пари - срещу апартаменти, земи, цели състояния изкарани с труд и пот с години. Това е схемата на банките, затова който има акъл да не им се връзва.

Просто ти казах - не бързай! Не взимай емоционални решения. Ако имаш половинка ще ти е по-лесно, защото ако единият остане без работа, другият все ще избута за кредита. Ако пък и двамата сте на работа и изкарвате добре може вместо 600 да внасяте 1600 лева на месец и да върнете кредита вместо за 20 за 8 години!

Естествено това е моята гледна точка, аз имам едно мислене, ти друго. Като казах, че не е нужно всички да живеят в София, имах предвид, че за 100 хил лева дори да имаш селска къща от едно време ще я направиш страхотно ранчо, ще я обзаведеш страхотно, последен писък ще е и ще си живееш на ШИРОКО само ТИ. А не да се гъчкаш и да плащаш заеми за малко местенце в столицата и да се съобразяваш със съседи и какво ли не.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 3 месеца
hash: 9867f7d07d
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   ОК, ще вземеш жилище с ипотека, но ти трябва немалка сума за първоначална вноска, нотариална такса, такса за агенцията, разходи за обзавеждане - които никак не са малки, дори като говорим за базови, нескъпи материали, уреди и пр. не знам колко е възможно, ако нямаш спестен лев и заплатата ти е 1200 лева. Да живееш под наем е по-реалистично. Или честно казано - най-добре си намери жена с жилище!

 
  ...
преди: 3 години, 3 месеца
hash: 3ca73ff3dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Авторе, преди няколко години бях в същата дилема като теб - да плащам наем от около 500 лв в София в Младост или да изплащам кредит за собствено жилище. Реших да поема риска с кредита, но добре помислих какво мога да си позволя да изплащам, а не какво е мечтаното жилище. Фактите, които най-силно ми повлияха да изтегля кредит е, че ако остана без работа няма да мога да си плащам и квартирата и пак ще трябва да се върна в родното място гола като пушка. :) Тоест, рискът да не можеш да си плащаш кредита или квартира е един и същ, само че в първия случай изплащаш за себе си, а за квартира пълниш чужд джоб и пак нямаш нищо твое. Не съм съгласна с номер 1, че ако няколко месеца не плащаш губиш всичко - банките са доста гъвкави и предлагат и разсрочване на вноските или предоговаряне. Има и опции за застраховка точно за такива случаи на оставане без работа. Плюс това банката си търси остатъка от главницата по кредита, тоест, ако вече си изплатил една определена сума си търсят остатъка само. Обявява се за продажба и банката си взима каквото й дължиш, едва ли цените ще са паднали толкова много спрямо покупната цена, че да си на тотал загуба от цялото упражнение. Просто внимавай какъв договор подписваш и си проучи офертите на всички банки.

Какво направих аз, и макар да имаше много грешки и научени уроци, наскоро си изплатих жилището и въобще не съжалявам, че избрах кредита пред наема. Ще споделя малко личен опит:

1) Трябват ти и собствени пари или потребителски кредит преди да пристъпиш към покупка с ипотечен кредит. Банките финансират на около 80% от стойността на жилището и то не от цената, на която го купуваш, а 80% от цената, на която го оцени техния оценител, която оценка е задължителна стъпка и ти плащаш тази оценка. Около 10% от покупната цена трябва да плащаш на предварителен договор и банката чак след това отпуска кредита. Ако купуваш със брокерска агенция, тяхната комисионна около 3% от стойността на имота също се плаща при предварителния договор. Тоест, трябва да ги имаш парите. Нотариалните такси при прехвърлянето обикновено купувача ги плаща. При учредяване на ипотеката с банката пак има такси - вписване на ипотеката, усвояване на кредита, оценка на имота, и разни такива. Зависи от банката и от офертата.

Мисълта ми е, че има и странични разходи. Аз избрах да спестя пари, някои приятели изтеглиха потребителски кредити. Опции има.

2) За София ще трябва да направиш компромиси, ако съдя по бюджета ти. Компромиси или с локацията, или със състоянието на имота, или с етажа, или типа строителство.

Варианта, които аз избрах беше малко жилище в блок тип ЕПК, 50 кв. в Младост за 40 000 евро (10 000 евро бяха лични спестявания, останалото кредит), това преди около 6 години. Апартаментът беше за тотален ремонт, лоши общи части, стар блок, но на перфектна локация до метростанция и на среден етаж, добро изложение. Мноого време, главоболия и парички отне да го стегна, но не бяха пари накуп, а малко по малко. Добрата цена и локацията компенсираха тоталния ремонт и главоболия, но просто правиш избори и компромиси.

3) Разсрочих си кредита на толкова години, че вноските ми месечно бяха по 500 лв, и не усетих промяна на стандарта на живот, защото и квартирата му преди това беше 500 на месец. Когато спестях някакви пари внасях допълнителни суми по главницата и намалявах срока на кредита, съответно дължимите лихви спадаха. Прави се с анекс в банката и не се плаща за тази услуга. Но моя кредит беше такъв, че лихвите се изчисляваха на база остават дължим кредит. Някои банки си теглят лихвите ударно в началото, така че внимавай какви са условията в договора.

3) Ремонт - ако търсиш евтино жилище или такова в строеж ще ти трябват пари за ремонт или обзавеждане. Колко пари, не мога да знам, всеки според чергата и предпочитанията си.

4) В момента лихвите са в пъти по-ниски от преди 5-6 години и е добре да се тегли кредит. Дали ще скочат, никой не знае. Дали ще поевтинеят имотите, не се знае. Просто анализираш, претегляш и действаш, или не действаш. :) Като живеех на квартира и разбрах, че хазяйката с моя наем изплаща жилището направо ми се обърна стомаха. Значи, аз работя по 10-12 часа на ден и изплащам жилището на друг човек!? Тогава реших да действам за себе си, с всички съответни рискове и разправии.

Тези, които казват, че се заробват за 15-20-30 години с кредити - ами може, ама защо купувате такива скъпи и големи имоти? Живея в София от 17 години и знам какви са цените, има варианти за по-евтини и малки жилища. Обзавеждане има и на средни цени. Започваш с нещо по-скромно, правиш някакви компромиси, но изплащаш по-бързо. Като го изплатиш, вече имаш твой имот, може да го продадеш, под наем и да действаш за друго мечтано жилище. Аз съм сама и не са ми помагали с изплащането, но ако са семейство или двойка пак могат да започнат с нещо скромно и да изплащат двамата и после нещо друго. В Люлин, в Дружба, в някои от крайните квартали където има и метро има много добри жилища, но не е като да живееш в центъра. Тези, които не искат да свалят малко летвата, те са тези, които се заробват за 15-20 години, явно скачат на жилище, което не могат да си позволят и се чувстват заробени от тежестта на кредита.

Авторе, според мен си заслужава да помислиш за собствено жилище, ако смяташ да продължаваш да живееш в София и за напред. 600 лв, които плащаш за наем не са никак малко. Ако имаш възможност да спестяваш или внасят повече от 600 лв на месец ще го изпратиш за по-малко от 15 г. Има калкулатори в нета или на сайтовете на повечето банки, може да пробваш да разиграеш варианти с различен срок и вноски. Има и кредитни консултанти независими от банките, които могат да те консултират. Даже и да изплащаш 15 години, след 15 години ще имаш жилище. А ако продължиш да живееш на квартира и плащаш 600 лв, на месец след 15 години по твоите изчисления ще си платил 108 000 лв и НЯМА да имаш нищо, хазяинът ти ще има и вероятно ще е поизплатил някой апартамент с твоите пари :). Добре ли ти звучи?

 
  ...
преди: 3 години, 3 месеца
hash: 32d53a79b9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   На тия пари в този район не може да си купиш. Ако сте двама, т. е. си с партньорка, с която гледате заедно напред, за повече парички- така може вече.
Иначе гледай по сайтовете за имоти какво се предлага, за да си в час с цените. Обикаляй района, гледай за ново строителство, има телефони за връзка по строителните табели и може да вземеш директно от строител. Някои работят само с брокерски агенции обаче/ако може без ония хищни хиени брокерите- най добре/. Казвам ново строителство, защото друго няма почти. За панелки и старо строителство изобщо забрави. Проучи и строителните фирми- търси с добри отзиви на клиенти.
Трябва да имаш и спестен някой лев, за собствено участие/ мисля 10% от стойността на имота беше/, за разни данъци и такси, за учредяване на ипотека, за довършителни ремонти и обзавеждане и т. н. Не се плаши от кредита, здрав ли си, работиш ли сигурна работа, колкото може нещо въобще да е сигурно де, двама ли сте, страшно няма. Ако пък и родителите имат желание да се включат с малко помощ- давай.
Не се стряскай и със срока на кредита, наем или заем- все трябва да се плаща, не всички имаме наследство. Моите родители 20 години изплащаха, по-голямата част беше през соца, после бяха пак трудни години, но си го изплатиха отдавна.
И още нещо- избирай имот с малък процент общи части, гледай чистата застроена площ, която реално ще ползваш.
Накрая- много внимавай към коя банка ще се насочиш за ипотечен кредит!
Ако имаш други въпроси- питай! Успех!

 
  ... горе^
преди: 3 години, 3 месеца
hash: 32a18842cd
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Преди много години бях в твоето положение и понеже явно си сериозно момче, ще се опитам да ти предам своя опит.

Първо, приеми за себе си, че ти каквото и да правиш, през по голямата си част от живота ще работиш за някой друг. Било то работодател който те експлоатира, в една или друга степен, дали ако плащаш наем. За кредитите мисля, че е ясно. Специално за тях е много дълга тема но запомни едно - в дългосрочен план тяхната задача е да продължават вековната практика да отнемат благата от малкия човек, и да ги дават на "големия". Каквото и да ти говорят, колкото и да те баламосват, да ти се усмихват, те са тук за да изкарат максимум пари от теб, не ти от тях. И даже не става дума за пари, единственото което има значение накрая, са материалните блага и най вече - малкия човек да е постонянно на "колелото на хамстера".

Като си наясно с това, минаваш на следващата стъпка. Очевидно е, че е глупаво да продължаваш да живееш под наем, поради съвсем явни ограничения. Реално единственият ти плюс е, че идния месец можеш да си излезеш от там. И най вече - нямаш "банков хомот". Но е вярно, че колкото по от рано започнеш да работиш за собственият си дом, толкова по добре. От тук насетне, е въпрос на личнен избор. Аз лично реших, че ако мога да си позволя до 600 лв вноска на месец, и това да продължава дълги години напред, това крие твърдя голям риск за мен. И ме поставя в точното положение в което банките ни искат. Навремето като гледах погасителните планове, излизаше, че ще върна 250% от кредита, за 20 години. Счетох, че това е твърде неизгодна сделка за мен.

Затова реших, че явно трябва да променя нещата от моя страна. Стегнах си гъза, в личен и професионален план, и през годините успях да увелича доходите си. Заделих и 100к лични спеставяния и това ми даде някаква увереност, че е дошъл момента.

Сега, не искам да влизам в спор какво значи "хубаво жилище което си заслужава". Всеки има различни критерии и възможности. За мен лично "хубаво жилище" означа да е поне 100 кв, 3 стаи (ама не един голям хол и останалото "кутийки и коридорчета", както е масово днес). Може би ти се струва малко големичко сега, но ако го взимаш с идеята това да е твоя дом, пресметни и нуждите на другите които ще живеят там вбъдеще, евентуално.

Добра локация. Най вече като транспорт. "Добър квартал" в София е особено разтегливо и размазано понятие, затова няма да влизам в детайли. Лично аз смятам, че всички квартали вече са презастроени и това което можеш да направиш е да избереш най малкото зло. За мен лично най важното бе, че имам метростанция на 5 мин, и гараж за колата.

Не се плаши от това, че в момента не познаваш пазара, нямаш опит с агенции. Те за това са тук. И на драго сърце ще те разведат наоколо за да ти вземат накрая заветните 3%. Може тук най важното е да намериш агент който наистина може, и наистина иска, обективно да те посъветва в търсенето ти на подоходящия апартамент за теб. Много от тях гледат да затворят сделките максимално бързо и да минат на следващия клиент. Не ги вини, и те пари гонят. Но намери човек който ще ти влезе в положение и ще те развежда из колкото апартаменти решиш. И ще ти дава обективни оценки и ще те насочва в плюсовете и минусите на всеки един от тях. В крайна сметка не си купуваш обувки които ако в последствие се окаже, че са ти неудобни, ги захвърляш с лека ръка. Разбира се, и кофти имот можеш да шитнеш, но си е разправия. Аз лично немам нерви и време за такива упражнения. За да влезна все пак в някакви практически параметри, навремето мисля, че това упражнение ми отне 6 месеца обикаляне из апартаменти и къщи. Като бройка - след 10ия малко ги изгубих, но мисля, че се спрях някъде на около 20-тия :)

За самото състояние на жилището, е изключително обширна тема. И накрая излиза, че едва ли не трябва да си строител за да може да имаш това набито око и да преценяш наистна кой апартамент в какво състояние е. Пак - не се плашиш, всичко става с практика. С времето ще научиш тънкостите и къде да гледаш. Накрая, както винаги, е въпрос на твой личен избор измежду плюсовете и минусите.

Като си избереш жилището, стигаш до кредита. Моя съвет е : взимаш оферта от всяка една банка. Изрично подчертаваш, че искаш да знаеш всички онези малки специфики, таксички които най често са написани с много дребен шрифт, накрая на договора, посредата на "стеничката от текст". Усмихнатите банкови агенти имат навика да "забравят" да ги споменат. Натъртваш, че искаш крайна, завършена оферта. Взимаш тази оферта и отиваш в следващата банка, тупваш я на бюрото и искаш тяхната оферта. Аз лично понеже не обичам да си губя времето, още в началото на преговорите безцеремонно ги питах дали могат да бият предишните оферти, преди да почнат да ми обесняват 2 часа, че именно те са "моята банка". Това упражнение го правиш с толкова банки с колкото имаш времето и нервите да се разправяш. Аз мисля, че стигнах до 5.

Друг практически съвет - сериозно обмисли вариантите и възможностите си за предсрочно погасяване. Навремето когато аз не бях наясно как точно се калкулира вноската, останах потресен как като погасиш предсрочно с 3000 лв в началото на срока, накрая излиза, че си спестил 10000 от крайната върната сума. С изкючително голямо удоволствие сядах срещу лачената банкова агентка през няколко месаца и погасявах с хиляди. Накрая на кредита, като ударих чертата, се оказа, че вместо за 15 години и около 30000 лв лихва, съм го погасил за 4, и съм им дал 10000.

В заключение ще натъртя най важния съвет - на този етап е може би по добре да инвестираш в себе си, за да постигнеш по големи финансови възможности, и опит в тези неща. Очевдино имаш доста материя която трябва да покриеш, но с желание и, да се надяваме - възможно най кратко време, ще стигнеш до нужното ниво. И когато стигнеш до това задоволително ниво (това е субективно понятие разбира се. чертата ще я удариш ти), подписваш. Иначе има твърде голям риск да изгориш.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker