Само аз ли не помня детството си?
преди: 3 години, 3 месеца, прочетена 1241 пъти
Преди малко видях едно видео на едно момиче в тик ток, което обяснява как това да не помниш детството си, или да имаш много малко спомени и то повечето лоши(като при мен) е знак на травма. Има хора които помнят детството си. Това ме учудва. Как го помнят? Аз почти нямам спомен. Спомням си как като бях малка се крих от баща ми като направих беля без да искам, защото той ми се кара. Помня как мама пропусна представлението в детската градина защото на работа шефката я задържа(не виня мама за което). Също помня как в детската градина никой не си играше с мен и как ми се смяха. Имам и хубави спомени. Помня че си играх с едно момиче като малка. Знам коя е, но тя пое по лош път.

Но само аз ли не си помня детството? Нормално ли е? Нормално ли е да помня предимно лошите дни?

Също аз съм на почти 17 и се държа прекалено детински за годините си. Чух че и това е от травмата в детството. Ама моето детство не е било чак толкова гадно. Помня че съм си играла с кукли и съм се забавлявала, така че съм имала детство. Аз като цяло не на много хора показвам детинската си страна. Един път го направих с най-добрата ми приятелка и тя се ядоса.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 3 месеца hash: 79097c30b8

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не знам - и аз нямам страшни спомени от онова време, но пък помня нещо, случило се, когато съм бил на три години. Хората често не ми вярват, но наистина го помня и даже го разказвам с детайли без да е нужна да питам замесените в случката. Явно много ме е впечатлило. Ярките преживявания оставят силни следи в паметта. Та имаш два варианта: по-логичният е, че не си имала някакво страшно интересно детство, а и на тези години мозъкът още не е някаква машина за спомени, каквато става после /все пак тепърва се формира/. Вторият е, че си била травмирана. Но наистина не е добре да решаваш, че е вторият без да имаш доказателства! Защото да имаш травма означава, че някой ти я е причинил. Т. е. бързо се стига до намиране на виновника и същият често е заклеймен от обществото. Това е добре, ако наистина си била третирана неправилно. Но какво правим, ако просто мозъкът ти не е съхранил много или съхраненото е било прочистено по-късно като маловажно? Питай някой, който всеки ден работи едно и също дали помни в детайли всеки работен ден! Например човек, който върши нещо на компютър - ще може ли да ти преразкаже всеки свой ден от до? Мозъкът има навика да "слива" еднотипните спомени или просто да заличава ненужното. Никой не иска да помни 365 еднообразни дни да речем. Затова преди да почерниш нечий живот първо се убеди, че има причина за това! Не хуквай с главата надолу към пропастта, защото си си внушила нещо! Веднъж скочиш ли, няма връщане назад!

 

...