Късно ли е ? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120678)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Късно ли е ?
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 625 пъти
Здравейте, пише ви момче на 25 години. Проблема ми не е много по-различен от доста от темите в този сайт - самота, депресия, ниско самочувствие. Ще се опитам да разкажа как стигнах дотук колкото успея по-сбито. Накратко не бях от най-затворените даже се знаех с всички мои набори, но може би проблема ми тогава беше, че се сравнявах винаги с по-добрите от мен, по-готините, по-отворените и към 15-16 годишен влязох в такава компания на "тарикатите"(в какъв смисъл тарикати ли, тия които пушат, бяха изгубили девствеността си по-рано, абе станали по-известни по пубертетските стандарти ). Но въпроса е че аз бях респектиран от тях и отнасях доста критики от тях, аз самия се комплексирах и не можех да блесна. Например като се събирахме на купон и имаше момичета те ги заговаряха. Е аз не съм мълчал, но не настъпвах така да се каже, запознавах се с тях и някои общи приказки, но не флиртувах, не правих последната крачка. И докато аз си дрема някой от моите другари я взимаше. Просто нямах достатъчно самочувствие явно още тогава. В последствие се махнах от тази група особено след като завърших средното си образование. И след това вече започнаха депресиите и не излизах много затварях се, въобще спрях "играта". Но в посредствие разбрах че аз спирам, но "играта" наречена живот си продължава и докато аз съм спрял другите са напредвали, забивали са мацки, продължили са си учението изграждали са връзки с други хора, давали са храна на егото си. В последствие пак се опитах, но не се получи, аз пак влизах с ниско самочувствие, хората го надушваха и използваха понякога комплексите ми срещу мен и накрая пак се отдръпвах и си оставах сам и влязох в порочния кръг - ниско самочувствие от там провал, провала до нови комплекси и т. н. И с времето осъзнах, че първичните ми комплекси са били глупави, но докато се осъзная се появи вторични такива породени от предишните. Тоест как да го обясня например комплекса ми е, че съм грозен от този комплекс аз не заговарям момичета защото си мисля, че ще ме отхвърлят и впоследствие разбирам, че това са глупости но ставам на 19-20 и си оставам девствен и тогава ме е срам, че съм девствен и когато съм с компания и ги знам, че те в най-лошия случай са имали по едно гадже или са минали поне две-три и се чувствам като загубеняк. Отдръпвам се, хоп депресийка, после пак опитвам да вляза в ритъм, но тогава тези мои неуспехи се превръщат изведнъж в компромати срещу мен и хората ги използват ( да отбележа, че съм от по-малък град и всички се знаем горе-долу, а и не ми е удобно да лъжа по някои въпроси ). И така вече към 22-23 усетих, че съм задълбал яко. И така проблема ми е, че вече станах на 25 и от години не съм бил щастлив и най-вече проблема ми са това че нямам приятели и приятелка. Просто не знам как да вляза в ритъм, вече с тези пробойни които имам ми е трудно-опитвам се да се сприятеля с някой, но научават някой факт като това, че съм девствен или дори, че нямам приятели колкото и парадоксално да звучи, щом нямам приятели на тази възраст значи нещо не ми е както трябва и никой не иска да излиза със самотника, а самотника му трябват хора за да не е самотен. Гледам попринцип до колкото мога да се държа "нормално" с другите, гледам да не се оплаквам и т. н. Искам да кажа, че не съм сдухан, но пак не се получава. Знам, че е малко объркано, но не знам как да обясня цялата ситуация по-добре. Трябва иначе да пиша няколко страници. Мисля нататък да отговарям на писанията ви и да пояснявам някои неща, че сигурно така е малко объркано. Иначе благодаря на отговорилите предварително, знам че сигурно ви е дотегнало от такива като мен с подобни теми, ама секи сака да си каже маката, а такива като мен няма на кого.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 2 месеца
hash: 5eb59baf5d
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Никога не е късно! В един момент ще намериш приятели и приятелка. Аз също съм от хората с много ниско самочувствие. Нямам а и никога не съм имала много приятели, броят се на пръсти. Никога не съм се опитвала да се приобщавам към компаниите с "готините". Намирах си своята среда, дори и това да са само един - двама души. Важното е на мен да ми е ок. До ден днешен не излизам много, имам си една приятелка, с която сме по-близки, с още една - две мами си извеждаме децата и така...
Относно това, че си девствен, не мисля че е чак такъв проблем. Ще намериш подходящото момиче, което ще се влюби в теб заради теб самия, не заради сексуалния ти опит. Моят съвет: не се опитвай да се харесаш на хората или да подражаваш на някого. Бъди себе си! Дори и да не си в големи компании с "тарикати" това не те прави нито смотан, нито глупав. Просто бъди себе си, важното е ти да се чувстваш ок. И не се срамувай от комплексите си, гледай положително. Аз, например съм на 30 години и съм близо 90кг, но ако някой ми намекне нещо, го обръщам на майтап. Успех, момче! Бъди себе си, ти си готин!

 
  ...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: 4d181149c0
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Изобщо не ти е късно за нищо. Забрави неуспехите в миналото и давай смело напред. Бъди уверен, дръж се джентълменски и ще си намериш добро момиче.

 
  ...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: c7b471f213
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   От Автора: Благодаря за отговорите. Да и аз имам точно двама приятели от детството, но и двамата си поеха живота в ръце. Единият се изучи и работи в друг град, а с другия вече и с него рядко се чуваме. Колкото до групата на "готините" и аз не съм се бутал, по скоро един мой приятел тогава ме вкара, а и тогава може би проблемите ми бяха по-латентни така да кажа, сега като се върна виждам, че още тогава съм имал признаци на по-ниско самочувствие, но не съм ги забелязвъл до такава степен в онези години. Въпроса е, че минаха години докато се анализирам добре. Минавал съм през заблуди, изтласкване на проблемите, бягане от тях и с времето осъзнах какви грешки съм направил, но научените уроци сякаш бяха със задна дата и вече не ми вършеха работа. Не знам може би трябва да го обясня по-нагледно. Да кажем в една фирма има един човек на име Петър - той е по-затворен, по-мълчалив. Започнал е работа във фирмата от скоро. Първите няколко дена минават спокойно, запознава се с няколко души от фирмата, после идва обедната почивка и част от мъжете го викат да седне при тях - слуша ги как обсъждат някаква тема за снощния мач и той го е гледал, включва се в разговора и всичко минава добре. На няколко дни след това започват да говорят за секс, обсъждат кой на колко го е направил - Димитър да речем казва на 17, Иван на 15 с някакво момиче в тоалетната на училището, стига и реда на Петър - Братле, а ти кога за първи път топна чушката - Петър се чувства хванат на тясно. В бързината на база предишен подобен опит премисля няколко варианта (да излъже, че е спал с някоя някога си, но не е добър лъжец и го е страх да не стане още повече за смях ) и се опитва да бяга по тъча. Петър - Ся братле сложно е. - Иван - Е кое му е сложното, да не те карам да проектираш ракета. Аре де кажи, кво изложил си се свършил си преждевременно, случва се или какво? - Петър - Еми не, няма значение, както и да е - Иван - Е аре де не се прави кво толкова, срамуваш се като девственик. - Петър - Еми да нещо такова всъщност. - Иван - Кво да не си девствен? - Димитър - Абе не виждаш ли, че се ебава с нас. Да не е толкова загубен на 25 години да е девствен - Петър се чувства още по-притиснат и на база на предишни подобни ситуации вече пречувства какво ще се случи. - Петър - И кво. Ако съм девствен съм загубеняк така ли? - Иван - Ама ти верно си девствен - Споглеждат се Иван и Димитър за секунда и после избухват смях - Хахахахаха - Иван - Леле кви типове има по тая Земя. Е как така си останал девствен до сега братле? Петър усеща как интонацията с който Иван зададе въпроса се промени. Веднага долови една подигравателна нотка. - Петър - Еми не ми се обяснява, но просто искам да кажа, че не се смятам за загубеняк, заради този факт. - Димитър - Е добре де, ама тва не е нормално, ти си на 25. - Иван - Е как така, не ти ли се е*е? Или ръчната е достатъчна. Петър вижда, че няма смисъл повече да се обсъжда тази тема и е трудно да излезе с достойнство. - По-сложно е, но както и да е, хайде да приключим темата. Обедната почивка свършва и се връщат на работа. Петър работи в сектор с още две момичета - Мария и Гергана - Разбират се добре, особено с Мария. В разговорите си с нея разбра, че имат доста допирни точки на пръв поглед. Слушат почти еднаква музика, имат по доста въпроси съвпадащи мнения. Петър от известно време обмисля да я покани на среща. Отлага няколко дни понеже Мария му се вижда последните дни някак си леко ядосана, несговорчива, разочарована. Мария повече разговори с Гергана, с която дори му се струва, че все по-често започват да си шептят нещо и като че ли не искат той да чуе какво си говорят, но както и да е. Сигурно женски работи. Решава след работа да покани Мария на среща. Вика я малко да почака преди да си тръгне, че иска да я попита нещо. Тя остава - Петър - Така исках да те попитам дали довечера ще си свободна да излезем? - Мария - Еми не имам нещо да свърша - Добре тогава, някой друг път, когато си свободна. Виж сега не съм много добър по тая част - усеща, че може би започва да влиза прекалено в откровения, но въпреки това продължава - просто искам да кажа, че ми харесваш и исках просто да излезем някой път - Еми поласкана съм, но аз нямам такива усещания спрямо теб. ( Петър сега се чуди дали да се откаже, но решава да продължи да настъпва, защото вече му писна все от един и същ резултат всеки път, поне този път иска да разбере защо, държеше се по - уверено, опитваше се "да бъде себе си", както го съветваха и донякъде проработи или поне така му се струваше да този момент. ) - Еми добре, разбирам, но до сега ми се струваше, че се разбираме добре и разбрах, че си нямаш приятел и за това си помислих.. - Мария - Еми грешно си помислил - Петър - Е добре, поне няма ли някаква причина, смяташ ме за грозен ли - Мария - Не - П. - Еми тогава, защо да не опитаме? М. - Оф, трябва да тръгвам, бързам айде - Мария се обърна и тръгна да прави крачка и Петър инстинктивно я хвана за ръката - Почакай малко.. Мария - Пусни ме бе ненормалник! Шокиран от тази реакция Петър моментално я пусна - Мария - Не разбираш ли от намек, е за това ще си останеш девствен. Петър се прибра и цяла вечер мисли, защо отново се получи така, какво повече да направи. Схвана, че неговите колеги са разказали за случката и почти е на 100% убеден, че заради това тя така се държеше последните дни и особено когато му лепна последната реплика. Докато лежеше Петър си мислеше - Как по дяволите да излезна от този омагьосан кръг? ! Така стана дълго, но исках да дам примерна ситуация на база на моя опит, да разберете как се чувстват "тихите хора" и защо стават тихи и въпреки това знам, че има още много какво да се каже, но трябва да изпиша една цяла книга. Значи историята може да ви се стори филмарска, но не е повярвайте ми вдъхновена е от реални събития и то дори е смекчена бих казал. Чел съм много подобни истории за самота, но тъй като много хора не могат да влезнат в обувките на тези хора и не знаят реалностите в които живеят и дават много стереотипни съвети - срамежлив съм - бъди по - отворен, срам ме е да заговоря момичета - бъди по - уверен. И все пак не ме разбирайте погрешно не ви обвинявам, то и не сте длъжни да помагате, но трябва да знаете, че повечето хора са отчаяни и не са захванали да решават проблемите си в зародиш, когато биха им били въпросните съвети от по - голяма полза. Така че да на срамежливите им липсва увереност, но въпроса е как да постигнат тази увереност. Та това ми е проблема на мен, че не знам на база на какво да изградя въпросната увереност и как да убедя себе си и другите, че съм уверен. Да знам, че човек не трябва да се влияе от мнението на другите, но това пак е клише и не важи за всички, особено ако това негативно чуждо мнение за вас ви пречи да създавате връзки и ви маргинализира до такава степен да останете сами и да не виждате изход от това.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker