Споделена история от Други |
Само аз ли съм така?
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 782 пъти
Мили хора от публичното пространство реших да се обърна към вас, защото ми е интересно какво мислите по въпроса. Жена съм. Напоследък ми се случиха някои неща и се очертават следващите няколко години доста кардинални промени в живота ми. Да кажем, че се очаква от мен да съм доста по-стегната и последователна, а напоследък ми е трудно, защото забелязвам неща, които ми влияят. Като дете бях доста затворена и резервирана към хората около себе си и сега след толкова години си мисля, че нещата са си почти същите. Не обичам големи компании и много хора на едно място, не обичам да се говорят празни приказки, предпочитам да направя нещо сама, отколкото да съм с хора, които не са ми по вкуса. В отношението със семейството ми съм отново така-нащрек. Не обичам да споря, избягвам конфликти, но мразя да ми се нарежда или да ми се налага чуждо мнение, тогава вече си отварям устата. Имам силно изразено чувство за справедливост. С годините сякаш то се засили, наред със самоуважението ми. Харесвам открити и честни хора, те са дефицит, следователно нямам много приятели, един(двама, но вторият е под въпрос) човек на когото мога да разчитам и до там. Появяват се приятели за маса, но те са временна част от живота ми, за което не възразявам. Обичам да излизам, кафета, ресторанти(там откарвам по 3-4часа)разходки, няколко пъти в годината дискотека. Изпитвам нужда да тренирам, гледам да е на открито, но да няма много хора. Определям се интроверт повече, макар че не мога дълго да стоя у дома или да нямам контакт с хора. Много обичам и да говоря, имам силна потребност от комуникация. Напоследък забелязах една тенденция, а именно, че хората масово си приличат по външност и маниери, това е доста потискащо на моменти. Защото ми е трудно да поставя себе си в рамки или да се категоризирам. Винаги съм била индивидуалист, и то ревностен. Не одобрявам стадния модел на мислене. Затова и се чувствам често аутсайдер, но опитам ли да правя компромиси със себе си, изперквам и пак се връщам в начална позиция. В романтичен план съм същата, както с приятелите. Подбирам доста и пак е трудно. Много рядко, почти невъзможно е да се напасна с някого. А забелязвам, че с годините ставам все по-избирателна, което не знам дали е добре. Не мога да снижа критериите си, защото започвам да се чувствам зле. Сякаш съм в един порочен кръг. Опитвам да съм по-толерантна и вписваща се, но не мога. Напрягам се и се изнервям, защото това не съм аз. Само аз ли съм така претенциозна и изискваща? Само аз ли държа на индивидуалността и не желая да робувам на стереотпи? Само аз ли следвам максимата качество пред количество? Знам, че не би трябвало да съм само аз, ясно ми е, но сякаш ми се ще някой да го потвърди.
|
