 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Как да се отърсим от страха от мнението на хората
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 1405 пъти
Откъде и как да започна не знам, много си мисля за това, което си мислят/говорят за мен. Имам чувството, че постоянно хората ми се присмиват, обсъждат ме, гледат ме под лупа и т.н. Страх ме е да действам, да говоря, да съм себе си. Случвало се е няколко пъти да ми кажат за други, които говорят зад гърба ми много грозни неща, лъжи, неточности и прочие. В училище слушах директно нападки, обиди, дори веднъж опитаха да ме бият. А никога с никого не съм се заяждала, нито каквото и да било друго. Чувствам се много, много зле. Има наистина доста хорица, които ме мразят и плюят. Защо, не разбирам. Как да се отърва от страха за тяхното мнение? Наясно съм, че докато свят светува, хората винаги ще говорят. Знам и че всъщност не е важно и това не ме касае пряко, но каквото и да се лъжем и заблуждаваме, мнението на другите жили. Гадно е, когато се обърнеш и почват шушукания, присмех. Гадно е, когато от 3 човек чуваш помии за себе си. Гадно е да се страхуваш да се изявяваш, защото отново ще завали дъжд от обиди, критики и гнусни нападки. Гадно е да гледаш подигравателни и злобни погледи. Признавам си честно, много ме боли от тези неща. Просто е несправедливо да си обиждан от глупаци, злобари и хора, които дори не те познават лично и да трябва да търпиш. Вие как се справяте?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 0f684e385e |
|
1. Всеки мисли за себе си предимно, важно е ние да се харесваме, да правим което искаме, наш си е живота.
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: c2909e3cb7 |
|
2. При мен стана, след като просто намразих човешкия вид. В един момент цялото това мачкане, подигравки и тормоз ще изградят защитен механизъм, който при някои може да е алкохолни/наркотични зависимости, при други спорт, при трети изолация и самосъжаление и прочее. Специално при мен е омраза, презрение и насмешка. Въпреки че самочувствието ми е под нулата, се държа сякаш съм над всичко и нищо не може да ме пипне - нито коментари, нито подмятания, нито кофти поведение. Леко арогантна, снизходителна и студена съм, не се разкривам пред непознати, винаги очаквам най-лошото от хората и изобщо не се впечатлявам. Иначе съм добродушно същество и, ако си допадна с някого, съм готова да убия за него, но в началото си давам вид на пълен гьонсурат. Като видят, че си дебелокожо говедо, спират да се занимават с тебе, защото или не им се връзваш, или ги правиш на 5 стотинки. Хората надушват слабите и се насочват към тях, защото са лесни жертви. Редно ли е? Не. Но много от нас са злобливи дребни душици, които само дебнат за някой слабак, с когото да злоупотребяват. Та автоматично имам нещо средно между ниско мнение и безразличие към хората, което много ми пречи да се притеснявам от мнението им. Не виждам логика да се кахъря над индивид, който смятам, че ми е под нивото или когото не харесвам като човек. Какво ме интересува? Трябва да имаш критерии, които да търсиш в хората и да се интересуваш само от тези, които отговарят на тях. Иначе ще се побъркаш... тоя филм, че всички ще живеят в мир и разбирателство, е крайно нереалистичен. В момента, в който им се даде шанс, 9 от 10 души ще ти се качат на главата. Виждам го и на практика: деля офис с една колежка, много е мила и добра, но оставя шефа да я гаври и използва, както му скимне. Изключително съвестен служител, за който всеки може да мечта, ама он е тъпанар и вместо да я позлати, я юрка като магаре. На всичкото отгоре я манипулира емоционално, заобиколно я обижда, а тя седи и плаче. Тия тъпотии се опитваше и на мен да прави, но го резнах много жестоко още в началото - дадох му да се разбере, че съм тук, за да върша работа и изобщо не ме касаят емоционалните му игрички. Ама а така, я инак - връщам му топката с някое насмешливо коментарче или просто гледам тъпо и се правя, че не разбирам, та след няколко месеца се отказа. Чудесно си общуваме - чисто, конкретно, малко любезности и по къщите. С масата хора това е единственият начин да се оправиш - да не се връзваш на всеки мухъл и да не даваш вид на льольо.
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: ce71c2ad1e |
|
3. Не се притеснявай. Не търси одобрението от другите, когато са злобари, глупаци и тн. Тодор Колев го е казал "Не можеш да обясниш нещо на някого с когото ви делят два вагона с книги"
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 61baf43bc2 |
|
5. Не ми пука ни най- малко за мнението на хора които зависят от чуждите животи за да вкарат някакво "забавление" в своя.
Нещастни са, жалки са, неспособни са да изградят собствен достатъчно добър живот който да им даде поне малко самоуважение.
Защо на теб ти дреме?
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 8bd80e2c5a |
|
6. Ще позволиш ли на някого да живее у вас безплатно? Вероятно не. Тогава защо позволяваш подобни мисли да живеят в главата ти, безплатно? Просто не те ебе кой какво мисли, и ти сигурно мислиш разни неща за хоратс, но на тях едва ли им пука.
|
...
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 8afebb0bc4 |
|
7. Съблечи се гол и излез навънка. Ако го направиш 3- пъти вече няма да ти пука от нищо. Сега сериозно, този тип непукизъм се изгражда с действия. Аз от време на време хващам пътя за някой град, където никой не ме познава и танцувам на обществени места. Бягането също помага.. След време не ти пука от нищо и от никой- вече си свободен и щастлив. Ако хората знаеха какво е свободата, нямаше да си позволят и 1 ден да живеят в робството на страха. Бъди луд и харесвай лудостта си. Това е пътят да изживееш най-хубавия живот на планетата
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 8e8ee4c6fc |
|
8. Това цялото нещо се корени в самата теб. Сигурна ли си, че обичаш себе си? Защото аз си мисля, че ти смяташ себе си за човек, който не заслужава разбиране и одобрение. Трябва да поработиш върху самооценката и самочувствието, иначе нищо няма да се оправи и хората ще те мачкат, защото изглеждаш уязвима. Застъпвай се за себе си и бъди най-силната си версия, обиждат те и те мачкат, защото им позволяваш. Разбери,че ти си наистина силна, способна, и другите не са нищо повече от теб. Когато го осъзнаеш и повярваш в това, повярвай ми няма да искат да те мачкат, промяната ще дойде отвътре, от теб самата. А колкото до приказките зад гърба ти, на всеки му говорят зад гърба, това е нещо нормално в днешно време, изобщо не им обръщай внимание, просто нямат смелост да ти го кажат в лицето, всеки е чувал някакви неща по негов адрес, не се засягай толкова, просто не им позволявай да те мачкат и започни да се остояваш такава каквато си, веднъж щом започнеш да се оценяваш високо, няма да те инересува кой какво мисли. Не ти трябва чуждото одобрение, то няма значение така или иначе.
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: d0c785be14 |
|
9. 7 кака така танцуваш, я разкажи?
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 8afebb0bc4 |
|
10. от 7. Ами така, хващам самолета за Атина за 1 седмица, слагам слушалките на ушите, обличам се по някакъв супер шантъв начин, хапвам силна храна и тръгвам, с танцова стъпка по улиците на Атина. Наричам го седмица на свободата. Правя каквото си искам. Правя шпагати, танцувам, мятам се. (танцувал съм брейк и хип хоп танци много години). Ходя на централни места. В Атина има много street денсъри с публика. Танцувам и в метрото. Хората ме гледат, усмихват се, някой ме снимат. Но като цяло Атина е свободен град, хората обичат музиката и не е чак толкова необичайно, колкото в България. Просто си казвам, че щастието и свободата са по-важни от това какво мислят хората. Атина ми е най-честата дестинация, но съм обиколил така и половината свят. Бил съм в много държави в Азия и Европа, понеже работата ми беше свързана с пътуване. В чужбина е много лесно да бъдеш свободен човек. В България за съжаление хората са се вкарали в много тъп филм и наистина се е стигнало до там, че да бъдеш свободен и щастлив тук, означава да се отличиш твърде много от останалите- А това винаги има последствия. (Малките градове въобще няма да ги коментирам). Въпреки всичко успявам и тук. В момента живея в Пловдив от 1 година и на работа съм си създал приятно ежедневие. Колегите ме знаят, че съм див и не ме закачат :D Пловдив не е лош град за живеене
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 5151974c63 |
|
11. Най-ефективният вариант е да станеш по-лош от онези, които те плашат: т.е. да имаш по-лошо мнение за хората, отколкото те биха имали за теб. Ако държиш да си останеш свестен, тогава приемаш, че не можеш да угодиш на всички и си избираш таргет група, която те интересува, група, от която те е страх /не е добре да дразниш луди хора да речем/ и група, която не забелязваш, както и мнението им. Иначе ще полудееш! Няма как да се опитваш да угодиш на целия свят, защото това е обречено на провал. А междувременно ще се съсипеш душевно покрай опитите.
|
...
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 590ce2c97d |
|
12. Като спреш да имаш нужда от тяхното мнение и харесване, ще се отървеш от зависимостта от другите.
Казваш си, че не ти пука какво говорят, че ти си си добре и в хармония със себе си и това е.
Никой на никого не е угодил в тоя свят... така, че не се опитвай да им се харесаш. Просто няма смисъл.
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: d0c785be14 |
|
13. 10 мерси. А каква е тази работа, с която можеш да пътуваш толкова? Писнало ми е от работа в офиси.
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 0a2798f2ab |
|
14. До 13
То 99% от добре платената работа е офис работа, па ако ще и да си собственик на клубове, предприемач, инвеститор и CEO. Зависи каква е. Някой места дават 35 платени почивни дни (а има и такива с 45, ама са за разни директори и прочие). И плащат толкова здраво, че ако вземеш 5-10 дена през година неплатен отпуск, няма да ти привиърши бюджетеца. Имаш 130 почивни дни още 40-45 дена платен отпуск. Можеш да си позволиш да си някъде, почти два пъти в месеца.
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: a639ab51f9 |
|
15. Скъпа авторке, помисли малко защо хора са така нападателни към теб.. Може би ти завижат и чувстават че ги превъзхождаш с нещо. Понякога лошото отношение е провокирано от завист. Ако си добра и мила, но в същото време хората виждат потенциал в теб, това често може да е предпоставка за злоба. Хора, в коитo няма потенциал не са красиви да речем, успешни и т. н. тях никой не ги плюе и не се измислят интриги за тях.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
