 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Държах се ужасно към човек, който вече не е между живите
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 1841 пъти
Моят дядо почина преди бала ми. Почина от рак, и аз не знам точно на какво, имаше рана на устната, в последствие се разпространи и надолу към гърлото. Операцията не му помогна. Живеем в една къща на различни етажи и преди да почине беше доста зле няколко месеца и аз от страх не слязох да го видя. Веднъж го видях през прозореца как вървеше из двора, носейки леген пълен с кръв. Той целия също беше в кръв и беше буквално като скелет. Направо се ужасих. Неговата тоалетна е на двора и една нощ станал да иде до там, но паднал на стълбите и седял цяла нощ на стълбището, а беше адски студ. На сутринта майка ми го е видяла и прибрала долу, а аз само видях локвата кръв на стълбите, изтекла от него. В един момент по двора всичко беше с кървави следи, защото той си цапаше ръцете и пипаше. Буквално всичко отвътре му беше на пихтия и изтичаше през всички изходи, през устата, из отзад.... преди да се разболее той, се разболя моя баща. Дадоха му възможно най малката инвалидна пенсия, 150-200лв някъде. Аз съм била на 9 тогава, брат ми на 3. И майка работеше на минимална. Тогава дядката много помагаше, плащаше ни сметките и на всяка пенсия ни даваше с брата по 5лв и по 1 шоколад. Той взимаше голяма пенсия, колкото на майка ми заплатата и тогава другата баба, от на майка ми страната, само ме настройваше да сме си искали с брата по 50 не по 5. Било го грижа само за другите внуци на другото му дете, на тях пращал по повече, на нас само по 5лв. И аз ясно си спомням, че един път пак на пенсия той дойде да ми даде 5лв с шоколада и аз му казах, не искам, дай ни 50. И той каза "Не мога да ви дам по 50" Не знам как съм позволявала така да ме настройват като не съм била толкова малка, как съм се поддала. Постоянно ми се повтаряше, че той мислил само за другите внуци, за нас с брата не и аз с времето се отчуждих от него. Не слизах грам долу при него, а той живееше сам. Баба почина 5г преди него. Вече 3г откакто е починал, умря си сам долу, майка го намери, аз дори на погребението не отидох. Никога в живота си не съм ходила на погребение на който и да е близък, изпитвам ужас. Просто ми е мъчно, той много трудно прие смъртта на баба ми, живееше си сам долу като куче и ние с брата един път не отидохме да го видим. Като почина майка намери в хладилника му чисто нов неотворен кашкавал, завалията купил си е да си хапне и не му се е яло, със седмици не хапваше и залък. И също пак в хладилника шоколадите, със парите между тях. Майка ми ги донесе и каза, че това са последните 5лв от дядо ми, които с шоколада така и не е успял да ни ги даде. Много ми е мъчно, аз съм най-кошмарната внучка. Цял живот ще ме преследват угризенията ми. Докато пиша и ми се насълзяват очите....
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 1b202f2c37 |
|
1. Не можах да го дочета, стана ми много мъчно за човека. Съжалявам, ако думите ми са извън контекста. Мога само да кажа, че всички сме тук временно и трябва да се ценим един друг повече, защото както си седим и говорим, може утре някой от нас просто вече да го няма. В забързаното ежедневие рядко се сещаме, че сме смъртни, но ако се сещахме, може би щяхме да имаме малко по-добри взаимоотношения.
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: eb179bf5fc |
|
2. Не се обвинявай и не бъди строга към себе си. Дядо ти знае, че си го обичала. Всеки прави грешки към близки хора, понякога непростими. Моята майка почина от рак, когато бях на 12. В последните й месеци ме беше страх да влизам при нея и почти не я виждах. Предполагам всеки запознат от близо знае каква гледка е. Не й казвах "мамо" и не съм й казвала, че я обичам, заради това, че като бях малка баща ми ме биеше и аз я виках за помощ, но тя не идваше, защото той не й позволяваше и аз в детския си глупав мозък се отрекох от нея. На погребението й също не прирсъствах, защото баща ми е решил, че не е подходящо място за деца. Трудно ми е да говоря за това, но страшно много съжалявам, че не бях до нея в последните и дни и не й казах "мамо, обичам те". От разстоянието на времето човек осъзнава много неща, но някои от тях не могат да се поправят, когато става дума за смърт. Остава ни само да продължаваме напред с надеждата, че нашите близки са ни простили за нещата, за които ние не можем да си простим.
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 0c4cc07ae2 |
|
3. Аз така като гледам трябва да идеш на църква. Има две много хубави. Едната се казва църква Вяра, другата е църква Блага Вест
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: f62082379a |
|
4. Вземи една негова снимка и му поговори. Кажи му всичко което искаш, поплачи си на воля, сбогувай се с него! Прости си!
Прекрати мислено всякакви свързващи нишки с него... освободи го, освободи се!
А после се усмихни и бъди щастлива!
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: e2b5e94f37 |
|
5. Спойлер: ако съжаляваш за държанието си, си добър човек! А той вероятно вече го знае и не ти се сърди. И да не го е знаел приживе, сега те вижда и е наясно с нещата. Според мен можеш да си върнеш вътрешният мир, защото няма причина да го губиш дълготрайно и смятам, че си си взела поука от случилото се.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
