 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Какво става?
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 1390 пъти
Съжалявам че пиша често, но просто съм зле.
Ще бъда бърза. Преди почти 4 години се запознах с 2 момичета. С тях имахме толкова много общо помежду си. Писахме си често. Цял ден си писахме. Беше ни хубаво. Не оценявах тези времена. Доста често си говорихме на видео разговор и беше забавно и хубаво че мога да се уверя че онлайн приятелите ми не са 40 годишни чичковци.
Всичко се промени. Не знам защо, но имам чувството че всичко се разпада. Все още имам много общо с тези хора(но в същото време сме толкова различни). Никога не сме се карали между другото. Просто нямам желание да пиша на никого, разговорите стават по-кратки и по-кратки и с хората с които бях близка вече не са ми толкова близки. Мога седмици да не им пиша някога. А преди им писах почти всеки ден и час. И при тях е така. Не си пишем често. Нямаме пълни разговори. Не ми звънят. Преди мразех видео разговорите, но сега умирам за тях. Последно сме си говорили сигурно преди 1 година и половина. Но те са си намерили нови приятели и прекарват време с тях. Няма лошо в това. Дори и с приятелите ми на живо се случва. Игнорират ме и като цяло май вече нямам приятели. Обичам да съм сама, но не обичам да се чувствам самотна. Искам приятели и искам всичко да се върне по старому. Но нищо май няма да е същото. Май вече не искат да са ми приятели.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 516ee02376 |
|
1. Здравей!
Напълно нормално е, хората се раздалечават, такъв е живота. Преди 2 години завърших и имах 2 много близки приятелки, а сега с едната не сме се виждали от по- миналата Коледа, а с другата просто вече не е същото, знаеш. Особено в такива времена е много странно и трудно да поддържаш приятелства, пък като че ли сега са ни най- ценни, за да можем да се почувстваме малко по- нормално.
Повечето пъти просто няма какво толкова да направиш. Ако наистина много искаш да си припомниш какво е било, можеш да пробваш да си припомните старите времена, може да се сближите малко отново покрай носталгията. Никога не знаеш, може и на тях да им липсваш, но да не знаят какво да направт.
Това за писането от друга страна е голямо проклятие, и аз съм така. Честно, не знам какво можеш да направиш по въпроса. Не е хубаво да се насилваш като не искаш, но и те дърпа назад, когато искаш и го прави по- трудно да задържиш контактите.
Късмет ♡
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
