2. Ами, зависи как възприемаш кучето. Аз повече не бих купила куче конкретна порода, такива са ценностите ми, сигурно, защото станах родител. Иначе като дете отидох и си купих голдън ретрийвър, тогава други ценности съм имала... Като това другите да харесват кучето ми, например, или защото има книги как се отглежда тази порода, а аз мислих, че без инструкция няма да се справя. А бях и повърхностна, не вярвах, че мога да харесвам и обичам несъвършени неща.
Казвам го, защото като дете баща ми донесе у нас едно окаяно куче, а майка ми казваше " срам ме е да го разхождам". Кучето беше наистина грозно, когато го донесе баща ми, но пък толкова умно и лоялно, че спечели любовта и грижата ни. След няколко месеца хората започнаха да ни спират "колко красиво, умно куче, каква порода е", аз, дете отговарях- порода добро, кафяво куче. И хората възприемам така- порода добър човек, пък цвят, националност, все тая. Баща ми ме научи. Разказва ми как като млад мразил мюсюлмани, повдигало му се, общ знаменател-зли фанатици. Е, в Косово непознат мюсюлманин му спасил живота. Баща ми го питал "ти защо ми помогна? ", човекът казал "В името на Бога, как защо? ! ". Баща ми ме учеше да не се страхувам от хората с различна религия, а от безверниците. Тази версия на възприемане на отношения ми приляга като истинска. Другата ми е наблъсквана отвън. Не е истина, че всички породисти кучета са по-нещо си от непородистите, отнася се за всеки стереотип, така го чувствам. Моето усещане ми казва моята истина-това е моето куче, виждам го и знам, че е моето. Ако се разболее, ако нещо си стане, значи трябва да преживея това с него, иначе нямаше да усетя, че това е моето куче.
За мен да купуваш кучета е малко като да искаш да осиновиш дете, обаче по каталог. Тоест ти ще обичаш това същество, само ако то оттоваря на някакви твои изисквания и критерии. А, ако то се промени? И най-красивото и скъпо куче, може да се разболее, може да погрознее, да преживее инцидент, да добие различно поведение след него. Хвърляме ли го, гаранционен период има ли? Може ли 10 години гаранция за този продукт, моля, защото аз мисля, че красотата, здравето и любовта се купуват в кеш? Такива хора обичат и марковите си маратонки, повече от себе си и пропускат много за да не ги изцапат. Това не е безусловна любов, а някаква неразбираема за мен Его проява.
Дали ще избера адвоката, пред клошаря? Няма да те лъжа, ще избера адвоката, най-вероятно него ще усетя "моя порода", защото любовта ми към мъжа е условна. Нали, имам право (започвам доктурантура, не съм никак бездомна), неговата любов към мен също е условна, той също ще предпочете да съм адвокатка, а не клошарка? Ако един ден спрем да отговаряме на условията си, или трябва да ги променим, или да се разделим. Другото е мазохизъм, според мен.
Обаче с кучето не е съвсем така, то те обича безусловно. Беден, богат, хубав, грозен, болен, умен, тъп на него му е все едно-ако ти го обичаш и то те обича. Аз съм боледувала, не съм могла да го разхождам, хранила съм го с каквото имам, защото не мога да се замъкна болна за кучешка храна, игнорирала съм нуждите му за сметка на своите, а то не е променяло отношението си, или ако е- то е било в посока моите потребности. Става тихо, лежи до мен.
Ами не искам да имам условия към същество, което ме обича безусловно. Аз няма да се чувствам добре със себе си така. Ще си гледам кучето и да се разболее, и да погрознее, и когато прави бели. Както обичам децата си нон стоп. Щом съм решила да имам деца, куче, значи съм решила, че съм готова да ги обичам и да се грижа безусловно.
Иначе защо да го правя, за да обичат те мен, да ме харесват хората, да живея по изискванията на обществото, вместо по своите? Нямам такива потребности, затова и не съм писала в другата тема, не желая да променям никого, там не беше поискано моето мнение, както тук.
В заключение, искам да добавя, че от около 10 години нямам нито куче, нито друг домашен любимец, именно, защото не се намирам в момент, в който мога да го обичам и да се грижа безусловно. В момента и куче, дето ака диаманти не бих гледала, в апартамент и с деца. От любов към всички ни.
Когато ни стане готова къщата сме решили да отидем с мъжа ми и децата в приют и да осиновим две кучета, не ни минава и през акъла как очакваме да изглеждат. Ще вземем по усещането - своето, на децата и на кучетата.
По-здрави!
Хепи Хипи
|
