Господ гледа и наказва тези, които трепят и измъчват животни
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 963 пъти
Баща ми и родителите му бяха големи садисти, като бях малка постоянно носех у нас котета и кученца, от малка обожавах животинчета, гледах зайци и какво ли не. Те тримата постоянно ги биеха, майка ми дори е крила от мен, когато трепят котките и ме лъжеше, че са избягали. Наскоро разбрах за едно рижаво коте, беше преди повече от 15 години, още го помня, донесох го, влюбих се в него и на другия ден като се върнах от училище го нямаше, виках го из двора, търсих го....а той дядката го хванал за опашката и му размазал черепа в земята, хвърлил го в казана, а после майка ми чистила кръвта, за да не видя. Кучета имахме уж да пазят, живееха в колиба на синджир без да се разхождат....и те хващаха една пръчка и почваха да ръгат с нея кучето, докато се е навряло вътре в колибата от болка и страх, хич не гледаха къде ще ударят, ръгаха с острата пръчка,където падне, а то кученцето се свива в ъгъла и скимти, накъде да бяга. Бащата намери котило бебета в двора и ги удави в кофа с вода.в последствие баба ми и дядо ми умряха след дълго боледуване, влачиха се доста и беше гадна картинка...сами си умряха, никой не ги погледна. Бащата го удари инсулт още на 45, аз бях малка. Изсъхна му ръката с която тормозеше и трепеше, едва я мърда.Сега се влачи инвалид с 200лв пенсия и страда, но лошото е, че тормози и майка и брата....все някой трябва да му ходи по г*за, за нищо не е.И нали казват, че Господ наказва най-милото, тях ги наказа, сега ако е мой ред? Аз от малка умирам за животни, в момента имам щастието да живея с приятеля ми и имам котка и куче вътре при мен в апартамент, прибрани от улицата. И въпреки това има нещо, което ме мъчи от месеци, зимата в студовете намерих едно малко котенце, беше болно и премръзнало.Бях безработна, заради короната, чаках на приятеля ми. Знаех, че му трябва ветеринар, знаех и с колко пари е свързано това, повъртях се, повъртях се и.....си тръгнах.От тогава понякога се сещам за това коте и ми е гузно, че не му помогнах. Аз вярвам, че има карма или нещо такова, мисля и, че може да ми се върне за злините на семейството ми.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 2 месеца hash: 95cf5221fb

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Няма как да спасиш всички животни на света , важното е че си спасила и прибрала поне две животинчета ! Господ си е свършил работата и е наказал баща ти и старците ! Теб няма за какво да те наказва, хората са го казали : "Човек който мрази животните мрази и хората" , "Който храни гладно животно, храни душата си." Невъзможно е да помогнеш на всяко животинче , понякога като видя бездомно куче или коте , отивам и му взимам нещо за ядене ,поне да не е гладно горкото ! Иначе и аз имам две осиновени кучета и две котки , а живея в къща и да искам да взема повече не мога , защото дори и за тези животинки които имам , едвам ми стига времето ! Хубавото е че все повече хора осиновяват животни от приютите, така хем дават дом на някое животинче ,хем е безплатно . И непородистите домашни любимци дават същата любов както и животните с родословие !

 

...

преди: 3 години, 2 месеца hash: 32f4079adf

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

2.   Що за психарско семейство. Виждаш някакво животно и първата ти мисъл е да го убиеш по най-бруталния възможен начин. Гледал съм, чел съм, присъствал съм на големи извращения, но чак такива не бях чувал. И тези хора се размножават, ходят си между нас, гласуват. Супер. Естествено, това за кармата е абсолютна измислица, но щом религията и митовете ти помагат да бъдеш различна, да се страхуваш от "божественото наказание", защо пък не. Не знам дали това е тема провокация, но успях да се ядосам. Просто не схващам защо биха го направили, а би трябвало да има логика във всяко действие.

 

...

преди: 3 години, 2 месеца hash: 825a5846f9

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Ох, болна тема, особено сега в ситуацията в която сем всички и много буквално си зарязват животинките по пътищата. За твоят страх какво да ти кажа... можело е да го занесеш или поне се обадиш в защита на животните. Можело и да го придвижиш някъде на по- топличко завито в твоя дреха и да се опиташ да го нахраниш и му даваш водичка докато живне или друго... но поне не съвсем зарязано и самичко. Правила съм го когато не съм имала в момента друг избор. Смъквала съм си якето от гърба за да завия треперещо от студ кученце. После вече търсих някаква организация която да се погрижи за него. Оказа се че, на две организации им работят телефоните за контакт на дарители, но не за реакция за животинки в беда...бизнесмени и те. Съжалявам, не те успокоявам с коментара си, знам, просто казвам каквото мисля и чувствам. При мен беше точно обратното на твоето семейство. Татко все носеше в къщи котета, кучета, птичета в беда, даже веднъж беше домъкнал и ранено питонче. Грижехме се за тях докато се излекуват и ги пускахме на свобода обикновено. Помагала съм му понякога да шие счупени крилца на птици, стърчащи костици навън, плакала съм, но не от гледката, а защото чувствах болката им и още от съвсем малка се опитвах да поема част от тяхната болка. Сега помагам когато и доколкото мога също. Мъжът ми е същият, той спира включително за да премести бръмбар от пътя някъде на тревичка. Децата са същите. Често се случва да ни наобикалят животни и птици без значение къде сме- на разходка в града, в гората, в заведение навън... разни птички да се самопоканват и се настаняват на ръба на чинията от която ям. Коте е скачало вътре в колата и се е намествало в скута ми. Изкараме го навън, то през задния отворен прозорец хоп пак вътре и върху мен. Не само с мен, де, с цялото ми семейство животинките се държат по подобен начин. Чудят се някои защо скачаме когато искат да си купуват животинка от развъдник... не ги вълнува как живеят там, как ги развъждат. Захранват подобни изроди като купуват, но само ги интересува да притежават нещо красиво и живо, да мърда, да е "сладко" да прави смешки и се подчинява на команди ...в същото време същите се оплакват например от шефове които злоупотребяват с тях, някой ги комплексирал, някой с нещо ги е измъчвал...а правят същото с други живи. Да, наказвани са такива и тепърва ще си отпадат "натурално" така и трябва да бъде, щом не може да живее в хармония с останалите живи... Отплеснах се, както казах за мен е болна тема. Няма как да помогнем на всички, но можем на тези които са пред очите ни, около нас. Дори просто да подминем животинка, ако не спираме за да я нараним...поне това. Някой ще спре за да и помогне!

 

...

горе^

преди: 3 години, 2 месеца hash: 06e9157073

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   Ако това е вярно, баща ти и родителите му са пълни психари. Не виждам как можеш да измъчваш или убиеш животно ей така заради спорта. Ако те заплашва по някакъв начин, разбирам да се защитиш, но да го мъчиш за да се намираш на работа е садизъм. Много е хубаво, че имаш куче и коте, но не отивай в другата крайност. Не можеш да спасиш и прибереш всички животни. Те не искат само храна, а място, медицински грижи, да им отделиш време. Явно се опитваш да компенсираш злините от семейството си, но не мисли за тях. Достатъчно е, че ти си добър човек, а тях ги остави, те са такива, каквито са.

 

...

преди: 3 години, 2 месеца hash: 4eba455c49

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Подробностите можеше да си ги спестиш. Не знам как не те заболя сърцето докато обясняваше как са били убивани животните.

 

...