След всяка буря ли изгрява Слънце? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120670)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

След всяка буря ли изгрява Слънце?
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 1962 пъти
По-скоро не при мен (все още тая някаква мъничка надежда, че може нещата да се оправят). Цял живот страдам, ама наистина цял живот... Минаха ужасно много изтезания за мен. Пролях океани сълзи, плачех буквално всеки ден години наред, но вече очите ми пресъхнаха и рядко се случва. Но отвътре ме боли все така силно, все така тежко изживявам всяко нещо - и малките, и големите. Свръхчувствителна съм, това е кръст за цял живот. Разсеяна съм от много години - често правя нелепи грешки на работа, гледат ме накриво, а аз отвътре се разкъсвам дни наред. Не мога да си прощавам грешките - никога не съм можела. Като дете ме тормозиха много, зверски бих казала. Като бях на 18 щях да умра - два пъти. Не ядях изобщо и щях да се погубя с доброволен глад. Анорексия. За съжаление, не умрях. Сега да се върнем на разсеяността. До такава степен е, че не мога да се справям с ежедневните си задължения на работа, негодна съм да работя, но опитвам. Психично болна съм, не са ми поставяли диагнози, не съм ходила за диагностициране, но анорексията си е психично заболяване, освен нея имам незнайно колко още.

Наскоро загубих тати. Бяхме в лоши отношения, защото той бе един от хората, които са ми причинили най-много болка, а може би той ми причини най-много. Направи ме душевен инвалид. Сигурна съм, че дори не можете и да си представите какво ми се наложи да преживея. Знам, не е хубаво да се говори лошо за починали, но това е истината. И ако ми е причинил 1000 мъки, сторил е за мен и шепа добрини. Губят се на фона на лошото, но... Знам, че поне донякъде ме е обичал. Веднъж плака, когато аз се разплаках (единствен път пред него) заради неговите глупости.
Казал на мама, че иска да съм щастлива (това малко след като се разминах със смъртта). Но тя първо него взе първо. Сега и аз си давам сметка, че съм го обичала заради шепичката добрини. По-рано плачех заради присъствието му, сега плача заради отсъствието. Плача и сега докато пиша. Чувствам се виновна, че си отиде. Ще полудея съвсем, вече започнах. Никога няма да спре да ми тежи на съвестта. ♡ Прости ми, тати, моля те, че не успях да ти простя навреме и да те спася. Аз ти прощавам всичко. Прости ми, тати, аз ти прощавам. ♡

Докато беше жив беше Цветан, сега е тати, както когато бях малка. Преди много години спрях да го наричам баща, не помня откога. Сега, вече късно, пак е тати.

Винаги съм мечтала просто да живея нормално - нещо, което никога не съм имала. Не знам какво е щастие, любов, приятелство. Не мога да общувам, страшно срамежлива съм, нямам приятели, нямам любим човек, но отдавна съм влюбена... В нищо не ми върви, нямам и мотивация да се боря, нямам вече и потенциал, защото съм психично болна. Чета, интересувам се много от психичното здраве и колкото повече чета, толкова повече разбирам колко съм зле. Всъщност и да не четях, няма как да се сбърка такова нещо. Отскоро почнах и да "халюцинирам". С периферното си зрение понякога виждам сенки, светлини, движения и като се обърна няма нищо. И Слава Богу! Ако има, сигурно ще умра от страх - буквално. Не съм добре и това е! Не съм за този живот. Не ми се живее, не виждам смисъл, не знам защо въобще ме има. Хората ме мислят за много тъпа, а аз просто съм много болна. Отскоро започнах и да треперя от стрес и ядове. Не се справям с живота отникъде. Чудя се кога ще бъда и аз щастлива, доколкото е възможно. Уморих се да страдам и да чакам Слънцето, нося непоносим товар, който ме смазва. На ръба съм... Вече 24 години чакам, колко още? Щом досега нищо хубаво не стана, едва ли и занапред. Може би не на всеки му е писано да е щастлив?

Баба ми (знам, че изречение, започващо с "баба ми" звучи смехотворно, но...) цял живот е страдала и си отиде за 2-3 дни на 60 години. Дядо ми, от когото са леля ми и мама, е водил любовницата си вкъщи и е карал нея и баба да ядат на една маса. Бременна жена пък идвала да го търси вкъщи... Представете си какво и е било.

Мама пък на 17 години са я оженили насила за уж богат боклук, който я е биел, затварял при животните на село, не и давал да работи, ползвал я буквално за робиня. Родила от него 2 деца, които изоставила като малки, бягайки от онзи насилник. Освен това останала с основно образование. После отива при тати, но се разделиха преди няколко години заради страстта му към алкохола. Сега е на 48 и още не знае щастие. Знае само яко бачкане за жълти стотинки, мизерия и беднотия.

Сега мой ред ли е?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 1 месец
hash: acdc7ebbfc
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Мило момиче! Не се отчайвай! Всичко ще бъде наред! Страдаш, защото си се програмирала мислено да страдаш. Промени начинът си на мислене! Съветвам те да прочетеш Ошо, Милена Голева ,дон Мигел Руис, да правиш йога, да тичаш. Ходи по клубове и събития - там ще намериш гадже и приятели. Не се възприемай за жертва, почни да се обичаш, харесваш, слагай си грим, прави онова, което ти харесва, мастурбирай, докосвай се. Много си млада, мацка. Имала ли си приятел досега? Казваш, че не можеш да работиш.... Почни работа от вкъщи, или почасово някъде, като за начало. Нямаш ли никакви роднини? Образование?
Аз съм като теб. Същата. Все едно аз съм го писала това!!! Но се измъкнах. Ако не ти, друг не може! Съветвам те да минеш през психиатър, защото очевидно имаш и депресия. Да, аз също имах. И да, виждам сенки с периферното си зрение. Виждах и други неща. Имах психична болест, но я преборих. Не си внушвай, че си луда, защото не СИ! Имаш депресия. Прости на баща си, на майка си. Остави миналото. И наникой не разказвай че си психично болни. Аз също не мога да работя, затова почнах работа от вкъщи. По- лесно е, без натоварване.
Млада си. Трябва да се радваш на живота, да ходиш по дискотеки, да правиш любов. Не мисли за раните, които са ти причинили - от това ще ставаш само по- зле.Знаеш ли на мен кое ми помага? Танците. Танцувам като луда. Комедиите. Фотографията.
Горе главата и късмет!

 
  ...
преди: 3 години, 1 месец
hash: 91da62c8e1
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Хора живота без Господ е тежък. Аз намирам утеха, сила и радост в църквата и в Новия Завет. Моли се на Господ и ходи на евангелска църква това ще помогне.
Ето какво ти казва Господ Исус Христос : Елате при Мене вие които сте отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя. Който дойде при Мене никак няма да го отпратя.

 
  ...
преди: 3 години, 1 месец
hash: 000bcf4ca0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Човек винаги има някакъв духовен багаж в себе си. този багаж се наричат благословение или проклятие. Има наследствени проклетии, които се предават наследствено, независимо от теб, нито дали искаш, разбираш и проумяваш. Тези проклятия може да ги разчупи само Бог, а ти можеш да се молиш в църква и да помолиш за помощ и информация пастора или попа. Друго спасение няма :)

Ти сама усещаш. Как нещо е над теб и сама дори не можеш да си го обясниш... Търси Бог.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 29 дни
hash: 65bce956c4
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   3 - значи вместо човек да поеме отговорност за живота си и да се вземе в ръце го съветваш да се обръща към някакви богове, така ли? Чудесна идея - всичко да почнем масово да се молим на някой друг, за да ни успокои и да ни оправи живота, а къде са нашите задължения в случая?

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker