Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Знам, че е трудно, но не мога да се примиря с факта, че няма да имам свое жилище. Какъв е смисъла на живота тогава? Живея с родителите си, но съм близо 30те и искам самостоятелност.
- Жена

7.   Ще се наложи да събереш пари за първоначална вноска и да теглиш заем.

Ще ти трябват поне 15-20% от цената на жилището. Тогава теглиш заем за период до 30 години и изплащаш останалото.

8.   В момента цените са меко казано малоумни. Една панелка в Надежда за тотален ремонт и обзавеждане е 80 к евро. За да можеш изобщо да стигнеш до заем, ти трябват 10% плюс 10 к лв разходи по сделката плюс 30 за ремонт и обзавеждане, т.е. 55 000 лв, докато изобщо стигнеш до кредит. От там нататък трябва тепърва да плащаш още 20-30 г. И всичко това за олющена панелка в Надежда.

Ако искаш нещо по-прилично и завършено, почва от 120 000 евро. Пак ти трябват едни 40 бона за разходи по сделката и първоначална вноска и пак плащаш още 20-30 г., само че вноската вече е доста по-висока.

Айде това, дето ще плащаш 20-30 г. го остави, защото така или иначе трябва да плащаш наем. Ама в задачата се пита, от къде аджеба се намират 40-50-60 бона в началото кеш? Колко души изобщо ги имат? И колко време се спестяват? Защото ти трябват още 20-30 г. за изплащането.

Дори да взимаш сравнително прилична заплата, пак обикновено трябва да станеш поне на 30, за да почнеш изобщо да я взимаш, понеже не става от първия ден. После още 10 г. да пестиш, и още 20-30 г. да изплащаш. Че той трудовия ти стаж няма да ти стигне да го изплатиш.

Ако пък решиш да изтеглиш кредит и за първоначалната вноска, ще плащаш само за него 10 г. по 500-600 лв, по ипотеката отделно.

9.   До 8

Никой не казал, че е лесно, но допреди 100 години е имало много хора в сламени колиби.

10.   9, не знам преди 100 г., ама баба ми и дядо ми (родени 1940) с три деца и без заеми са построили къща на село, работейки обикновени работи. 170 кв. къща тухла на плоча, с двор, с всичко.

Ако сега решиш да построиш и обзазведеш такава къща, ще ти трябват може би около 170 000 лв. Вярно, че цял живот са работили за тази къща, ама как си го представяш сега двама селяни с 3 деца да спестят 170 бона за целия си живот. Без заеми и без субсидии. Остави да пестят, те едва ще оцеляват.

11.   С учене. На 40 в чужбина имам жилище платено кеш.

12.   До 10 двамата селяни, които споменаваш със сигурност са работили в някой завод и отделно са работили в градината си, не са ходили по кафета и почивки, пестили са всяка стотинка за да имат за материали и поне половината от къщата са зидали лично, а децата им са мъкнали тухлите по етажите за да спестят от хамали.
Днес обаче хората са толкова разглезени, че такъв живот не могат и да си го представят. Не могат да си представят да работят на две места от 6 сутрин до 22ч вечер, не могат да си представят отпуските си да прекарат с мотика в селска градина, не могат да си представят да не ходат на кафенце на Молче, да правят зимнина за да спестят. А реалността е че ако днешно младо семейство работи колкото твоите баба и дядо и пести колкото тях за живота си не три, а пет етажа ще построи, но ги мързи и си искат удобствата, да си пият винце на дивана пред тв.

13.   Отговорът е много лесен, 9 от 10 жилища се купуват с кредит, другото е със собствени средства.

14.   12, не са работили в завод, дядо ми е бил строител, а баба ми работила по полетата на хората. Децата им не са помагали, защото баща ми е бил в казармата, докато я строят, едната ми леля е била доста малка, а другата е била вече в града. И са плащали на помагачи. Но иначе да, работили са доста. Хем на работа, хем къща да строят, хем градина. Общо взето не са правили друго освен да работят и спят. И наистина днес не можем да си представим "градските" деца какво е да се работи така. Вкл. и сега на село хората си работят така. Става в 5 сутринта, храни и пои животните, заминава на работа, до 17 ч е на работа, после до 22 пак животни, градини и евентуално строителство на къща за децата.

15.   14 Съгласи се с мен донякъде, хайде сега кажи строител през комунизма не е ли в строителен завод, и посочи през комунизма на чии полета е работила бабата, на кои хора, или в ткзс нещо като на заплата в земеделски завод. Три етажа дали са ги построили за две години докато баща ти е в казарма? Децата им са помагали, само че ти не си питал за подробности всяко от децата. Голямата дъщеря била в града, но я я питай дали не е ходила да помага на село всеки уикенд, че и мъжа си е водила и той да помага.

16.   До 10

Да, пак ще е трудно. Ако блъскаш и пестиш, все ще спестиш.

До 11

Ехааа! Не знаех, че плащали някъде за учене. Къде е това "чубина"? Мексико? Мароко?

17.   Реалността е жестока. Как въобще човек дасъздаде семейство със собствен дом, или да е сам на този етап и да иска да си купи,но и да не се лишава от море 1 път в годината? Вие борители се с живота,или чакате наследство?

18.   Аз нямах капитал. Имам само апартамент в който съм израснал.
Заминах за чужбина и за 5-6 години спестих пари за собствено жилище (не в София).
Мой братовчед тегли кредит с жена си, баща ѝ имаше малък капитал с който им помогна. Сега ще изплащат кредит поне 10 и повече години, като едновременно с това им се роди и дете.
Общо взето и в двата случая затягаш колана. Аз в чужбина се лишавах от много неща. За мой късмет не пуша и не пия и не съм някакъв глезеник.
Или бачкаш в чужбина или теглиш кредит в БГ и се надяваш за свястна заплата, това е. Няма лесно в тоя живот.

19.   Нещата са коренно различни и преди и сега.
На времето заемите са били с проста лихва, на 10 000 лв два процента лихва, връщаш 12 000, т.е. две хиляди отгоре.

А сега демокрацията ни "дари" с основното си отровно отроче, лихва на лихвата и за 30 години заем, колкото си взел, толкова и отгоре връщаш.

Системата е убиец, тя не иска хората да имат жилища, семейства, да има обикновен и нормален живот.
Живот на заем е реалния девиз на демокрацията,
демек вечно под напрежение и на нокти!

Свиква се, но не си заслужава.

20.   Животът се е променил много от "онова" време. Моят дядо също е купил апартамент в града с работата си на село, но икономическото положение е било друго. Вече нито има какво толкова да работиш на село т.е. да печелиш, освен едрите земевладелци, а в града цените са много високи. Не знам дали на село са пестили. Може и да греша, но там хората не са имали къде толкова да харчат пари. Сега е друго, все пак, с жилище или без, животът трябва да се живее. На човек му се иска да отиде и на кафенце, и да пътува някъде. Струва ми се, че само с пестене не може да се стигне далеч. Ако говорим за София или друг голям град, единствено със заплата малко хора биха успели да купят жилище. Като изключим известният IT сектор, не се сещам за други сектори, в които да се предлага високо заплащане. Или трябва да се развива странична дейност, бизнес, или да се направи компромис с жилищет т.е. по-отдалечено, панелно, или пък просто да се откажеш от идеята за собствено жилище в столицата.

21.   Най евтиният вариант, намираш една бабичка да я гледаш, срещу апартамента й, къпеш я през зимата и отваряш прозореца, на другият ден си имаш свой апартамент без пари.

22.   Хвала на №2, доказа, че трудностите създават човека. Ако беше мамино синче, сега щеше да е лигльо, а не мъж на място.

23.   Аз съм софиянец и имам апартаменти в центъра. Но всичко е по наследство. Просто късмет. Ако нямах, с моята заплата не мога да си позволя да купя нещо дори в Обеля. Родителите ми са учители. Така че и те не разполагат с големи спестявания за да ми помагат. Пък и цените са безбожно високи за страна като нашата. Шапка свалям на младите хора, които съвсем сами се борят с живота и успяват да купят жилище, да го оправят и да създадат семейство.

24.   С кредит да,но трябва самостоятелно участие или кредит за повече пари и по-дълъг срок.Браво на номер 2, през много тудности сте минали,затова идва и нарадата.Бъдете здрави! Цените сега са много високи, кога ли този балон ще се спука?

25.   Ние наскоро с гаджето ми си купихме общ апартамент в София в нова сграда. Цените са умопомрачителни, но пак ще ни излезе по-евтино отколкото да плащаме наеми. Но понеже е на зелено, ще се наложи да плащаме наем и ипотека, докато го построят. Та в този ред на мисли, съветът ми е първо да прецениш колко пари можеш да отделяш за месечна вноска без това да ти тежи на месечния бюджет ДОРИ и да останеш без работа в даден момент. Това го казвам, понеже, ако изтеглиш заем за 30г. никога не знаеш какво може да ти се случи утре и затова е по-добре да играеш на сигурно. Колкото по-голямо самоучастие имаш, толкова по-добре, понеже вноската ти ще падне. НО, за да натрупаш по-голямо самоучастие ти е нужна добре платена работа. Според мен първо работи в тази насока и покупката на жилище няма да закъснее много. По-добре да дадеш 2-3 години от живота си в преквалификация, ако не си доволен от сегашната си работа, отколкото да блъскаш 30 години за банката само и само да имаш жилище, в което може и да не си щастлив, понеже парите ще ти стигат само за него, сметки и т.н

26.   15, да, аз се съгласявам, че са бачкали много и здраво. Но не в заводи и ТКЗС-та. И да, ако и сега бачкаш така, сигурно пак ще построиш такава къща, не се замислих, че това е ставало, просто защото са бачкали здраво, а не защото времената са били чак толкова по-добри. Прав си, съгласявам се.

Иначе от децата само баща ми е помагал косвено в градината като малък, не със самото строителство. Лелите ми - едната е примадона и не е помагала, гаранция ти давам, тя просто не е такъв човек, даже само е муфтила родителите си за хубави дрехи, за да си намери някое богато комунистическо синче на директор на завод и между другото успя. Друг е въпроса, че сметки и излязоха криви, ама това е друга тема. А другата е била малка, защото е родена доста късно. Къщата е построена наистина за 2 г., само че преди това вече са имали спестените пари и е станало бързо. А иначе преди имаше и частни земи. Аз бях малък, но си спомням, че хората в нашето село масово си гледаха домати в собствените градини и в края на селото имаше пункт, където ги транспортираха с каруци и държавата им изкупуваше продукцията, после всичко се товареше и заминаваше за съюза. Та по такива градини е работила баба.

Но и това бачкане си има цена. Здраве, нещастие, кратък живот и т.н. да не изпадам в подробности. Дядо е починал веднага след къщата едва на 44 г., оставяйки малката ми леля сирак. Баба ми пък доживя до 74, но цял живот тегли от артрити, остеопорози, жлъчки и какво ли не.

И къщата между другото не е на 3, а на 2 етажа по 85 кв. на етаж.