Периодични дупки.
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 1240 пъти
Привет, форумници!

Момиче на 20 години ви пише за съвети, от които имам нужда.
Ще започна топика си по следния начин.

Изпадам периодично в някакви депресивни дупки.
Постоянната промяна на настроенията и демотивацията да върша каквото и да е било - направо ме побърква.
Първо доста съм променена като човек - пораснах и имам огромна разлика със себе си преди. Малко си липсвам, защото в момента съм в някакъв непрестанен нещастен период, а преди усещах насладата от живота си.

Да, аз не се чувствам щастлива. Това, което ми носеше наслада преди, вече не и сега.
Второ - откъснах се от всичките си приятели, за да разбера до колко им пука за съществуването ми. Ами отговорът е нулев и контактите ми са сведени до минимум.
Контактувам с хора, компании, които не ги усещам като моите и не се чувствам на място и не бих ги определила като свои приятели.
А аз..
Търся сродните си души. Хора, с които ми е окей да говоря, да ми е приятно да бъда в компанията им и да усещам една същинска тръпка, следвана от тях. Да усещам дълбоката връзка със себе си най-вече!

Да не говорим колко зле се чувствам, когато виждам заобикалящите ме, които се държат абсолютно неуважително спрямо един друг. Това директно ги отпраща в графата ми, с типовете които въобще не искам да комуникирам...

но понякога се налага /А това не го смятам за нещо достойно/
за подобряване на менталното ми здраве.

В семейството ми имам такова неуважително поведение, което не понасям.
Искам да избягам от собствения си дом, защото постоянно има скандали. Просто търся спокойствието, от което се нуждая, за да се развивам.
Аз ако не се развивам се чувствам смазана, а в момента съм в някакъв изпаднал период от доста време насам, който ме кара да се чувствам отвратително.

Комуникацията - също се превърна в оскъдна част от живота ми. С повечето заобикалящи ме индивиди нямам какво да си кажа. Или ако ще разговаряме, ще бъде тегаво. Измукващо между пръстите - с един израз.
И казано накратко съм се превърнала в доста мълчалива личност.


Няма на кого да разчитам, това също ме тревожи.
Просто си давам сметка колко самотна се чувствам.
Не страдам по това нещо, просто това е реалната ми оценка над вътрешните ми мисли и чувства. Или поне част, до колкото мога да задържа фокуса в себе си.
Имам чувството също, че нямам контрол.
Воля. Постоянство. В момента липсват. Това също ме съсипва.

Не знам. Определям го като огромната дупка в живота си.
И с отгоре, отгоре мислите ми и общ преглед над живота ми аз имам няколко въпроса към вас. Те са следните:

Как да се справя:
- с вътрешната си мотивация
- нестабилната си самооценка.
- променливите ми настроения.
- отсъствието на волята ми и постоянството в дадена сфера?

Отделни съвети над прочетеното по-горе също са добре дошли.
Нека да превърнем това пространство тук под темата ми начин за комуникация на едно интелектуално ниво.


/предпочитам да видя различни гледни точки, от колкото да се ровя из статиите в интернет. Държа да го кажа!



Последното ми изречение, което ще вмъкна тук:
Страх ме е да не изгубя себе си.
И
Да не мога да достигна очакванията, които имам.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 1 месец hash: d95cdac3b6

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Дупките са нормални, всичко на света се развива със кризи. Една неумолима спирала. Новото на нашето време, е че решихме, че страданието е нещо нередно. Започнахме да се вглъбяваме във чувствата ни, и да търсим отговор в тях, а това е все едно да се пробваш да пиеш чай докато си на влакче в увеселителен парк... На всеки завой, на всяко възвишение, сввтат си променя позицията спрямо теб... Лично за мен отговорът е прост - никакъв компромис със съвестта си, със морала си, със вярата си. Не за отвлечени неща, говорим си когато работиш нещо, ако видиш че нещо не е станало както трябва, не да вървиш напред, ами да го завършиш докрай. Или ако говориш с някого, да не му казваш само онова, което иска да чуе, за да бъдеш харесан... Никой няма никого на когото да разчита, момента на смъртта е момента, в който разбираш това окончателно. Същевременно има нещо което е отвъд материята, което е абсолютно - както скоростта на светлината е абсолютна... Ако си сложиш котвата там, няма никаква нестабилна самооценка и липса на постоянство - просто знаеш, че каквото и да направиш все ще бъде грешно спрямо абсолютното, но това не значи, че не трябва да опиташ - понеже тъкмо в правенето се проявява красотата на съществуването... Именно онова, което търсиш “дълбоката връзка със себе си”, или със тях, онази магия, която всички сме изпитвали в дадени моменти... Директният път натам е да вършиш, да правиш нещо наистина добре. Някой занаят. Като започнеш да го правиш добре, да си намери съмишленици покрай работата. Да спреш да се вглеждаш в чувствата си, да приемеш страданието си, кръста си, с радост! Иначе, другата алтернатива за нас, наследниците на европейската християнска цивилизация, е онова, което се случва със Западна Европа от над век - едно размиване на всичко, загуба на почва под краката ти, една релативизация на всичко, която в крайна сметка води до тоталитарни еидеологии. В момента либерализмът е в тоталитарна фаза - ние сме под морален императив на удоволствието, който не изпитва удоволствие и не излъчва благоденствие и материален просперитет по социалните мрежи, е грешен човек, неправилен. Виж го дори в стоките - табу е да говориш за нещо, което да издържи повече поколения, вещ, която да се поправи - не, всичко се хвърля, турупат се главоломни планини от боклуци в океаните и не само... Ако видим България през възраждането, ще бъдем удивени колко природосъобразен живот сме водили - нямало е опаковки от прясно мляко например... Мисълта ми е, не приемай за листа монета онова, което ти казват идеалите в интернет - че не си щастлива. Чрез занаят и чиста съвест - това е единственият начин за истинска самооценка, правилен курс в бурните води... Ако щеш не мисли дори за вярата, тези ценности са като а и б на съществуването - навсякъде . Това е начинът да се гради нещо.

 

...

преди: 3 години, 1 месец hash: 55762ab4ea

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Мързел и много свободно време. Това ти е проблемът.

 

...

преди: 3 години, 1 месец hash: 1b03bbcbfe

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Ще ти кажа това, което повтарям от години - никога няма да намериш щастието в други хора. Научи се да обичаш себе си и там ще намериш цялата сила, която ти е нужна. Забрави очакванията на другите към теб и от теб към себе си. Ако нещо не ти е по-сърце не го прави. Много хора не могат да разберат, че абсолютно всичко, което правят има смисъл и дори да ти донесе разочарование е един чудесен урок, който си получила безплатно. Не очаквай нищо от другите и не ги съди. Те също трябва да извървят собствения си път. Разчитай на себе си! Друго не ти трябва.

 

...

горе^