Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   До тук 3 от 4 за програмист. Ами съжалявам, но не може всички да сме такива. Пробвах и това не е за мен. Не че не ми се отдава, а просто се сдухвам психически и емоционално, ако по няколко часа на ден решавам задачи и мисля алгоритми.

Това, че в България само една професия си заслужава е доста жалко, останалите няколко хиляди професии какво правят? Която и друга професия да избереш, общо взето си е пълен ташак с извинение.

Та не знам какво бих избрал, може би изобщо да не съм в България.

7.   Милионер. Още от малък го искам.
Иначе шегата на страна. Работих дълги години това, което не искам. Вече съм на 30, макар и късно осъзнах, че искам да стана учител. И започнах да уча, макар и късно. Искам да знам просто, че минават много поколения през мен и аз оставям някаква следа в тях. Това искам.

8.   Певец, актьор
Сценарист на видеоклипове и реклами
Учител

Май само тези професии ми харесват. Бих учил и за зъболекар заради самостоятелността и парите, но ми е гнус и е късно.

И аз като 7 късно го осъзнах. На 32 съм. Миналата година се записах на танци. В бъдеще записвам пеене. А текстове и песни пиша от тийн годините. Имам и преподавателски опит по частни школи.

9.   Консултант. Хората постоянно имат нужда от окуражаване и съвети, плаща се добре и можеш сам да си определяш работното време.

11.   До 9 за съжеление не на всеки му се отдава, да пее или да свири, не че с труд не би се постигнало някакво ниво, но си трябва талнт за да си изкарваш парите с това, иначе и аз много обичм музиката но не ми се отдава, иначе ако можех да се върна назад, бих се занимавал с снимане, винаги ми се е отдавало, за жалост записах ИТ само заради парите, обаче не го усещам като моето, но вече е късно!!!

13.   Актриса, певица, художничка, писателка... имам заложби и желание имам от дете, но като бях на 18 това се смятаха за крайно несериозни професии... Научик много езици, учих икономика, не е зле. Но не е това, за което ми копнееше душата. Поне рисуването никой не може да ми го вземе ;)

14.   Реститут, лека и доходна работа.

15.   Колко е тъжно това, че са ограбени мечтите ни - душата ни желае едно, а ние избираме друго, защото си мислим, че нямаме друг избор. Вярвайте в мечтите си докрай и не губете онази детска упоритост, в която има и малко наивност, защото за нея няма невъзможни неща. Всяка една професия може да ви направи богати, стига да го желаете истински. Смело вървете по пътя на мечтите си и знайте, че ще ви отведат на правилното място!

16.   От автора до N6 . Е да де.,но и в чужбина ти трябва професия.

17.   Аз съм програмист. На 26 години започнах да се развивам като такъв, сега съм на 33. Натрупах известен опит в сферата и съм горе долу доволен, макар че нивото ми е между слабо и средно. Мисля си че тази професия е сдухваща в дългосрочен план.

Като малък исках да ъм пилот на изтребител, но не посмях да се пробвам защото се повлиях от мнението на близките и околните. Това беше и причината да не започна по от рано да се занимавам с програмиране.

Мислил съм си че би било яка да се пробвам като китарист или актьор. Мисля че имам някакви качества за по-артистични работи и че биха ме кефели, но докато не пробвам няма как да знам със сигурност. Аз все още се чунстнам млад, може някой ден да пробвам :)

18.   11 никога не е късно. Тони Базил чак на 40 прави първия си хит Mickey. Да не искаш след 20 години още да си в някакъв офис или вкъщи все пред компа?

19.   Аз пак бих избрала същата професия (уеб дизайнер и фронт-енд девелъпер). Доставя ми удоволствие, разнообразно е, за момента ми е ок финансово. Понякога е стресово, заради крайни срокове или клиенти, но пък нищо не е идеално.

20.   16, е да де, в чужбина поне имаш някаква полза от професията.

21.   Аз съм лекар. Не мога да си представя друго да работя. Работата ми доставя удовлетворение. Но честно казано, ако върна времето назад не бих избрал тази професия. Това е неблагодарна работа в България. Алчни и самовлюбени началници те тероризират и те карат да се смажеш от работа, но не ти дават път за развитие, а го дават на тези дето ги мързи, но са с връзки, с пари или са любовници. Занимаваш се с куп проблеми и простотии, но не можеш да стигнеш да обърнеш внимание на пациентите. На 32-33 години си и взимаш под 1000 лв заплата и се налага да работиш на две места, защото ще останеш без пари за ХРАНА. Ако си семеен и имаш дете, нещата стават още по-трудни. Като цяло личен и социален живот ти липсва. Ако има някой тук, който учи медицина и чете това категорично му препоръчвам, да замине в чужбина след като завърши или след като вземе специалност. Там се работи повече от тук, но се работи лекарска работа, ценят знанията и уменията ти, дават ти възможност за развитие, плащат ти нормална заплата, с която да си стъпиш на краката.

22.   "Да не искаш след 20 години още да си в някакъв офис или вкъщи все пред компа? "

Нищо против с "вкъщи пред компа". И не е "все", а е доста по-малко от преди.
Сега правя една кана с кафе, пускам си през нета храна, да ми докарат когато имам нужда. Като си отворя очите в 08:15 и дойде закуската в 08:20, до 08:30 си бачкам вече. В 11:45 идва обяда, хапвам и до към 02:00 съм приключил и отивам на тренировка.
А перди? Ставах с 05:15, за да тренирам, за да се оправят, за да ям, а после пътувах по 45 минути до работа, където си губехме времеот със срещи, разговори с колеги, а уууу не знам си кво ... И като приключа в 16:00, най-рано си бях у нас в 17:00, а до 18:30 ментално бях изтощен и не можех да свърша нищо. Сега? Не само, че имам поне 4 часа отгоре, ами "батерията" ми държи до към 22:30. Ефективно имам над 8 часа през деня, в който мога да бъда продуктивен или поне адекватен, че да се насладя на живота.

23.   " и да не ми се налага на дърти години (28) "

Дърти години вика. Смени си малко насторйката, защоо на 35 сигурно ще си с дългогодишна злоупотреба с наркотици и опит за самоубийство ...

24.   Същата която работя, парите са добри и професионалното ми израстване също ме устройва !

25.   В България трудно се успява в арт средите. Повече от половината са деца на артисти, певци и прочие, другите пак връзкари, третите минават shortcut през леглото, остават и някакви случайни проценти за самородни таланти. Примерно, да издадеш книга/стихосбирка ти казват - не си утвърден, ние работим с познати автори. Нищо, че познатите е автори бълват някакви мегабанализми, но нали са име. Пример: моя приятелка си прати стиховете на едно известно издателство. Аз съм ги чела - интересни, кратки, мелодични. Да речем 7/8 от 10 оценка. Все пак 10 е за Пушкин и Ботев, нали така. Госпожата поетеса собственик и главен редактор каза, че не отговаряли на поетичните стандарти. Пита се кои? А нейните стихотворения - средна хубост. Това, което същата г-жа издава от други поети -
меко казано нечетимо. Обаче...бариерата се спуска. Така че просто няма място за случайни хора в изкуството.

26.   Най-хубавите ми години бяха,когато преди доста години бях статистка в предавания и с удоволствие бих работила нещо в телевизии...
После имаше един период от 3-4 години,когато бях доставчик на храна по домовете.Трудно се наложих , защото съм жена,но пък прекарах чудесно това време.Обичам динамиката, движението.Ако ме сложат в офис,ще пукна от скука на едно място...

27.   Имам една мисъл, моя си е, не съм я преписала отникъде: "Когато дълго време смяташ, че животът, който водиш, не е подходящ за теб, той така пренарежда здравното ти досие, че ти ставаш подходящ за него"... Защо го казвам ли, защото съм на почти 45 и вече е късно за промени при мен, но и здравословно вече не съм на ниво, така че да се хвърля в нещо ново и изискващо добро здраве и сили.
На въпроса.. бих учила Право или Медицина. Бих искала да бъда съдия, адвокат, следовател, разследващ полицай или лекар и т.н... Тези професии носят смисъл и престиж, не говорим изобщо за пари. Иска ми се да бъда силна и независима жена, с престижна, благородна и смислена професия.
Авторе, няма как да е хем доходна, хем спокойна. Аз от спокойствие в момента не мога да се отърва, но дали съм щастлива?..

28.   Бих посъветвал всички момчета към мъже да се захванат с истински занаят - водопроводчик, електротехник, строител... Много ме кефи как разните програмисти се изцъклят, когато им кажа цената за оправяне на покрив и почнат да фучат как те не взимали толкова. Ми няма да взимат, я. Колко водопроводчика има в България, колко програмисти? Ама не седиш на столчето по 12 часа/ден, а трябва наистина да работиш. Трябваха ми години да се осъзная, но пък затова на децата ми няма да им хрумне да го играят студенти и после да се правят на офисни мишки, дето никой не им оценява "знанията"

29.   Детектив или агент(свързано с адреналин)

30.   Аз се занимавам с издателски проекти, превеждам художествена литература или пък аз пиша книги, т. е. преводачка и писателка съм. Ако върна лентата назад, щях да избера архитектурата като професия. Полезен си, създаваш красота, в която хората живеят, сгради винаги се строят, съчетаваш творчеството с рационалността. Но... понякога не ти избираш професията си, а тя теб.

31.   28 личи си че имаш сериозни комплекси. Няма нужда да ти обяснявам как ми протича един работен ден, само ще ти кажа че благодарение на тези офисни мишки можеш да си пишеш тъпите мнения тук

32.   До 27. Много те моля, обясни ми как така имаш спокойствие, пък не си щастлива? Аз мисля, че ако имаш спокойна и доходна работа, ще си щастлива. Освен , ако обичаш динамика и напрежение, знам ли?

33.   Номер, 25, а твоята приятелка защо не си издаде книгата на собствени разноски, м? Нали уж е сигурна в таланта си? Защо Божана Апостолова (за нея става дума нали?) трябва да влага пари в нещо, което е на загуба? Така и не разбрахте, че интелектуалният продукт, произведението на изкуството, е стока като всички останали и се продава на същия пазарен принцип - търсенето определя предлагането. Да беше ти издала сниховете на приятелката си като й даваш три бала под Пушкин!

34.   Винаги съм искала да бъда стюардеса. Дори бях на косъм да сбъдна мечтата си, отпаднах в последния кръг на интервюто. За съжаление вече съм на 39 и отдавна съм се примирила, че вместо да летя, работя в офис. Не, че се оплаквам. Обичам си работата, но ми липсва небето. За това винаги когато мога, летя, пък макар и като пътник.

35.   До 28, същото ли ти е мнението и за автомонтьора?

Поздрави,

36.   Дори и да можех да върна времето назад, отново бих избрал да работя същото и сега. Имам късмета да развивам хобито си, забавно ми е, умея го много добре и не се чувствам под натиск да върша някаква дейност по задължение само заради заплащането. Това, че покрай заниманието с хобито ми пада и някой лев от него, е добре дошло. Нямам високи доходи за момента, но поне разполагам с времето си в повечето дни и свободата да се радвам на хубавото време.

- Кифлоприземител

37.   Художник, много успокоително ми действа рисуването, надявам се някой ден да напредна и да започна да работя като художник. Това е спокойна работа, аз съм работил в една администрация, но съм категоричен, че на такова място не бих се съгласил да се трудя отново. Вечно забележки от шефа, колегите и други глупости търпях.
Художник е идеалната професия за мен.

М23