Как става така?
преди: 4 години, 7 месеца, прочетена 1456 пъти
До преди месец бях пълен с енергия, виждах голяма перспектива пред себе си и бях супер мотивиран. Да живея, да работя, да тренирам, да се развивам. Просто кипях от енергия, бях усмихнат, забавен, комуникативен. Виждах положителна промяна, виждах светлина в тунела. А сега.. не. Разделих се с едно момиче преди месец и от тогава не виждам никакъв смисъл в живота си. Преди това имах и още няколко неуспешни връзки и просто това беше черешката на тортата. Загубих всякаква перспектива. Сякаш всичко, което правя няма смисъл. Не ми се учи в университета, напуснах работа, пропуших цигари. Просто наистина се чувствам ужасно и не знам какво да правя. Наистина нищо не ми носи радост. А преди това усещах огромна перспектива пред себе си. Дори ми минават мисли за самоубийство. С някакъв бърз метод, с който да не усетя болка. Защото съм болен и от години се измъчвам и вече ми писна, заради тази болест, която имам отслабнах много, вече не съм толкова привлекателен, колкото бях. Преди време имаше романтичен интерес към мен, а сега просто виждам, че няма. В ужасно състояние съм, може би никога не съм бил в такова. Дори в миналото аз съм помагал на други в такова състояние да излязат от него, а сега не мога да помогна на себе си. Дори не вярвам, че мога да се оправя.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 7 месеца hash: 88af7968bb

гласове: 1 2 3 4 5   (332556 гласа)

1.   Съжалявам за това. Виж, смисълът на живота не е безкрайното удоволствие, предполагам знаеш. Всъщност, никога не е бил - в последните години ни го натрапиха, заедно с идеала за красота. Търсим връзка с някого както търсим някой готов продукт в супермаркета - по възможност, да бъде годен за незабавна употреба и да предполага последващата утилизация без последствия... В миналото човек е намирал стойността си по друг начин, именно страданието е онова, което осмисля живота ти, ако вярваш, че има нещо отвъд него. Неслучайни тогава човек могъл да върши велики дела, докато сега цялата ни култура е немощна, изродена... Някой да е построил нещо, сравнимо по заряд на катедралите, или на симфония, или на платно на някой майстор? Да търсиш утеха на неминуемото страдание във високата култура, дори - животът ти да бъде култура сам по себе си... Ако по-конкретно, мислиш ли наистина, че романтичният интерес зависи единствено от твоите външни действия? Нима някой като го удари живота, влюбването, харесването, има някакъв избор? Ще се ожени, че и деца ще има и ще го налазят! И пак ще намери за какво да се депресира и да се оплаче... Много по-важна е съвестта ти, живота ти да има стойност, да не го оставиш да се превърне във физиология, както ни подлъгва масовата култура, със своите отровни ябълки - тези нереалистични “светогорски” (холивудски) идеали за красота т,н. ,,, които всички искат да ни хванат в капана си!

 

...

преди: 4 години, 7 месеца hash: 7bc269339e

гласове: 1 2 3 4 5   (277952 гласа)

2.   Е каква е болестта? Ако можем да помагаме с нещо?

 

...

преди: 4 години, 7 месеца hash: c7e2580a59

гласове: 1 2 3 4 5   (244475 гласа)

3.   Имам рани по хранопровода, хроничен атрофичен гастрит и гастроезофагеална рефлуксна болест 3-та степен, предпоследна степен преди рака. Когато ям изпитвам огромна болка. По тази причина съм намразил повечето храни, защото ги асоциирам с болка. Малкото храна, която изяждам организма ми не може да освои всички хранителни вещества и най-вече магнезият и B12. Това е една от причините да се чувствам освен всичко останало и депресиран. На 30 съм и просто наблюдавам своето падение, без да мога да направя нищо. Чудя се дали да го завърша в някаква борба и мъчения, в която виждам с очите си как всички се отдалечават от мен или да го приключа с хубавите си спомени досега, които не са никак малко. Не ме е страх от смъртта, а и все пак съм живял не малко досега. 30 години не са малко. През войните младите мъже са умирали на по 20-25. Така или иначе ще умрем всички. Просто имах големи амбиции и вярвах в потенциала си, вярвах, че мога да постигна големи дела и сега просто не мога да гледам как се отдалечавам и се затривам, как хората ме избягват и оставам сам

 

...

горе^

преди: 4 години, 7 месеца hash: 27a3b3bde0

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Съжалявам за горчивия ти опит, но точно тези преживявания ни учат на най-много и ни помагат да се опознаем сами. Ако считаш, че не можеш да се справиш сам, потърси помощ от близки или от специалист. Не е срамно, на всеки може да се случи, няма застраховани. Външността ти не е такава по твой избор, аз също отслабнах много заради заболяване и се чувствах отвратително с месеци, близо година. После си дадох сметка, че е време да приема обстоятелствата и да започна да се грижа за себе си по-добре. Направих го и не съжалявам. В този период научих, че външността ми не е всичко, което притежавам и че малко хора са около мен единствено заради нея. Не ти трябва някой да те харесва не за друго, а защото имаш секси тяло и страхотни плочки. Не е изключено да си върнеш и старите килограми, просто няма как да се случи с вманиачаване, става само с търпение. любов и усилия. Колкото до твоята бивша, нека си остане бивша, така сигурно е по-добре. Надали искаш да бъдеш с момиче, което не иска да бъде с теб... трябват ти взаимни чувства, а не просто гадже. Разделите се преодоляват, но никой не го е направил докато се е наказвал (цигари, напускане на работа, нежелание за учене). Хайде, стига. Няма да я впечатлиш като пуснеш живота си в канала. Все едно случилото се последните години не ти е достатъчно, че и сам си сипваш още помия, наказваш се и се тормозиш. Защо така? По-добре си измисли цели и започни да работиш по осъществяването им. Бори се за себе си, не се подкопавай!

 

...

преди: 4 години, 7 месеца hash: 0f2bb0de9f

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Явно не си типа самотник. Намери си ново гадже в Ти дър. Самотата не е за теб. Може да не е идеалната за теб, но веднага ще излезеш от депресията.

 

...