 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Прекалено съм самотна
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 924 пъти
Здравейте. Момиче на 21 години съм и съм прекалено самотна. В училище имах приятели, но щом завършихме, напълно всички спряхме да общуваме, нашите приятелства не бяха истински. В университета не си намерих приятели, защото сме дистанционно заради Ковид и не познавам никого на живо, само по Фейсбук, а те не проявяват интерес като ги попитам да се видим на живо. Пробвала съм много пъти, но се държат резервирано. От година и половина си търся работа, буквално каквато и да е, кандидатствала съм на над 200 позиции и или не звънят, или ако звънят винаги нещо не е наред и съм попадала и на извратени шефове, които по заобиколен начин са ми казвали, че им харесвам за нещо друго. Говоря 3 чужди езика, уча информационни технологии, не съм глупава. Имам си приятел, който е завършил и работи от години, но почти няма време за мен. Сутрин излиза за работа още докато спя и се прибира към 7-8 вечерта всеки ден. Има само 4 почивни дни в месеца. Цял ден съм сама, а вечер той е прекалено изморен, за да излизаме. Взех си куче пекинез, за да излизам с него, но повече от половин час на ден ми омръзва, не можем да си говорим. Предложението да ходя на фитнес или някакъв спорт, отпада тотално, защото изобщо не умея да спортувам и не се интересувам от това. Опитах се да си намеря хоби, открих че обичам да пея, ходих уроци, но ми казаха, че пея фалшиво и напуснах групата и от там не ми останаха приятелства. В момента съм на терасата на апартамента и гледам колко е слънчево и хубаво и ми се искаше да си имам група от 10 човека приятели, да излизаме, да ходим на кафе, ресторант, дискотека, да идват в нас, да ходя в тях. Наистина се чувствам толкова самотна, че започнах да ходя на психолог, но той освен да ме изслушва, друго не прави. Посъветвайте ме какво да направя, всякакви съвети ще ми бъдат от ползва.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 6a5a7e86e4 |
|
3. По същия начин съм и аз. С изключение на това, че си открих много приятели в университета, но откакто сме онлайн всички се разпръснаха и се върнаха по родните места. Опитвам се от време на време да инициирам някакви срещи, но е изключително трудно - все някой е зает с неговите си проблеми или не му се занимава с уговорки. Всичко е на чат или се чуваме по телефона.
За работата също е много зле положението - пращам св и какво ли не и дори не получавам обаждания. Постоянно си търся и аз някакви хобита или нещо, което ме кара да се чувствам добре, но всичко е до време и в определен момент омръзва. Няма го този истинския контакт, живото общуване...
Най-лошото е, че решение на цялата тази ситуация не се знае кога ще има, а на всички определено вече ни писна това.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: fcdc04f338 |
|
4. Тежко и горко на вашето поколение и на тези които са по-малки от 20. Ще израстнете в страх , самота и депресия.
Всичко върви по плана на унищожителния Нов Световен Ред.
Честито!
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 87efd9563e |
|
6. Според мен трябва да смениш човека до себе си, защото не е правилно в една връзка да се чувстваш самотна или трябва да поговорите с него, да му кажеш, че имаш нужда от повече внимание, ако трябва да смени работата си, за да прекарвате повече време заедно. Ти си в най-хубавите си години и трябва да ги изживееш пълноценно, не всичко е пари, един ден ще имаш кариера и пари повярвай ми, но няма да си на 21. Приятелство е трудно да се намери и трябва време да се довери човек и изградят някакви приятелски взаимоотношения, общо взето хората търсят някого когато имат нужда от него, знам, че ако не давам това, което очакват, на хората около мен, няма да съществувам за тях. Затова не се чувствай изолирана, просто така е устроен светът, че безусловно приятелство няма, то съществува само във филмите.
|
| преди: 3 години, 29 дни hash: 9e1556d0f9 |
|
7. Ако не бяхме на място, където контактите са строго забранени, бих те оферирал да се видим и да ти правя компания. Преживял съм и още преживявам подобни неща - доста време нямам хора около себе си и нямам против просто да поговоря за някого, дори да обсъждаме как се плете на една игла /от позицията ми на нищо не знаеш по въпроса мъж :Д/.
Ако си от голям град, разходи се и поогледай къде какво работи! Харесай си дадено място и почни да го посещаваш, докато се сприятелиш с някой тукашен! И все пак гледай да не е място, пълно с отрепки - не искаш да бориш самотата с такива, заради които е възникнал термина "умишлена самота"!
Друг вариант е покрай затоплянето на времето да започнеш да ходиш в паркове например /стига да не ги затворят пак/. Така и така имаш куче, покрай него ще имаш алиби да си там - уж го разхождаш. Идеята е да се запознаеш с някого там покрай разхождането на кучето и така да завържеш някакъв контакт. Но все пак внимавай за предупредителни знаци, че човекът не струва! Самотата се лекува, но понякога лекът срещу нея е по-лош от самата самота!
В краен случай винаги можеш да заместиш липсата виртуално - намираш хора, с които да си водиш видеоразговори. Не е съвсем същото, но пък не си търсиш гадже, за да те притеснява липсата на физически контакт с човека отсреща! И като бонус ако попаднеш на сбърканяк, можеш лесно да се отървеш преди да стане късно!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
