Обичам да философствам,но нямам с кого
преди: 3 години, 14 дни, прочетена 1274 пъти
Здравейте, така обичам да се вглеждам надълбоко в почти всяка едно нещо и после да го анализирам, но не познавам човек с когото да го споделя. И това ми тежи малко. Например, достигнала съм до доста заключения за живота, но когато няма с кой да ги оборя, не виждам смисъл в тях:’( освен че си обяснявам някои въпроси.
И например любовта, според мен тя е състояние, което много бъркаме с възхищението. Сигурна съм че много от вас сте виждали хора в началото на връзката, влюбени до уши, не свалят ръце и очи един от друг, и просто се усеща привързаността им. И просто изведнъж ми просветна, как толкова пъти съм чувала че любовта се създава с времето. Но не мога и да отрека тази сила която е карала хората да пеят песни, да пишат стиготворения и романи, да убиват змейове или да жертват живота си. Обаче после отново се сещам за женени двойки които съм видяла и как очите на мъжете шарят навсякъде, но не и да гледат Жена им, майката на детето им, жената която са избрали да прекарат живота си. И чудя се аз, къде отива любовта. Какво става със заживели щастливо до края на живота си? !

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 13 дни hash: e7277ca6b1

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

1.   Няма такова нещо като "заживели дълго и щастливо...", според мен. Човек е винаги сам. Осъзнаваме го още като деца - никой друг не изпитва болката от ожуленото коляно. Любовта е част от съществуването и тя ще е това, което ти пожелаеш. Различна е във всичките възрасти, различна е при всеки един човек, всеки си я обяснява различно, приема я различно. Любов е събирателно понятие за най-различни емоционални състояния. Не претендирам, че знам някаква абсолютна истина, но ако искаш да философстваме съм насреща... P. S. : Out of the system

 

...

преди: 3 години, 13 дни hash: 7f062e2a52

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   В началото на връзките до голяма степен идеализираме партньора и виждаме сякаш повече качествата у него, които харесваме, а почти изцяло пренебрегваме негативните. Дори от опит бих могла да кажа, че понякога се довлюбваме и в потенциала на партньора. Примерно "на нея с нищо не й се занимава, мързелува си по цял ден, ама пък е доста умна и ако реши, би могла да постигне много". И всякакви подобни, във всякакви аспекти. Най-лошо е според мен, когато партньора се държо грубо или неуважително към нас, а ние го оправдаваме, че просто е ядосан сега, иначе може да е и много мил и грижовен. А пренебрегваме огромния червен флаг, че реално този човек си е позволил да ни унижи/пренебрегне/нагруби (примерно). И след време като мине този период на влюбване, пеперуди в стомаха, идеализиране и прочее... и вече като започнем да виждаме истинската му същност малко по малко, му казваме "Променил си се... ти в началото не беше такъв" или си казваме "Къде сбърках, че го накарах да се държи така с мен". А всъщност човекът си е бил такъв и въобще не се е променял, просто ние сме спрели да го идеализираме. Това е моето мнение. Хайде, каня те да си философстваме тук, аз също много обичам, дори си пускам абонамент към темата ти :)

 

...

преди: 3 години, 13 дни hash: 18d617d59e

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Всички религии,учат хората да се обичат.И истината е че много малко хора обичат наистина,те никога не са получавали истинската любов,получава ли са нещо като менте.Естествено че тя е част от живота,липсата на любов в която и да е форма ,е довеждала до събития ,които драстично понижават вибрацията на живота на човек:ревност,(получаване на огромна доза любов и внезапното ѝ отдръпване),омраза(пояеява се заради ревност),иманярство(липса на любов през детсвото),лакомия:липса на любов към себе си мисля че разбра налъде бия.Естествено възможно е не само това да е причината за тези чувства,благодарността е да обичаш това което изживяваш ,приемаш.Съчуствието е любов към самия себе си ,и заради това че се обичаш се приемаш,приемаш и другите.Човечността е синоним на любовта.Чувала съм този израз:”Сам се раждаш,сам умираш”.Не смятам че майката няма усилие в появяването ти на бял свят.Нито пък знаем деня в който ще напуснем физическия свят.

 

...

горе^

преди: 3 години, 12 дни hash: 5ca2ec08f8

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

4.   Любовта е състояние на съзнанието и лично според мен не е от този свят. Когато истински обичаш някого не би трябвало да те интересува с кого е този човек, къде е, с кого прави секс, как се държи и т.н. Всичко останало са или правни договорки като брака, или чист егоизъм. Да хвърчиш щастлив из облаците и да си държиш ръката с някого не означава никаква любов. Просто е вид наркотик, дължащ се на активирането на определени хормони, и както при употребата на всички останали наркотици се наблюдава временно разширение на съзнанието, което може да води до творчески изяви или необяснима смелост. И тази фаза трае много кратко. Следва фазата на истинско опознаване и после, в зависимост от случая - взаимно уважение и приятелство (и в някои случаи добро сексуално привличане) или разочарование, което се изразява в това да искаш да промениш партньора си, да го следиш, да го контролираш и т.н. Нито едно от тези неща няма нищо общо с любовта.

 

...

преди: 3 години, 12 дни hash: 7d8e2ff43e

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Хубаво ти се "философства", ама за да философстваш трябва да си чел, и то доста... Сигурно не знаеш, но философията се ражда като науката която стои над всички останали науки (Phd = Doctor of Philosophy). Та се предполага, че си овлядял останалите сфери на познание. Твоята "философия" е женският вариант на мъжете които седят на по бира пред блока и обсъждат политиката, футбола и всичко останало...

 

...