 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Как се научихте да карате кола?
преди: 3 години, 3 дни, прочетена 1261 пъти
Здравейте, може и да Ви се стори абсурден въпроса, но ме интересува как започнахте да карате сами? Преди 2 години изкарах книжка, но не съм карала от тогава и самия страх ме блокира. Как се справихте със страха?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 2 дни hash: bb5a08c86a |
|
1. Значи аз съм на 21, преди 3 години си изкарах книжката и ще ти споделя моята история да видиш, че не си единствената. Първо карах 2-3 пъти на полигон и си беше голям зор там с наклони, дупки, кога да карам на свободна, спирачки и така.. След което директно от полигона ме изкараха да си карам из града и си бях доста притеснен. Изпита си го взех, но през цялото време бях супер стресиран, дори малко преди да започне изпита получих паник атаки, втриса ме, почнах да се задушавам и треперя и така. Истината обаче е, че се научих да карам не по време на курсовете, а след това. Може би ми трябваха 2 месеца докато започна да се чувствам спокойно зад волана. Първия път когато карах сам ходих до работа, която е на 300 метра от нас и си беше голяма работа че стигнах безаварийно. Днес карането ми се вижда като едно от най-лесните неща, след 3тия месец бих казал че свикнах напълно и се чувствах уверен в себе си. В началото си виках, че е много страшно, че никога няма да се отърся от това притеснение. До сега не съм имал катастрофи и да не казвам голяма дума, ама карам по-добре от 70% от шофьорите които засичам. Спокойствието си идва с времето и навъртяните километри. В един момент даже няма да ти прави впечатление
|
| преди: 3 години, 2 дни hash: 86fbc21520 |
|
2. Практика, това е. Няма как да можеш да караш, без да си карала. Никой не се е родил научен. Не е зле, като за начало някой опитен да те придружава, да ти обясни това-онова. Но основното си е практика.
|
| преди: 3 години, 2 дни hash: c10c38a895 |
|
3. Истината е много груба, може и да се убиеш или да те убият.
Статистиката се пълни постоянно, тъмни пътища без знаци и без маркировка, остри завои, обратни виражи, дупки, спящи шофьори, рязка промяна на температурата и лед, гъста мъгла зад завоя.
Та даже и в града, линейка с мижава светлинна сигнализация изскача иззад тир, луд минава на червено, скрито ченге изскача пред колата пред теб и следват рязки спирачки от предния, изненадващо задръстеане на мокро след баирчето.
Не е шега работа, няма спокойствие за шофьора в бг ако ще и 50 години да е зад волана, и милиони колометри да е навъртял.
Аз съм шофьор от 92г. два пъти ме блъскат отзад и един път отстрани, за щастие само колите ми потрошават засега, а ситуации мога 3 нощи да ти разказвам.
Опичайте си акъла!
|
| преди: 3 години, 2 дни hash: 80f2acc668 |
|
| преди: 3 години, 2 дни hash: 947b6fa0c3 |
|
5. Вземи си опреснителни курсове при някой наистина добър инструктор и/или карай едни и същи лесни и познати пътища. Намери си човек, който да ти помага, адски полезно е. Само с каране стават нещата, много каране, но трябва време, така че не се бави повече, ако ти се кара.
|
...
| преди: 3 години, 2 дни hash: bb5a08c86a |
|
6. Номер 3 ти на 120 години ли си бе?? ;D
|
| преди: 3 години, 2 дни hash: e11e7a2f7f |
|
7. Карай на някое село, да свикнеш с колата. Като посвикнеш, в града, първо по по- лесни маршрути, избягвай натоварените часове. Но каране му е майката. Аз съм шофьор от 13-14 години, имам периоди, когато не съм шофирала дълго, като се кача и ми е притеснено. Също така, като трябва да карам до място, където не съм ходила, си преценявам предварително от къде да мина. Дори и малко да те е страх и да си притеснена е здравословно дори, така ще си по- внимателна. Спазвай си ограниченията, по- бавничко, ако трябва- една лепенка "млад шофьор". Ще свикнеш, но трябва практика.
|
| преди: 3 години, 2 дни hash: a823a52d48 |
|
8. Научих се да карам кола, когато се махнах от България и заживях на Запад. Много по-спокойно и лесно е да се научиш там - по-хубави и БЕЗОПАСНИ пътища, както и олигофрените са в пъти по-малко на пътя. В България всеки втори се прави на Шумахер и големия шофьор, затова и накрая завършват умрели в някоя канафка.
Изкарах книжка в България и точно 1 път карах там след вземането на книжката и беше ужасно...
Ж22
|
| преди: 3 години, 2 дни hash: a93bda12b5 |
|
9. Благодаря ви много за коментарите. Проблема е, че не получавам подкрепа и това още повече ме демотивира. А както казвате, наистина никой не се е родил научен.
|
| преди: 3 години, 2 дни hash: 7a938a4fbd |
|
10. Номер 6 рязсмя ме! Кара от деветдесет и втора година, първо и аз така си помислих...
|
...
| преди: 3 години, 1 ден hash: c10c38a895 |
|
11. 6, ти бавноразвиващ ли си? От 1992-ра родина съм зад волана. На 1200 години съм, да, куко.
|
| преди: 3 години, 1 ден hash: e433cd3273 |
|
13. Не, човека искаше да каже че има книжка от 1992, т. е. от началото на Прехода! Или като на малко дете на всеки трябва да се обяснява това наистина ли е така, все едно "бременна ли съм? " Мислете бе, хора!
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 25c4799b69 |
|
14. Много благодаря, мили хора. Радвам се,че не нападнахте, а ме окуражихте. Явно е здравословно притеснението и всеки се в началото. Бъдете здрави.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 0bcc7d85b8 |
|
15. Аз взех книжка на 25, а кола си купих чак на 30. Пет години, т. е. от изпита по кормуване, до закупуването на колата, не бях карал изобщо.
Взех колата, бавно и внимателно си я закарах вкъщи. Следващите дни излизах да шофирам вечер, когато нямаше трафик и карах по половин час без определена посока, просто си обикалях в квартала, в който има и по-големи булеварди, и по-малки и тесни улици. Целта ми беше да си припомня как се кара, а и истината е, че шофьорските курсове не те правят шофьор, а единствената им цел е да можеш да си вземеш кормуването.
Не е имало кой да ми помага, да седи до мен и да ми дава напътствия, не съм ходил на полигон. Бавно, внимателно и търпеливо се научих и почти пет години по-късно смея да твърдя, че съм приличен шофьор.
Така че няма наистина защо да се обезкуражаващ. Както с всяко нещо, което учиш необходимо е търпение постоянство. Наистина няма друг начин да се научиш да шофираш освен като... шофираш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
