Да живееш без желание
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 4589 пъти
Много истории и разкази започват така... За един нещастен живот на някой жалък страхливец.

Животът не винаги е песен и не винаги е шарен, но това надали би разбрал някой, който не е чуствал частица поне в живота си - самота.

Да, аз съм сама сред милионите хора. И не просто съм сама, аз съм самотна. На теория имам или по-точно имах семейство, докъто един ден се вгледах дълбоко в живота си и усетих странна липса - липса на семейство, приятели.

Като дете не забелязвах тези неща, явно съм била твърде наивна и си мислех, че всичко е наред. Но за мое жалост нито едното, нито другото съм нямала и нямам.

Странно ми звучи някой като казва: " По-добре сам от колкото зле придружен от приятели " - Глупаци, какво знаете вие за приятелството и самотата, та го казвате?! Не знаете ли, че приятелството е богатсво, дори и от страни да изглежда зле? Не знаете ли колко е свята тази дума?! Тези които притежават семейство и приятели трудно ще разберат. Не ви го пожелавам и не бих искала някой да изпитва това чувство.

Нямам желание за живот и знаете ли, не е справедливо спрямо тези, които искат да живеят. Тези които са болни от коварни болести и мъчат със зъби и нокти за глътка живот. Съжалявам наистина, но аз не искам да живея живот без смисъл. Не искам вечно сиви дни и нощи прекарани в плач. Не този живот, не го искам! Не искам да съм невидима пред всички, не искам просто съществуване.

Не искам като гледам в огледалото да виждам просто образ на човешко тяло, аз искам да виждам един щастлив човек. Защо Господ е дал живот на тези като мен? Има много хора които заслужават този живот. Аз просто не принадлежа на този и нямам сили да го изживея до край. Нямам време да чакам смъртта сама да дойде, нямам сили за повече самота.
Просто се уморих.
Благодаря на читателите!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 9 месеца hash: d790e05aeb

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Или те тресе пуба, или си в депресия. Човек не трябва да живее за другите! Научи се да живееш за себе си, после ще намериш и приятели, и семейство

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: 3d947818ed

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Това, човек да е уморен от лошите неща, които му се случват, разбираемо е. Но да си сложи край на живота е най-глупавото и егоистично нещо. Да, животът е труден - да, суров е! Но човек не бива да се предава! НИКОГА!!! Всеки един от нас е роден за да изпълни някаква мисия. Да, за мен е така. И аз съм изпадал в такива депресивни състояния. Знам, какво е самотата. Познавам я. Мога да кажа, че често пъти се чувствам самотен (дори и в момента). Нещата и при мен, за съжаление, не вървят много добре - да не кажа никак. Ще дам пример: имах приятелка, която много обичах, мечтаех си с нея да създам семейство един ден, но с времето се оказа, че тя не ме е обичала в действителност, а само ме е използвала. Сега и аз съм сам. Тая самота ме убива понякога, признавам си. Истинските ми приятели се броят на пръстите на едната ми ръка. Друг е въпросът на колко много хора съм помагал и колеги, и на такива които уж ми бяха приятели. А днес се правят, че не ме познават. Но си казвам "майната му, така е трябвало да стане явно". Ето и работа нямам. :( Но все пак, аз не се предавам! Никога няма да се предам! Просто след всеки провал си казвам: "горе главата и напред". Поне това, което имам и което е най-ценно, е здравето. Сега ти казвам, момиче, не знам на каква възраст си, но горе главата и не се предавай! Не се предавай без бой (както се казва)! Избий си това "не ми се живее" от главата! Стига с това черногледство! Казвам ти, така човек си вреди още повече! Казва ти го човек, който го е изпитал на гърба си. Толкова много пъти съм се отчайвал от живота, че просто и на мен ми се е струвало, че съм попаднал в тотална безизходица. Но съм си дал сметката, че така с това отчайване, човек затъва още повече. Затова гледам по някакъв начин да се разсейвам. По начинът, по който си писала ми се струва, че си болезнено добър човек. Аз поне съм такъв. Останал съм с впечатлението, че точно такива хора, като нас страдат най-често и се чувстват понякога"излишни". Но макар и така, не бива да предаваме фронтът! Погледни животът и от друг ъгъл и ще видиш, че не е чак толкова гаден и суров. Просто ние хората сами си го правим такъв. Пожелавам ти всичко най-добро. Пожелавам ти от сърце скоро време да се почувстваш истински щастлива! :)

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: 8926e60935

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Миличка, аз съм момиче което се чувства по-същия начин като теб-все едно аз съм писала, не ти. Но се опитвам да намеря онези моменти, които те карат да се усмихнеш и знаеш ли.... получава се. Самотата е наи-гадното, депресираш се от ден на ден все повече, докато... "не се умориш", но недеи да вършиш глупости, моля те. Решението не е това, то е някъде тук, сред живите, но ние с теб още не сме го намерили. Ако имаш нужда да си поговориш с някои, които наистина те разбира пиши и ще оставя и-меил. То и аз имам нужда - когато не си сам, си по-силен.

 

...

горе^

преди: 12 години, 9 месеца hash: 48e2d8d5c4

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Уф, и аз се отчайвам до краен предел и ми се иска да не се събудя на следващата сутрин, но всякаш като ударя дъното на отчаянието и няма на къде повече да "пропадам"започвам да се изкачвам лека по-лека. Сълзите пресъхват, горчилката я преглъщам и като по чудо се зареждам с нова енергия, с оптимизъм и така до следващия път на падение.

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: c3beffeadc

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

5.   Оф спрете с това "Мила", "Миличка", ставате банални и досадни вече!!!

 

...