Притеснявам се да започна работа! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120684)
 Любов и изневяра (29590)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9553)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7286)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1731)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Притеснявам се да започна работа!
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 1463 пъти
Здравейте! Нямам абсолютно никаква идея дали ще успея да напиша всичко, което искам структурирано, но ще опитам - ако не звучи добре, извинявам се.

На 24 години съм и никога не съм работила. Не и официално. Правила съм няколко проекта свързани с графичен дизайн, но е било за фирмата на майка ми, така че, предполагам, не се брои. Занимавала съм се и с редакция и корекция на текст, но отново неофициално и отново - за близък човек. Уча административна специалност и другата година завършвам. Тук идва и проблемът... По принцип семейството ми има добри доходи, може би над средното ниво и никога не е било проблем, че не работя. С наближаването на завършването ми обаче, дори самата аз усещам, че вече е време и не е редно да съм на толкова години и да нямам и ден трудов стаж, а и получвам намеци от нашите, че и те мислят така. Проблемът е, че съм ужасно притеснителна. Може би идва от факта, че съм малко по-пълна, отколкото ми се иска, което ужасно срива самочувствието ми. Може би, защото имам чувството, че съм "изпуснала влака" и никой няма да ме вземе с празно CV на тия години. Като цяло, последните години, доста се затворих като човек, буквално имам само една приятелка (не че някога съм имала много), никога не съм имала приятел, не обичам да излизам на шумни места, не харесвам големи компании и т.н. - сухарска работа, общувам предимно със семейството си. Ужасно се притеснявам, когато съм сред хора и ако някой ме попита нещо и не е от близкото ми обкръжение, направо ми се връзва езика, става ми лошо и едва обелвам дума; много се притеснявам да говоря и по телефона с чужди хора. Абе като цяло - пълна изолация. Сега с дистанционното обучение постоянно си стоя вкъщи и излизам много рядко - предполагам и това влияе.
Та страшно много съм се обезсърчила, осъзнавам, че имам голям проблем и много се притеснявам, че никога няма да си намеря работа, заради пустото му притеснение. Едно, че изобщо не мога да си помисля да отида на интервю - сигурно ще припадна, а и кой ще вземе толкова притеснителен човек... Осъзнавам, че е окей да се притеснява човек, но чак пък толкова? :/ ? Има ли някой с подобен проблем и как успя да преодолее притеснението?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 години, 9 месеца
hash: 7f410ef2f0
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Аз! На 21 г. съм, но първата ми работа беше на 18 г. Аз избрах да уча задочно, точно за да работя. Треперех цялата на първото си интервю. Ключът за палатката е да не го показваш. Относно самочувствието, ти се изразяваш толкова интелигентно, сигурна съм , че знаеш точните думи за това, как да направиш добро първо впечатление. Желая ти успех!

 
  ...
преди: 2 години, 9 месеца
hash: 5bb1a1c976
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

2.   "The greatest thing is when you don't give a fuck...when you don't give a fuck of what people think, that really is freedom".
-Dorian Yates

Явно си малко интровертна, в което няма лошо. Споко, аз съм и двете крайности, понякога съм мега екстровертен и друг път тотален игнор на всичко и всички ( интроверт ). Хубавото е, че се научих да ги контролирам.

Спокойно, и аз не обичам да ми джумолят на главата цяла вечер разни пияндурници по дискотеките. Това е детска радост. При мен отмина отдавна. Обаче явно на някои хора това им е забавлението и всеки петък са там.

Аз ще завърша догодина и ще съм на 23, но въпреки че имам около 2-3 години стаж, то този опит дори няма да е свързан с това, което съм завършил (грее ги инженерните компании, че съм работил по казина и складове, за да се издържам, докато завърша). Така че не виждам защо да е проблем, че си на 24 и не си работила. Просто подай на 1000 места ( буквално, направи си акаунт в LinkedIn и все ще се обадят ).

Също, за да не се притесняваш от това как изглеждаш, започни да спортуваш. Дори не е нужно да ходиш на фитнес. Просто дълги разходки сутрин. Повече зеленчуци, спираш тотално белия хляб, както и всякакви други тестени изделия. Безалкохолно веднъж седмично и си 6 точки.

 
  ...
преди: 2 години, 8 месеца
hash: 4d01faa513
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Аз бях така притеснителна. Единственото, което ми помогна, беше контактът с хората. Отначало е трудно, но ще видиш, че с колкото повече хора говориш, толкова по-лесно става! Наскоро трябваше да говоря пред група от хора и то на чужд език. Направо умрях от притеснение да не объркам нещо! Но се получи, вкарах няколко майтапа и даже ги разсмях:) Това да си срамежлив можеш да го превърнеш в чар, ако си сладка жена:) Килограмите ще ги свалиш като си намериш приятел. Излез навън и говори с хората, може да е на пазара или на улицата, със съседите и т. н. Тренирай това всеки ден и притеснението ще изчезне. На интервюто кажи, че малко се притесняваш. Изричането на тези думи, според психолози, помага. Успех и пиши как е минало.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 8 месеца
hash: 20666e86fa
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Не си само ти така и на мен ми се налага да започна на работа, абсолютно същото е и при мен, изобщо не знам как ще станат нещата.

 
  ...
преди: 2 години, 8 месеца
hash: afab68c261
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Съвсем си на точното възраст да започнеш работа. Няма от какво да се притесняваш, но ако искаш започни работа, която позволява да я вършиш от вкъщи. Или два дена в офиса, три вкъщи. Така хем ще се срещаш с хора, хем и няколко дни ще си сама. Ако искаш тръгни на психолог за да станеш по-самоуверена. А това, че си пълничка не е на въпрос. Има мъже, които харесват по-закръглени жени. А в краен случай си купи кростренажор и тренирай вкъщи. След няколко месеца ще видиш разликата и ще си по- слаба. Успеих.

 
  ...


...
преди: 2 години, 8 месеца
hash: 36c3cd227a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   От авторката:

Благодаря ви много за коментарите! И все пак - лесно е да се каже "да не ти пука", трудно е да се приложи на практика. :) Аз съм човек - перфекционист и за мен мнението на другите е важно, макар да знам, че не трябва да е точно така.

До номер 2 - Все още нямам смелост да си подам CV-то някъде, но ще събирам кураж и се надявам скоро да се осмеля да опитам. Колкото до съвета - по принцип не пия безалкохолни, не ям никакъв хляб и сладко, избягвам тестеното; имам куче и се разхождаме, но може би ще удължа разходките. Понякога правя упражнения вкъщи и като цяло от скоро се уча на постоянство в спортуването и в здравословното хранене - къде ми се получава, къде не... За 4 месеца свалих 10 кг. и това донякъде ми помага, но като знам колко много имам още... - просто става супер бавно при мен и това ме демотивира, но напоследък съм се заела сериозно.

П. П. Забравих да спомена горе, че имам два месеца стаж към държавна институция, свързан със специалността ми, където беше голяма мъка и притеснение как ще го изкарам, като не мога да обеля и дума, докато не отидох там. През двата месеца все едно бях друг човек - бях се стегнала супер много, справях се толкова добре, че ми предложиха да остана за постоянно, но дотолкова се бях панирала, че ще оплескам всичко и на всичкото отгоре ще нося отговорност, че тихомълком си приключих стажа и си тръгнах. Сега съжалявам обаче, защото възможността беше добра, поне като за нещо първоначално... :/

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker