2. Животът е шарен, и така трябва да бъде. Ако нямаше лошо, нямаше да знаем кое е добро; ако нямаше мъка, нямаше да се радваме на хубавите неща. Аз съм жена на години, в "трета младост", и се убедих на собствен гръб, че господ никому не праща повече, отколкото може да понесе. Случиха ми се неща, за които съм си мислила, че не мога да преживея, преживях ги. Загубих близки хора - и това е част от живота, никой не е вечен. Имах много тежки периоди, когато просто се чудех с кой проблем по-напред да се захвана, имам предвид наистина сериозни житейски проблеми, а не някакви битовизми от рода на "капе ми чешмата в банята, хладилникът изгоря и за капак котката се изпика на новия килим". Признавам, че два пъти в живота си сериозно мислех за самоубийство, но вътрешно чувствах, че това не е редно, че си имам пътечка, която трябва да извървя, защото за мен всичко във вселената е свързано и всичко има смисъл, нищо, че ние не можем да го проумеем. Щом ми се случва това, което ми се случва, значи така трябва. Е, може би и смелост не ми е достигнала да прекрача отвъд по собствена воля, а може би така е трябвало. Не съм фаталисткам не смятам, че всичко е предопределено. Но съм убедена, че в живота на всеки от нас има неща, които са като единствен мост през река - трябва да минеш на другия бряг и да продължиш пътя си, а единственият път е по този мост. Има и неща, които са наш личен избор, и накъде ще кривне пътечката ни, зависи от нас. Има една древна мъдрост в този смисъл, не мога да я цитирам точно, но приблизително гласи: "Господи, дари ме със смелостта да променя това, което мога да променям със спокойствието да приема това, което не мога да променя и с мъдростта да разбера разликата между двете". Според мен ние си причиняваме най-голямата мъка в живота си като се опитваме да променим това, което не можем да променим, а просто трябва да приемем. Когато престанем да бием глава в стената и се замислим какво можем да направим, за да живеем спокойно с това, което не можем да променим и въпреки него да сме щастливи, нещата изведнъж се променят. Защото откакто свят светува, няма нищо ново под слънцето, на всички се случват едни и същи неща в живота. Разликата е как ги приемаме и как реагираме на тях, от това се определя дали ще сме щастливи или нещастни. Извинявам се за дългия коментар, но темата е философска, и просто няма начин... а и аз от 14-годишна си падам философ, тогава за първи път се замислих за смисъла на живота. И сега за моята бяла лястовица: това е вярата ми, че всичко се връща, рано или късно, по един или друг начин. Затова никога не прави нищо, което не искаш да направят на теб. Помагай, когато можеш; ако не можеш да помогнеш - не пречи. Когато помагаш, направи го от сърце, без да очакваш благодарност или награда. Не мога да се въздържа да не ти разкажа една притча, авторе, тя е тъкмо за теб в този момент, доколкото схванах състоянието ти: един човек имал много тежък живот, но вярвал, че бог винаги е с него и му помага. Дошъл обаче момент, в който бил на края на силите си, отчаян, смазан и обезверен. Тогава погледнал към небето и извикал: "Господи, аз вярвам в теб, а ти защо ме изостави? ". От небето се чул глас: "Не съм те изоставил, и сега ще ти го покажа. Ето виж, това е твоят житейски път. По него вървят две следи - едните са твоите, а до тях са моите. " Човекът наистина видял път, по който са оставени следи като от двама души, които вървят един до друг. Когато се вгледал обаче видял, че на места едните следи се губят, и това били моментите, когато му е било най-тежко. Тогава казал: "Господи, когато ми е било най трудно, ти не си бил до мен, ето виж - твоите следи ги няма". А гласът отговорил: "Не, няма ги твоите следи, защото тогава аз те носех на ръце". Та така... Скъпи авторе, животът ни учи с всичко, което ни поднася, и ако не си научим урока, ще продължим да се въртим в порочен кръг и ще сме нещастни. Щастието и нещастието са вътре в нас, а не извън нас. Вървейки към залеза на живота си /надявам се този залез да е продължителен! /, аз съм щастлива. Искрено ти го пожелавам и на теб, и на всички хора! Зная, че и напред сигурно няма да е само "цветя и рози", но каквото ми е писано, ще го посрещна. Моята бяла лястовица е на рамото ми и ме пази.
|
