Влиянието на приятелките във семейството/връзката между двама души.
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 732 пъти
Здравейте, пиша тази тема за да споделя и да чуя вашите анализи по темата. Често ми се случва, че когато съм щастлива и ми върви, приятелките ми спират да ме търсят. Това не се случва по-мое желание. За мен хората, коитл са попаднали в живота ми са ценни, но за тях нещата май май не стоят така. Имам чувството, че ако е за проблем веднага ще се отзоват, ще изслушат проблема, а след това ще изхейтят здраво по човека който ми го е създал.
Пример: периода преди да взема решение за развод, когато нещата не вървяха, приятелките, а да не слагам в това число и майка ми, бяха много ангажирани да плюят и да хейтят. Стигна се до развод. След време срещнах друг човек. Започна се едно плюене срещу него. Много грозно плюене за пари от сорта на какво и колко харчел, защо не бил харчел повече и да съм му била казвала да ми дава кеш и така нататък напрежение. Защо не съм била искала от него скъпи чанти и други боклуци и едва ли не, че той не ставал за нищо. За мен това е просия, аз и сега, когато бюджетът ни е общ не бих му харчила парите за боклюци. И не защото съм някаква болна моралистка, ами защото някакси ме е срам да му казвам дай ми пари за това и за онова. Да не говорим, че работя. Пък и не виждам смисъла в живота в това да си харчим парите за боклюци и да сме на нула. И така.. Направихме си бебе. Приятелката Х като разбра ми се разкрещя и каза, че лично щяла да ме заведе да правя аборт. Както и да е, роди се прекрасно съкровище. Абсолютен грях да си помисля за аборт. Разбраха те, че ще съм с тоя човек, започнаха да ми натякват кога щял да подари пръстен. Какви подаръци ми бил подарявал и не можело така, тенденциозно настройване против него. Един ден ми направи предложение, подари ми невероятно красив пръстен целият в диаманти и отгоре един по-голям диамант. От милите приятелки се чу едно вяло браво. Купихме си къща. Къщата е голяма стъпка, голяма покупка. Познайте... дори честито не казаха. Не попитаха един въпрос, не се поинтересуваха нищо. Дори въпросната Х не пожела да дойде на гости. А мина на 5 км близо до нас. Каза, че щяла да дойде, но като дойде да съм била зарязала мъжа и децата и да сме си излизали дамо двете по женски. 2 други така наречени приятелки ми съобщиха, че щяли да дойдат, но мъжа да гледал децата а аз да ги разкарвам по забележителности. Къщата е на страхотно място в чужбина. Та ако може да изкярат поне безплатна екскурзия.
Мога още примери да давам, но няма смисъл. Общо взето ако утре им се обадя и им кажа "абе моя нещо ме съмнява" веднага ще се лепнат и ще го изкарат най-черен, боклук и да го зарязвам защото цитирам "той не те заслужава". Редовната реплика. Едната заряза мъжа си заради любовника. Любовника й би шута, защото според мен не е издържал на негативизма. И се почна "тоя грозник не ме заслужава, къде съм аз къде е той. Да се погледне в огледалото. Всички ме питат ти що си с тоя " обаче грозника така наречен зарязал принцесата и тя не може да го преодолее.
Оженихме се, още не съм им казвала, защото вече ми омръзна от критиката и от бъркането в живота ми. В това число както казах влиза и майка ми. Всички те, моите близки от женски пол всячески не се радват за щастието ми. Всячески се опитват да изтъкнат косурите на моя съпруг, а той такива няма. Имахме проблеми, когато в началото вместо да разговарям с него, ако нещо не ми харесва, аз го споделях с тях. И се почваше едно настройване срещу него и сме стигали почти до раздели. Навиваха ме да го зарежа и да абортирам. Горкия ми мъж, поставям се на негово място, какво би ми било на мен ако няколко от неговите близки дебнат момента да го настрият срещу мен. И да това се е случвало. Споделил той с неговия най-добър приятел някаква глупост за която сме се карали и оня веднага почнал да го навива да ме зарязва. Страхотни приятели, най-са щастливи, когато и ние сме нещастни като тях.
Спряха да се обаждат, уж работа, уж да не ме притесняват.
Разговорите ни до скоро се свеждаха в това да ме питат какво правя и като им кажа, че съм добре, че децата растат, голямото има успехи в училище(учи в чужбина) получавам едно вяло "ъъъ". Майка ми ми задава всякакви въпроси да изчовърка някаква троха за да си състави проблем и после да започнат да ме настроват срещу него.
Та имайте предид като сте във връзка, че може да не сте само двамата.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 9 месеца hash: 2b4b5ccbf7

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

1.   Просто имаш лош подбор на приятели, а и не съвсем добър на мъже, щом не си случила от първия мъж, и е най-добре всичко това, което ни пишеш, да отидеш да го разкажеш на професионалист, т.е. психолог! Казвам ти го за твое добро. И още нещо - вече имаш прекално много такива теми в този сайт и поради това, както ти казах, е изключително важно да посетиш психолог.

 

...

преди: 2 години, 9 месеца hash: 8b4820be10

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Влиянието на приятелките в тези неща трябва да е точно 0, ама ТОЧНО НУЛА! Когато човек се задоми, той влиза вече в съвсем друга категория! Съответно трябва да смени и приятелите, и средата си. Ако приятелите му и те не преминат скоро в същата категория, ами нормално е да се загубят... При нас с жена ми, приетелите ни от детството, гимназията и университета, с които поддържаме връзка, до един са семейни и сме си точно семейни приятели вече - децата ни растат заедно, приятели сме И с половинките им, ходим си на гости често и т.н... С тези, които останаха сами, отдавна сме се изгубили, или се чуваме много рядко, и то почти няма за какво да си говорим, освен за доброто старо време (прекарано заедно) - те нито имат нашите проблеми (семейство, деца, образованието им, общ дом, някое семейно хоби и т.н.). Така че - махни ги тези! Такива са до време! Опитват ли се да се бъркат - аут!

 

...

преди: 2 години, 9 месеца hash: d4750a3bf9

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

4.   В чужбина съм от 30г. Запознахме се като студенти, взехме се бедни като църковни мишки, живеехме под наем, изучихме се, дръпнахме професионално, децата бяха малки, но се оправяхме съвсем сами, на никого за нищо не сме разчитали. Децата винаги са били ученолюбиви, жънат успехи и в учението, и в спорта. Едната пее чудесно, участва в разни самодейни състави, имат успешни постановки, малката рисува невероятно, радвам им се, да са живи и здрави! Ето, появи се собствения дом, с градината, овошките, ливадата, басейна, приказния изглед…, всичко постигнато с четири ръце, след години къртовски труд. Имаме приятели, но да си призная с ръка на сърцето, няма искрена радост за нас нито у тях, нито у роднините. Не съм и очаквала. Моята приятелка, най-близката, само пита “Колко ви излезе къщата?!”, а приятелят от детските години на мъжа ми, му прати снимка от двора си с коментар “И ние си направихме басейн!” Офффф… Кофти, но има и добра страна. Понеже винаги сме се оправяли само двамата, никой не може и копче да ни каже за нищо, още по-малко пък да напира да ни гостува на безплатна ваканция… Животът стана такъв, че всеки се оправя сам. Това го разбрах в деня, в който отпътувах от Терминал 2 и сама си извоювах всичко впоследствие!

 

...

горе^