Споделена история от Други |
След като останах сам реших какво искам!
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 908 пъти
Здравейте, вече не съм в тийн годините си, усещам обаче че не съм разбрал основите, нека уточня че става въпрос за в каквото се захвана.... Реша връзка - в началото ок, мине време - издънвам се.
Не обръщам внимание много на работа, и без да иска връзката се поставя на 1 място в главата ми и оттам насетне аз генерално прецаквам нещата всеки път!
Същото и с приятелите - в началото здравей, здрасти, почна да разказвам неща отпреди и очаквам уважение, подкрепа и разбирателство с мен и дори да се разбираме чисто и просто като добри приятели (както в тийн годините в училище), не съм имал много но дори и по единично, аз бях доволен защото самотата е най-лошото нещо което човек може да преживее за дълъг период... Не го пожелавам на никого за нищо на света!
но доста неща бях изпуснал главно заради лошо стечение на обстоятелствата - в тийн годините си баба, дядо постоянно създаваха виканици вкъщи, скандали, уви самочувствието и самооценката ми пострадаха. Бях критикуван и супер много омаловажаван откъм подкрепа - имаше някаква, но да ми говорят добри неща много рядко е било.
Чувствам се сега, след като останах сам без връзка, отново вкъщи, без работа и без конкретна и ясна цел ; аз чета и гледам по някоя друга история, но не го правя АКТИВНО и постоянно, непостоянен съм но и мразя дразнещите коментари.
Да се върна към идеята на историята ми. Искам да мога да общувам добре, да разбирам хората, както и те мен, да им кажа за нуждите си, както и те за техните, но има неща в разговорите които или не съм научил или не зная все още, а вече много отдавна трябваше, но почти никой не ми ги е обяснил. Като гледам всички са на мнението "да се оправя сам", което звучи лесно на теория, но без ясна и точна представа как да стане общуването и социализирането не знам. Не умея много да задържам вниманието на хората, получавал съм лоши отрязвания, за които не ми е пукало с някои просто не сме си паснали, не може с всеки 1000% да се харесате тва разбираемо.
В момента имам малко, но подбрани хора, виждаме се периодично но това е. Проблема е, че се страхувам да не остана напълно сам и да си пропилея живота по същия начин и като стана на 30 след около 5 години... Реално искам да измисля накакъв план, но да не бъда отхвърлен от хората, някои ще си кажат "той е мамино синче още живее с техните и чака" реално аз искам нов старт, но това не е лесно. Ще ме приемат ли следващия път поне няколко човека, ще проявят ли разбиране?
Следващата връзка кога ще стане, като всички искат да си с финанси и да си напред, аз как да достигна до това? По какъв начин, какво трябва да коригирам и променя? Ясно ми е че още има доста да уча, но ми писна да е така. Давам един пример - говоря си с хората, понякога им споделям нещо, но уви мълчание. Игнориране и нищо. Реално никой не отделя внимание ако няма изгода от тебе. А винаги бих изслушал и съдействал за дадена ситуация когато имам мнение. Чувал съм също, че трябва да даваш стойност за да получиш такава. Тогава как да си променя общуването? Вече приятели с които преди много си говорехме и се майтапехме ме позабравиха, откакто стана това с разделянето с момиче, защото една и съща тема въртях несъзнателно и многократно при това. Приключи вече. Забелязах обаче, че и аз съм прекалявал, но насреща не съм получавал решение, знам че не всеки е мега опитен и знаещ, даже от тези по-малки от мен не съм и очаквал кой знае какво. Те самите те не знаят какво искат за тях, пък да не говорим за идеи за реализация и развитие. Преди исках да стана в IT сектора, но изгубих желание буквално заради липсата на достатъчно и постоянни всекидневни/ежеседмични приятелства. С предишни момичета да съм приятел не виждам смисъл, предвид че търсят своето от другия човек, а аз не съм в състояние в момента да давам изисквания и голяма дума, заради изброените причини.
Та мислех дълго и реших да седна и да реша този проблем най-накрая и да спра да страдам, че не ме харесали и искали. Реално за да го направят, трябва да имам уважение, стойност и виждане за нещата, пък реално от т. наречените "връзки" ми е писнало. Само изисквания за едното има няма лазене по нервичките :)
Това не може да се промени, но може да се контролира като какво получавам отсреща и какво не, стига да се съобръзят и с моите граници и аз с техните.
Дразни ме, че винаги се търсят косури за какво ли не. Човек няма как да е много напреднал без да е стартирал от нормална работа и нормален живот от който да стартира и поне да си плаща сметките и прехраната. И затова прецених, че за начало трябва да не изисквам много ПРЕДИ да съм постигнал нещо и да имам какво да дам от себе си, колкото до следващите пъти нека задам въпроса и към дамите и към мъжката част - Какво се търси в тези връзки и какви са етапите? Очевидно аз само хващам първия етап, започна добре и после каквото стане. Не го мисля много в някои моменти, но това е грешка защото от най-малкото може да се развали всичко. Особено и личния ти живот ако спреш да се грижиш и да държиш на себе си. Не ми е лесно да споделям всички тези неща, но не искам да оставам същия човек, не може просто повече. Искам да попитам също какъв е следващия етап и какво мога да направя от тук нататък? Ами когато ми стане твърде много от всичко и всички вкъщи и като цяло? Паник атаки като имате? Всеки се е сблъсквал и знае за какво говоря, но като мъж не трябва да спирам да се боря, въпреки че за момента съм си дал пауза, но сега ще продължа. Миналата година бях добре с предишната си приятелка живяхме заедно, но оттогава само с идеята бях че ще се изнеса при първа възможност и така отлагах до безкрайност. Накрая не се случи, но и се бях разочаровал от себе си и от всичко станало. Нямаше почти никой до мен да ме подкрепи и да ми каже точните неща които да следват. Сам бях решил какво може да се направи като най-добро, но не изпълних основните си цели тази година а те бяха хем да се издигна, хем да успея максимално в всичко, което не е лесно и не е реалистично, не е невъзможно но просто трябва твърде много работа и осъзнатост за нещата, които аз очевидно ги нямам. Не съм достатъчно информиран и начетен, искам да се образовам още и да имам идея какво да правя от сега нататък. Изгубих твърде много хора зад гърба си, главно заради слабо поведение и малоумни грешки и това че не бях израстнал истински!
И после естествено си поех последствията от тези мои грешки, но и всичко ми дойде много в повече. Надявах се да останат с мен повече хора и да е забавление и работа, като песен обаче не стана така. Тотално различно от това което исках. Затова трябва да гледам реалистично на нещата, да си решавам проблеми и да контактувам и да се социализирам. Но как да си създам новите неща, за какво да си говоря с тях и как да поддържам тези неща се чудя. Не желая да са прекалено много, но колкото и да са не искам в групата си от приятели и познати аз да съм тихия и мълчаливко без представа какво да говори и да прави ( в дадения момент не попринцип), защо много други хора са супер контактни, забавни, енергични и аз бях такъв преди но с всяко отрязване, лошо държание и прецакани отношения в началото или след това, просто губех желание и се затварях.... Не е приятно чувство и не го желая на никой, но просто имам мечти и неща които искам да постигна, но уви все още не съм достигнал до тях...
И последния въпрос - как да разбирам нуждите на хората, как да дам комплимент и другите основни неща в разговора според групата, хората и мястото, като загубиш връзка с група и други хора си в трудна позиция, но не бива да се отказвам от всичко и да оставя така нещата. Първо че съм млад и второ че има възможности, не искам живота да ми мине в нас и да седя анализирайки какво да правя то да ми става все по трудно и все по трудно... Искам да водя разговори с хората, да ме оценяват да продължават да искат да ме виждат и да виждат в мен повече отколкото на пръв поглед има. Но и когато сме на среща и излизане искам да го направя запомнящо се, да имам ясна и точна представа на определени теми и неща, за да не съм неинформиран и да нямаме повече теми на разговор и от там нататък всичко да си отива. Свикнал съм повечето хора да си отиват, даже още преди да е започнало всичко и преди опознаване и т. н, любезно рязане но ми писна да го виждам от повечето, затова нека намеря хора които ще ме харесват и оценяват какъвто съм, естествено след време отивайки към моя промяна и сработване с другите, това е нещо от което дълго време се страхувах, да бъда в среда, да бъда не най харесвания, но за сметка на това идиот и отхвърлен, въпреки че имам идеи за живота си които искам да осъществя!
|
