Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Само ще ти кажа, че "на 12 или 13 някъде там" е много рискова възраст за отключване на депресия при предразположените към нея. Заради хормоналните промени, те я отключват. Депресията е проблем с количеството на серотонин и допамин в мозъка. Може да се коригира, ако се хване навреме. Сега не възприемаш реалността обективно, но няма как да си дадеш сметка за това. Минала съм през абсолютно същото. Част от "картината" е да вярваш, че не е възможно някой да те разбере и няма как някой друг да е толкова зле. Но има как, повярвай ми. Не е често срещано, но се случва. На мен ми трябваха ужасно много години, за да го осъзная.

7.   "А пробвай един ден, САМО един ден да си като мен. Няма да издържиш, повярвай ми. "

Аз съм на 38, и съм издържал доста повече от теб... Не се прехласвай толкова, има и други. Дори ако се зачетеш само в тоя сайт, ще откриеш поне дузина. Но да, на фона на 8 милиарда, се чувстваш сам наистина. След 18 става по-зле, подготвяй се. Университетът за мен беше най-отвратителното време. Бях влязал във филмът, че напускам детската лудница, и вече е нещо сериозно... Голямо заблуждение. Готви се за лудницата на "порасналите"... която е още по-зле. Смених 3 университета и се отказах. После си намерих интересна работа и станах работохолик. Само това мога да ти препоръчам. Да намериш нещо с което ти се занимава (поне малко) и разни хора които също им се работи. Да има нещо към което да насочиш мислите си, иначе не става... Лични взаимоотношения с хора - абсурд. Поне харесвам животни. Харесвам и да чета определени автори. Така че търси си неща които ти допадат...

8.   Добре дошла в клуба на червеното хапче , Нео

9.   Здравей,
много по-често се случва, отколкото си мислиш. Просто повечето, които са така си мълчат или дори са минали вече през лудницата (какъвто е моя случай).
Аз живея вече доста по-дълго от теб по този начин. В очите на другите си нормален. Аз понякога съм шашнат колко малко знае най-добрия ми приятел за мен, но от друга страна вероятно когнитивните му способности са нормални, т. е. няма как да схване кой и какво съм аз.
Те така. Като ми хрумне още нещо интересно, ще пиша пак.

10.   Нека да започна с това, че понякога и мен ме обземат подобни мисли - че не съм за тази планета. Или най-малкото което е - не съм за тази епоха. Не се вписвам в общата картина. Никак даже. А може би се вписвам, но аз пък се чувствам различна.

Твърде млада си. Това е период, който ще отмине с напредване на времето. Не го мисли толкова, откажи се от това да анализираш себе си и се отдай на течението. Животът е прекрасен! Просто погледни през друг прозорец. Помисли какво те привлича, с какво искаш да се знаимаваш, какво те радва... Работи в тази насока. Създай си собсвена планета. Не се опитвай да бъдеш като другите, ако не си. Излез от черупката си. Обичай себе си такава, каквато си и тогава нещата ще се оправят.

-Axinora-

11.   Мъко моя, земеделска...

12.   Знам какво ти е, и аз съм така

13.   Има в YouTube subliminals за инкарниране и връзка с други планети. Или започни да се занимаваш с магия, да манифестираш. Може да запишеш да учиш нещо за вселената. Не се притеснявай, все някой ден ще откриеш мястото си. Не си луда, просто си по-различна от останалите, това е хубаво даже.

14.   Само е първият етап от пробуждането...

15.   Само кръците са на Земята
Готините пичове са по-другите планети

16.   Звучи като психически проблеми. Потърси психолог има време преди да стане по лошо

17.   Разчитам те.

Нарцисизъм ти е проблемът, не че не си от тази планета.

Мислиш се за много специална, най-изстрадалата, най-чувствителната и не знам си какво още. Истината е, че с теб и без теб Светът продължава. С всички ни е така.

Та така. Голямо ти е егото, нарцисизмът и егоцентризмът следват. Ама айде да не обяснявам повече, щото такива хора с голямо его като им се каже, че им е голямо егото и се отключват защитните реакции. Ти даже към края на поста си обидила хората предварително. Хората били лесни за разчитане. Първо, хората са 6-7 милиарда на планетата, едва ли всички са лесни. Второ, ако допуснем, че всички са лесни то и ти си човек, значи и ти си лесна за разчитане и те разчетох.

п.с. Животът не трябва да се взема прекалено насериозно. И моето его е сравнително голямо, но го осъзнавам. Ти още не си стигнала до този момент. Осъзнаване ти трябва.

18.   7 намерила сън нещото, което обичам доста отдавна. Това е философията..Но познай с нея как мога да си изкарвам прехраната, само като учителка...А АЗ не искам да бъда учителка.

19.   Поздрави, уважаема авторке! От името на планетата Атеналпавакатамен се радваме да ти съобщим, че си тукашна! Пратихме те на кратка - около 100-на години макс, но вероятно няма да са толкова предвид това колко ненормални са земляните, мисия, за да събереш факти за живота там. Причината за мисията не те интересува - това си е работа на военачалниците ни! Ако видиш други с вид на неземляни, повтаряй колко земни изглеждат и забрави тия приказки, че ни се за тази планета! От Земята си, от Земята си - с тази мантра трябва да ставаш всеки ден! Знаеш ли колко трудно е да докараш някого от нашата планета чак дотук, та ще ни разваляш успеха с някаква си там депресия?

И да не намираш смисъла в нещата, кимай с глава и повтаряй "Да, напълно смислено"!

П.С. Колкото до това с лудницата - ако си повярвала на това, което написах, си си точно за там. Надявам се да не ме подпитваш как се стига до "планетата", ползваме ли от новите летящи чинии със "СТЕЛТ технология" и дали се грижим за домашното ти зайкотче /да речем, макар че не приемаме и въпроси за кучотета, хамсчета, папамии, рибагали и прочее животински видове, които ги няма на Земята/!

20.   И аз съм горе-долу така. Имам много различни възгледи от тези на 95% от хората в държавата ни. Едва съм си намерила приятели българи които да имат възгледи като моите. Аз бих се съобразила с различните възгледи, но просто възгледите на повечето хора са груби. А аз не обичам груби хора. Аз саркастично съм груба с другите хора, но не и сериозно. Не знам как хората въобще могат да съсипят нечий ден и да си легнат вечерта да спят спокойно. Но повечето хора които познавам са такива. И затова се чувствам че не съм за тази планета. Нямам много общи интереси с другите. Ако имам общи интереси с някой то ще е с човек който познавам от интернет. Силно се надявам някой ден да живея близо до тези които ми идват най-близо(живеят на 4-5 часа от града).

И за мене много неща като пари, власт, работа и тем подобни. Но и аз искам нормални неща като днешните тийнейджъри(гадже, приятели и пари). И аз се чувствам все едно не съм за тази планета през повечето време. И аз забравям думи на български, но при мен е защото имам приятели в интернет които не са българи(повечето не са американци, но ако не общуваме на английски няма да се разбираме). Има много хора като нас. Аз обожавам психологията, философията и манифестирането(забавно ми е да казвам това защото преди няколко месеца мислех че това са глупости, но почнах да манифестирам разни неща и те от нищото ми се случват). В интернет ще намериш много хора като теб. Може би просто трябва да сменим държавата.

За жалост манталитета на повечето българи е, че ако не си като другите си луд и странен. Не си луда. Просто живееш в грешната държава. Ако приятелите ти не те приемат такава каквато си, те не те заслужават.

21.   Подкрепям номер 17, много е прав. Ти още не си прочела коментари, а вече си тръгнала да се защитаваш едва ли не. А ние останалите сме някакви ограничени и нищо не разбираме. Може би ще е хубаво да запазиш написаното и да го прочетеш отново след 10 години. Ще се изненадаш колко ще се е променило мисленето ти. И аз съм се чувствала различна цял живот, не е болка за умиране това. Нито пък те прави специална с нещо. Истината е, че има къде по-страшни неща, с които се налага да живеем не ден, а цял живот.

22.   Здравей!
Не си луда. И аз го изпитвам често. Според мен, не самият свят, а животът те кара да мислиш така. Планетата ни е доста богата на живот и красива. Природата е уникална и никога не омръзва. Самите хора са проблем;задълженията, правилата, просто, защото някак си не за намислени така правилно, за да изпълняват функцията, за която са предназначени. Не, че се правя на експерт, но казвам от моя опит как ги разбирам нещата. Накратко-не виждаш смисъл в тоя живот. И как да видиш, като почти го няма!
Смисълът на живота е в щастието, в забавлението, в нещата, които ни карат да се чувстваме добре и ни доставят усоволствие(изключвам наркотиците, цигарите и алкохола.. ;те са крайности и изключения) - говоря за хобита и любими занимания-дали ще рисуваш, дали ще гледаш филми, дали ще играеш видео-игри, дали ще се занимаваш с любим спорт, дали дори ще ядеш любима, за теб, храна и т. н....
Всички тези малки неща са смисъл на живота, както и големите мечти, като да измислиш и реализираш някой проект, да станеш певица, ако много ти харесва и го искаш, или дори да изкачиш Еверест или да отидеш до луната.
Проблемът е, че в това забързано ежедневие почти нямаме време за любимите си хобита или преследването и реализирането на нашите мечти, за да работим нещо, коетп съвсем не ни харесва и цял живот да правим досадни и изтощаващи неща, на сила. Първо училище, после работа. Ставане всеки делничен ден, че дори и съботата, рано сутрин, колкото и да ти се спи, после или бъхтиш на някой обект или си тормозиш мозъка, ако си на по-високопоставена позиция, където трудът е на психическа основа. Но каквото и да работиш все стрес и бързане. Бързата работа-срам за майстора, са казали хората. Но явно работодателите и клиентите дори, не я знаят тази поговорка. И хем искат работата да е перфектно свършена, хем пък и да е колкото се може по-бързо. Като цяло животът е сбъркан и хората изнемогват. Мнозина са принудени да работят нещо, което не понасят или цял живот, или поне докато стигнат до нещото, което ги удовлетворява, а до тогава минават години. Така е направено всичко, че за да ти е добре в далечното бъдеще, трябва до тогава да се мъчиш. Е да, ама до тогава не се знае дали няма да умреш от злополука, или болест. За там ред няма. И аз сега от къде да знам дали утре примерно няма да умра или ще живея до 100 години? Аз хубаво ще се мъча, че да ми е по-добре после ама... Ако тамън стигна до там и нещо стане-само дето напразно съм се трудил и като цяло напразно съм живял, защото съм пренебрегнал собственото си щастие и не съм имал време да бъда щастлив, като цяло. Това е като да отидеш в Рим и да не видиш папата или да стигнеш до извора и да не пиеш вода. Разбираш ли, авторке, каква е работата тук! Просто няма логика в този скапан живот. И законите донякъде са скапани. Не винаги има справедливост. И хората не са толкова добри-поне не всички. Всеки гледа себе си, после всеки се оплаква, че... всеки гледа себе си и хората са егоисти. Смешно и тъжно едновременно.
Забравих да вметна, че преди е било още по-зле, по време на социализма. Там пък съвсем нямаш свобода и далеч не си щастлив. Те ти решават какво ще работиш, вечерен час ти дават, бият те за щяло и не щяло, а за мъжете-още по-зле-тъпата задължителна казарма. Бог ме е опазил, че не съм бил роден по това време и съм му изключително благодарен за това!
Като цяло, мога сигурно цяла книга да напиша по тази тема(за смисълът на живота), затова няма да задълбавам, че коментарът ми ще заеме няколко страници тука, със сигурност.
Но, определено не си сама и си си съвсем нормална. Просто си по-духовно извисена от повечето материално-обсебени слепци и имаш способността и мъдростта да прозреш, че животът не е нормален, защото хората така са го направили. Ти търсиш смисъл в този живот също като мен и малцина други, както дори като будистките жреци и монаси, например. Те например ценят и най-малките неща в живота и даже намират удовлетворение в храненето и пиенето, което мнозинството не умее така добре. Те буквално се наслаждават на всяка хапка и глътка и успяват да усетят цялата сладост от тях, докато повечето хора дори не знаят какво е да изпиташ удоволствие от такова нещо, защото при тях винаги е закуска на крак, колкото да се заситят. На две-на три ядат там и айде-на работа. За повечето хора, животът е работа, спане и работа, и евентуално почивки от време на време, но по време на тия почивки пак не могат да се насладят напълно. Има хора, които нямат нужда от почивка на Хаваите, за да се впечатлят от красивата природа(не казвам, че там не би им харесало повече.. ), защото те, където и да са, успяват да уловят чара на заобикалящата ги среда. Те се радват на слънцето, облаците, небето, луната, тревата, абе-всичко, докато мнозинството ще кажат:"-Хм, че какво да му се радвам на това!? Небе кат' небе;трева кат' трева, всеки ден виждаме тези неща. Голяма работа... " И тези хора си мислят, че ние сме луди и дребнави и намираме утеха в малките неща, просто защото не можем да си позволим по-големите, а всъщност и сред нас има мнозина, които могат, и които умеят да се радват на всичко. Докато тези хора, далеч не са по-щастливи. Даже напротив! Мнозина от тях посягат към наркотиците и алкохола, просто за да усетят удовлетворението, което ние изпитваме натурално дори от най-малките неща и просто нямаме нужда от такива вредни вещества.
Моят съвет е-намери това, което теб те прави щастлива и наблягай на него. Не прави компромиси със себе си и собствения си живот. Не спирай да търсиш дори работата, която би ти допаднала, не се задържай на такава, която далеч не ти е приятна. Колкото и незряло да звучи, мисли от днес за утре. Пак си прави и дългосрочни планове и цели и пак ги преследвай, но отделно гледай да ти е хубаво постоянно. Защото, пак казвам-никой не знае колко ще живее. (естествено, не казвам, че непременно ще умреш скоро;пожелавам ти да живееш дълги години) Начинът за постигане на дадена цел и реализация не е само един. Пътища много, така че...
И прекарвай повече време сред природата. Просто почувствай нейната красота, нейното съвършенство, наслаждавай се на любима храна, пробвай също с книги на теми, които най те вълнуват или филми. Знам, че вече даде пример с тях, но все може да ти допадне някой. Дори анимации може. Днешно време правят много яки анимации, колкото да се развлича човек. Дори възрастни ги гледат и се забавляват. В това няма нищо лошо и срамно. Отделно, напълно сигурен съм, че просто няма човек, който не слуша музика. Слушай повече музика, каквато ти харесва. Действа много разтоварващо, също.
Не знам за теб, но на мен лично тези неща много ми помагат в повечето случеи, дори когато имам негативни мисли и съм в лошо настроение. Не знам дали това, което изпитаме е еднакво, или еднакво, но с различни нюанси, така да се изразя, но, пак ще го кажа, и аз съм се замислял за живота като цяло, често съм мислел(и продължавам да мисля от време на време) за самоубийство.. И много хора действително са се самоубили заради тежестта на този живот(не само заради любовни драми, но и заради дългове, депресия като цяло, ниско самочувствие заради огромните изисквания, за да се устроиш и да оцелееш в този живот, огромната конкуренция на работното място и т. н... )
Аз казвам какво при мен помага, но и аз самият все още се боря със сходни мисли и проблеми, така че не искам някой да остане с впечатление, че подвеждам. Казвам каквото аз мисля.
Иначе, съм чел някъде, че душите, които са дошли на този свят по-рано отколкото им е било отредено, се чувствали точно по този начин-че сякаш мястото им не е на този свят, просто защото не са били достатъчно узряли и подготвени за земният живот. Но не знам до колко е вярно, защото много религии, може би, включително и нашата, отричат подобни твърдения, като се казва в тях, че всичко се случва в точното време на точното място и раждането на всеки един човек и всяко едно живо същество, като цяло, не е изключение.
Но това го казах за между другото. Да не се отклонявам от темата...

25.   Авторке, както виждаш има много хора като теб. Хората са малко сбъркани и начина на живот е странен. Мислим се за богове и рушим всичко наред само да има някаква изгода за момента, без да мислим, че след 100г ще замре много от живота на тая планета. Все пак има и хора на които им пука. Моят съвет е, намери своя начин на живот, намери своите хора/семейство/приятели, своя цел. Смисълът на живота? За всеки различно, Не знам, но без помагане и общуване с хора/близки аз голям смисъл не виждам. Сама си прави изводите.

26.   Направи си сесия регресия, има навсякъде по света, школата на Долорес Канън. Посредством лека хипноза се връщаш в предишни животи и цялата картинка с настоящето ти идва на фокус. Не е глупост, нито магия, нито измишльотини, а цяла школа и течение в психоанализата, която НАИСТИНА помага да си намериш мястото в живота. Успех

27.   Ако си риби е съвсем в реда на нещата.