Споделена история от Други |
Нямам интерес към нищо.
преди: 2 години, 7 месеца, прочетена 769 пъти
Здравейте.
Няма да описвам колко съм отчаян и че изобщо живота ми отива по дяволите, ако продължавам по същия път. Проблема е, че губя интерес към всичко, а по интересното е, че имам интерес към всичко. Странно, нали? .. Обичам да чета книги, а не знам какъв жанр ме влече, даже и да намеря книгата, която искам, бързо губя интерес. Мотивирам се по някакъв начин, случайно започват някакви мисли, когато видя нещо - та клип, та снимка. И просто губя интерес веднага, след като обмисля как да процедирам започването. Не знам какъв ми е проблема, но губя много лесно мотивация и изобщо интерес към всичко.. Не знам какво и да запиша да уча.. Тази година завърших и пропуснах, казах си догодина, сега ще работя. Купих си лаптоп точно, за да уча на него, да се занимавам с нещо. Познайте. Само дето го купих. Като седна на него с мисълта да правя нещо смислено, просто губя интерес и го оставям или играя някоя игра. Имам интерес към програмирането, но когато започна, започват черните мисли -"ся като пиша туй', как ще стане онуй", "защо е туй', какво е туй" и т. н Просто когато гледам някой да прави нещо, някак се мотивирам и ми се иска и аз, но когато се захвана с нещо, просто веднага ми омръзва. Не знам какво не ми е у ред.. Губя интерес към всичко, което започна да правя.. Така е и с хората. Нямам приятели, нямам интерес да излизам по кафета, дискотека и къде ли не. Нямам чувства към нищо, лесно се разчувствам между другото.. Нямам си приятелка, защото ме е страх от факта, че всички са еднакви и просто търсят пари.. Твърде много приемам нещата на сериозно понякога, да го кажа в буквалния смисъл. Инатлив съм и то много..
Учи ми се, идва ли от вътре, но когато започна, просто ми пада яко мотивацията и просто оставам всичко... Не знам какво изобщо ме влече, не знам какво да правя... Мисля, че съм най - дефектното копеле от мойте връстници.. Едно голямо разочарование.
|
