Сценична треска, ниска самооценка и публика- ....
преди: 2 години, 6 месеца, прочетена 451 пъти
Публичното говорене отключва основни за дебата способности и има положително влияние върху самооценката. Страхът ми от публика се дължи на комплекс за малоценност, вменен ми още от дете. Винаги ми е пречел да се развивам. Отказвала съм куп възможности заради чуждото мнение. Когато излизам на сцена езикът ми изсъхва, мисълта ми замръзва, а устата започва да прави жалки движения в резултат на което получавам недостиг на витамин C и започвам да гледам върха на официалните си обувки, тайно надявайки се да компенсирам с тържествена униформа за своето ниско самочувствие и липсата на "логос" в речта си. Представям си, че влизам в съзнанието на публиката и бивам обсипана със състоятелни забележки и дори хули. През целия си съзнателен живот съм намирала този процес за напълно обичаен, докато след поредната провалена от пресъхналото ми от стрес гърло презенация, не осъзнах, че проблемът ми се корени от най-ранно детство. Острите, но основателните думи на баща ми по адрес на моята интелигентност и характер са генерирали ябълката на раздора в моето съзнание, като са опустошили увереността ми. Направили са ме дългогодишен данъкоплатец на общинското мнение. Години съм разпалвала деструктивния огън на дефицита на самоувереност, обиждайки себе си. Дойде време, в което ще трябва да се изправя срещу него и да го победя. Ще остане само отрованата пепел на данък "Обществено мнение". Искам да изляза на сцена и да започна да развивам някаква тема. Проблемът е, че съм на 14, а не вярвам да има някакъв тип конференции за човек на моята възраст. Ще съм Ви благодарна, ако ми дадете съвет за преодоляване на страх от публика и ми предложите подходящи локации, където да мога да изпробвам уменията си в сферата на публичната реч.