Най-после осъзнах какво ме прави нещастен/щастлив
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 1192 пъти
Едно време изведнъж ми проблесна спонтанно всичко. Не знам дали сте имали такива преживявания и дали ще ме разберете, но това е от онези "аха" моменти, в които всичко ти се изяснява за част от секундата по някакъв интуитивен начин и спонтанно ти се променя разбирането за живота и от там самия живот или поне възприятието към него, без да си вложил дори мисловна дейност. Не знам дали е случайно, но точно предната вечер бях чел откъси от Свещената книга, нещо което рядко правя, защото не съм религиозен, но тогава така ми дойде от вътре.

Осъзнах какво ме прави нещастен. Две неща: неразбиране и очаквания.

- неразбиране - когато не разбирах нещо, то ме напрягаше и правеше нещастен. Човек така е устроен, че да мрази всичко, което не разбира, защото му причинява дискомфорт и има усещането, че светът върви против всяка здрава логика, което и си е страшно за него. Това, което осъзнах е, че няма нищо нелогично и за всичко си има точна и ясна причина, без значение дали аз имам капацитета да я разбера. Например ако някой ме е обидил без причина и аз не разбирам защо и с какво съм го провокирал, то със сигурност няма да ми е приятно. Но ако човека предния ден жена му го е зарязала заради друг и той вътрешно страда, може да ми се е развикал на мен дори несъзнателно, защото от вътре го боли. Аз самия съм се хващал понякога да повишавам тон на някого, а да речем на работа съм имал много тежък ден. И после след известно време се усещам, че не съм бил прав и човекът не е заслужил такова отношение, но вече е късно и той вероятно се е почувствал зле.

Като се замисля, в основата на всяка лоша реакция стои любовта към себе си. Защо човекът, зарязан от жена си се е почувствал зле? Ами защото той иска да бъде обичан, иска да има верен човек до себе си, да не е самотен. Това да искаш да си щастлив, да се чувстваш добре, не е ли любов към себе си? Човек ако не обича себе си, би ли искал да е щастлив? Би ли искал да е по-добра версия на себе си? Би ли искал да има по-сигурен и комфортен живот? Като се замисля всичко може да се сведе до това - любов към себе си. Друг е въпросът, че често сме твърде неосъзнати, за да превърнем тази любов в нещо градивно и реагираме незряло. Сега се сещам, че един будистки монах, който гледах преди години, точно това обясни, но тогава го разбрах само логически, но не го осъзнавах с душата си.

Ако знаеш това, няма как да се обидиш на никого, защото знаеш, че този човек страда. Страда, защото човекът, който обича, т.е. той е наранен. Сега ако някой се държи грубо с мен, аз не мога да му се сърдя, защото не го приемам лично, а изпитвам състрадание към него, защото знам, че той страда. И това става спонтанно, не го правя съзнателно, просто не ми идва от вътре да му се сърдя.

- очаквания. Преди се дразних защо онзи ми е направил мръсно, обаче не му се случва нищо лошо. Защо някои убиват хора, а няма наказание. Защо на едни им е писано да живеят богато, без да имат и един ден трудов стаж, други се трепят цял живот и едва свързват двата края. Ако отида на почивка, ще си изкарам ли хубаво. Всичко това са очаквания - за справедливост, за хубави моменти, за какво ли не. Истината е, че никой не ми е обещавал справедливост или ми е давал гаранции за нещо, или е длъжен да ме харесва или мисли като мен (а и не е необходимо), или ми е гарантирал, че ще съм най-умния, красивия, щастливия, богатия и каквото и да е там. Да, понякога очакванията са полезни. Например ако предварително съм се договорил писмено с шефа си за задължения, заплащане и т.н. и си изпълннявам служебните задължения добре, да, ще очаквам да ми плати заслуженото и заработеното. Да, ще го съдя, ако не ми плати. Но в повечето случаи никой нищо не ми е гарантирал и си взимам решенията на своя отговорност. Когато се отърсих веднъж завинаги от вякакви очаквания, спрях да се товаря.

Някой си нямал средно образование, а взимал 5 пъти повече от мен, който съм се трепал толкова години да уча, да се квалифицирам, да трупам опит и какво ли не. А някой да ми е обещавал, че като уча, ще взимам повече? Не. Аз съм си взел това решение на своя отговорност, без да имам гаранция за нищо. Аз в крайна сметка си намерих начин да изкарвам добри пари и без да разчитам на професията си, но има и друго. Не знам какво му е коствало на човека. Може отстрани да изглежда, че лесно го е постигнал, но да е за сметка на това да няма здраво семейство (примерно). Дето се вика, може в предишен живот да си го е заслужил. Аз съм твъдре ограничен, за да видя цялата картинка. Ето тук пак идва момента с разбирането. Аз не разбирам цялата картинка и 100% съм сигурен, че нищо не е случайно и си има причина да е така. Винаги има едно "може би" като в онази притча, дето най-добрия и красив кон в селото избягал. Всичко се изредили да изкажат съжаление на стопанина и колко е лошо това. Той само отвърнал "може би". След време конят се върнал заедно с цяло стадо красиви коне. Пак се изредили да му кажат, че това е хубаво. Той казал "може би". После обаче сина му си счупил крака, докато язди един от дивите коне. Пак казал "може би не е за лошо". После обаче станала война и сина му се оттървал от служба заради счупения крак и т.н. винаги има едно "може би".

Какво ме прави щастлив? Баланса и разбирането за страданието.

- Какво е баланс? Примерно ако ти се кара нова кола. Има хора, които са в едната крайност и биха си купили, дори това да ги обрича на мизерия и да е над стандарта им. Други са в другата крайност и вечно правят сметки - ама ако тия пари ги превърна в пасивен доход, няма да има нужда да работя и т.н. все някакви сметки правят. Разбрах, че ако намеря баланса в това, ще съм щастлив. Но не и баланса да е свързан с вечни размишления, планирания и сметки, а започнах да го усещам интуитивно, спонтанно и без усилия. Баланс трябва да има в работата, в скъперничеството, в отношенията с хората, в излизането от зоната на комфорт, в чувството за хумор, в храненто, в сериозността/лигавенето, във всичко. Но балансът не е винаги в средата на 50%, той е динамичен. Веднъж се налага да натисна до 80%, друг път да отстъпя до 20. Например ако днес ми се яде като прасе, ям като прасе. Утре обаче ще гладувам, защото ще ми е тежко. И като гладувам ще ми е приятно, защото ще се чувствам облекчен и олекотен в края на деня. Не е страшно да ядеш като прасе, страшно е да го правиш системно. Ако днес ми е кеф да съм си аз и да съм си щастлив такъв, какъвто съм с всичките си недостатъци, ще го ударя през просото, ще мързелувам и няма да се развивам. Обаче ако утре искам да компенсирам и да направя някакво развитие, ще наруша зоната си на комфорт, ще свърша нещо полезно и ще се чувствам полезен и щастлив, че днес съм направил дори само малка крачка напред и в същото време не съм се вторачил в това и не съм изгубил комфорта си и себе си. И т.н., разбирате на къде бия, предполагам. Има и неща, в които няма баланс, а съм на 100% в крайност, важното е да зная кои са. Например знам, че не изневерявам на жена си за нищо на света. Не го чувствам, не го искам, нямам нужда. Знам, че я обичам и че не е редно. Знам също, че с наркотици не се занимавам. Тук няма баланс, няма малко, няма много, няма тревата е билка. Против съм наркотиците и точка. Същото е с хазарта. Е, може и да заложа 5 лв веднъж годишно ей така за кефа, но до там.

- разбирането за страданието. И все пак знам, че понякога ще страдам, ще ми минават мисли за самоубийство може би, живота ми ще е ад и че няма универсална формула за щастие, хубав живот и съдбата не ми ги дължи и гарантира. Най-малкото знам, че някой ден ще умра и жена ми ще страда за мен или тя ще умре преди мен и на мен ще ми се срути света. Специално на тема загуба на близки съм много чувствителен, защото това е най-скъпото ми наред със здравето. Че аз дори за смъртта на домашния си любимец страдах цяла седмица, ревах като малко дете и не можех да си вършва работата като хората. Честно казано ме е страх, че някога ще се наложи да погреба близък човек. Ще ми е много трудно да го преживея. Но все пак знам, че това е част от живота и рано или късно ще се случи. Може би и моята смърт няма да е лесна, може би ще страдам и агонизирам с месеци. Близките ми ще се чувстват безпомощни и нещастни, не знам. Но когато човек разбира, че това са нормални неща и ние все пак сме смъртни, боледуваме, понякога от сериозни болести, вкл. и обичаните от нас хора, някак проявява разбиране към страданието си. Да, страданието няма да намалее, но човек използва страданието си повече да се пречисти, отколкото да се озлоби. Но дори и за момент да се озлобим, пак е разбираемо. Може би има някакъв висш смисъл в страданието. Пак стигаме до това "може би". Може би не е само за лошо.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 5 месеца hash: 19a8f01caf

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

1.   2011 г бях готова да знам, да си спомня... и го пожелах! Явно съм била на нужната честота в момрнта защото се случи попти мигновено. На следващият ден влязох в нов за мен магазин в квартала, не бях го виждала дотогава, тесен вход между други магазини. Оказа се, че магазинът си е работел там от поне две години. Някакви шантави "джаджи" продаваха там, бижута, минерални камъни, стоманени и дървени символи, тотеми т.н. Грабна ми вниманието някаква висулка, грозно изработена, но странно привличаща ме. На всичко отгоре цената беше доста висока за видът и. Купих си я обаче, някак ме "викаше". Беше оня "аха" момент :) И от тази висулка започна по ефекта на доминото това за което говориш ти, а и доста повече, това което пожелах предния ден. Формата и изработеният символ на висулката ми отключиха редица спомени, от сега и от предишни епохи. Най- вярното което мога да кажа към момента 10 г по-късно е- върнах се към себе си! Стигнах до Samadhi, видях "празното" а и себе си, също други неща по пътя. Знам коя съм, знам къде съм, в материалният свят се адаптираме към физическите нужди, но няма защо да приемаме "играта" на други... Аз поне не играя, в режим наблюдател съм, който от време на време се включва по желание, съзнателно и обикновено ако сметна че, някой е на пътя СИ и му пречат. Предполагам ще разбереш правилно коментарът ми!

 

...

преди: 2 години, 5 месеца hash: 79cc4c76c7

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   Приятелю, истината понякога не е приятна. Ако си готов да оцениш малко неприятност от мен, продължи да четеш. Моментите на "аха" не винаги са истински, това ти го казвам от опит. Всъщност, тъкмо в моментите на прозрение след време съм осъзнавал, че съм се хващал в някаква заблуда. Ти да не мислиш, че заблудата идва с етикет на главата - "заблуда"? Не, разбира се! Тя идва като най-сладкото и красиво прозрение. Нещата са уравновесени, естествени, нескандални, без лъскави панделки. Който се научи да цени живота в неговият естествен вид, и въпреки горчивото - да го обича някак, има шанс да бъде щастлив. Хипнотизатори, гурута, свещени книги секти - това са само панделки, които човек ако е изпаднал в нуждата да приеме - приема, и никой не може да го спре. Да се заблуди, щом така е решил.

 

...