 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Хора, учете. Ще ви разкажа личния си горчив опит и защо след време ще съжалявате, ако не го направите. (Плюс енти брой причини никога да не работите в завод)
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 1346 пъти
Здравейте, искам да ви разкажа за нещата, за които на мен никой не разказа, а трябваше. Сега бера плодовете на миналото. И, не, не съм стара, в 20те си години съм. Та, да започваме, стига излишни приказки. Израснала съм в много бедно семейство, така че нямам връзки никъде, не се продавам. В училище не учех много, но общият ми успех винаги е бил между 4, 40 и 5, 20. Най-важните предмети за истинския живот и работа след даскалото (информатика и езиците) не ми бяха интересни. Все си мислех, че ще работя нещо без тях, всеки има различни интереси в различни направления. Но в живота е съвсем различно. Дори да не ви се налага пряко да говорите, или пишете на чужденци, цялата информация на света е на английски. Буквално всичко го има на английски. Знаете ли го, ще сте много по-вървежни на пазара на труда отколкото други. А без висше и без специалност в средното ще сте роби. Аз започнах да работя на 15-16 години, нямахме пари (както винаги) и станах сервитьорка. Освен сервирането, често бях и в кухнята, и в тоалетната, и навсякъде още където се сетите. Въртях почти цялото заведение сама, работейки с вечно пияният си шеф. За благодарност за 3 месеца труд почти не видях пари. Единия месец даже излезе съвсем безплатен. Договор така и не ми пусна, всеки ден казваше "утре"... И нищо не можах да направя като нямам договор... След време пак бях сервитьорка, но в друго заведение. Там от януари до април все бях "на обучение" и не получих дори стотинка, докато не казах, че напускам. В отговор получих присмех с думите "Ти даже още не си назначена. " На следващия ден се разбрахме, уж, да ми платят и да се обадят по някое време. Не се обадиха, затова директно отидох. Получих 240 лв за 6 работни дни седмично с ПОНЕ 9 часа бачкане. А защо ми дадоха толкова малко ли? Защото шефът ми имаше само толкова в джоба. Това беше отговорът. Като направих 18 започнах работа в един завод. Моите задължения бяха да пълня боя на кутийки с машина, плюс цялото и обслужване. Работата беше много тежка, мръсна, отровна, на границата на човешките възможности за бързина и концентрация. Заплатата ми беше 550-600 лв. Наемът на квартирата ми бе 180 лв и с останалите 420/380 си плащах сметките и се издържах. Не питайте как. В завода зимата беше 5-6 градуса и ми бе адски студено. Нямахме работа тогава и само ни занимаваха с глупости да ринем боклуци, прах и тн. Имаше там 4 жени, които много, ама много ме мразеха. Обиждали са ме на тарикатка, която се скатава, дрисла, бавна, за всичко бях виновна аз, а като видеха някъде нещо паднало казваха, че аз съм го направила, че мириша и тн. А нито едно от тези неща не е вярно, работех на макс и грам не съм бавна, даже редовно си работех и в почивките. Относно миризмата - чиста клевета. Не се хваля, но го обясняват със завист. Работя страшно много, обичам да го правя, отдава ми се всичко, с което се захвана. Хубава съм, млада, слаба. А обидите винаги са идвали от по-стари, мързеливи, дебели жени, гледащи да минат метъра. От колежките получавах само помия, и то неоправдана, а от шефовете си само похвали и комплименти. Но съжаление бяха благодарни само на думи. След година и половина на това място - напуснах. Следващата ми работа отново беше в завод - 2/2 денни и нощни, за повече пари, с по-добри условия и с надеждата да попадна вече на нормални хора. Да, яма не. Парите наистина бяха добри, вземала съм между 700 и 1350 лв, но нощните смени бяха тежки, отново колективът беше помиарски, даже от страна на мъжете, общо взето всеки гледаше да пробута по-гадната работа на другия, да се изтарикатява където може и прочие. Отново беше пълно с дърти пачи и от всякакъв пол, често ме обиждаха и там, говореха ми зад гърба гадости, лъжи, просто кошмар отвсякъде. Изкарах година и 7 месеца. След това пак станах сервитьорка, но управителката, която беше дъщеря на един от собствениците не ме харесваше. Верото бързо свършвало, салфетките бързо свършвали, малките покривки бели повече, все за нещо пак бях крива. Освен това работех по минимум 12 часа всеки ден за 30 лв надник. Вярно, че има и бакшиш, но неголям и никога не знаеш колко, така че несигурността не е опция. Колегата ми пак беше 44 годишен олигофрен, повярвал си твърде много. Напуснах заради него и управителката. Бих им шута след няма и 3 месеца. После са го изгонили, но, уви, пропуснала съм да видя справедливост поне веднъж в живота си. После отново в завод.
Бях в кроялна, пълна само и единствено с баби и лелки. По традиция отново бях в центъра на всички конфликти, просто работейки си. Накрая не ми издържаха нервите и се скарах с началничката си, която е любовница на друг началник и той я е издигнал, затова си вярва. На другия ден ми прекратиха договора, въпреки че с работата се оправях идеално. Дойде ми като гръм от ясно небе, но още на същия ден си намерих нова работа. Отново в завод с персонал 1200 души, пълно с цигани, неадекватни лелки в критическата, мързели нещастници сложени за началници и тн. Тук даже няма да обяснявам какъв ужас беше, сами може да си представите. Единственият плюс бе по-голямата заплата. Мога да разкажа и по-подробно, ама едва ли има кой да чете. Поуката е, че без образование и връзки сте никои. Дори и да сте прави, все тая. Ако нямате кой да ви издържа, ще сте принудени да търпите Сульо и Пульо, за да си платите наема и сметките. Дори и да сте прави в спор/караница на работното място, никога никой няма да ви защити. Защото дъртите са удобни, а вие имате алтернативи и възможности пред себе си. Дъртите няма къде да ходят, защото никой не ги иска и са по-сигурни служители за фирмата. Младите днес са тук, утре ги няма. И да останете, ще сте вечно черни, виновни, некадърни, все няма да е достатъчно. Абсолютно винаги в заводите новите служители ги "обучават" по-старите, пробутвайки по-гадната работа, сметкаджийската, ще ви подливат вода, ще ви правят на нищо, ще ви карат да вършите и тяхната работа, защото сте "младички", а те "изтормозени", вечно уморени, с болни кръстове, крака, ръце и всичко останало, което се сетите. Очаквайте манипулации, агресия, лъжи, нечестности, експлоатация до припадък. Особено с жени, особено след определена възраст. Самата работа също почти винаги е кофти, на космическа норма, мръсна, олигофренска. На много места даже е забранено да се говори с колеги по време на работа. Може само по работа да говорите. Разбира се, тези неща важат само за робите Началниците хал хабер си нямат какво става, защото по цял ден си клатят краката и пушат цигари. Докато сте млади, нахъсани и работливи ще сте трън в очите на поне 90% от колегите. Тях масово хем ги мързи, хем са долни, хем завиждат. Хубава работа в завод, в частност цех, няма. Всичко неприятно почти винаги от колеги. Просто нямате ли връзки, няма ли никой зад гърба ви - обречени сте. Това се отнася за всичко в България. Сега ще питате защо не съм учила. Учих, но за съжаление ме повтори една зверска болест и се наложи да спра. Сега отново уча висше, изкарах професионален курс с отличен, но пак съм робиня за жълти стотинки, защото нямам връзки този път. Вече имам добър стаж, имам курс и мога да работя нещо по-нормално, но, уви, нямам късмет. Градът е малък, всичко хубаво се заема от роднини и приятели на този и онзи. Знам, че висшето не е гаранция за нищо, но поне е сериозна предпоставка. А има и чужбина, като не ценят тук.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 4d0fa3e89f |
|
1. Момиче, в теб има потенциал, пишеш добре, но излез от злобата, завистта, клишетата и вярванията, че всичко е връзки. Извади от речника си дърти, пачи....и т.н. това само ти вреди. Излез от позицията на жертва на момичето от бедно семейство. Просто спри.
За да си намериш работа си отвори съзнанието, бъди положителна и вярвай, че ще намериш работа. Ако си с нагласата, че всичко е връзки, така ще бъде. Аз лично винаги съм си търсила работа през jobs.bg. Търси в съседни градове, чети внимателно обявите, кандидатствай в големи фирми, международни компании. От работа при Пешо без договор, сама се убеди, че смисъл няма. Саворазвивай се, чети и хората се държат така, защото ти излъчнаш злоба и негативизъм. Няма случайни неща. Всякакви хора има, те няма да се променят, но ти можеш. Аз лично съм в позиция дистанция и отстояване на себе си, без излишни разговори и приятелства на работното място. А за чужбина, не очаквай червен килим. Аз работя вече в чужбина и такива, като теб, млади хора дошли с кошница пълна с илюзии и нежелание за учене на език, проблемите са още по-големи, като и работиш сред всакакви хора.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 8869707630 |
|
2. В малкия град няма работа, освен ако не работиш онлайн. Чужбина е вариант, но ако говориш езика и предварително те наемат на хубава позиция, което е малко-вероятно. В Ирландия мои познати си намират работа, но в столицата. В Дания в малките градове, чужденците ги наемат само като чистачи. В столицата, по-може да се намери хубава позиция в чужда/недатска компания. Изводът - в малките градове, където и да било по света, хубава работа обикновенно няма. Внимавай къде ще ходиш. Навън - само в столиците на големите градове.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 590bc59d08 |
|
3. Баща ми светла му памет, беше от първите след 89г. отворил си частна фирма. Цял живот е работил за себе си. И все ми повтаряше:, , Сине добър шеф няма, , След години осъзнах, че е бил адски прав. Обаче осъзнах и друго. Че, ако си честен данакоплатец, примерен гражданин и добър работник цял живот само ще страдаш. Ще живееш като мишка и ще бъдеш мачкан и газен.
Чингис Хан
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: e0159b7999 |
|
4. Всъщност квалицифираната работа в завод може да е доста удовлетворяваща - механици, монтьори, инженери и т. н.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 50782bc49a |
|
5. Хубаво описа реалността в България. Дано повече хора прочетат и се замислят.
А иначе, от опит ти казавам, че и висшето образование и многото курсове не ти гарантират високи доходи, ако си без връзки.
Вярно, работя в офис и колегите са готини, но заплатата... ах, заплатата. Болната тема на всеки работодател. Сакън да се не мине да плати повече пари.
С две думи "Роби, роби на труда", както се пееше в една стара песничка.
|
...
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 9101830df5 |
|
6. Към авторката: Добре, завърших висшето си образование в Шуменския университет, а защо тогава не мога да си намеря работа по специалността "Радиокомуникационна техника и технологии"'-бакалавър и "Сигнално-охранителни системи и технологии"-магистър! На 38 съм вече, а все не мога да си намеря работа, живея с майка си, в гарсониера! Само на нейната пенсия сме! Гледам обявите-навсякъде все с опит искат! Помощен персонал не съм бил, но както описваш преживяното, не се наемам да работя там! Какво ще правя, не знам? Имам образование, не съм като теб, някакъв съвет да ми дадеш!
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: f2429c80ae |
|
7. Авторке, навремето съм бил в много по-лоши ситуации от теб. С дни не ял, спал по скамейките.. В момента преуспявам в Лондон.
За да успееш да се закрепиш в средната класа ти трябва образование, но не това което си мислиш. Отново си на грешен път. Университета нищо няма да ти даде. Напротив, ще ти вземе - годинките от младоста си, които ще пропилееш по него. Най бедните хора, които познавам, са и най грамотните.
Образованието което ще ти даде бъдеще е изкаран курс по нещо, което е СТРОГО СПЕЦИАЛИЗИРАНО. Средната класа се издига когато си намира тясна ниша. Нещо което никой друг не прави освен теб.
Ти се буташ с китайците, които работят за 4 долара на ден и имат отпуска и заплата веднъж в годината.
Така че тряба да измислиш вариант, в който да си уникална в това което вършиш. Има един българин, който на 24 стана милионер за 3 години, сега е на 27, мисля. Има онлайн магазин за продажба на котешки аксесоари в Щатите. В момента живее във вила за милиони там. Парите и ученето са две съвсем различни неща... все повече парадоксални, освен това в днешно време.
Втория етап е да си повярваш. Да имаш самочувствие от собствените си способности. Няма място за комплекси и неувереност. Мнението на хората очевидно ти тежи, но ти избираш дали да им се вързваш или не.. Когато спреш да го правиш, ще започнеш да се хлъзгаш напред по-леко.
Третия етап е да се жертваш. Да си жертваш комфортната зона. Тряба да си ок с това, че утре може и да вземаш по-малко.. С риск да изпуснеш малкото, което имаш не смееш да предприемеш нещо ново. Страх те е.
Не бива да те е страх! В шепата си стискаш 1 левче и те е страх да я разтвориш да не го изпуснеш. Господ (или там, в който вярваш) дава, но тряба да си отвориш шепата за да вземеш, мамка му. Как иначе ще влезе повече...
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 6781f66d41 |
|
8. Номер 6, не знам дали мога да ти дам правилен съвет, но ако имаш възможност, отиди някъде на стажировка. Доколкото знам, има и платени. Едва ли ще се плащат много, но колкото и да е, пак ще е по-добре от нищо. Ако нямаш такава опция, запиши някакъв професионален курс с вървежна специалност. Примерно механиците, ел. техниците са добре платени, но измежду тези двете, аз бих избрала ел. техник. Разбира се, професионалните курсове към школите се заплащат, но не са непосилно скъпи. Моят беше 400 лв. В бюрата по труда много помагат с насочването за работа, струва си да питаш. Мисля, че предлагат и безплатни курсове, но щом имаш толкова образования, може и да не ти потрябват. От сърце ти желая успех!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
