Кратка, но истинска история на моя живот. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (110721)
 Любов и изневяра (26715)
 Секс и интимност (12990)
 Тинейджърски (21240)
 Семейство (5710)
 Здраве (8788)
 Спорт и красота (4501)
 На работното място (2692)
 Образование (6850)
 В чужбина (1467)
 Наркотици и алкохол (1023)
 Измислени истории (780)
 Проза, литература (1634)
 Други (16185)
 Избор на редактора (146)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Кратка, но истинска история на моя живот.
преди: 6 месеца, 9 дни, прочетена 293 пъти
Ще споделя накратко моята житейска история в отговор на споделеното от Кифлоприземител в коментар номер 34 в историята "Мъжки съвет от Кифлоприземител". В коментар номер 34 в 5-ти абзац Кифлоприземител казва:

"Какво обаче носи голямо признание за един мъж? Мъжете получават най-голямо признание за постиженията, които са следствие от вложени големи количества време, труд, знания, опит, последователност, отговорност и търпение".

Във връзка с тези негови обяснения за голямото мъжко признание, с които аз съм напълно съгласен, споделям с вас моята житейска история. Мога много неща да ви кажа от моя живот, но ще споделя най-важните, които оформиха моя живот.

Роден съм в много бедно селско семейство в много стара къща, която всяка пролет и есен по време на дъждовете от покрива течеше вода в стаите. Стаята в която спяхме имаше земен под и майка ми постилаше царевична рогозка. Хранехме се на паралия. Баща ми и завършил само 1-во отделение, а майка ми 4-то отделение. Баща ми е останал сирак на една година без баща и майка. Баща му е убит по време на балканската война в Одрин, а майка му умира същата година, вероятно от мъка. Баща ми е отгледан от брат на дядо ми до 8 годишна възраст, а след това е бил аргатин в някои селски семейства. Майка ми също остава сирак от баща и тя е отгледана в новото семейство на майка й. Когато тя става на 15 години я оженват за баща ми ( за да се отърве от нея втория й баща), който е 16 годишен. Започват да се занимават със земеделие на 28 декара останали от дядо ми. Докато аз израствах до 15 годишен ги гледах как се измъчват по нивите. Аз също съм жънал жито със сърп и съм копал царевица с мотика. В тази моя ранна възраст не можех да си представя и аз да съм земеделец. Ненавиждах земеделието.
Сега ще прескоча доста подробности от тогавашния ми живот и ще обясня най-важните неща, които преживях впоследствие.
Когато завърших 7-ми клас исках да уча за стругар в Пловдив, но не бях приет. Останах си на село. На следващата година ме приеха в Минно Промишлено Училище в Димитровград. Имаше две паралелки, минен електротехник и машинист на минни машини. Мен ме сложили в класа за минни машини. През последните три месеца на втората година отидохме на практика в град Перник в мините. След завършване на практиката аз останах да работя в мините като машинист. Същата есен аз записах 8-ми клас във вечерната гимназия. Следващата година есента трябваше да отида в казармата, две години. След завършване на казармата се установих във Варна и започнах работа в строителството и веднага записах 9-клас във вечерната гимназия. Но работата в строителството не ми беше удобна да уча в гимназията. Затова се преместих да работя в пристанище Варна като докер, т. е. хамалин. Работих 6 години като хамалин. След завършване на гимназията се записах задочно да уча в строителния техникум. Вече казах при какви условия съм живял на село. Исках да стана строителен техник и да строя нови къщи и хотели. Това ми беше мечтата. Но първата година в строителния техникум ми се отдаде възможност да пътувам групово, цял автобус от 40 души, до Виена Австрия. Реших да не пропущам този шанс. На втория ден напуснах групата и се предадах в полицията. Бях 6 месеца в Австрия и след това се установих в Ню Йорк. Но нали нямах никаква професия затова започнах да работя в Рокфелер Център като чистач в големите сгради, където вече работеха като чистачи около 12 българи. След 6 години се преместих в Лос Анжелес. Подадох молба в една компания за произвеждане на части и сглобяването им за самолети и хеликоптери. В молбата си писах, че съм работил 6 години като maintenance-поддръжка в Рокфелер компанията в Ню Йорк. Служителя който прочете молбата ми ме попита разбирам ли от електричество, аз казах че не разбирам от електричество, но разбирам малко от механика. Той вдигна телефона и извика менажера на поддръжката на фабриката. И когато менажера дойде в офиса му каза: Ти нали искаше помощник на Хенри електротехника, ето този младеж е работил поддръжка 6 години. Така аз станах помощник на електротехника. Минаха няколко месеца и аз видях, че тука имам шанс. Попитах един младеж който работеше във фабриката имали някъде училище по електротехника. На следващия ден ми донесе адреза на колежа. Колежа се намира в центъра на Лос Анжелес, а фабриката беше в друг град на 26 мили. Три години след работа ходих на колеж, а в същото време във фабриката практикувах електротехника. Хенри електротехника каза, че никога не е знаел друг човек толкова бързо да се научи. Тогава му признах, че аз завърших колежа в Лос Анжелес. Дипломата ми се казва Associate in Science in Electrical Construction and Maintenance. Това е най-малката диплома в САЩ. Също имам и лиценз за електрически контрактор.
Точно по това време цялата фабрика излезе на стачка и всички си загубихме работата. След около година училищната система на Лос Анжелес търси шест електротехника. Обявяват писмен изпит в едно от училищата. Когато отивам виждам целия училищен двор пълен с кандидати сред които видях и 10 жени. Общо 360 души се явяват за 6 места. Малко бях обезкуражен. Изпита продължава три дни, по 120 души на ден. Аз бях сигурен, че съм взел писмения изпит. Явяваме се и на практичен изпит, знаех, че и него взех. Изваждат списък от 23-ма души, които са взели и двата изпита най-добре Аз съм 22-рия т. е. предпоследния. Казах си, че нямам никакъв шанс и затова си намерих работа при един ел. контрактор. След няколко месеца ми се обаждат и ми казват ако още се интересувам от работата да им се обадя за интервю. Отивам на интервю и съм приет на работа. В училищната система на Лос Анжелес работих малко над 10 години. През годините бях подиграван от българи, че продължавам да ходя на училище. Даже един направо ми каза: "Ей, ти на стари години (4о +) продължаваш да ходиш на училище". Същия този след като разбра какво съм постигнал ми се молеше за някои услуги.
Когато работех и печелех много добре аз мислех и за стари години. Пенсионирах се преди нормална пенсионна възраст.

Сега живея далеч от Лос Анжелес в собствена къща с три спални, две бани, голям хол, голяма кухня, перално помещение, голяма веранда и заобиколена с плодови дървета, които аз сам съм засадил. Къщата е изцяло платена кеш още когато я купих. Идвали ми са българи, семейни и отделни личности и всички ми се възхищават как я подържам. Аз мога да дам една спалня под рента минимум за $700, но не искам защото нямам нужда от чужди пари. Хайде и това ще ви кажа: Годишния ми доход е около $60, 000 бруто, но аз продължавам да плащам данъци заради доходите ми от моите инвестиции. Също карам хубава кола, SUBARU LEGACY 2018 година платена кеш. В 2023 година ще я продам и ще купя нова кола. Решил съм от 5 години по-дълго кола да не карам.

Сега ви питам, кой от вас ще ми дойде на гости за да се увери, че това което съм написал в историята ми е истина. Но първо трябва да си дадете вашия адрес, телефон и скайпа.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

Коментари очaкващи одобрение: няма
...
Няма коментари. Ти можеш да бъдеш първия!

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker