Споделена история от Други |
Параноя и психическа травма
преди: 2 години, 4 месеца, прочетена 459 пъти
Имам постоянен страх от това да не се изложа пред някого, да не ми се смеят и какво ще мислят хората за мен.
Постоянно се старая да не сбъркам. В редките случаи когато трябва да питам нещо или да се обадя на някой потъвам в земята от срам и много се притеснявам. Не мога да се отпусна. Старая се да прикривам тази черта от моя характер, но всеки ден обмислям всичко което съм казала през деня и търся къде съм сбъркала.
Прегледах си стари публикации в интернет и чатове от преди много време и мисля че съм писала много глупости и много ме е страх и срам. Реално не е писано нещо кой знае какво, малко от личния ми живот и ежедневието, общи приказки и такива неща, но ме е срам.
Премислих с какво съм се излагала през последните месеци. Не правя нищо нередно, даже се свивам и си мълча, но все имам чувството че се излагам.
От доста време живея с усещане, че все ми се смеят, а очевидно никой не ми се смее.
Мисля си, че всички ме мразят.
Вече ме е страх да изляза на улицата, понеже все мисля че някой ме гледа с лошо око
Мисля, че проблема ми е от преди много години, още от детството ми, когато в училище децата ме тормозеха, а вкъщи много ми се караха, но това е друг въпрос.
|
