Социално неприет съм!
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 1017 пъти
Изначално се чувствам глупав, повреден, неадекватен, недостоен и жалък. Всеки път, когато се запознавам с нови хора имам чувството, че ме изследват и рано или късно ще усетят моята повреденост и неадекватност и ще ме отхвърлят. Имам тикове и нервност, крия ги от хората. Срам ме е от тях. Живея в постоянно напрежение, анализи, не мога да приема факта че съм изначално повреден и сбъркан. Безсмислено се боря да го променя, безбожно ми е трудно и невъзможно, сякаш се опитвам да вдигна кола с голи ръце. Знам си от бебе, че съм проблемен и не мога да се впиша в социална среда. Страдам си от това, но никой не ме подкрепя. Никой не го взима въобще насериозно, казват ми да се стегна, че животът е кратък, да не му мисля, да не се тормозя. Никой дори не подозира какъв вътрешен ад преживявам. В себе си нося огромно количество болка, въздишам тежко често, не искам да разстройвам другите с моята болка, затова се дистанцирам от хората. Същевременно се чувствам общителен (не съм интроверт със сигурност), но не се чувствам адекватен да завържа нормален разговор, не чувствам че съм се родил с тази дарба изобщо. Изглеждам нелепо, странно, неадекватно, определят ме като странен и неадекватен. Това допълнително ме сдухва и засилва страхът ми от ОТХВЪРЛЯНЕ (който е жестоко интензивен). Невъзможно е да се отпусна в компания, ако те са живи и в добро настроение, купонджии. Най-вече ако са жени. Това е голямата ми болка - отхвърляне от жена. Дълбоко ме е СРАМ от всичко това, но се чувствам тотално безсилен да променя каквото и да е от него. Чувствам се неудачник, изтормозен и измъчен от живота. НЕ СЪМ СЕБЕ СИ, винаги се държа като някой друг, имитирам някой друг, усмихвам се насила, за да бъда приет (уж) от хората. Това не се случва и това още повече ме депресира и сдухва. Не виждам изход, не виждам светлина в тунела. Чувствам, че няма да намеря начин да се измъкна от тази дупка и да стана нормален, както всички други. Чувството, че не съм нормален като всички други е толкова остро силно интензивно, че блокира целият ми мозък да се съсредоточа върху определена задача или да започна разговор. Чувството, че съм се родил повреден, неадекватен и странен е още от както се помня, буквално. Това е най-голямата от най-големите ми болки. Пропилях 30 години от живота си в търсене на решение на този огромен проблем, но решение не намирам. Измъчвам се, сякаш съм обречен да живея така докато умра. В някой друг живот ще съм по-добре, може би. Чувствам се самотник, отритнат, ненужен никому. Смешка, грешка на природата. Боли! Но само аз си знам колко. Само аз...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 4 месеца hash: 9fe75d447b

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Ми няма какво да се лъжем, нека ти го кажа направо! Анализирай проблемите си, уточни какво искаш да промениш и действай за да бъдеш най-добрата версия на себе си... или си остани такъв завинаги. Ти решаваш, всичко зависи от теб :)

 

...

преди: 3 години, 4 месеца hash: 1e29e40a21

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Подозирам, че като малък си бил тормозен. Вероятно първо от някой от семейството ти. Ще ти кажа, че всеки човек има някакви комплекси и слабости така че няма защо да се мислиш за по-нисш от хората.

 

...

преди: 3 години, 4 месеца hash: 3690b9f733

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Така наречената социална тревожност се среща повече при жените. Какво мислиш за този тип жени, с такава би ли имал голям проблем да общуваш? И най-важното - би ли имал желание за това и за връзка с такава жена?

 

...

горе^

преди: 3 години, 4 месеца hash: 70666cc36e

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Силна болка почувствах в изповедта ти и това ме накара на откликна. Много ме боли да прочета как си причиняваш тази болка сам на себе си. Звучи ми като социална тревожност това, което описваш. Може би в комбинация с болезнена срамежливост, не съм напълно сигурна. Не си повреден, недостоен, ненужен и т.н. Социалната тревожност и страха от отхвърляне те карат да мислиш по този начин, да се фокусираш върху всеки свой "недостатък" и да то преекспонираш. Да, някои хора ще те отхвърлят. Но други ще те приемат. И с тиковете ти, които се опитваш да скриеш. Замисли се - всъщност с всеки човек е така - няма човек, който да е приет и харесван от всички. Докато ти се фокусираш върху твоите тревоги, другите хора си мислят за своите (някои повече, други по-малко). Има дни, в които се чувствам неразбрана, не на място в този свят, недостатъчно добра, недостойна за любовта на другите, отхвърлена и пр. Затова те разбирам. Какво си направил дотук, за да намериш решение? С магическа пръчка явно не става. Пробвал ли си работа с добър психолог, който е специалист в тази област и разбира проблема? Ако се припознаваш в характеристиките на болезнената срамежливост, можеш да потърсиш книгите на психолога Brian Gilmartin (The shy-man syndrome и др.), в случай, че не си ги чел досега. Запомни го от мен, една непозната в един форум - НЕ СИ никому ненужен, НЕ СИ грешка, НЕ СИ недостоен! P.S. Харесам едно момче, което почти съм сигурна, че е срамежливо до степен, описана в книгите на Гилмартин. Усетих от него силна нервност и притеснение. Той първи се приближи до мен, аз го харесах веднага. Видях, че му е трудно да направи първата крачка и исках аз да я направя, но той явно усети намеренията ми и избяга като подплашено зайче. А аз почувствах, че той ме е харесал много. Аз го харесах също толкова много. И още го чакам да се появи отново, за да направя първата крачка.

 

...

преди: 3 години, 4 месеца hash: 9db1690491

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

7.   Споко, човек и аз съм същата работа, толкова съм счупен, че не знам дали ще мога да събера и залепя парченцата на пропиляният си живот.

 

...