Екзестенциалните мисли на един.. човек
преди: 2 години, 3 месеца, прочетена 361 пъти
Харесва ми да вярвам, че знам накъде вървя и защо, но понякога се замислям дали начинът, по който живея е правилен и пълноценен.

Често си мисля дали си губя времето и изпускам важните неща от живота или просто трябва да имам търпение и вяра, че е въпрос на време да ги видя, имам, усетя и бъда.

Най-големият ми страх е да не развия потенциала си. Дълго съм живял, ръководен от страховете. Човешко е все пак и не отричам, че още се боря с това. Но за много ситуации дълбоко съм съжалявал, че не съм се възползвал навреме. Това е знак, че не съм бил Свободен, а роб на капаните на ума, егото и чуждото осъждане.

Днес се разхождах из града и нещата не изглеждаха добре. Както твърдят някои будители - човечеството гони празни идеали и издига грешните ценности на върха на "пирамидата".

Колко по-хармоничен, щастлив и пълен живот щяхме да живеем всички, ако бяхме по-свързани с Природата и по-висшото ? А не да сме забутани в системата и като хамстери да се въртим в едни и същи краговрати, отдалечавайки се от Божественото в нас.

Не зная каква е поуката от всичко това. Но зная, че някой би припознал свои мисли и чувства тук. И нека този някой знае, че не е сам в борбата и че може би е на прав път.

╥