 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Празна отвътре.
преди: 1 година, 11 месеца, прочетена 807 пъти
Чувствам само празнота и нищо друго. Празна. Като черупка. Само студ и празнота, и нищо друго. И нищо не може да я запълни. Като мекотело. Като влечуго. Гледам очите си - и те празни и пустеещи. Нищо не ми носи радост, нямам емоции, не зная какво означава щастие, макар пред приятели, колеги и гаджето да се преструвам. Но се уморих от преструвките. Дори не знам коя съм. Нямам депресия. Нощем не мога да спя. Как е възможно някой да е пуст и празен? Навярно съм психопат. Ако това е истина, ще почна наркотици. Толкова е страшно! Страшно и ужасно. И да се опитваш да в запълниш, все едно да наливаш от пусто в празно, като счупено дъно на съд. Не е нещо кой знае какво, но все едно не си човек, а ....робот. Завиждам на другите, които изпитват нещо. Иде ми да ги убия. Дори не разбирам намеци и нюанси в общуването. И за какво всички хора се вълнуват толкова за щяло и нещяло!? Само си усложняват живота, аз така го виждам. Ако пред мен умре човек, ще се опитам да му помогна. Но по задължение, защото е редно. В мен нищо няма да трепне. Нищо! Пия, но алкохолът само ме успокоява, и нищо повече. Лекаря ми твърди, че имам нужда от антидепресанти. Това са глупости. Аз пих, и не стана по-добре. Хапчетата не са някакво магическо нещо. Може би наистина съм психопат. А най- мъчителни са ранните сутрини, особено по изгрев . Затова и трудно ставам сутрин. Рутината ме убива. Нямам желание и сили за нищо. Дори да се поддържам. За кого, за какво? Разговорите са влудяващи. Интернета влошава положението. Спорта е временно облекчение. Предишните хобита ги зарязох. Мързелива съм, да. Но не е само мързелът причината. Гледах филма "Трябва да поговорим за Кевин". И съжалявам, ужасен филм! Припознах се в героя, нищо, че е момче, и то на 16... Толкова добре изиграно, изпипано! Понякога се чудя- тези режисьори откъде знаят какво става в главата на някои хора? С психолози ли работят? Или просто повечето хора са добри психолози? Аз лично не съм добър психолог. А и си признавам, останалите не ме вълнуват. И от себе си не се вълнувам. Живея ден за ден, без цели. Толкова ме изтощава всичко! Бездушна съм. Нищо не може да ме трогне. Като Кевин. Навярно съм социопат. Ако това е истина, ще си прережа вените. Благодаря, че прочетохте това. Желая ви любов, късмет, пари, да сте щастливи и усмихнати, и да...изпитвате нещо. Няма нищо по- хубаво от това да изпитваш, да се радваш, да се бориш, да даваш и да получаваш, да си човек , да си нормален, да си като другите! Който ти казва, че да си различен, е хубаво , лъже. Нали знаете онази приказка за краставото магаре, което се опитали да зарази останалите магарета? Както наркоманът, серопозитивните, хомосексуалистите, които с опитват да ви направят като тях, за да не са сами. Нямам нищо против тези хора! Няма нищо хубаво в това да си "различен". Да, различен като коса, стил, убеждения - хубаво! Но нас ни свързва това, че сме хора и чувстваме. Дори в различието си сме еднакви - метали, хипстъри, пънкари. Казали са : "Бедните хора нещастните не бива да се движат заедно, защото ще се заразят". Забравих кой го е казал, но е факт! Нещастието е заразно и повлича надолу. Аз съм супер нещастна. И негативна. Другите го забелязват, и естествено, ме отбягват. А нямам причини. Единствената причина е, че не се обичам. И че съм Лош човек. Ако бях добър човек, щеше да е различно. Сега знам какво е да си психопат, и е ужасно. Няма да убия кученце. Просто това е едно нищо. Иде ми да крещя отвътре, да чупя и да хапя. Но вместо това, просто запалвам цигара, и се усмихвам накриво. Без чувства. Да се самоубия ли? Не се самосъжалявам, мразя се. Това е слабост. Още веднъж- благодаря, на админите - също! Не искам да депресирам никого! Хубав, слънчев и прекрасен уикенд!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 11 месеца hash: e5c58be9af |
|
1. Аз си писах преди време с една като теб... Но не българка, а полякиня. Сякаш чета нея... Ще ме извините, но от много години с българки не си губя времето. Нивото на неадекватност е толкова високо, че то не можете да си размените две изречения... Та тя беше стигнала до наркотици навремето (по времето когато общувахме не употребяваше), и не, положението не се подобрява, само се влошава. Психологичните причини са доста трудни за анализиране, още повече поправяне. Ти си го знаеш, но моето поне мнение е, че това нещо не се лекува нито с лекарства, нито с психотерапия. Дори не съм чел релевантна клинична психология. Предполагам, защото повечето хора с такива проблеми се самоунищожават и не са интересни на институциите да "поправят".
Моят интерес към тоя проблем, и полякинята беше защото моят личен случай е донякъде подобен, но все пак не се разви така както при вас, даже бих казал - тръгна в противоположната посока. Което всъщност е логично, да избие в една от две противоположни посики. Но има тънки моменти в детството, дали психопатията е вродена или развита. Развитата психопатия, често е причината от свръхчувствителност и емпатия, които не намират реализация в детството. Така че трябва да избият точно в обратното - безчувствност. Според мен това е по-интересният случай, където има все още някакъв конфликт. Така беше с полякинята, която имаше някакво, макар и малко желание за някаква промяна. Но вроденият психопат си е това което е. Повечето обаче не са се сблъсквали с такива хора, и не знаят за колко сериозно състояние става дума. Това депресия, алколизъм, наркотици са нищо в сравнение с това... И ако човек започне да усеща, че отива натам... не знам, трябва да остави всичко и да си гледа психичното здраве на всяка цена. Буквално всичко. Проблемът е, че в много случаи протича в детство/юношество, когато човек няма зрялостта, няма свободата да направи нещо. Когато се стигне до положението на авторката, нито човек сам вече е способен да си помогне, нито някой външен.
|
| преди: 1 година, 11 месеца hash: efe6536081 |
|
2. Звучи ми като смесица от отчаяние и аутизъм ( "Дори не разбирам намеци и нюанси в общуването"). Потърси професионална помощ.
А ако трябва да погледнем логически - не ти и трябват чувства, за да има защо да живееш: намери си някакво творческо хоби или пробвай да постигнеш някаква цел в кариерното развитие като мотивация?
|
| преди: 1 година, 11 месеца hash: 130990d58d |
|
3. Авторката:
Благодаря ви!
Да, най- добре е ще да си намеря хоби. И да потърся лекар
До номер 1- Не убивай надеждата ми, човек. Разкажи, какво е станало с полякинята? Надявам се е добре. Ако може, по- подробно?
|
| преди: 1 година, 11 месеца hash: bac089ac07 |
|
6. Мило момиче, надявам се, че си добре. Понякога хората имаме склонност да изпадаме в отчаяние... помни- имаш право на това! Пишеш тук, защото търсиш помощ и това е добре, поне се опитваш да се справиш. Това означава, че надеждата още е жива. Аз също съм се чувствала отчаяна, не веднъж... но всеки преживява нещата по различен начин. Никой не може да влезе в твоите обувки, само ти знаеш най-добре от какво имаш нужда. Мога да споделя на мен какво ми е помогнало, и ти да прецениш дали би изпробвала... Преди години, когато е чувствах крайно отчаяна, една позната ми каза да прочета книгата "Разговори с Бога", аз си казах...това са глупости... но след една година се сетих за тази книга и я потърсих в книжарницата. Оказа се, че има поредица от книги. Купих си я и започнах да чета...там бяха всички отговори, които някога съм си задавала, най-вече коя съм и какво съм, всъщност...Авторът е Нийл Доналд Уолш. В момента книгите са световен бестселър. Тези книги тогава ме изправиха на крака, започнах да виждам живота по различен начин, и най-вече, започнах да възприемам себе си, както и околните по нов начин. Надявам се да съм била полезна. Желая ти успех, мила!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
