Една мисъл
преди: 1 година, 10 месеца, прочетена 473 пъти
Нощта се спуска отново над града,
а аз дори не поглеждам колко е часа,
чувствам в себе си някаква тъга –
колебая се дали да замина или да остана в моята страна.
България е страната на омразата и завистта,
където в сърцата на хората живее страхът,
отдавна забравили те за смеха,
живеят ден за ден и презират света.
Седя на терасата и гледам звездите
и си спомням от моето детство мечтите,
тогава от щастие си бършехме сълзите,
а сега едносъщо, изпълнени с мъка, си минават дните.
Всеки повтаря, че промяната идва от нас,
но как да променим нещо, след като някой ни отнема правото на глас,
ако беше времето на четите, свестните щяхме да ви изколим завчас.
И въпреки всичко аз оставам вярна на моята страна
и въпреки всичко съм готова да се изправя пред врага
и да отстоя на думата си, че България е една
и за мен е най-великата на света.