 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Други
Искам да помогна
преди: 2 месеца, 10 дни, прочетена 453 пъти
Преди малко реших да гледам предаването на Карбовски за слепите хора. Момиче съм на 22 години, но както се интересувам от съвсем обикновенните момичешки неща като дрехи, разхотки, музика, кафета и прочие, така и горещо се интересувам от живота на хората в неравностойно положение. За слепите, глухите, хората без дом... забравените хора.
Толкова мъчно ми стана като изгледах предаването, че чак си казах "Все с нещо бих могла да помогна!". Знам ли, може би има такива фондации и учреждения, които набират съвсем обикновенни хора, които искат да помогнат. Написах в GOOGLE "Искам да помогна", за да открия нещо свързано с това (сигурна бях, че точно така би се нарекла едно подобно сдружение). Търсачката откри "Искам да помогна ... на футболен отбор... на брат ми ...на сестра ми ... за ремонт на къща... на една птица ... на бездомните кучета и котета (не че не обичам животните и не искам и на тях да помогна).
Разбрах, че един нормален и обикновен човек би подал ръка на нещо или някой, с който е свързан пряко или косвено, от колкото на наистина нуждаещите се. Незнам за вас, но аз винаги когато гледам подобни предавания и си представям, че това съм аз или майка ми или баба ми или... незнам, някой близък човек. Представям си как бих се чуствала на негово място и как тогава би ме зарадвал и най-малкия жест на помощ, внимание и разбиране.
Когато споделям с моя приятел и му казвам примерно "Хайде, бе мило, дай да направим нещо смислено, дай да помогнем на някой, дали с пари или просто с приятелство. Да запалим колата и да отидем в някой дом за деца. Да купим шоколади или чорапи и гащички. Колко пари ще дадем 100-200? Пари се печелят и се губят и се харчат." ... той все ми отговаря "Ние нашия живот не можем да си наредим и едвам се оправяме, ти искаш на другите да помагаш.".
Аз лично мисля (за себе си), че ако не дам да речем тези 100-200 лева на някои нуждаещи се, то ще ги дам или за нов чифт маратонки adidas или ще ги оставя в някой бар за бутилка Johnnie Walker. Мислите ли, че тогава ще бъде чесно? Естествено, че никой няма правото да те вини за какво си даваш парите, които сам си изкарал, но ако имаш поне минимална възможност да накараш някой да се усмихне... защо да не го направиш? Живея в Пловдив, ако някой знае за подобно сдружение тук, нека пише. Бих помогнала с каквото мога..., с дрехи, храна или пък съботите и неделите да се занимавам с възрастни хора или деца-сирачета. А Вие, бихте ли помогнали?
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Да. харесва ми реда на мислите ти. Не знам дали си вярваща, но това е съвсем по християнски. Много често и аз си мисля за същото. Понякога съм давала символични помощи на различни хора. Но все ми се струва, че тази помощ не е достатъчна или не е на подходящите хора. И точно тук е разковничето - когато даваш, ти не трябва да анализираш на кого даваш, заслужава ли този човек това, което му даваш и не трябва да разгласяваш, за милостинята, която си дал.
Има много дълбок смисъл това, за което пишеш.
Действай, както намериш за добре. Мисля, че е достатъчо поне веднъж в месеца да дадеш храна на някого, който е гладен. Да помогнеш на някого, който се нуждае от помощ.
Но повярвай ми има и много хора, които злоупотребяват с това. За това ти казвам, следвай повика на сърцето си, моли се на Бог и ще ти се отдаде възможност да помогнеш на нуждаещите се.
А защо не направим един списък на местата в Пловдив, където всеки, който пожелае може да бъде полезен с помощта си. Подкрепям една подобна идея. Трябват ни съмишленици и да действаме!
2. Мн се радвам че има все още хора като теб:) Продължавай в сьщия дух мила, една усмивка означава много пове4е от едни маратонки адидас:) Аз те подкрепям,само така:)))))))
|
|
|
|
|
