Кажете ми, вие как оцелявате? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (89921)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20855)
 Секс и интимност (10505)
 Тинейджърски (19462)
 Семейство (4404)
 Здраве (7341)
 Спорт и красота (3842)
 На работното място (1876)
 Образование (5270)
 В чужбина (1178)
 Наркотици и алкохол (868)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1428)
 Други (12009)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Кажете ми, вие как оцелявате?
преди: 11 години, 19 дни, прочетена 3392 пъти
Здравейте!

Странно звучи моята история, но със сигурност ще е сходна с милиони съдби и орисии. Та да започвам, и за да не ви отегча, само с две думи: Имам достатъчно добро образование за пределите на Родината ни, живея в беден провинциален град, семейна с дете на 18 години. Ясно ви е, абитурент и бъдещ студент. Натрупах професионален стаж в друг град в стабилна фирма. Прибрах се в родният град, отново трупам стаж, но застигна ни участта на повечето семейства, стрес, финансови затруднения, заеми и пълно отчаяние. И понеже това не е достатъчно, банката и частния съдебен изпълнител ти налагат и запор на заплата, защото си помогнал на някого, а той ти е помогнал още повече да затънеш.

През целият си 40 годишен съзнателен живот не съм навеждала глава. Казвала съм си хиляди пъти, хайде горе главата, амбициозна си, силна си, борбена си, ще успееш. Днес след посещението на съдебната зала си зададох странен въпрос. Не са ли химера всичките ми надежди за по-добър живот, който вече май си излетя, как да се спася? Как да спася детето си, семейството си, родителите си, близките си, приятелите си? Мога ли с целият си арсенал от дипломи, умения, опит и рутина да съградя бъдеще или най-малкото да оцелея някак си в тази държава? И сега на къде. Преравям всеки ден сайтовете, къде за допълнителна работа, къде за нова, къде за чужбина и отново в капан.

Заработвах допълнително и пак ядове, или неплатили, или за благодаря и накрая стрес и нерви от преумора, после по лекари и така една безкрайна идилия. И ето ме тук, силната, амбициозната, непрекланяща главата, с ужасният въпрос. Как да се спася? Какви са начините да не потънеш, да успееш, да се измъкнеш? Да си емигрант в собствената си страна е по-болезнено, отколкото емигрант в странство, но къде е това? Канада, САЩ или къде? И децата ни ле ще се превърнат в чуждите в собствената си страна? Кажете ми как вие оцелявате?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 11 години, 19 дни
hash: 7bb0506b17
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   "Канада САЩ или къде".
Оооо неее иди в Африка, тогава щи усетш истинскато безпаричие и глад тогава ще се молиш за едно обикновенно дървестно листо, което ще ти е закуската.

Незнам дали ме разбара, но ще ти кажа: Радвай се и на малкото, което имаш защото винаги може да е по-лошо.

 
  ...
преди: 11 години, 19 дни
hash: b9a0b33758
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   И аз това се питам. Щом умееш много неща, най добре ще е да си уредиш работа извън България. Предполагам, че с познати е най-сигурно. Тук е джунгла. Не мога да ти кажа как се оцелява.

Малко се притъпява болката ако не мислиш за това. Не губи надежда. Оглеждай се за свежи идеи. Мозъка ти все нещо ще измисли. Бъди със здраво семейство и приятели. Останалото все някак ще се нареди. В България прогнози не могат да се правят. А сега с тази криза още по-сложно става. Само не се предавай и не изпадай в черногледство.

 
  ...
преди: 11 години, 19 дни
hash: e4f8a01175
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   От авторката. Благодаря №2 ! Приемам съвета. За да открия точката на баланса и да открия решението ще се постарая да не мисля поне за определено време. Що се касае до №1, може и по африкански да съм живяла, за да оцелея. Достатъчно ограничения и лишения съм изпитала, направила съм и достатъчно резултатни неща, за които мога смело да кажа, това го направих аз и то е хубаво. Няма и такъв, който да ми го оспори. Може и листа да опитам щом се налага, разбира се ще пропусна закуската, а може и обяда, това го практикувам години наред. Минала съм и през периода на безработицата, през временно тук и временно там. За 20 години носене на тежки товари нима нямам право да се огъна ? Нима нямам право да споделя с непознати и да поискам смислен съвет ? Просто поисках съвет, такъв какъвто на всеки мога да дам и го правя всеки ден, но не откривам напоследък за себе си. Поисках съвет, а не да бъда "наказвана". Разбирам, че това те е издразнило, не разбирам защо въобще го коментираш. Има и други теми в сподели.

 
  ... горе^
преди: 11 години, 10 дни
hash: b0f81b4b98
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   СПОРЕД МЕН НЕ СЕ ПРЕДАВАИ ЦЯЛ ЖИВОТ СИ СЕ БОРИЛА С ТОЯ ШИБАН ЖИВОТ БОРИ СЕ ГОРЕ ГЛАВАТА АЗ САМ НА ПОЧТИ САЩОТО ПОЛОЖЕНИЕ И СИ КАЗВАМ НЯМА СЕ ПРЕДАМ ГОРЕ ГЛАВАТА И ЦЕПА НА ПРЕДЕ НЯМА ЗНАЧЕНИЕ КОИ Е ПРЕД ТЕБ ДАЛИ СБИРЧИНА САДЙ КОИТО ИСКАТ ДА ТИ ЗЕМАТ ПОСЛЕДНАТА КАПЧИЦА ОТ ТЕБЕ ИЛИ ПАК СТРАДАНИЕТО. И ТЕ САВЕТВАМ БОРИ СЕ !!!

 
  ...
преди: 11 години, 3 дни
hash: 7e19a36dd8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   На всеки може да се случи това, даже на повечето ни се случва но не всеки си го признава, а напротив затваряме се в себи си. Имала съм подобен проблем, аз захвърлих всичко и започнах от нулата, по-спокойна работа, по-малка заплата, но повече свободно време и повече икономии. Осъзнах че само транспортните /маршрутки/ и дневни /сандвичи и кафета/ да огранича е това са ми парите на по-малката заплата. Започнах да имам време за себе си, за сън, да се порадвам на дома си, цветята, приятелите /просто на кафе, пицариите и ресторантите ги забравих/, сложих и зимнина.. подробности.

С две думи промених начина си на живот, радвам се на обикновената разходка, бавна и спокойна, не бързам, не се стресирам гонейки нещо, не ми беше лесно от начало само въпроси какво ще стане и дали ще успееш, и пак незнам..но си длъжна нещо да промениш.

Какъв ще бъде изборът ти, това ти ще решиш, парите са много важни, но здравето е най-ценното, дано ме разбереш, ще изплуваш от тази дупка, достатъчно си се борила и имаш духа. Ще се радвам да успееш и да има резултат и ти пожелавам успех.

 
  ...


...
преди: 11 години, 2 дни
hash: e4f8a01175
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   От авторката. Благодаря на №4 и №5. По-добре се чувствам като понамалих работата. По-сериозно внимание си обръщам и на здравето, по-скоро то ме накара да му обърна внимание. Осигурявам си вече време за почивка, за сън и за себе си. Дори се храня нормално. Престанах да се боря и със себе си, в смисъл ако не направя това перфектно или на всяка цена, не е ли безотговорно. Ако не реша този или онзи проблем, няма ли да загазя. Поогледах се и си казах : Не се ли превръщам в машина. Малко странно е усещането в момента, но си казвам за добро е, защото от ден на ден идва и спокойствието. Вероятно е необходимата трансформация и периода на помъдряването. Няма да престана да се боря, но вероятно идват и такива моменти, когато дори и борбения дух се изморява. Но....наистина нещо се промени. Преразгледах вътрешните си критерии и започнах да разделям проблемите на съществени и несъществени.

Още веднъж ви благодаря за подкрепата и ви желая и на Вас успех и късмет. Ще ми е приятно и за напред да общуваме.

 
  ... горе^
преди: 11 години, 1 ден
hash: 7e19a36dd8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   От № 5: Радвам се, че си направила тази първа и много важна стъпка. Здравето е по-важно, отсявай нещата, важна си ти, приятелите ти, роднините ти, ако не изчистиш какво... утре пак прах, радвам се че вече степенуваш нещата. С времето ще промениш още повече неща, остави чистене, проблеми кажи майната му и излез на разходка например с хора позитивни приятели смей се и т.н. Знам че не става от раз и не е лесно, но е важното че го искаш. Пиши -loran07@abv.bg ако искаш. ще се радвам.

 
  ...
преди: 10 години, 2 месеца
hash: 4fba48a8bc
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Ами и ние оцеляваме трудно. За да не закъсваме за пари се лишаваме от всичко което не е от първа необходимост. Пишеш за заем незнам за какво и по какви пречини си го теглила,но аз освен да се лекува член от семейството , за друго не бих посегнала към кредити.

Познавам много хора които теглят заеми за ремонт или обзавеждане а после хленчат че не издържат на вноските плюс лихвата. Не че е лошо да си освежиш дома или да си подновиш някой мебел, но при условие че имаш финанси в наличност след ремонта ще ти остане част от тях и със сигурност няма да се закъса.
Когато си на ръба -ха със нов диван,ха със стария.

Познавам и други които с последните си пари ходят лятото на море и още септември искат пари на заем за да пратят децата си на училище.Ходят по ресторанти а след няколко дни им режат тока-това спокоен живот ли е според вас, а нали искаме спокойствие.

Лично моето семейство не сме я закъсвали , с 2 деца сме и на ниски заплати-не че не ни стиска за работа,трепим се извънредно но трудът в БГ не се цени правилно.Без пари(нямам предвид в големи количества) не сме оставали, но от 10г. на ресторант не съм ходила за 16г. семеен живот 2-пъти сме ходили на почивка, по-скъпа блузка от 5/6 лв. не съм купила на мен и на съпруга си(на децата може),и двамата нито пушем ,нито пием алкохол на вън с пари.

Ето така оцеляваме,може някой и да се изсмее под предлог ,че водим скучен живот, но за сметка на това намирам утеха в спокойния живот-разбираме се чудесно ,обичаме се безкрайно ,децата ни са здрави и живи за сега се учат добре и нямат никакви склоности към лоши прояви(засега-но дай Боже за винаги).От това какво по-хубаво.Успех на авторката и на всички в трудно фин. положение -не се отчайвайте и умната с разноските.

 
  ...
преди: 10 години, 2 месеца
hash: 9f5ffedba9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   Как оцеляваме ли?
Знаеш ли, понякога и аз се чудя как.

Всеки ден почти си повтарям, че съм оставила всичко в ръцете на Бога-докато той пожелае ще имам и работа, и сигурност. Ако дойде по-лош момент, ще се боря според силите си тогава.
Така оцелявам аз. За някои знам, че ще е смешно, на животът ме научи да го възприемам така-пречупен през вярата. Ще оцелявам така, както Бог пожелае.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 2 месеца
hash: c92ecefa2e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

12.   Към 10: това помага ли ти? Щото и аз по едно време се опитах да правя така, но не се получи.Баща ми обичаше да казва: Бог дава, но в кошара не вкарва...
А как оцелях...наложих си воля. И аз оставах много пъти без работа, от една фалшива фирмичка на друга...стараеш се, работиш и се трепеш, а те дори не те броят за човек и ти подхвърлт жълти стотинки, с чувството, че и това ти е много... Трябва духом да се държи човек, ако духом се предадеш, ще те довършат

 
  ...

...
преди: 7 години, 5 месеца
hash: dc62fcc560
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   гледай в семейството всичко да е наред. това е най важно. всичко останало е допълнение.
надявам се че ме разбираш. в днешно време да имаш здраво и стъпило на моралните устои семейство е най важно любов и разбирателство и естествено вяра. това е което държи и дава сила на човека другото е подробности.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker