 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Притеснението !
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 9089 пъти
Здравейте, на 22 години съм! Искам да споделя с вас един мой проблем, който ме измъчва непрестанно. Прекалено чувствителна и притеснителна съм, което от своя страна ме кара да се изчервявам извънредно много, когато говоря пред хора които не позвам от дълго време или пред голяма група от хора, от това притеснение гласъм ми се променя и понякога бъркам думи , изпитвам срам да погледна хората в очите, защото мисля че изглеждам жалка и от всичко това, когато го обмисля в съзнанието си се сковавам когато съм в подобна ситуация, именно затова предпочитам да сум по-пасивна и да не общувам много, което пък поражда другият проблем - че не съм много контактна и в повечето случаи съм сама. Всичко тоа изглежда адски неестествено от страни и вероятно кара хората да нямат желание да контактуват с мен.
Красиво момиче съм и уча хубава специалност, забавна и разчупена сум пред хора които познавам от дълго време, но в присъствието на хора които демонстрират голямо самочувствие и нахаканост, особено момичета се сковавам и изглеждам много жалка, а и този проблем с изчервяването... не знам как да го контролирам това ме издава винаги! Притеснява ме фактът че на фъншен вид изглеждам добре облечено и хубаво момиче, но толкова се притеснявам от обшуване и от това че няма да мога да отговоря както подобава на даден коментар примерно, че се затварям с себе си като раковина, изглежда чак задръстено! ... Не умея да търся правата си... Мога да дам един съвсем скорошен и много простичък пример, препредиха ме на опашка на която чаках от дълго време, от притеснение не реагирах и един човек зад мен и направи забележка, тогава и аз изразих негодуванието си към този който ме пререди последва коментар и от него.. минути след това цялата треперех и получих сърцебиене. Как да постъпвам в такива случаи и да се програмирам да бъда по- нахакана, отворена и да съм по- голям непукис? Всички тези физически промени които ме издават когато съм притеднена, как да ги стопирам?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: aaeaf1b1b7 |
|
1. Знаеш ли, аз бях като теб в средното училище. Имах ниско самочувствие, бях подигравана заради това, че бях доста висока в сравнение с повечето съученици, бях подигравана заради къдравата ми коса и т. н. Нормалните училищни подигравки. Знаех, че струвам много повече от всички тях, но когато се изправеха пред мен с подигравките си се свивах и затварях. А също като теб в компания на близки хора бях отворена, забавна и все усмихната. Като ме приеха да следвам, просто си казах СТИГА. Започнах да подчертавам ръста си, талията си с подходящи дрехи, оставях къдравата ми коса да се спуска небрежно над раменете ми. Демонстрирах самочувствие, защото знаех, че съм човек със съдържание. В средното като трябваше да разказвам урок или нещо да говоря пред класа си се сковавах, бърках думи, а като ми се смееха аз още повече се сдухвах и получавах сърцебиене. В университета просто се отпуснах, започнах да показвам, че се чувствам добре такава, каквато съм. Почти всяка седмица четях доклади пред курса си от 50 човека. Случваше се да сбъркам някоя дума, но просто се усмихвах (самоиронизирах) и продължавах. Участвах в няколко семинара и тогава се наложи да говоря пред доста по-многобройна аудитория, пред декани, професори и т. н. Просто осъзнах, че имам какво да покажа, че съм самоуверена и горда със себе си. Мисълта ми е, че ти сама трябва да си го наложиш. Трябва да ти идва от вътре. По-често отстоявай правата си. Сега си получила сърцебиене, но след 3-4 пъти вече тялото ти ще е свикнало с тази емоция и няма да е така. Опитай се да говориш пред повече хора. Когато трябва да изнасяте доклади - застани и си го прочети пред всички. Участвай в дискусии. Заговаряй непознати - например в библиотеката или на улицата. Спри някой и го питай за някоя улица или сграда. Прави се на "ударена" и разпитай по-подробно за местонахождението. Това е добра тренировка. Просто ти самата трябва да се чувстваш уверена. Успех!
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 50da851203 |
|
2. Запиши се в читалището на някаква самодейност, свързана с излизане на сцена, на танци се запиши и т. н.
Виж се веднъж с психолог, той ще ти каже методи и техники за преодоляване на това състояние...
Бойни изкуства също не биха били зле. Определено трябва да се освободиш от тази слабост, защото като почнеш работа ще има изисквания към теб да говориш, може би да презенираш пред чужди хора, да обясняваш, да се обосноваваш... Успех!
А
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: fb1e8f4b3b |
|
3. И аз съм същата като тебе! Спортистка съм, също така имам наклонности към изкуството, разнообразни хубави качества... но всичко опира до човека! Правя всичко възможно да си намирам дейности - записах се на допълнителен час по Английски, на един проект също. На тренировки по пожарникарство искам да се запиша, а в момента практикувам лека атлетика, защото я обичам. А ти.... просто се насочи към любимото си хоби като мен.
Номер 2 много добре казва, че не е зле да излизаш на сцена (на мен са ми предлагали народни и модерни танци, но поради ТАЗИ причина отказах). Бойните изкуства и те са до някаква степен добра категория, аз съм тренирала 2 год. и съм много доволна.
Психолог.. хмм, това ми е любимия предмет, добра идея. И аз мислех да говоря с училищния псиполог, не е зле да си помислиш.
аз съм едно обикновено 15-годишно момиче :)... не се разочаровай, че съм по-малка от теб :)
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 8acdd4f94c |
|
4. Същата като теб съм, дори в по-голяма степен от това което описваш, не мога да се преборя с психиката си от дълги години, всъщност откакто се помня съм такава и това е само че ми пречи в абсолютно всичко-както в ежедневието, така и за по-големи неща, но и ме кара да се чувствам все по-жалка с всеки изминал ден. От това пък как се чувствам правя постоянно неадекватни неща от които умирам в дън земя от срам и притеснение и т. н. един затворен порочен кръг от който не мога да изляза. Чувствам се най-жалкия човек на целия свят и това състояние се задълбочава и знам че няма да мога да се справя сама с него. Така че съвет не мога да ти дам, даже ме успокои това че има и други като мен, защото аз имам чувството че в цял свят само аз съм толкова зле.
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: c63754ced0 |
|
5. Хей, миличка! Какво да ти кажа! От 12 години се занимавам с музика... народно пеене с точност! Няма концерт, в който да не ми се разтреперят краката, да не дигна температура (в буквален смисъл)! Това се нарича адреналин! Всеки го удря! Просто трябва да се научиш да го контролираш... Не е лесно аз все още се уча на това! Всичко е до психиката ти... но е много готино изживяване... успех! Не си сама!
Павлина Хр.
|
...
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 7d8cd0192f |
|
6. Спортистите имат различни техники за контрол на чувствата. Треньорите им знаят различни техники за блокиране на страха от загубата и др.
Порови се из интернет и виж какво можеш да прочетеш по въпроса.
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 711c072a60 |
|
7. Здравей мило момиче! Както се описваш ти, аз съм съвсем същия психологически тип като теб. С тази разлика, че съм 20 год. по голяма. Трябва да знаеш, че това е твоята психологическа същност, която трудно можеш да промениш, но можеш да се научиш да контролираш и преодоляваш. Особено като бях на твоята възраст сред непознати хора и аз бях скована и все се страхувах да кажа нещо да не би да се възприеме за глупаво или безсмислено. И все другите ми изглеждаха, че са по-умни, по-знаещи от мен щом се държат така свободно и уверено и сигурно тяхното мнение е правилно, а моето не. Мога да ти кажа, че с годините се научих, че никой не е идеален, даже и да изглежда такъв от пръв поглед. Всеки си има свойте недостатъци, но не се притеснява от тях. Ами погледни разните публични личности по телевизията как говорят(и какво), как се изразяват и хич не се и притесняват да ръсят глупости, но пак си се харесват и се мислят за много значими. Аз всеки божи ден се боря със собствената си същност и така съм се променила с годините, че понякога се питам коя ми е същността- онова малко свито, плахо, дръпнато момиче или тази уверена изразяваща мнението си и защитаваща позициите си жена. И все се ядосвам на себе си защо по дяволите все хващам да правя неща, от които най-много ме е страх и се притеснявам до побъркване(сърцето ми изкача, коремът ми се свива). И всеки път си поставям нови предизвикателства и получавам голямо удоволетворение като се справя. Преди две години трявбваше за първи път да чета лекция пред колеги. От една страна си казвах защо" на дърти години" се въвличам в такава стресова ситуация. Обаче след като всичко мина много добре бях горда, че успях и в това да преодолея себе си. Научи се в ситуации колкото и да ти е притеснено вътрешно, външно да запазваш самообладание. Аз му казвам да си сложиш маската -да контролираш реакциите си, израза на лицето си(а за изчервяването-слагай си мейк ап и няма да си личи). Ще видиш как съзнателно и целенасочено ще успееш да промениш това у теб, което съвсем не ти е от полза. Аз се смея на себе си, че поумнях ама одъртях(е по дух и физика май съм на 22). А, и още нещо- за пререждането на опашка и др. такива-и на мен все ми беше неудобно да реагирам. Обаче от доста години живея в една държава, където всеки знае мнооого добре да си търси правата даже и когато не е прав и който не умее все ще го прецакват. Не се страхувай да реагираш на всяка нередност спрямо теб или други-това го изисква твоето достойнство и себеуважение(а че ще имаш сърцебиене, то си е ясно). Желая ти успешно преодоляване на ежедневните препятствия!
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 6b4a614ce8 |
|
8. ОТ АВТОРКАТА!
Толкова много ви благодаря, че откликнахте на проблема ми, като споделихте опита си, макар и да не ви познавам, е хубаво, когато човек знае, че не е сам при подобни обстоятелства! Като четох отговорите ви, си зададох въпроса, каква ли е точно психологията на хората които не се притесняват и нямат нашите проблеми, какво ли точно им минава през главата когато станат център на внимание пред много хора и когато примерно се изложат, каква ли е тяхната идея за ежедневието и от къде черпят този хъс за себеизява? Какво мислите по тези въпроси?
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: aaeaf1b1b7 |
|
9. Авторке, това не е хъс за себеизява. Нарича се "самоувереност". Това е да знаеш, че ти струваш нещо, че можеш, че си достоен и стойностен. Когато си самоуверен, тогава не ти пука от реакциите на другите. Терзаеш ли се със съмнения - червиш се, потиш се, страхуваш се от реакциите на другите и т.н. Ставаш един свит човек и това си личи.
Ж25
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 5cdd80977c |
|
10. Аз си мислих, че това нещо го има само при мене, ама явно го има и при другите хора. Аз напуснах 2 работи до сега само заради гадното притеснение. Изчервявам се заради глупости и после се чувствам много жалко както каза ти и все гледам да го прикрия като лъжа, че ми е топло или гледам да си скрия главата за да не разберат другите.
Аз също съм симпатичен с хубава специалност и съм на 21 години, но какво от това като ме е срам да си кажа 5 думи с някой непознат. Когато съм на вънка и видя някой по - нахакан винаги минавам през някоя скришна уличка за да не се видя с него. Много пъти са ме прецаквали, но ме е било срам да си потърся правата заради гадното притеснение. Ако намериш някой семинар за такива като нас сподели ми, моля те. Това, че сме в такова състояние изобщо не е срамно, но само човек, който е подобно положение може да ни разбере. Нямам нито познати, нито приятели. Не могат да се намерят точните хора за мен. И на мен ми се ходи наляво на дясно, ако ще да е безцелно. Искам просто да съм с някой :(.
Преди като бях в 11 - ти клас само от притеснение се напивах за да се отпусна пред другите, защото бях нов в класа и само така не ме беше срам. Може и да ми е тъпа постъпката, но само за това се сетих. Спокойно не съм алкохолик, няма как и да съм на 21. В интернет си чатя без притеснение, но стане ли въпрос за на живо съм пълна нула. Много бих желал да се сприятеля с такива хора като мен, защото и двамата като знаем, че имаме един и същ проблем няма да ни е толкова сковано. Няма значение човека дали е момче или момиче. Някой, ако иска да си помогнем да пише на имейл ...
Модератор - не публикуваме лични данни!
|
...
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 4765580159 |
|
12. Здрасти и аз бях така в основното училище записах се на народни танци, пеене, китара и нищо не помогна. Приеми такава си не се мъчи да се промениш :)
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 861a5eea32 |
|
13. Здравейте и аз съм с този проблем и незнам как да се справя притеснявам се от много хора когато сме на гости с мъжът ми в родителите му се сковавам чак ме е срам да стана и да отида до тоалетна вече шест месеца сме заедно и той вижда че се притеснявам но немога да се контролирам винаги съм била така и в миналото си сега съм на 30 години и това много ме измъчва
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: ba54eba096 |
|
14. Спокойно, и аз съм срамежлив, доста общи неща виждам в характера ти, който си описала. Просто изразявай мнението си. Кажи, че си различна и го покажи. Покажи каква си. Другите са жалки пред теб, не виждаш ли че само ги интересува едно пиене, пушене и безразборен секс?
Те не знаят какво искат от живота.
А ти знаеш какво искаш от живота. Така че си над тях :)
Опитай се, помъчи се да се промениш. То и аз догодина, като ида да уча, пак ще се помъча да се променя :) Да не съм толкова срамежлив.
Айде Успех на теб, на мен и на всеки който се бори с това.
Едно Момче-20г.
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 00283af0a0 |
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
