Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Самосъжалението нищо хубаво няма да ти докара. Животът се променя, хората също. Стойностни хора има много малко. Рядкост са тези големи приятелства дето продължават десетилетия наред. Голяма работа като нямаш приятелки. Аз не виждам никакъв проблем в това. Научи се да се забавляваш сама. Излизай сама, спортувай сама и посещавай интересни събития сама. Аз няколко пъти съм пътувала сама за няколко седмици и беше страхотно изживяване, сега като пътувам с гаджето ми липсват ония спокойни дни където се съобразявах само и единствено със себе си и се организирах както на мен ми беше кеф. Сега пак ми е хубаво с него, ама човек да пътува сам си е съвсем друго изживяване, безценно. Сега ти е кофти сама защото не си свикнала. Като свикнеш ще видиш че по-хубава компания от твоята собствена, няма. Това и други познати са ми споделяли. Примерно, разделят се с гаджето и първите месеци им е гадно. После обаче самотата вземе че им хареса и толкова им е хубаво, че вече търсят само стойностни другари, а не някой който да е да им губи времето.
Аз от дете усещах че не се вписвах в компанията на останалите. Една единствена добра приятелка имах, замина за чужбина и останах без никакви приятели в гимназията. След няколко години родителите ми също решиха да емигрираме. На ново място се запознах с нови хора. Но пак усещах че нямам нищо общо с моите връстниците. Завързах няколко "приятелства", ама беше по-скоро за да не стоя сама защото всъщност нямах общи интереси с тези хора. Само с едно момче станахме големи приятели и до ден днешен сме като брат и сестра, но той е изключение. Другите "приятели" отпаднаха. Та общо взето имам един единствен приятел и една приятелка (запознахме сме като бях студентка вече). Всички останали са познати. Когато не съм с гаджето, сама ходя напред-назад и ми е кеф. С моите истински приятели я се видим веднъж в месеца, я не. Покрай работата нямаме много свободно време и не е да се виждаме всяка седмица. Много по-добре да си сама отколкото да си заобиколена от неподходящи хора.
Започни да посещаваш културни събития и места, където да се срещаш с хора със сходни интереси.

7.   До голяма степен и аз съм така. Отдавна не съм общувала дори с малкото познати, които имам, дори по интернет. Сякаш всички ме забравиха. Откакто почина и другата ми баба преди няколко години, съм по-самотна от всякога. Но и характерът ми е по-затворен, понякога това също оказва влияние. Все пак, боли да се чувстваш изоставен и забравен. Затова някои хора не издържат и слагат край на живота си. Самотата се оказва прекалено голямо мъчение за тях.
Слава богу, не съм чак от самоубийствените, но на моменти съм изпадала в ужасяваща дупка. Случи се дори веднъж цяло лято да съм в голяма депресия, което оттогава продължава и само благодарение на лекарствата, които взимам, е под контрол.
Животът е жесток и самотен.

8.   В живота няма приятели. А това най-добра приятелка е в детството. Това е реалността. Проблем е ако ти е скучно сама със себе си. Чети, гледай тв, видеа, слушай книги, намери си хоби, учи езици, посещавал курсове, семинари, танци, спорт... Не очаквай да се чуваш и виждаш с хората постоянно. Обади се на приятелката която вече има дете, вижте се за малко дори и с детето. На всеки ангажиментите са различни контактите се развеждат и това е нормално.

9.   Не ти трябват тези приятелки хич не съжалявай за избора си.
Не си свикнала с тази "липса" нормално е да се чувстваш така, но щом си направила тази крачка да прекратиш отношенията си с тези хора сама осъзнаваш, че не са ти нужни.
От друга страна за да не си сама, защо искаш да стоиш в токсични отношения няма смисъл.
Излизай си сама няма лошо, така няма да се залеждаваш и да се депресираш. Дори да ти прозвучи глупаво, повярвай ми ще има ефект. Ако трябва да отидеш до магазина ходи до по-далечен така ще имаш мотивация да излизаш и така лека по-лека ще свикнеш да си сама със себе си.
Не се отчайвай живота не толкова черен, колкото ти изглежда сега нищо не е пернаментно!

10.   И аз се чувствам напоследък така. При мен винаги ме използваха за помощ и никога не съм ги чувствала като истински приятелки. От няколко години излизам сама и имам идея за теб. Ако искаш излизай с майка си, при мен така се случи. Навън е опасно понякога, доста често има мъже, които може да те нападнат. Веднъж ми се случи и не ти препоръчвам да излизаш сама. Като цяло и във връзките е същото при мен, с едно момче се скарахме и много се депресирах. Оттогава винаги мислех за самоубийство и някак успях да го преодолея. Надявам се никога да не стигаш дотам, напоследък ходя на едно кафене, където е много уютно с много млади хора и хората, които работят там са много мили. Някак ме разтоварва много и се чувствам добре. Също така и гледам сериали... повече комедии и ако искаш опитай. Стана ми кофти за теб и ако беше оттук, можеше да пробвам да сме приятелки независимо от възрастта. При мен малко не ми пука за приятелите, че нямам... но това с липсата на приятел много ме кара да се чувствам зле и не точно това, ами че конкретно това момче го няма сега, защото се привързах. Като цяло не ми се иска никоя от приятелките да се върне, усещах, че са прекалено токсични за мен и се чувствам доста свободна сега, но този приятел може би най много ми липсва от всички... може би защото е момче и е различно. Донякъде те разбирам, че ти е кофти, макар аз да го преживявам по драматично с отхвърлянето. Честно казано и да се опитват да ме запознават с други мъже, ами не са като него и ми е трудно да ги приема. И ми е трудно да се запознавам с нови хора. Пожелавам ти да намериш по-добри приятелки от тях и да си изкарвате по-забавно. Ако искаш пробвай в някоя групичка за интереси или на някакъв клуб да се запишеш по интереси. Аз може така да направя, но още не съм сигурна. Питах една психоложка за мнение и каза, че трябва да се запишеш някъде като клуб тип танци или нещо подобно и да намериш нови хора. Не знам дали помогнах, честно казано сега изгубих мотивацията си да правя каквото и да е. Понякога ми се иска да се запиша да пея отново както преди. Имам чувството, че това което уча, също вече не ми харесва и ми се иска да се занимавам с музика, макар вече да е късно, защото почти завършвам и трябва да продължа със същото. Но пак като хоби поне ми се иска да се занимавам с музика и така нататък. Пожелавам ти само успех и внимавай с мъжете, доста често лъжат за себе си и те нараняват. Знам, че поста ти беше за приятелките, но все пак да си кажа. Не позволявай това да ти съсипва здравето както при мен. Наложи се да ходя по лекари и не ми се иска никой да го преживява само заради някакви си други хора. Не си заслужава да ти е гадно за това. Гледай да си здрава физически поне, защото при мен се беше влошило всичко, от стомаха до психиката и нямах енергия да изляза навън и бях на витамини. И то само заради едно момче... шибано момче, човек. Така че не трябва да ти пука много, предложи на майка си да излезете, даже може да се зарадва, дори да нямаш приятелки сега.

11.   Някой е вдигнал темата, затова ще напиша общ съвет към хора с подобни проблеми!

Това са нормални житейски неща! Има хора в много по-тежко полоцение - инвалиди, без ръце и крака, но крепки по дух, вярващи в Бога и неотчайващи се!

Затова, в такива случаи лекарството и решението е, човек да се обърне към Бога! И да се въцъркови в Православната църква!

Аз го направих преди много години и оттогава имам мир и любов в душата си.

Пожелавам това на всички хора!

12.   Номер 10, а ти от кой град си?

13.   Авторе, не е добре да омаловажавам чуждите проблеми, но ако ти беше на мое място щеше да се гръмнеш, пък ако аз бях на мястото на някой, който е още по-зле от мен, вероятно наистина щях... не знам колко висок праг на търпимост имам, но е висок, и знаеш ли, точно хората, на които винаги им е било зле, са най-търпеливи, а хората, които живеят лесно, но видят една трудност, и край - не им се живее или пък се жалват сякаш са най-изстрадалите.