Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   В казармата.

7.   Не мисля, че това е нормално. Дори да нямаш приятели, винаги можеш да излезеш сам. Също запиши се да учиш тази година нещо за да видиш какво е да си студент.
За работата мога да кажа, че ако не учиш и нямаш пари, то е добре да почнеш някаква работа дори и на минималната, за да имаш някой лев в джоба.

8.   Аз бях 1 година така. Бях прекъснал университета и си седях само в къщи. Но хич не е добре. Най добре се запиши на някакъв спорт, курс за чужд език или нещо друго полезно.

9.   Не

10.   Уж доста млади хора до 25 били така, нито учели, нито работели... странна работа, а?

11.   Явно си продукт на модерното време. Но пък хубавата новина е, че след време ще има много повече като теб.

12.   Напълно нормално е. Все пак си в България сред българи. Налягай парцалите пред компютъра с видеоигрите, че навън е пълна трагедия. Ако знаеш немски можеш да следваш в Австрия или Германия. Там е безплатно образованието и ще имаш диплома с някаква стойност за разлика от платеното в Ганьовщина. Де да го знаех това последното преди да завършвам в шибаната България.

13.   Ами трябва да започнеш работа, или да учиш нещо дори и задочно. Все пак родителите не могат цял живот да ни гледат. Имам една братовчедка на 28, нищо не е работила досега.

14.   И аз съм така, авторе! На 39 съм, живея с майка си, помагам й, като ходя на пазар, плащам сметки, лекарства, защото няма кой друг! За другари и дума не може да става-не ми трябват някакви
хора, да ми искат после заеми и да се покрият, за да не ги връщат! Чел съм много такива теми тук! А за завистта и лицемерието, да не говоря, алчността също цари навсякъде! Аз пък не съм такъв! Но хората станаха много лоши! На днешното време всеки се пази, защото не знае какво ще му дойде до главата! А и нали знаеш за многото баби и хилавото дете? Ето, това споменах в началото!

15.   Разбира се че не е нормално. Задължително трябва да работиш или да учиш и никога през живота си да не спираш да се бориш я за пари, я за власт. Използвай силните си качества за да откриеш какво ти се прави.

16.   Не, не е нормално. За живеенето с родителите и това, че не искаш да ходиш в университет си е твой избор.
Но за работа и хоби, все трябва да намериш нещо да те влече.

17.   Темата провокация ли е?
Не. Не е нормално.
Най малкото човек на 20 години трябва да работи или поне да учи.
Дори родителите да имат финансови възможности да го издържат изцяло, то не е редно да лежи изцяло на техен гръб. Трябва да си създаде някакви елементарни трудови навици и умения. Обстоятелствата се променят, нуждите също. Утре родителите може да ги няма. Парите също.
Ако не ти се налага да бъхташ по цял като идиот, то поне запиши някакъв елементарен курс. Вземи шофьорска книжка, ако нямаш, . учи езици, спортувай, ходи на танци или каквото щеш. Научи се да готвиш, пазарувах х. Най - вече пътувай. Така ще си осигуриш поне елементарно соц. общуване с други хора. Иначе ще се повреди съвсем.
Хвани си гадже, прави секс.

18.   На 20 години бях редовен студент. Живееха със съквартиранти. Ходех по цял ден на лекции и упражнения. Вечер четях книги или учех/специалността ми изискваше ежедневна подготовка/. Ходих и по заведения и дискотеки, излизах с гаджето си или с приятели. Тогава е се пътуваше много по чужбина. Но ако имах средства и свободно време, щях да го правя.

19.   тук ще ти кажат как не е нормално.. само, че всяко нещо с мери със собствения му аршин. Ако нямаш планове това да се промени, ако не искаш да учиш, да работиш да се социализираш по някакъв начин определено не е нормално. Ако си в такъв момент след нещо тежко преживяно, да нормално е, щом родителите ти те издържат.
Но за да се чувстваш ти щастлив е необходимо да направиш промяна, не нещо грандиозно, но малко по малко е възможно.
Първата крачка е да осъзнаеш, че имаш проблем и ти я правиш. Сега направи следващата и промени нещо дребно.. намери си работа например.. не е нужно да е нещо кой знае какво.. но просто да правиш нещо, да имаш стимул да живееш, ако щеш. Работата сама по себе си не може да ти даде стимула за живот, но ще те вкара в една нова среда, ще срещнеш нови хора, ще промени ежедневието ти. Може да замениш работа с учение, резултата ще е подобен. Но млад човек си.. прави нещо, не случайно има една приказка, залудо работи, залудо не стой.

20.   Дали нямаш някакъв проблем без да осъзнаваш. Може да страдаш от социална фобия или нещо подобно. Съвета ми е да посетиш психиатър, за да се оправят нещата на време.

21.   Приятел, ако не разбереш, че нещата сами няма да станат по-добре, а оттук нататък - само по-зле... Ако това не осъзнаеш, ще си изпатиш много солидно и то много скоро. Говорим си - смърт, тежка болест, нещастие - на теб или около теб. Това е бъдещето, това ти предстои - на теб и близките ти. Със сигурност. Досега си растял, виждал си само как каквото си имал само е ставало по-голямо и добро. Е, сега ти предстои да разбереш, че този период е минал и оттук нататък само ще се развалят нещата, ако ги оставиш само на тях. Докато си млад - нищо не правиш, а то расте! Но отсега няма да е така, ти си точно в тази възраст, в която ти предстои да го осъзнаеш.
Човек учи не защото иска да се прави на интересен, а за да си спести поне малко мъката от това, че живота му минава безвъзвратно с всеки негов дъх.
Ако не ти пука че ще си зле, почакай си още малко. Вземи си кефа - играй, забавлявай се. Недей да порастваш, недей да си определяш неща, които да са ти важни, недей да бъдеш силна личност. Остави се на мама, стой й в "утробата" - нейният дом, нейната храна... Не ставай опасен, бъди си като зверче, остави се да те угояват... Бъди жертва на чуждите идеали през целият си живот (доброта, толерантност, вярност - която и идея си да си избрал да те успива, да ти казва" - Мой човек, пич си! "), и накрая, когато разбереш че си бил излъган от по-силни от теб - обвини идеалът в който си вярвал. Не себе си. Не разбирай, че може да бъдеш опасен, не се опиянявай от това че си жив и че ти е дадена сила да променяш съдбата си. Не усещай нуждата самият ти да си създадеш свой идеал, че да може да свършиш нещо въобще. Остави се на другите, бъди жертва - толкова е сладко да заспиш на зимния път в планината, на студ - нищо, че няма да се събудиш повече - Сладостта си струва!

Това ти казвам аз, за да не си ми конкуренция ( ;

22.   И аз бях така. После се стегнах, започнах да уча за изпит в ПУ. В училище бях с икономически профил. После реших, че искам да запиша филология. И така на 23 станах записах. Никога не е късно, В нашата специалност имаше хора и на по 50 г. В университета ми бяха най-хубавите ми години. Сега преподавам литература и английски. Не съжалявам, че стана по-късно. Така знаех какво наистина искам. Разглеждай профилите на университетите. Има толкова много специалности. Все някоя ще е твоята.

23.   Не мога да ви разбера как си седите сами вкъщи. Аз през целият си съзнателен живот съм ползвал жилището само за спане и като базов лагер, където да се изкъпя, да си сменя дрехите и да се нахраня, преди следващото излизане. И така до сега, когато преминах 50-тунката. Телевизори има пет, ама никой не ги гледам. Само този в спалнята го ползвам за приспиване. Животът е навън, в кафето, в мол-а, в колата, на спортната площадка, в парка, в гаража на приятел, в апартамента на някоя жена... Аз съм социално същество и акао съм сам се побърквам. А на двдесет бях в армията и превземах баири бягайки с автомата, метях плаца, а вечер се напивахме с контрабандно внесен алкохол. И преди да заспя си правех планове какво ще правя, като се уволня от армията. Не, за мен не е нормално някой двадесет годишен да си седи вкъщи при родителите си без работа.

24.   Глобална пандемия е.
В Япония хора като теб ги наричат Hikikomori
Има цели документални филми за това, кой, откъде, защо и тн

25.   Напълно нормално е! Човека може да е депресиран, прекалено интроспективен, може да е уморен и разочарован от света, в който се намира, може-просто да има нужда от почивка и време да реши какво да прави. Живеел с родителите си-ами къде да живее, като за да си купиш нов апартамент-трябва да се изръсиш 200 000 лева, откъде момче на 20 години да има пари за собствен апартамент или пък да тегли кредит и да го изплаща, докато стане 60-годишен старец ли? ! Или пък да се изнесе на квартира и да плаща 500-600 лева месечно-САМО за наем, без да отчитаме сметки за ток, вода, телефон, интернет и т. н. и т. н. и от мизерната му заплата, като даде всичко това за разни сметки, накрая какво да яде и с какво да живее? !
Младите НЕ са егоисти, възрастните направиха системата такава... младите търпят последиците от ГРЕШКИТЕ НА ВЪЗРАСТНИТЕ. В тая държава -работиш като вол или роб, плащат ти мизерно, сметките и цените на хранителните продукти -обаче са на европейски цени.... и после младите били егоисти разбираш ли, защото живеели при често-за съжаление- често агресивните си родители. НИКОЙ млад човек, НЕ би искал да живее под един покрив с възрастни, агресивни и озлобени от живота -стари хора. НО-изборът се свежда до това-дали да излезеш на квартира и да плащаш сметки, като луд или да теглиш кредит с лихви и да го плащаш -цял живот на банката. Или пък-да търпиш това да си под един покрив-с огорчени и озлобени от нещастното си съществуване старци, които РЯДКО се държат, като обичливи родители, но като почнеш сам да си печелиш пари-тия пари да си ги събираш и с тях да пътуваш по света, да си купиш някои неща, да си направиш някоя и друга инвестиция-за всеки случай, в случай че старите решат да те изритат, ако някой ден, не си им се усмихнал подходящо или нещо подобно....
Тук четох коментара на една жена, която се гордее с шевовете на вагината си, след като раждала и после си открила някакво барче, че на 26 години вече собствено жилище.
НЕ Е НУЖНО да си страдалец и ОЦЕЛЯВАЩ!
Всеки живее така, както сам реши и НИКОЙ няма право да съди никого, заради начинът му на живот. Авторе-подозирам, че в поста си -не говориш за себе си, а за свой познат, приятел или пък си жена, която я вбесява поведението на сина й, какъвто и да е случая-свят голям-хора и съдби-различни. Не става -всички да сме работещи до припадък роботи и после да се хвалим, че на 26 години имаме собствено жилище, което надали е чак толкова собствено, особено-ако се изплаща на банката:)))
Който и да е героят от историята на автора на поста, дали той самият или човек, който познава и се ядосва на начинът му на живот-нека знае, че това, че някой на 20 години или на колкото и години да е, В МОМЕНТА не учил, не работел и нямал собствен дом, това НЕ значи, че този човек, цял живот ще си остане в това положение! Всеки има периоди от живота си, в които има нужда от размисъл, от преценка и т. н., период на затишие... , после този човек-може да се ориентира да работи нещо за себе си, да се развива в някаква посока, сам да си е началник в работата, а не да е подчинен на някой селски Бай Ганьо, дето се мисли за големия шеф. Животът-НЕ Е СЪСТЕЗАНИЕ за това-кой колко постигнал и кой колко деца народил! Ето-аз съм момиче/жена, но никога не съм искала и 1 дете да родя, нямам и намерение за това. Историята на жената-не се заяждам с авторката на коментар н. 5, но лично моето мнение е-че да родиш на 20 години, да ти направят купища шевове на интимните части и да работиш, като луд-не е за аплодисменти, а си е чиста прецаквация. Разбира се, когато доведеш още една Душа на този свят-ти, като родител имаш отговорност да се грижиш за това дете-така, че това че жената и мъжа й работели сума ти часове-това им е задължение към детето, което са довели на този свят! Няма какво да се завижда на който и да е, , ленивец"-в очите на околните, това че те са си прецакали живота, не значи, че онзи, който гледа как да не се вкарва в излишни драми-е някой мързеливец или ниско-интелигентен човек. Той просто е избрал-друг начин на живот. Сега, не работи-това не значи, че няма да си намери подходяща работа-такава, каквато на него му харесва, ако е нещо, което му допада-той сам ще започне да придобива умение в дадената област.

26.   Ами аз съм като теб, даже и по-зле, понеже съм на 25, но когато бях на 20 учих, така се случи, че заради здравословни проблеми, депресии, тревожности и какво ли не, се затворих вкъщи и вече нямам никакви контакти. Пък и разбрах що за приятели съм имала, когато се почувствах зле изведнъж изчезнаха, но това е друга тема. Сега не мога да повярвам в какво съм се превърнала, нямам нищо общо с човека, който бях, а тия, които ще ти кажат, че не било нормално, че е мързел и т. н - в някои случаи не е това, а се случват неща, които ти променят живота и понякога колкото и да се стараеш не се получава. Спокойно, още си на 20, един ден може да решиш да учиш, има хора на по 40 започват, аз като бях първи курс имах колежки над 30, че и над 50 имаше мъже. За висше не е късно, за работа също може да започнеш, когато се чувстваш готов, има и такива от вкъщи, макар че са по-малко възможностите.

27.   Не, не е нормално. Вземи и направи нещо с живота си или ще станеш на 30 и пак ще питаш същото нещо тук. Или си карай на сегашното дередже, ще съжаляваш после.

28.   Не е нормално, но от теб зависи да промениш живота си.

29.   Нормално е брат, не се притеснявай. Аз съм на 25 и съм винаги бил така. Не казвам, че за нищо не си виновен, но на някои хора просто им върви в живота, на някои просто не им. Аз се считам за втория тип. Много ми е смешно като някой като тези от коментарите почне да обяснява някви работи дет на приказки е лесно да ги кажеш, ама и идея си нямат как се прави това в реалност. Просто стискай зъби брат и поне си намери няква работа, да имаш някви пари, които да знаеш, че са си твои. Това малко ще ти вдигне самочувствието и ще можеш да започнеш да предприемаш някакви действия да подобриш живота си, защото без пари нищо не можеш да направиш в днешно време.

30.   Не.

31.   Кифлее (н 25) изказа се пак като току- що излязъл от пубертета чичо, който на прага на 50- те години. Така ли оправдаваш пред себе си, че нищо не си постигнал до сега?

33.   Ами аз също съм на 20 и работя в магазин за дрехи, работата е страшно уморителна и заплатата е много ниска, тези пари не струват всичкият този труд. Като се прибера от работа съм капнала от умора, тренирам, готвя и си лягам и на другият ден пак на работа. Нямам време дори да отида на една малка почивка в чужбина поне за 1 ден, работя като роб за стотинки и нямам време за нищо. Така че, повечето хора са по-зле от теб, ти поне имаш свобода и свободно време, аз работя с крайно неприятни и лицемерни хора, стрес и невъзпитани клиенти, да не говорим, че цял ден стоя права и след работа вървя 4 кимолетра пеша през един кален парк до вкъщи. Не мога да си стъпя на стъпалата.

34.   Аз пък като прочетох думите на 20 г жена, дето родила, Ами браво, тя докато си отгледа детето, още ще е млада. Колкото по- рано се започне работа след училище, по- добре, за работа без висше се борят много хора, а тези с някакъв стаж са с предимство. За да се работи по- специална работа трябва някакво обучение. Автора досега поне трябва да пробва някаква работа, дори и да не му хареса. Хубаво е още в училище лятото да се започне работа, само заради опита, дори за месец да е.

35.   и аз съм така като си взема личната на 20ти ще си търся работа! омръзна ми също мечтая да тренирам и тн като "бял " човек щото живея на село и е малко тегаво транспорта

иначе не е нормално ппц сега ни е времето? тренирай боен спорт, ходи на ски, чети книги и се развивай личностно! това че не сме записали уни не значи край с ученето! тепърва започва живота е пред нас

успех

37.   До н. 31 от н. 25, какъв кифльо те тресе? ! Обикновено, аз съм тази, която подозира кифльото за някои коментари. За пръв път-някой не прочел целия ми коментар и се заяжда.
И за протокола -сама съм си шеф, работя за себе си-Астролог съм, рисувам картини, давам астрологични уроци, уроци по пиано и през останалото време -правя преводи на текстове от испански-любимият ми език:), английски, полски и руски-на български. Но аз съм на 34 г., учила съм икономика, счетоводство, напуснах последната година университета-въпреки, че вземах и стипендия за отличен успех, но напуснах, защото реших-че не желая цял живот да работя, като счетоводителка в някакъв скапан офис. Бях без работа дълго време, на възрастта на автора на поста и по-голяма дори... В очите на някои, съм била мързелива, но аз се усъвършенствах САМА и сега съм горда със себе си и с това, че не позволих никой да ми влияе и да не пречупи.
Затова давам кураж на автора и не само на него.
А ти н. 31 злобей си колкото искаш. Не ми дреме за чуждото мнение:)))