 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Утопия
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 2691 пъти
Стоя и гледам в една точка. Не знам какво да правя. Объркана съм. На 22 години съм и се провялих. С всичко с което се захвана е обречено на провал. Всяка работа, която започна, всяка вързка, всякакъв контакт със света. Спомням си 2006 година. Тогава имах всичко. Щастливо семейство, приятелки, любим, здраве, пари. Всичко, от което се нуждае един човек, за да се събужда всяка сутрин с усмивка и да благодари на Бог за живота си. Но всичко рухна. Семейството ми се разпадна, приятелките ми се оказаха предателки, любимия ми се ожени за друга, разбрах, че съм болна от бъбреци, извадиха ми единия яйчник, потънахме в дългове. Не ме приеха да уча висшо, защото нямах пари за курсове и предварителни изпити и ме скъсаха. Всичко започна да се срива. Сменях работа след работа, защото бях озлобена и се държах много грубо с шефове и колежки. Карах се с нашите постоянно. Вместо да им помагам, на майка ми и на баба ми, аз им бях в тежест. Не правех нищо за тях. А само исках. Не мога да си намеря и приятелки, защото щом се запозная с тях и започвам да се държа много аругантно и завситливо. За това, че те имат нещо което аз загубих. Губя всеки мъж, който се усмели да се доближи до мен. Или се вкопчвам в него и губя загадачността си или му намирам недостатъци и страня от него. И най-лошото е, че лъжа всеки, че нашите са заедно, че са щастливи, материално осигурени, че уча психология, но съм задочно, че имам много приятелки, с които се забавляваме всяка седмица, че се чувствам страхотно и съм напълно здрава. Зашото ме е страх да призная това което се случи. Понякога имам чувстеото, че живея в този свят. Че нищо не се е случило от 2006 насам. Че нищо не се е променило. Но аз се промених. Вече не съм същата жизнерадостна, мила и красива жена. Спомням си как помагах на старите хора, дарявах мартенички и дрехи на дом "майка и дете", водех движение за защита на животните. Хранех бездоминте кученца и котенца. Прибирах някои от тях у дома си. Обезпаразитявах ги и им намирах стопани. Исках да помагам на всеки и да направя света по-добър, поне до колкото зависи от мен. А сега минавам покрай просяците и ги подминавам. Без грам жал в сърцето.
От време на време се спирам да погаля някое котенце, но до там. Гледам по телевизията предавания за болнидеца, но нищо в мен не трепва. И когато се опитам да си върна частица от добротата се поевява някой, който да ме озлоби още повече. Шеф, който се държи като тиранин и те тъпче, само защото той ти дава парите, приятелка, която се интересува само от теб, когато няма с кого да излезе, мъж, който гледа само как да те вкара в леглото си. И отново започвам да мразя и отмъщавам. Как да бъда добра при положение, че никой не ми помага. Или трябва да си помогна сама? Но как да стане... Сега отново съм на нулата.
Днес загубих и поредната си работа, защото не можах да се примиря с несправедливостта на шефа си, както и момчето, което излизах от 4 дни. Вкопчих се в него, разказах му отново познатите лъжи за себе си. Но на него му трябваха точно 4 срещи за да започни да страни от мен. Навярно умело съм оспявала да прикивам ужасния си живот само през първите 2 срещи, но след това неволно съм се вкопчила в него като удавник за сламка и го оплаших. Исках пак да си върна стария живот и се хвърлях само на богаташи, но единственото което искаха е да спя с тях и когато не го правех си отиваха от живота ми. Мислех си, че парите може да ми помогнат да върна стария си живот. Да помогна на нашите, да започна да уча, да се излекувам и да бъда обичана. Но навярно преценките ми са били погрешни. Не знам какво става с мен?
През повечето време държа злобно и отдръпнато, като аутсайдер, за да не ме стъпчат безмилостните хора, но когато съм сама плача, изливам цялата си мъка на фаил в компютъра ми, който няма да покажа никога на никого. Но все пак ми се иска някой да разбере за мъката, която тая в себе си, но без да ме познава лично. Не виждам изход от утопията, в която се намирам. Покрай мен е нищото. Няма изход. Въртя се в затворен кръг от близо 5 години, а годите си летят... не виждам изход ;((((
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: af9d2b4618 |
|
1. Напомняш ми за мен, на същите години и ако ми кажеш, че си зодия скорпион напълно ще сме еднакви.
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 3ebd56ed0d |
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: a60e3c6952 |
|
3. И аз съм същата, толкова много се озлобих. Самотата ме озлоби. Така и не намерих човек до себе си, за деца е вече късно - на 36 съм. Семейството ми са луди откачалки, които само искат от мен пари и пари, и да им работя през уикендите на градината, лозето, да им чистя къщата, която през седмицата са успели да осерат като животни, да им изпълнявам дребните поръчения, сякаш аз си нямамм друга работа.
Толково злоба и завист съм насъбрала в себе си. Мразя колежките си, защото те са омъжени с деца и не пропускат случай да ме подиграя на тема брак и семейство -"Ама, хайде, ти няма ли да се жениш, момино село ли ще правиш, хи-хи-хи". Нищо че умственият ми багаж и практическите ми умения са много над техните.
Успявам да изкарвам някакви пари, но ги наливам от пусто в празно. Днес тъпата кола пак се строши, мразя я тая таратайка. Когато я купувах, пак бях сама и нищо не разбираща от коли, и тлъстия и мазен джамбазин ме преметна жестоко, гроб на децата си да купи с парите, които измъкна от мен. Блъсках като луда за тези пари, две години се лишавах и мизерствах за да ги спестя.
Започнах ремонт в къщи, дойдоха някакви уж мно-о-о-го кадърни майстори. Първия ден работих стрателно, после явно решиха, че като съм жена, при това сама и нищо не разбирам, започнаха да ме цакат - материали, некачествена работа. Айде и тия отмъкнаха грешни пари от мен. Пита ли мен някой колко лишения съм си причинила за да спестя тия пари. Че от две години не съм си купила една нова дрешка, че не съм си позволила една почивка, че излизам на заведение два пъти в годината най-много, а за последната година - нито веднъж!
Ма не - коментарите са следните "За кво се пънеш и ти толкова, на кого ще го оставиш това дето го правиш?"
Писна ми! Писна ми! Ей за това ги мразя тъпите самодоволни женички, дето си мислят, че като са се разчекнали и са родили, са върха на сладоледа, пък всички като мен дори не са достойни да се наричат човек.
Мъжете се плашат от мен и от мрачния ми характер и бягат. Или искат само чукане, пък аз не си падам по такъв тип връзки. А пък и толкова време свикнах да съм сама и аз да вземам аз решенията, че не съм сигурна дали ще мога да изтърпя каквото и да е обвързване.
Извинявай, миличка, че наблъсках собствените си проблеми в твоята тема, но толкова много ми тежи живота, а няма свестен човек, с когото да споделя. Тук в нета и анонимно е по-лесно пред непознати. Олеква, поне за малко ...
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: a536083b58 |
|
4. Аз пък съм козел :)
Вярно е, ще кажеш че не знам какво ти е, и до някъде може би си права. Но ще ти кажа че със мрънкане и съжаляване няма да стане. Трябва да се стегнеш, да започнеш да правиш неща които ти носят радост. Няма значение какви ще бъдат.
Колкото до избора на мъже, супер тъпо е да ни избирате по парите, но.... :)
Ако искаш някой който да те цени и уважава, загледай се в по скромните момчета, някой интелигентен пич. Щом има акъл рано или късно ще си стъпи здраво на краката, ако не го е направил вече.
Приятелките... аз като мъж така и не мога да го разбера това женското приятелство има ли го, няма ли го. :))) Някой беше казал че не е трудно да си намериш приятели, трудно е да поддържаш приятелството!
И пак казвам - млада си, времето е пред теб, гледай положително на нещата, бъди добронамерена каквато си била преди и няма начин да не се наредят нещата!
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: c3b62eaa90 |
|
5. Промени се. Няма абсолютно никакво значение каква зодия си. Явно има нещо което нарушава баланса в поведението ти, отиди на психолог. Що се отнася до провала, смятам че човек на 22г. на 30, 40, 50, 60 или повече години не може да се провали истински. Дали си се провали може да се каже само на края с последния дъх, но пък тогава вече няма значение. Когато станеш сутрин поздравявай на ум целия свят и благодари за всяко вдишване повече не ти трябва.
|
...
| преди: 12 години, 8 месеца hash: aa8ddfd8bb |
|
6. Отговарям ти на въпроса "Но как да стане?" - Спри да се държиш лошо с хората. Първо давай, а после очаквай. Давай отношение, приятелство, разбиране, подкрепа и др. важни неща. Отговор след това ще има, макар и не винаги. Няма как да се държиш гадно, а другите да ти махат радостно с опашка. Не си го изкарвай на колегите и близките ти хора, те не са виновни за положението ти.
Богатите едва ли много ще ти помогнат. Те имат пари, но са тяхни. Ако си мислиш, че ако имаш връзка с богат мъж той ще реши с магическа пръчка проблемите ти си в голяма грешка. Парите помагат, но не правят чудеса, а и едва ли много ще ти дава пари. Нима мислиш, че дори и да се ожениш за богат ще можеш да харчиш половината от състоянието му? Не се заблъждавай, ще бъдеш в положение в което ще му врънкаш постоянно за пари и ще се дразниш колко малко ти дава.
Имам реални познати които са така. Една бивша колежка, една приятелка, приятел с пари и др. Бившата колежка е с много богат бизнесмен, дори има дете от него. Бил съм свидетел как му иска 50 лева, а той и се изсмя и се подигра за глупостите за които смята да ги изхарчи. Отказа и пари. Да наистина беше някаква женска глупост, но той има 2 къщи голями, апартаменти поне 4-5 и няколко джипа и спортна кола. Имам примери още много. Когато той излезна от джипа за цигари, тя каза " Ох, колко голяма грешка направих, че избрах него, а не човека който исках.".
Сега хем няма достъп до много пари, хем живее в студен дом без някакви чувства.
Друг случай реален е за едно момиче, което се омъжи само заради парите за един богат млад мъж, койото е син на много богат. Точно преди кризата стана това. Сега са фалирали, бизнеса е на нула и са потънали в дългове. Тя е отчаяна и са се скарали. Не си говорят от половин година. Разминават се, като стълбове в тях. Ако си мислиш, че има някаква гаранция и сигурност си в грешка. Мога да говоря за още много реални случаи, които знам. Ти си преценяваш, какво искаш да направиш с живота си. Само знам, че пътя по който си тръгнала е много погрешен.
Трябва да се научиш как да бъдеш по добра и мека. Не става с рогата напред. Овен си, но не става така с лошо. Няма как да очакваш да се получи нещо добро с теб, като си пълна отвътре с лошотия. Самата ти нагласа и самите ти мисли предизвикват лошите неща към теб. Не знам дали ще имаш силата да се промениш, но просто нямаш друг правилен ход.
К.
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: d801896092 |
|
7. И аз съм в подобно положение, но на доста повече години. Затънала си до гуша май, но сама трябва да се измъкнеш. Радвай се, че това ти се случва сега, защото това са нещата от живота и колкото по-рано ги изживееш, толкава по-добре ще ти е след това.
Отиди на психолог, много ще ти помогне, най-малкото, че ще разкажеш истината за себе си на истински човек, не на виртуален. И спри да мислиш за миналото, независимо какво е било, ти си тук и сега и този момент трябва да живееш.
И бъди позитивна, колкото и да ти е трудно, намери хубавите неща във всяко нещо което ти се случва. Вярвай в себе си, обичай себе си, уважавай твоето аз, защото трябва да разбереш, че ти си най-важната в твоя живот. След като виждаш грешките си, значи знаеш какво трябва да промениш в себе си, просто го направи. Пожелавам ти късмет и много любов 1
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 20b2d3ec40 |
|
8. Сестро,
Напълно те разбирам. Познато ли ти е? Държиш се зле с роднините си, повишаваш им тон, гледаш злобно на всички и всичко, предпочтиаш да си сама и да размишляваш... ами да, мисля че преживяваме едно и също... и аз имам мечти и неща, които няма да споделя... аз съм по-малка от теб де... но това не значи, че съм глупаво хлапе... не съм... повярвай ми... аз намерих изход на проблема си и работя по въпроса...
Спортувай-ще отделяш ендрофин, а това е хормона на щастието... знаеш го нали? Поддържай връзки със старите си приятелки и излизайте на обществени мероприятия и т.н. може и да заминеш за чужбина за кратко... решения има много... не се предавай... върви смело напред... бъди бунтар... пази скъпото за теб до себе си и ще се събуждаш с усмивка всеки ден!!
Поздрави, сродна душице!
:)
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 37a657420c |
|
9. Зодии... Хахаха! Нещастници.
Напълно нормална си. Когато на теб не ти е добре, въобще не ти пука за нещастието на останалите. При всеки човек е така.
Няма да ти давам никакви съвети. Всичко ще се нареди от само себе си.
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 189dce2f3d |
|
10. :ного благодаря на всики ви за това което написахте. ужасно много ми помогнахте :) и най-вече на номер 3,6,7 и 8. обичам ви
|
...
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 51884e04ab |
|
11. Номер 3, толкова ми е близко това, което пишеш... Затворила съм се в себе си и в къщи, не желая да имам контакти с никой, не желая да имам приятели, нямам работа.. Разликата е, че имам 2 деца и съм на повече години, и никаква перспектива. Всеки иска само да преспи с мен за ден-два и да ми подхвърли някое черпене за вечерта, но не и реална подкрепа и уважение. Затова ми е по-добре сама, гледам си децата/едното е малко, късно се роди.. няма друг освен мен да ги гледа... няма градини, помощи и т. н. /, вечер си гледам ТВ, свалям си филми, играя си с децата и ми е адски спокойно. Няма никой да ме тормози, да ми натяква, да ме бие, да завися от него, да се прави на по-велик и прочие. Спокойна съм сама и ми е добре.
Уморих се да търся и да се надявам следващата връзка да е човекът до мен, който да ме обича и цени. Даже и любов не ща-търся уважение и интелект. А всичко наоколо е простотия-чалга, пиене, бой, псувни...
Работа няма за по-възрастните. За теб ще има. За такива като мен-нищо.
Ще си стоя в къщи, ще си отгледам децата, ще си гушкам котката-тя си спи с мен, и ще си гледам крими-сериалите. Това е моят живот на 42... и до края.
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 189dce2f3d |
|
12. Извинявай за въпроса номер 11 но как храниш себе си децата си като не работиш и не взимаш помощи? от авторката
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 50140dfd87 |
|
13. Много познато. И моя живот е подобна гадост, с единствената разлика, че не мога да мразя и не се държа лошо с никого и имам свестен човек до себе си, но всичко останало е .... пълен провал.
Никъде не ме взимат на работа, с каквото и да се захвана не се получава, семейството ми ... не ми се коментира, за приятели да не говорим. Моят човек не е богат, но от всичко се лишава за да има за мен, той ме издържа изцяло, което много ми тежи, понеже не съм използвачка и искам и аз да направя нещо за него и когато виждам, че няма какво да направя, се побърквам от ужас, от безсилие.
Много често ми се иска да изчезна и ако не беше той, да съм се самоубила отдавна.
Както и да е.
Бъди силна и се надявай нещо да се промени. Не знам какъв съвет да ти дам, тъй като и аз имам нужда от съвет. За психолог пари нямам, ако някой има безплатна формула как да се измъкнем от тази помия, да сподели.
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 51884e04ab |
|
14. От номер 11-остана ми скромно наследство от родителите ми, което продадох и вече е на свършек. Работя на 2-3 места по гражд. договори/почасово/, вземам по някое левче, влача малката навсякъде с мен, където е възможно, а баткото я гледа, когато не мога.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
