 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Соц-културата
преди: 1 година, 7 месеца, прочетена 936 пъти
Лили Иванова за мнозина се превърна в символ на ограничената в рамки българска култура. Няколко естрадни певци доминираха в телевизията, радиото. За сметка на западната музика. Те не бяха виновни за ограниченията. Това, че сега има пет пъти повече чалга певици, далеч по-бездарни от естрадните певици при соц-а, не означава, че “високата” култура от социализма е изчезнала и сега има упадък. Чалгата е субкултура. Масова култура. Тя съществува, защото има кой да я слуша. Това е манталитетът на нацията. Както навремето слушаха сръбска музика, но и нея не я допускаха до телевизията и радиото. Онова, което беше забранено, след 10 ноември се изсипа като лавина, вече тукашно производство.
Мрънкането за упадък дразни. На младите не им харесва. Те викат – слушайте си “Детелини” на Лили Иванова, ние харесваме друго. В това всъщност е спорът за соц-културата по повод въпросното мнение. Поколенчески сблъсък. В една патриархална страна, където, поради бедността и традициите, младите не могат да бъдат самостоятелни отрано, сблъсъкът на поколенията винаги е по-остър. Но, старото си отива, така или иначе. Дори неоценено – колко са днес, дето четат Радичков, Емилиян Станев? Дори Богомил Райнов има прекрасни книги – не за разузнавача Емил Боев, а “Бялата стая” – един от най-добрите романи за сталинизма (и български романи въобще), по който Методи Андонов направи филм. Дали е по-хубав от “Дзифт”, може да се спори. Никой не го пуска по телевизията вече, за да сравним.
Соц-културата – това е дълъг спор. Няма да приключи скоро.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 7 месеца hash: bb0ccf2ec8 |
|
1. Сложно е. Повечето от песните на соц-изпълнителите са местни варианти на чужди, западни хитове. Почти буквално копие. Уви. Истински собствена култура имаме много рядко, в днешно време - малко по-често. В миналото писателските съюзи бяха синоним на бездарие. Освен един "Тютюн", и то не в соц-изданието, нямаме нито един стойностен роман от социализма. С изключение на "Задочните репортажи за България" на Марков, което не е точно роман... Имаме филми, но един-два да са пробили извън Бг. За жалост окупацията на България от СССР след войната унищожи своеобразността на културата ни. Не казвам, че соц-културата е лоша, ами че не е автентична докрай. В този строи нямаше как да бъде другояче, когато на пиадестал беше въздигната лъжата.
|
| преди: 1 година, 7 месеца hash: f30f2155ee |
|
2. Соц културата беше опит да се наложи насила висока култура на един селски народ. Дори лелките от консервните заводи ходиха да гледат театър, опера, балет. След 1989-та натискът за цивилозоване отпадна и населението се върна към присъщата му ниска култура. Насила хубост не става.
Чети "Островът на доктор Моро" и ще разбереш най-добре.
|
| преди: 1 година, 7 месеца hash: 6a95528621 |
|
3. Соц помия е правилно да се каже!!!
Тоталитарните режими култура няма тя е смачкана има само пропаганда представяща се за култура и селяните простите българи са мисли, че това е култура!!!!
|
| преди: 1 година, 7 месеца hash: 4a4d6cb1c8 |
|
4. До 1
Моля? Нямало нито един стойностен роман от социализма? Хм, я да видим:
Тетралогията - "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден", "Гласовете ви чувам" - Димитър Талев
Трилогията - "Самуил, цар български" - Димитър Талев
"Осъдени души" - Димитър Димов
"Време разделно" - Антон Дончев
Тетралогията - "Земя за прицел" - Свобода Бъчварова
Хайде да видим днес имаме ли по-добри романи?
|
| преди: 1 година, 7 месеца hash: 8c674a77f2 |
|
5. Каква е идеята изобщо на тая тема?
Преди 89-та имаше някава соц култура, която беше българизиран вариант на съветската. Ако не знаеш, без култура, няма човечество. Тук един изпляска - насила хубост не ставало... То ако е така, да се върнем в джунглата от дето сме тръгнали... Всяка форма на очовечаване е насилствена. Като ти се роди дете какво го правиш? Нали насила го възпитаваш на някакви навици и поведения, насила го пращаш на училище, насила го правиш функционален член на обществото... Неолиберализма ви проми мозъка какво е живота на един човек... Той е била всякога насилствен, защото алтернативата е да живееш "естествено" като Маугли.
След 89-та, започнахме да копираме запада с минимална "българизация" наистина от селски тип. Там имат Мерлин Менсън, тук направихме Азис (който открито е говорил, че го е копирал)... Несъвместими са нещата, защото соц културата може да беше соц, но беше български соц и хора като Емил Димитров и Лили бяха световно признати, реално развиваха тази култура. Хора като Азис или Криско обаче са просто карикатура на западната. Проблемът е, че начинът по който се е развила западната култура, няма нищо общо с нашия. Искам да ти кажа, че много малко хора от старото поколение се оплакват, че са слушали Емил и Лилито. Защото тая музика им пасна, беше по-близо до народа като цяло. Много повече от днешното поколение протестират, че трябва да слушат чалга и рап примерно. Повече от очевидно е, че днешната култира е много по-кофликтна и спорна от предишната.
Неолиберализмът като цяло е култура на разпад, защото се дърпа от най-масовото, не от най-качественото. Ако се сравни американската култура преди и след неолиберализма... а то даже научни изследвания има по въпросът, спадът на качеството е огромен. Културното ниво на соца и запада бяха съизмерими, просто различни. Културното ниво днес, и преди 40 години обаче е тотално различно, и ако хората имаха повече акъл и вкус... а те го нямат, това щяха да обсъждат, не какъв бил соца...
|
...
| преди: 1 година, 7 месеца hash: 359dfe9c05 |
|
6. Соц. културата е била доста по-стеснена отколкото сега, нямало е толкова различни стилове музика, и хип-хоп, чалга и т. н.
Имало е естрада и наородна музика. Толкова. Само че имената от онези години - Лили Иванова, Йорданка Христова, Валя Балканска, Тони Димитрова.. са признати по цял свят като уникални певци и таланти.
Това са хора, които са оставили следа поколения наред. Днешните звезди изгравят за 1 ден буквално - от някой конкурс за пеене или от социалните мрежи, но звездата им блести кратко и силно, обаче и бързо угасват.
Поп-фолк еднодневки от 90те години има десетки, дали не са и стотици, сега се прави музика без съдържание, много повече са набляга на скъпите видеоклипове, на ефектите на комерсиаплното и музиката остава на заден фон.
Сегашното дори не е култура, а помия, която ни залива като изповръщано от Запад
Т. Т.
|
| преди: 1 година, 7 месеца hash: 581587dc73 |
|
7. При социализма имаш марксистко-ленинска естетика, тоест "изкуството" трябва да се подчинява на партията. Поради това имаш определени послушни хора, които изпълняват определен тип музика, която да се придържа към догмите на партията.
Всяко изкуство, което се подчинява на определена партия, статукво и догма всъщност не е съвсем изкуство. Не случайно големите руски художници са избягали от Русия след болшевишката революция.
Под изкуство нямам предвид само музика, но и визуални изкуства, поезия, театър и тн.
Чалгата също не е изкуство, и то е до известна степен партийно, създадено да обслужва определени интереси.
|
| преди: 1 година, 7 месеца hash: e8c96d5633 |
|
8. Соц. културата е създадена от държавата по времето на соца. Ако нямаше соц. щеше да има съвсем друга култура по това време.
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: 0417e4831b |
|
9. Темата е интересна, авторът не поставя точен въпрос, явно просто иска да коментираме.
Аз съм роден в самия край на социализма, по принцип имам влечение към стара музика и филми, независимо от държавата. Мнението ми за културата, създадена по време на социализма в България е, че има много "брак", но има и стойностни неща, няма как да е само едното или само другото,
По онова време изкуството е разбира се идеологически натоварено и немалко книги, песни и филми са със силна политическа насоченост, като често пъти точно по тези причини печелят награди и отличия на фестивали. Отделно има от днешна гледна точка комични тенденции на песни, посветени на заводи, предприятия и т. н. - очевидно творби, които не са създадени естествено, а някой ръководен кадър е поръчал на композитор и текстописец да възпеят еди си кой завод. Съответно една част от изкуството по онова време е изкуствено създадено.
От друга страна според мен няма как да отречем всичко, създадено в онзи период. Както е имало пропаганда, така е имало и стойностни песни, филми, книги. Да отречем всичко би означавало да проявим неуважение към труда и таланта на много творци, които не са виновни, че са творяли в онзи период.
Действително както се посочва в един горен коментар има много български песни, които са кавър версии на запазни хитове, но далеч не всички. Българската музика от 60-те години се опитва да прилича на италианската и френската, но постепенно се появявяват и български композитори, които, къде успешно, къде не толкова, създават свои собствени песни.
Не смятам, че това, че например песента "Вървят ли двама на дълъг път" е създадена през социализма я прави автоматично по-лоша от някоя да речем френска песен от онова време. Това е песен, издържала теста на времето, за разлика от песните с идеологическа насоченост, които малко хора си спомнят. Има и много други такива песни.
Относно българското кино от онова време - както има пропагандни филми, така има и много филми, които съдържат индиректна критика към грешките на социализма, успяла да се промъкне въпреки цензурата. Тук обаче трябва да кажем, че в повечето държави от Източна Европа се създават филми, които стават известни и в Западна Европа. Въпреки че харесвам българското кино от социализма, за мен то остава доста за вътрешна консумация с тип хумор, който може да бъде разбран основно от българи ("Пуснали портокали" - реплика от "Дами канят"), затова и почти няма български филми, които да са станали много известни зад граница.
В крайна сметка соц-културата, с плосовете и минусите й, е част от колективната памет и от спомените на нашите родители, баби и дядовци. За някоя възрастна двойка, която в младостта си се е целунала за първи път докато е слушала песен на Емил, споменът си остава ценен и красив без значение каква форма на управление е имало в държавата тогава.
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 484c6816a4 |
|
10. Лили Иванова е извън времето. Тя е феномен. И е винаги успешна и през соца и през демокрацията
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
