Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Според мен това, че си дебела не означава, че някой мъж не те е харесвал никога. Има жени който са пълни и изкарват пари от мъже които си плащат в сайтове като onlyfans да им гледат видеата и снимките. Тези жени изкарват много пари.

Главния ти проблем според мен е че нямаш приятели. Ако имаш сестра или братовчетка можеш да излизаш с тях и да си в тяхната компания с приятели.

Намери курсове с които да се преквалифицираш и да можеш да работиш работа. която не е тежка физически.

7.   Трябва да видиш все някакви контакти да завържеш. Без хора нищо не става. Съвета ми е да се ориентираш за чужбина. Виж някакви роднини, които могат да ти подат ръка. Обясни си ситуацията. Другия вариант е агенция, която наема персонал за чужбина и поема първоначалните разходи. И не спирай да търсиш човека до теб. Ако те притеснява това, че си дебела винаги можеш да отслабнеш при добро желание.









Чингис Хан-Скандинавеца

8.   Емигрирай от България. Сума народ го направиха и без да говорят езици. България е блатото, от което сама трябва да се изкараш.

9.   Не мога да разбера хора, като номер 2, които без да знаят конкретната ситуация лепят етикет, че авторката се 'представяла за жертва' и т. н.?

ДА, действително има много хора в България, които вечно се оплакват за щяло и нещяло и търсят вината в другиго, но има и СТРАШНО много хора, които са зверски потискани от работодатели, колеги или дори от близките си.

Виждал съм лицата на не една или две жени, съсипани от ежедневен и тежък труд, за да може 20 годишни келеши да карат последен модел коли с парите изкарани от такива трудолюбиви пчелички.

Така, че вместо да сипвате сол в раните, ако няма какво да кажете, нищо не казвайте!


------------


Авторке, трябва да си поставиш конкретно и малки цели.

Промяната няма да стане изеднъж. Важни са малките стъпки. Направи си един списък с цели и неща, които искаш да постигнеш в рамките на година или две.

Най-добре ги запиши. Така ще може да следиш напредъка си.

Не трябва да си самотна. Намери някаква среда. Звънни на стар познат, запиши се на някакъв курс или просто виж за някое събитие публично(такива се организират в София) и отиди.

Отслабването не е невъзможно. Лично аз в рамките на година съм свалял над 15 килограма. Всичко е въпрос на физическа активност и приети/изразходвани калории.

Започни с нещо дребно. Не се изсилвай. 10-15 минути гимнастика сутрин няма да ти изгубят времето, дори ще те заредят с енергия, ако ти стане рутина.

Спираш основните вредни неща - прекалено мазно, прекалено сладко, цигари, кафета.

Упражнения има хиляди в интернет дори за домашни условия, дори не е нужно да плащаш за карта за фитнес.

Та, накратко - има как да се изплува, въпросът е, че трябва да промениш нещата в живота си и в началото ще ти е трудно. Ако имаш други въпроси драскай.

Т. Т.

10.   Здравей, авторке. Четейки този форум, аз лично си правя анализ на България. Стигам до разни изводи, и искам да ти споделя най-важният, до който стигнах. Растем с пропагандата, че всичко си зависи само от нас. Колко удобно, нали? Тази пропаганда целенасочено е вкарана, за да не носят политиките на държавите пряка отговорност към гражданите си. Например, нормално ли е да работиш по 12 часа на ден, и едвам да ти стигат парите? Това си е чисто робство. Някои хора, които за мен са си невежи, казват че всичко си зависело от теб. Това са хора, които са повярвали на тази пропаганда много отдавна.

Истината е че за формирането на един индивид има три основни влияния и те са:
1. Семейството
2. Индивидът сам по себе си
3. Държавата, обществото в което живее
Сама можеш да си дадеш сметка, че когато тези трите са балансирани, се формира една успешна личност.

Наскоро коментирах в друга тема, смятам с подобен казус на твоя, мъж, който е загубил работата си и едвам връзва двата края. В неговия случай го посъветвах за чужбина.
За нас българите, много често липсват точки 1. 3. , затова ни се налага да разчитаме само на точка 2. т. е. себе си. И при мен също е така (отпреди да се омъжа), само че аз от ранна възраст се ориентирах стратегически, и нямам такъв проблем откъм заплащане. Всъщност въпреки това не съм доволна от България по други причини, най-вече манталитета на хората и евентуално пак ще имигрирам заедно със съпруга си.

Смятам че си длъжна да се огледаш за месторабота с по-високо заплащане. Като ходиш по интервюта, непременно заяви позиция за заплата, която ти предварително знаеш че не само ще ти стига, но ще има и за спестяване. Многобройни пъти съм казвала, че докато хората сами не си заявят какво искат, ще продължават да ги мачкат. Трябва да звучиш уверено и да знаеш че го заслужаваш! А ти го заслужаваш, защото им работиш по 12 часа на ден! Не си обезценявай труда!

Ето и пример с мен. Аз ходих по много интервюта, попадах масово и на Бай Ганьовци и на такива арогантни тъпаци, които искат едва ли не безплатни роби. Винаги си заявявах високата заплата, която очаквах (естествено основателна и за квалификациите, които имам). Естествено Ганьовците никога не ме потърсиха повече, но смятам за важно това да им покажа дори на тях, че все още има хора, които държат на себе си, а не са с робски манталитет. Даже им написах имейл какви са тъпаци и че не уважават специалистите си (естествено в професионален тон). Аз никога не си мълча. Поставям на място всички тъпаци.

Та така, в крайна сметка, на последното интервю, предварително казах че ще заявя сума, която може да им се стори висока (тя всъщност не е, но за България може и така да им изглежда), но няма как да се примиря с по-малко спрямо опита си и спрямо разходите ми също. Оказа се че сумата е не само приемлива за отсрещната страна, ами е и близка, до това което предлага работодателя така или иначе. Всъщност, работодателят предложи с 100лв (незначително да) но все пак с 100лв над моето предложение, тъй като това беше неговият предвиден бюджет за позицията. Става въпрос за заплата над 2000лв чисто, което всъщност си е даже малко за специалист, ама айде, за Бг толкова... Доколкото знам, за София масово има заплати между 1500-1800 чисто, всякакви сфери, но има и такива между 2000-3000лв, вече за IT специалисти, положението е друго там. Всичко под 1500 лв е самоубийство.
За работа по 12 часа на ден, не виждам как някой може да ти плаща под това, ако е така, просто се възползват от теб.
С едни 1500 лв, ако квартирата ти е 600-700лв сметки, общо 900лв максимум разходи, ти остават 600лв за храна. Ако си готвиш супи, и някакви манджи за по няколко дни, ако си взимаш нещо по-бюджетно за обяд (например аз ям супа за 3-4кв и само това понякога), 600лв ще ти стигнат за ядене. Вече затова казах да си направиш сметката, за да можеш реално да спестиш, на теб ще ти е ок минимум заплата 1800лв чисто. Тогава 900(наем сметки) 600 храна, остават ти по 300лв на месец. 12 месеца x 300= 3600лв спестени

Имаш и вариант да споделяш квартира, което всъщност е много добър вариант имайки предвид че не си омъжена. Така можеш да имаш стая за 300-400лв, да поделяш сметки със съквартирантка, и реално да спестяваш 500-600лв на месец. Всъщност, аз преди да се омъжа, бях намерила така стая за 350лв, даже ходих на оглед за една, която се предлагаше за 200лв. Това все пак е временно, докато спестиш нещо и си стъпиш на краката.

На същата възраст съм като теб, и смятам че съветът ми е актуален. Аз също не съм имала подкрепа на семейство, или ако е имало такава, тя е била минимална. В Бг много хора са така за съжаление.

Относно килограмите ти, тук вече давам лично мнение по мои лични анализи - аз честно казано не смятам че външният вид е чак толкова важен, а вътрешната нагласа и самочувствието на един човек. Всъщност при много красивите жени я има драмата вечно да са се ненаходили по мъже, и реално те да са едни безчувствени същества, които виждат мъжете като предмети. Естествено, това не се отнася за всички, има всякакви вариации. Така че не непременно външният вид е бонус, понякога е проклятие. Ако имаш приятен характер, и направиш каквото е по силите ти относно външния вид, мисля че няма как да нямаш успех. Никой не очаква да се превърнеш в топ манекенка, а и не е нужно. Просто в България е пълно с парвенюта, показност, фалш, и хора, които промотират външна опаковка, сякаш няма друго в живота...

Между другото, аз съм хубава, но от малка смятах за плоско да разчитам на това, и се образовах. Нося се скромно, и в редки случаи, когато по някакъв повод се облека, виждам погледите. Това доказва колко странни са хората. Не те забелязват като си обикновен, но ако си се накичил и нагласил, всички погледи са в теб. Мога да ти кажа че това никакви дивиденти не ми е донесло в живота, защото не съм разчитала на нищо повърхностно. Мъжът ми също е скромен като мен. За работа са ме наемали заради придобити знания, никой не се е интересувал с каква прическа съм, особено в моята сфера. Никой работодател не го вълнува, той иска да види свършена работа. Обвивката може да е бонус дотам, че да им изглеждаш с приятен външен вид, и да те харесат първоначално, но винаги после идва момента на истината, какво можеш да вършиш. Мога да кажа че съм срещала и много пълни хора, с приятно държание и самочувствие, и никога не съм ги приемала с негатив, а точно като приятни хора, с които можеш да общуваш. Теглото е недостатък, докато го приемаш за такъв. Да, не е идеалният външен вид, но именно, не всичко е външен вид а комбинация от неща. Доколкото можеш, подобри вида си, но не го превръщай във фикс идея. Съсредоточи се и върху другите неща. Акцентирай върху характера си, уменията за комуникация, бъди лъчезарна и със самочувствие, и не позволявай на разни идиоти да те тъпчат. Надявам се да съм била полезна с коментара си. Крайно време е хората да започнат да ценят себе си и да не позволяват на нашата държава мащеха да ги тъпче до безкрай. Пожелавам ти успех и вярвам че ще намериш своя път, напук на всички, които не са били твоя подкрепа. С вяра, само напред!

11.   Здравей,

Разбирам болката ти, трудно е да не се вписваш в общоприетите стандарти по една или друга причина. Почти на една и съща възраст сме, аз съм 30. Съветът, който мога да ти дам е да подобриш външния си вид. Много е трудно, няма да те лъжа, но поне пари за това нещо не ти трябват. Започни малко по малко да спортуваш навън, времето е идеално. Започни и леко да изключваш някои храни от менюто си, с нещо лесно и леко - например газираното. Ето каква програма бих ти препоръчала:

Седмица 1 - спираш газираното и се разхождаш (пусни си музика на слушалки и си мисли за приятни неща) по 1 час вечер в парка.
Седмица 2 - продължаваш да не пиеш газирано и намаляш малко хляба и сладкото, разхождаш се всеки ден по 1 час, като започваш малко по-ускорено ходене;
Седмица 3 - забравила си за газираното, продължаваш да намаляш хляба, спираш сладкото изобщо - продължаваш всеки ден да се разхождаш, НО започваш през вечер (вторник, четвъртък, събота) да притичваш много бавно (джогинг) по 15 минутки. Като го правиш по следния начин - вървиш и се разтягаш 25 минути (въртиш глезени, опъваш колена), започваш леко да тичкаш - колкото издържиш първо ще са 5 минути, после 8 и т. н. като спираш и продължаваш да ходиш още минимум 15 минутки;
Седмица 4 - вече не пиеш газирано, не ядеш сладко, спираш тотално хляба и се насочваш към спиране на пърженото - продължаваш да ходиш и да тичаш ПРЕЗ вечер, като постепенно увеличаваш времето за тичане;
Седмица 5 - виждаш резултатите и се мотивираш все повече и повече.

За период от 2 до 3 месеца ще си изключила вредните храни, ще си почнала да виждаш мускули, ще си свалила доста килограми, ще си достигнала до момент, в който можеш да тичаш повече от 40 минути. Не тичай повече от един час, не тичай всеки ден - един час е перфектното време за джогинг, през ден-два.

Като не е задължително да спазваш нещата стриктно. Просто повярвай ми, спорта ще ти помогне да имаш повече енергия, по-добър тонус, самата ти ще се чувстваш по-добре. Има един период от месец-два, в които е отвратителна мъка и трябва да ги преболедуваш, после сама ще искаш и няма да си ок като не спортуваш. Казвам ти го, като човек, който 25 години не си беше мърдал задника, много съм зле в спорта, не ми върви, не съм добра. Затова ти препоръчвам и този спорт, защото знам, че във фитнес сред други хора, няма да се чувстваш добре, ще се срамуваш, ще си мислиш, че всички те гледат. Затова индивидуален спорт на открито, за който се изискват клин за 8лв и маратонки за 25лв от декатлон, и най-старата ти тениска. С тези атрибути можеш поне 6 месеца да изкараш.

Един път като започнеш да се чувстваш добре, ще изглеждаш и добре, ще изправиш стойката и няма да стоиш свита и срамежлива. Имаш психическа бариера и трябва да я преодолееш, това е първата стъпка. Един път заредена с енергия, пак ще си говорим какво можеш да промениш в живота си, но повярвай ми, моля те, това е първата стъпка. Ще следя темата ти, знам, че е трудно, минала съм от там. Намери сили в себе си и мини трудния период от месец-два, после всичко ще правиш с лекота. Ще си заредена и енергична.

Относно живота в София - знам какво е сама да плащаш 600лв наем със още 100лв сметки и да имаш заплата от 1500лв. Била съм на твое място, нещата ще се наредят, повярвай ми, но е процес, през който трябва да минеш.

Моля те пиши как се развиват нещата, ще следя темата ти. Искам само да започнеш, сама ще се мотивираш и ще продължиш напред, моля те намери сили в себе си.

Иначе, не се депресирай за такива неща, много хора нямаме собствени жилища (и аз в това число), но не ме притеснява. По-добре наем отколкото 30 години кредит. Това изобщо да не ти е болка. А иначе как почиват хората на Малдивите - още не съм разбрала, но не ме е интересува. Важното е да се чувстваш добре и удовлетворена, всичко това ще стане с малки крачки.

А и спри да гледаш толкова много социални мрежи - там живота е фалш.

Успех!

12.   Според мен, авторката е на етап, в който не вижда смисъл от промяна, защото тя е трудна и изисква усилия, които тя се е изтощила да полага, защото си мисля, че е опитвала много пъти да отслабне, да работи, да оправи живота си, и винаги е било провал.
Трябва да се замислиш къде по пътя се дъниш. Имаш отправна точка, която с времето се променя към по-лошо, но ще я наречем незадоволителна, след която правиш стъпки, за да подобриш ситуацията си, нещата се нареждат донякъде и БУМ всичко започва да се проваля, защото си се отпуснала, и си загубила силната мотивация, която си имала в началото, или нещата не са се развили толкова бързо, колкото ти се е искало, заради което си казваш - майната му, писна ми да полагам усилия. Или, някой/нещо е провокирал неприятна емоция в теб, която е задействала механизмите ти за саморазруха (всеки има такива т. нар. imposter syndrome) За съжаление, всичко произтича от детството и отношенията с родителите, и роднините, донякъде и отношенията с децата в детската градина, после и в малките класове.
Може би е добре да помислиш кои са слабите ти места, какво те разклаща и какво те прави щастлива, какво те мотивира, защото според мен губиш стимул или той е непостоянен, затова не постигаш каквото искаш.
Имай предвид, че не всеки може да е богат и красив, или в перфектно здраве, но е добре да се стараем сами за себе си, да сме по-добри версии на себе си, за да не се мъчим, защото начинът, по който ти живееш е мъчение, запуснала си се, писнало ти е. Трябва да се размърдаш. Направи нещо радикално.

13.   Да не ти пука, все някои ще ти помогне да имаш по приятен живот, намери си работа с осигурена квартира и добро работно време за да можеш да имаш време за теб, търси си гадже, ако има жилище, вариант е да живееш при него, ако няма, може да си делите разходите по квартирата, кростренажор си вземи, и го ползваи, когато искаш, заем също е добър вариант да вземеш, може да ходиш по фестивали, там ще се запознаеш с хора, извън работното място, ползваи гуугъл преводач, когато ти трябва чужд език, работа в чужбина е краен вариант.

14.   Авторката

Как е възможно непознати хора да ме разбират толкова добре, като приятели. Ако можеше и да срещна такива хора наяве, но вместо това всеки ден се натъквам на простотия и злоба.
Изчетох всичките ви мнения внимателно и ви благодаря.

Н2, не, къщичката ми е много чиста и почти няма вещи, защото е много, много тясно.
Напротив, на работа съм. Това, че писах темата цял ден, по 1-2 минути и вечерта я публикувах, не означава, че имам свободен ден.
365 дни не са, но графика ми е да кажем такъв - работя 17 дни по 13 часа, после почивам един ден, после нови 17 дни и така. На всеки две-три седмици почивам един ден в който трябва да опитам да свърша доста неща, а често и в този ден не мога да стана от леглото изобщо.

Н3, благодаря ти! Имам всичките книги на Лиз Бурбо. Много я харесвам.

Н4, чудесни съвети, много мотивиращи. Отдавна се опитвам да спестя пари и все отиват за сметки и разходи, за нищо не стигат и сякаш се давя. Ужасно чувство.

Н5, благодаря Ви за разумните съвети!

Н 6 и 7, имам брат, но той вече 7 години не иска да общува с мен, грам не се интересува от мен и от живота ми, когато се виждаме веднъж на 7-8 месеца не ме пита къде работя или къде живея, какво се случва с мен и това е много болезнено и изпитвам огромна вина, сякаш аз съм виновна, че в един момент той се отдръпна и започна да се държи ужасно, но това е една цяла отделна тема.

Н9, благодаря. Наистина, не се изживявам като жертва. Търся решение и колкото и да съм уморена и да, вече и отчаяна, съм готова на всичко. Да, трябва да си поставя цели. Събрала съм много хубави книги като тези на Робърт Кийосаки, Брайън Трейси и други, но с четенето е още по-трудно. Случвало се е да си снимам две страници с телефона от някоя книга и да чета по 1 минута, когато ходя до тоалетната.
Но всички усилия по график, ежедневно, в един момент изцеждат, а реално няма промяна.

Н10 и 11, ще се опитам да приложа всичко. Няколко пъти вече прочитам мненията ви и е успокояващо да знам, че има и друга страна на нещата, доста по-ведра и светла.
Сигурно е хубаво човек да има приятел, който да знае през какво преминава.

Н12, така е.

Имам и две други теми тук, доста дълги, общо взето с цялата история от детство, но няма никакъв смисъл повече да се гледа в миналото и да се ядосва и съжалява човек. Било каквото било. Само искам да намеря начин и сили да изляза от този кръг.

15.   Скъпо момиче, искрено ти съчувствам за ситуацията, в която се намираш. Знам какво е да влезеш в капан, в който сякаш няма изход, и да останеш там с години. Лесно е да се дават съвети отстрани или да кажеш на някого "промени си мисленето" или "не се прави на жертва", но това невинаги помага. Особено когато още от дете животът сякаш те е влачел към блатото. Не всеки е способен да се издърпа сам за косата като барон Мюнхаузен, а тези които успяват според мен са рядкост. Хората сме социални същества, колкото и да не ни се иска. Все едно да кажеш на някоя клетка от тялото си "оправяй се сама". Не става, тя е част от цяло, трябва й подкрепата на други клетки.

Онези, които те гледат отвисоко или ти се присмиват - заеби ги. Щом уязвяват или унижават някого нарочно, значи са още на нивото на недоразвити деца. Явно си израсла като цвете сред плевели... Плевелите са "успешни", защото не зачитат никого и нямат ценностна система, която да ги спира да нараняват. Но всъщност ти си красивата, не те. Независимо какви проблеми с външния вид може да имаш. Не си се предала, продължаваш въпреки трудностите - това е красиво.

Трябва ти реална подкрепа отвън според мен, някой, който да застане на твоя страна. Казваш, че брат ти не се интересува и че виниш родителите си - в лоши отношения ли си с тях? Не биха ли ти помогнали финансово, поне донякъде, колкото да организираш живота си или да си намериш по-щадяща работа? Нямаш ли други роднини или стари приятели от училище, с които си се разбирала? Не знам цялата ти история и дали това което предлагам е адекватно.

Не е недостойно да поискаш помощ, когато си затънала. Предполагам, че средствата не ти достигат за да ходиш на психолог, иначе е добър вариант, особено ако попаднеш на опитен специалист. Ако си вярваща, дори свещеник може да е опция... просто ти нахвърлям идеи.

Ще ми се този сайт да даваше възможност за свръзка. Бих си писал с момиче като теб.

16.   Авторката

Н10 и Н15, ако все още сте тук и влизате да четете, искам да ви попитам как може човек да тръгне от нулата и да се издигне в живота? Например при моите обстоятелства.
Днес отивах на работа в един по-престижен квартал по-близо до Витоша. Неделя, млади семейства се разхождаха с децата си, колите им бяха отпред, живеят в нови кооперации, собствени жилища, излъчваха едно спокойствие и сигурност, имаха почивен ден, после ще се приберат, ще си почиват и готвят. Ще са си вкъщи на спокойствие. Толкова хубаво изглеждаше всичко това. А аз отивам на поредния ден на работа и всичко, което имам е 2, 80 лв в джоба си. Нямам други пари. Всичко, което имам е 2, 80. Изобщо не е яко. Копнеех до болка за сигурността и спокойствието, което тези семейства излъчваха. За мен, на този етап времето, дните, са пари. Не мога да си позволя да не отида на работа, защото не съм на твърда заплата, нито имам уикенди като тези хора.
Навярно работят в някоя сигурна компания, уважават ги, не се занимават с физическа работа и работят максимум 8 часа на деня. Как само си мечтая за всичко това и е много болезнено.
Как се тръгва от нулата със собствени сили? Как се изгражда и постига стабилност, сигурност, да имаш нещо зад гърба си, най-малкото дом и колко време отнема всичко това?
Навсякъде ли искат висше образование? Бих искала да стана управител на ресторант, имам над 18 години опит в бранша и дори преди няколко години бях записала да уча в един колеж, но не успях да си платя таксата навреме и ме отстраниха.
В почти всяка обява имат куп изисквания на които не отговарям.