 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Приятелите ми винаги си тръгват
преди: 11 месеца, 5 дни, прочетена 621 пъти
Здравейте, това не е тинейджърска тема. Жена на 30 години съм и за кой ли път си давам равносметка, че в живота ми има една тенденция приятелите ми да си тръгват. Ще разкажа.
В началното училище имах най-добра приятелка А. Седяхме на един чин, споделяхме си детски неволи, отивахме и се връщахме заедно от училище, въпреки че не живеехме толкова близо. И така 3 години, докато не стана време да постъпим в гимназия. Бяхме отново в един клас, защото искахме да учим едно и също. На първия учебен ден се събрахме всички в двора, а тя изглеждаше леко отдръпната от мен и ми отговаряше с по една дума. Нямаше причина за това, не сме се карали, просто не се бяхме виждали от ваканцията. Влизахме един по един в стаята и всеки сядаше на произволен чин. Моята доскорошна приятелка още в двора я чух, че се разбра да седне с непознато за нея момиче. Не стига това, ами само моят чин остана празен. Няма нещо очевидно, с което да съм отблъсквала - нормално изглеждащо и усмихнато момиче, но никой не седна до него. В следващите 5 години А си намери приятелски кръг в класа, аз също. Не сме били в лоши отношения, но и вече не бяхме, както преди. Нормално - хората се променят. Странното е, че това започна неочаквано и внезапно в онзи първи учебен ден.
Във въпросната гимназия моят основен приятелски кръг беше от момиче Б и В. Те се бяха надушили по-рано, а аз се присъединих в последствие, покрай общи интереси. Седяхме на един чин трите, смеехме се, правехме какви ли не щуротии. Винаги се усещаше обаче, че тяхната връзка е по-силна. Когато се скараха те двете, настъпваше много по-голяма драма и бързане да се сдобрят, отколкото ако те се скараха за нещо с мен. На бала те двете се разбраха да отидат заедно с общ кавалер, като аз изобщо не бях в картинката. Даже май после разбрах от снимките. Отидох си сама, с нежелание, и то директно в ресторанта, защото донякъде ме беше срам, че нямам кавалер и да слизам сама от колата пред всички. Бяхме женски клас, нямах нито гадже, нито подходящ роднина.
Отидохме всяка в различен град, в различен университет. Момиче В някак се изгуби и спря да поддържа толкова контакт с нас. Честно казано, не помня дали някога оттогава сме се виждали трите заедно пак. Останахме основно аз и Б, да си пишем от време на време и задължително се виждахме всяко лято. В един момент стана така, че заживяхме в един град. Потърсих момиче В да се видим някой път, уж имаше съгласие, но я оставих сама да си каже кога и вече повече от 5 години не е отговорила. Момиче Б потърси временен подслон от момиче В, а тя й отказала. При което момиче Б тотално я зачеркна от живота си, потърси мен и аз веднага я подслоних. Няма да я оставя на улицата, разбира се. Беше ми приятно да живеем заедно, макар и за няколко месеца.
Момиче Б после замина при приятеля си. Имаха много токсична връзка, той я държеше под каиш. Тя нямаше приятели, нямаше и възможност да създаде нови. Чувахме се редовно, успокоявах я, намразих го, заради отношението му към нея. След всичко преживяно много пъти ми е казвала, че само аз съм й останала от старите приятели, само аз съм била насреща, не както направи В например. Стана така, че родихме с малка разлика.
Продължавахме да се чуваме, колкото можеше покрай децата. Тя започна да ми разказва за приятелски семейства, които са си намерили и как вече не е в онази дупка. Но аз това и преди съм го чувала от други хора, за които ще разкажа по-надолу, на когото му се чете моя роман изобщо. Пошегувах се да не ме забрави и получих увещание, че няма. Да, ама точно така стана. Много пъти е било да звъня и да не ми вдигне. Аз ако не успея да вдигна, казвам защо и кога бих могла. Уж се разбираме дори за ден и никаква я няма. Било е да ми звънне за няколко секунди и да затвори, сякаш колкото да отчете дейност, и после като върна обаждане веднага след това - не вдига или е заето. Обидно ми е ставало, питала съм за тези неща. Преди два месеца й писах съобщение, че съм се присетила за нея тези дни. Така го почувствах, така го написах, от сърце. Отговори ми и после 2 месеца - нищо. Оставих я сама да ме потърси, ако желае. Вчера я бъзикнах, че ме е забравила, а тя ме конфронтира, че било обратното и аз нея съм била забравила. Измислената причина беше, че не съм честитила рд-то на детето й. Аз я питах защо дори не ме е поканила на това рд, въпреки че реално не се сърдех. Не ме била поканила, защото нямало да бия път да дойда и защото не сме се чували отдавна. И аз съм в ступор, тъй като причината да не сме се чували отдавна не съм аз, нито причината да не се чуваме е дали съм честитила някакво рд, което беше съвсем наскоро. Когато беше сам-сама и дори с майка си не можеше да споделя, аз бях там. Сега вече не съм полезното кошче за душевни отпадъци и може да си измисли повод да ми се разсърди явно.
Да приключа с А, Б и В и да се върна няколко години по-назад. В университета имах приятелки Г и Д. Бях пак в някакво трио, но с разменени роли. Този път аз и момиче Г бяхме по-близки, а момиче Д сама ни се донаждаше. Честно казано, можехме и без нея, може би дори я съжалявахме, на моменти страняхме. След завършването ми се наложи да пътувам до града на Г и я помолих за временен подслон. Тя до последно не ми даде положителен отговор, но се бяхме разбрали, че ако има проблем, ще ми каже. Буквално няколко дни преди заминаването ми й припомних, че идвам, и тогава се оказа, че дори ме е забравила и че не може. Аз изпаднах в много тъпа ситуация, защото нямах пари за хотели. Разсърдих й се и прекратих отношенията си с нея. Докато го пиша осъзнавам как ситуациите много странно се повтарят.
Мина се време, Г и Д живееха с един град, но са поддържали рехави отношения помежду си, а аз с тях - никакви. Отидох да живея в същия град и по погрешка набрах Д, но тя се зарадва да ме чуе и решихме да се видим. Предложи да звънна и на Г, щяла да се зарадва. Преглътнах обидата си към Г, обадих се и на нея. Видяхме се трите, прекарахме си много добре. В последствие започнахме да се формираме отново като приятелски кръг, дори по-силен, отколкото в годините на университета. Споделяхме си уж всичко, ходехме на различни места, споделяхме си любовните терзания. Няма да забравя един момент, когато бяхме на басейн, лежахме си лежерно и ни беше толкова хубаво да сме трите. Тогава аз казах нещо от рода на "Дали винаги ще сме така? ", а момиче Г беше много настоятелна, че дори не трябва да си помислям друго.
Да де, ама няколко месеца по-късно именно Г започна да иска да си "почине" от Д и опитваше да я разкара. На мен ми беше странно да стоя между двете, един път успях да ни събера пак трите, но това беше. Лека полека Г си почина не само от Д, но и от мен. Ей така, без конфликт, от нищото. Както предаде приятелското ми доверие преди години, а аз после го преглътнах, така го направи за втори път. Истината е, че Г не си харесваше работата, нямаше стабилен социален кръг, освен няколко единични приятели, с които никога не запознаваше мен и Д. Триото, което възродих с идването си, явно й беше временното приемливо решение. Моментът, когато ни разкара една по една, съвпадна със смяната на попрището й и намирането на нови, по-забавни приятели, с които да се вижда редовно. Сети се да ми се обади, едва когато видя от социалните мрежи, че ми се е родило дете, но не й вдигнах. През бременността само Д беше до мен. Реших, че въпреки своите странности, може би не съм я преценила правилно. През цялото време съм мислела, че Г ми е по-близка, а реално Д беше. Може би стигнах до прозрението, до което Б беше стигнала след конфликта й с В. Реално Д също си намери нови приятели, но за разлика от Г не си тръгна, дори сама ме търсеше по-често.
И почвам пак да влизам във филма, че даден човек ми е близък приятел и всичко си споделяме, и сме си опора и т. н. И отново шок - онзи ден разбирам, че Д ме е лъгала месеци наред за нещо много съществено. Гледала ме е в очите и ме е лъгала. При едно събиране с новите й приятели наскоро, почна да ми става много съмнително всичко и после я питах на 4 очи. Все пак не беше нещо, което може да крие дълго, но пък доверието ще се пропука съвсем. До последно отричаше, докато един от новите й приятели не се изпусна. Тя го изгледа с такъв кръвнишки поглед, че на мен ми стана много обидно. И почна пак с измислени на момента причини да ми обяснява защо не искала да ми каже. И въпреки това, аз съм до нея в момента, колкото и да ми е криво и от лъжата. Кой знае кога и Д ще реши, че вече не съм й нужна в живота.
И стоя, след всичко разкрито през последната седмица, анализирайки и миналото, и се чудя къде бъркам, за да си тръгват уж близките ми и сами клели се в приятелството ни хора. Не мисля, че съм лепка, нито изтривалка, винаги съм откровена. Защо с мен не са, защо един и същ сценарий се повтаря, каква е тази карма? Благодаря за изчелите темата и тези, които ще дадат някой съвет.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 месеца, 4 дни hash: 9d76c1595e |
|
1. Всеки човек си гледа собствения интерес, тоест никоя не се интересувала до голяма степен от теб, освен ако не е било за услуга, а иначе женското приятелство не е много надеждно, защото жените са завистливи и ненадеждни, както и лъжливи. Гледай си семейството и собствения интерес, а не да тичаш по "приятелки", за които ти си една досадница, хаха.
|
| преди: 11 месеца, 4 дни hash: 36e5f567fd |
|
2. Авторке, карма няма! Всичко в живота се управлява от Божия промисъл, но човек има свободна воля!
Като човек много по-възрастен от теб, ще ти кажа, че приятелствата се поддържат, когато имате общи интереси!
Аз и на 40г съм си създавал нови приятелства, но са с хора, с които имаме общи интереси.
Имам и приятели от детинство, но рядко се виждам вече с тях. И това е нормално.
Не те изчетох изцяло, защото си изпаднала в прекалени детайли, които надали интересуват четящите тук.
Но ми направи впечатление, че не споменаваш мъжа си, понеже пишеш, че имаш дете.
Моят съвет е бъди приятелка с мъжа си, защото по принцип - той ти е най-близкия човек!
А други приятели/ки си търси в областите, в които имаш интереси!
И не се филмирай толкова, ако нямаш близки приятели - това не е болка за умиране!
|
| преди: 11 месеца, 4 дни hash: 98934f4baf |
|
3. Нямах нерви да изчета всичко, но това е нормално. Жинота е като пътуване с влак, един се качва, друг слиза, само ти оставаш от началото до края. Намери си хоби, доброволческа работа, не се опитвай да решаваш проблемите на хората и си гледай живота. Няма драма, това е реалността.
|
| преди: 11 месеца, 4 дни hash: deddbcf091 |
|
4. Благодаря за коментиралите и прочелите, докъде са им стигнали нервите. Вярно малко се олях, но исках да представя информацията възможно най-ясно. Вкратце - Приятелите ми винаги си тръгват, когато животът им се нареди по-добре. :D
Номер 1 - Гат' ядоха кифтетата, ни риваха, ама после досадница. Живи и здрави да са. :D Изобщо не съм толкова мека, колкото изглежда по разказа всъщност. Просто когато си бил насреща за някого винаги и после изневиделица това се промени, прави впечатление и оставя някак горчив привкус.
Номер 2 - Общите интереси, които поддържат приятелствата, май се оказват или финансови, или социално стимулиращи. С други думи - въпрос на изгода. Просто аз явно имам малко по-различно разбиране и винаги съм вярвала в искрените отношения между хората, независимо от техния статус. Имаше един кратък момент от живота ми, когато се занимавах с неща, до които почти никой не може да се докосне, контактувах с известни личности. Познайте дали не ми се напълни личната поща със съобщения от стари познати, дето не са сещали с години за мен. Пък то аз съм си същата. Ама интересът клати феса.
С мъжът ми нямам проблем по отношение на приятелството, затова и не го споменавам. Поне засега не си е тръгнал и той. :D Ама да не орисам нещата и да не вярвам много, че ей на, всичко става... Много е нездравословно да си мнителен постоянно, но явно ще трябва.
Номер 3 - Наистина оставам от началото до края. С много други хора краят си е идвал по естествен начин. Просто при мен сякаш все става някак внезапно, и то с най-близките. Не е точно драма, а по-скоро изумление от падналите маски.
|
| преди: 11 месеца, 3 дни hash: 7aeacd2334 |
|
5. Tц, тц -цял ферман. Нормално е, интересите да преливат. Всеки си има неща, дето него го вълнуват. Често няма физическа възможност приятелствата да продължават до края на времето. Освен това, хората си омръзват, понякога през цялото време не се хресват чак толкова, но няма друг. Какво има за чудене. Запълни собственото си време с полезни, приятни занимания и хора.
|
...
| преди: 11 месеца, 3 дни hash: 36e5f567fd |
|
6. От 2
Авторке, разбирам те!
И аз винаги съм държал на искрените и чистите отношения между хората, и съм бил винаги "мъжко момче"- тоест, човек, който държи на думата си, и на който може да се разчита!
Аз винаги съм имал доста приятели, но, когато бях по-добре финансово - имах и много приятели "за маса", както ги нарекох - тоест да го кажем така - за ядене и пиене, когато ти плащаш сметката! (Които само са ме използвали)
После нещата се отсяха и когато бях затруднен, видях, кои са ми истинските приятели - и слава Богу, имаше и такива!
А сега поддържам приятелски отношения само с няколко човека, като приятелствата ни са базирани главно на духовна основа и общи интереси.
Затова те посъветвах да си търсиш приятели в областите, от които се интересуваш.
Иначе, човек не добре да бъде мнителен.
Примерно аз обичам да правя добро и да помагам на хората, и винаги се отзовавам, когато човек в нужда ме помоли за помощ! И така съвестта ми е много спокойна и се чувствам духовно удовлетворен.
Поздрави!
|
| преди: 11 месеца, 3 дни hash: 2bc86e5721 |
|
7. Напълно те разбирам, защото съм в абсолютно същата ситуация. До преди година-две въпреки не малкото разочарования от уж близки "приятели", смятах, че все пак са ми останали някои. Към момента обаче мога да кажа, че имам само един-единствен приятел и до там. Всички други бяха с мен само докато имаха изгода. Свършеше ли им ползата, всичко приключваше на секундата до степен, че да се правят, че не ме познават на улицата и да не си вдигат телфона. Иначе, когато имаше за взимане ми загряваха телефона от обаждания. Не слушай онези от коментарите по-горе как това било нормално и как едва ли не нямало проблем човек да си гони интереса. Да, няма проблем да си гониш интереса, не и обаче, когато това е на гърба на околните. Не считам също така, че е нормално масово много хора да нямат приятели и да си живеят като саможивци, в най-добрия случай само с партньор до себе си. Преди гледах малко скептично на историите как българите в чужбина се избягвали и как странели целенасочено едни от други. Е, от известно време разбрах защо е така. Замислих се и за някои от моите бивши "приятели". Оказа се, че навярно заради склонността им да търсят единствено ползата, от години нямат никакви приятели. Особено едните, които са двойка, откакто ги познавам няма никой около тях. Нямат приятели от детинство, от училище, от университет, от никъде. Никой не може да ме убеди, че това е нормално.
|
| преди: 11 месеца, 2 дни hash: 20ae087f6a |
|
8. На 30 години е крайно време да забравиш за приятелКИ, а да се захванеш с приятеЛ, защото времето ти лети, и после по други теми ще умуваш.
|
| преди: 11 месеца, 2 дни hash: 635dc86801 |
|
9. И при мен са се случвали подобни неща. Приятелките от детството изчезнаха с влизането в пубертета, тъй като станахме много различни като личности, въпреки че преди това сме се познавали цял живот.
От приятелките в гимназията имах 4, като 2 от които самата аз спрях да търся и не искам да виждам, тъй като разбрах, че са говорили зад гърба ми и са правили интриги, без реално да има някаква причина - отново пубертетски и детски изяви. С другите 2 и до ден днешен поддържаме контакт, но не толкова често, колкото ти например би искала. Виждаме се 1-2 пъти в годината, пишем си 5-6 пъти в годината. Не сме толкова близки, колкото бяхме в училище, но знам, че ги има, знам, че са добре и знам, че ако някоя от нас отиде в града на друга задължително ще се обади. Просто те са много чисти като хора и излъчват само добра енергия. Такива тип хора са много ценни в живота.
Докато в училище бяхме малко момичетата (5 момичета от 30 човека общо в клас), то в университета беше обратното. Приятелската група се сведе до 8, с които до ден днешен поддържаме общ чат и гледаме веднъж годишно да се видим, като избягваме да правим интриги помежду си. Честно казано за мен те остават добри познати и добри контакти - не мога да ги нарека наистина приятелки.
Аз лично още от гимназията разбрах, че при нас жените истинско, силно, всеотдайно приятелство може да има много трудно. Всичко е интереси и общо минало... Затова си гледам връзката, градим общо бъдеще с момчето до мен и именно той е човека, който е най-добрият ми приятел - останалите хора са просто пълнеж. Имам и момчета приятели от гимназията, които в момента са приятели и с моето момче и с тях се движим в обща компания - излязоха по-читави от момичетата.
|
| преди: 10 месеца, 26 дни hash: edfbe23714 |
|
10. Авторке и аз съм така. Реших обаче, майната им, аз семейство си имам.
Но ето какво е при мен- омъжих се скоро и те спряха да общуват с мен! Една ми каза, че съм се променила (глупостииии, само фамилията ми се промени). Или ако се случи да ме потърси някой, то съм сигурна, че е защото ще има някаква изгода.
Сетиха се да ме потърсят различни персони, но ние сме на етап бебе, а те са още на етап гаджета с мъжете до тях, та не ме вълнуват. Бяха си чисти използвачки и нищо повече.
Не се терзай, не са твоите хора. Семейството е най-важно. Приятелите днес са тук, а утре ги няма. А приятелството между жени е много ненадеждно.
|
...
| преди: 10 месеца, 26 дни hash: 1575b36fa6 |
|
11. Авторке, вместо да анализираш минали неща създай нови приятелства.
Тези детските сте ги надрастнали.
|
| преди: 10 месеца, 10 дни hash: 01138207e3 |
|
12. Авторке, историята ти е 1 към 1 с моята. Лошото е, че не сме единствените и използвачеството е масово у нас. Да срещнеш нормален човек си е чисто попадение. Ще опиша моят "опит" накратко просто, за да стане ясно, че подобни хора никога не са попадали в категорията приятели.
Приятел 1 - живеехме в един квартал и се познавахме, но започнахме да дружим в тинейджърска възраст. Постоянно бяхме заедно доста години. Имаше период, в който той замина да работи в чужбина, но и тогава звънеше всеки ден по скайп. Изведнъж внезапно се прибра в България и спря всякакъв контакт с мен. Започна работа в друг град и се оказа, че си е намерил приятелка и е отишъл при нея. Лошо няма, но на всеки мой опит да му пиша, отговаряше с по една дума и то след време, като веднага добавяше, че ще ходи до магазина, ще яде, ще се къпе и т. н. Няколко пъти и аз, и други общи познати са го засичали да се прибира в родния ни град, но никога не се е обаждал. Баща ми също го е срещал, но и тогава не ми е звънял.
Приятел 2 - бяхме заедно от малки (някъде 4-5 клас) и до края го имах за най-добрия си приятел и така ни знаеха всички. Изведнъж човека реши, че явно вече не съм му нужен, понеже си има друга компания и се отдръпна.
За тези двамата не мога да кажа, че са ме използвали кой знае колко, освен да си запълват времето с мен. Правил съм им услуги, но нищо кой знае какво, за разлика от следващите.
Приятел 3 - бяхме съученици и така се случи, че след университета се върнахме и двамата в родния си град. Понеже той нямаше приятели тук, започна да ми звъни да излизаме. Мина така може би около година, след което той започна да се вижда сериозно с едно момиче и спряхме контакти. Не го бях виждал, нито чувал 1-2 години. Даже не познавах и приятелката му. Интересното обаче идва след това. Докато излизахме заедно преди, постоянно ме разпитваше как съм се развивал професионално, растял ли съм в кариерата и т. н. Слава на Бога, след известно врме аз наистина започнах да раста доста бързо в кариерата и както не се бяхме чували толкова време, той изведнъж се появи на хоризонта. Веднага заваляха едни покани за излизания, за гости, почивки и т. н., като междувременно му помогнах да изкара и не лоши пари. Отделно съм ходил десетки пъти да му помагам за какви ли не битови неща от рода на "да пренесем това и да качим онова". В един момент обаче фирмата, където работех се преструктурира и аз реших, че няма смисъл да се занимавам със странични неща, тъй като нито ми плащаха за това, нито някой ми го признаваше. Напротив, даже в някои случаи се използваше и срещу мен. Така, че спрях да се занимавам с казуси от сферата на моя "приятел" и той отново много добре се ориентира. Веднага секнаха всякакви срещи, обаждания, покани и т. н. Стигна се до там, че спря да си вдига телефона и едва се поздравявахме на улицата. Известно време след това случайно разбрах и че се опитвал да ми разни мръсотии зад гърба. От няколко месеца насам отново се опитва да се сближи с мен, но аз отдавна съм го зачеркнал.
Приятел 4 - с него даже и не помня как сме запознали, защото сме били изключително малки. Живеем на една улица, на има-няма 20 метра един от друг. Това ми е първия приятел изобщо и до към началото на гимназиалните класове се събирахме почти редовно. След това започнахме да се разминаваме, но не сме се карали или нещо подобно. Възобновихме "приятелството" си случайно след години. Видяхме се на улицата и се разговорихме. Оказа се, че приятелката му го е оставила и нормално му беше гадно. Започна да ми звъни за кафе и подобни, на което аз се радвах, защото все пак се познаваме от деца, всички мои детски спомени са свързани с него и т. н. Е, да де, ама и той бързо се ориентира в ситуацията. Понеже сайта е анонимен, няма да споменавам за какво точно съм му помогнал, но не бяха дребни неща. Междувременно той си намери нова приятелка и като осъзна, че вече е взел, каквото е можал, бързо обърна палачинката. Изведнъж стана много зает. Когато и да му звъннех или не видгаше, или разговора продължаваше най-много 20 сек., като репликата беше "айде, ще затварям, че имам работа". Човека вече има второ дете, а аз даже не съм виждал и първото.
Това е масово ситуацията, която наблюдавам. Както казах, да намериш нормални хора се оказва изключително трудно.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
