 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Изгубих надежда за живота ми
преди: 14 дни, 15 часа, прочетена 571 пъти
Здравейте. Аз съм момче на 14 г., скоро ставам на 15 г. Искам да ви кажа, че в момента едвам се сдържам да не се разплача, докато пиша, защото преди по-малко от седмица се случи трагедия с един от най-близките ми хора.
Става въпрос за най-добрата ми приятелка. Да, момиче беше най-добрата ми приятелка, колкото и странно да звучи. Та, тя и аз сме приятели от малки. Майките ни също са много близки. Бяхме съседи, тя живееше един етаж над мен. Всяка седмица си ходехме на гости. Празнуваме всеки празник заедно, като тук нямам предвид само рождени и имени дни, ами и празници като Коледа, Бъдни Вечер, Великден, Нова Година и др. Не един и два пъти сме ходили семейно-приятелски на почивки. Накратко - бяхме като едно семейство, а не като две отделни.
Тя и аз бяхме и в една компания от нашия блок, заедно с още 7-8 човека, всяка вечер излизахме и винаги си прекарвахме супер.
В училище също бяхме съученици, дори там личеше колко сме близки. Там често са ни се подигравали - на мен ми се подиграваха, че съм гей (понеже нямам момче за най-добър приятел), че съм си избрал най-женския инструмент (да, аз свиря, и тя свиреше, т. е. ние бяхме в музикално училище [е, аз все още съм]), а на нея й се смееха, че е зубър и книжен червей, защото тя носеше очила и изкарваше само добри оценки. След всяка такава обида, тя плачеше. Опитвах се да я успокоя, но тя всеки път си поплакваше.
Наскоро излязохме с нашата компания на центъра. Там я нарекоха "прасе" заради "огромните й бедра". Тя се разплака, въпреки че всички се опитахме да я разведрим. Тя обаче каза, че не иска да повярва, че хората винаги съдят по външния вид. Дори главата я заболя, ходихме до аптеката, за да може тя да си купи хапчета. Тя пожела да си тръгне по-рано и заради това цялата компания се разделихме, за да не й е кофти. На другия ден, когато мама се върна от пазар, ми каза, че се е видяла с майката на приятелката ми, и оттам е разбрала, че момичето, което ми е най-близко, е починало, нагълтвайки се с хапчета. Не можах да повярвам. Мислех, че това е шега, и отидох до апартамента на приятелката ми, само че на прага излезе баба й, която ми се развика и ми заяви, че аз "се подигравам с тъгата им".
Цяла седмица плача във всяка свободна секунда, и дори се самообвинявам. Мисля си, че ако бях я придърпал да си поговорим насаме, може би нямаше да се случи така. Погребението й е след два дни.
Всяка вечер я сънувам, как свирим заедно, как сме на почивка заедно... Скоро е рождения ми ден и не знам как ще го празнувам без нея... Тя ми беше като сестра...
След тази загуба, и аз се замислям да се самоубия. Всичко в мен рухна. Мисля си, че живота ми е пълен ад.
Тя беше моята опора, аз бях нейната опора... Надявам се, че тя е на по-добро място, но не мога да се справя с мъката по нея...
Не ви пожелавам да ви се случи, не бих го пожелал дори и на най-големия си враг! Не ми се живее! Изгубих всякаква надежда за живота си! Направо вече се замислям за самоубийство, за да мога отново да съм с нея!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 дни, 2 часа hash: 04b8c13b64 |
|
1. Трудно е боли, но и това ще мине! Живота е пълен с прекрасни и ужасно моменти и трябва да преживеем всичко. Аз също имах най-добра приятелка в гимназията. Тя беше държана против волята и и насилвана с месеци, когато разбрах всичко за което мислих беше убийство. Успях да и помогна да се справи с всичко и сега е успяла жена. След това най-добрият човек, който някога съм познавал се самоуби едва на 25г скачайки от висок блок. Спасявал съм дете, което се хвърли под влак... Живота е гаден понякога, но има и хубави моменти за които си струва да се живее. Повярвай ми след всеки залез следва изгрев.
|
| преди: 14 дни, 1 час hash: cfbab6cac8 |
|
2. Не, няма да си с нея, ако се самоубиеш... самоубийците отиват на друго ниво... живота е пред теб, аз също изгубих съпруга си, не съм се съвзела още, но работя и се грижа за децата си, учи се добре и се преминеш през всички препятствия, успех ти желая!!!
|
| преди: 14 дни, 56 мин. hash: 5ca713d4b4 |
|
3. E, хайде, сега, и ти ще се самоубиваш! Моите съболезнования за загубата ти!
Съветът ми е, да се обърнеш към училищния психолог или друг, както и да разговаряш с родителите ти. Както виждаш, самоубииствените мисли, могат да доведат до необратим край. За това, имаш спешна нужда от психологическа подкрепа. За съжаление, пубертетът е време на голяма чувствителност и много страдаме от някои обстоятелства в живота ни. Важното е да се знае, че зад ъгъла дебнат и хубави, приятни, удовлетворяващи неща и хора. Ако ситуацията днес изглежда непоносима, след време не е така.
Стискам палци, пиши как си.
|
| преди: 13 дни, 22 часа hash: bd0903a379 |
|
4. Еее, чак такива крайности. Много си млад да изпадаш в такива състояния. Остави си малко драма за като остарееш.
Това което се е случило с приятелката ти е ужасно. Но трябва да го преживееш. Това е едно от предизвикателствата на живота. Случва се абсолютно на всеки! Всеки губи близък човек в даден етап от живота си. Това не е причина да спираме да живеем. Живота е за да се живее. Не го погубвай за няма нищо. Дай си време, да пообмислиш нещата, да разсъдиш, да се успокоиш. Времето помага, всички го казват, защото е вярно.
|
| преди: 13 дни, 21 часа hash: cfda5020e9 |
|
5. От автора - забравих да кажа, че след като приятелката ми се самоуби, не само, че плача всеки ден, ами и нямам желание за нищо. Нямам желание да свиря, нямам желание да ям, нямам желание да излизам с приятели, нищо... Просто тя беше прекрасен приятел и човек, винаги се обръщах към нея, за всичко...
Просто съм сринат...
|
...
| преди: 13 дни, 20 часа hash: acd2eeb16e |
|
6. Здравей мило момче.
Моите съболезновaния.
Разбирам как се чувстваш, аз бях на твоите години, когато загубих много скъп за мен човек.
Знам че болката ти в момента е огромна и нищо, което чуеш или прочетеш няма да я облекчи. Но с времето ще става по-леко и ти обещавам, че (може би не много скоро), но отново ще се смееш, ще се радваш на живота и ще си щастлив.
Приятелката ти е била много чувствителна, но ти нямаш вина за случилото се. Няма как да знаеш бъдещето, за да го предотвратиш. Приятелството ти е било подкрепа за нея и съм сигурна че тя го е оценявала. Едва ли би обвинила теб за смъртта си. Не го прави и ти. И не бързай да умираш. Ще се случи някой ден, но се постарай преди това да събереш много красиви спомени, които да разкажеш на приятелката си. Тя ще те пази и ще ти помага. Пък и нали не искаш да причиниш на родителите и близките си такава мъка, каквато ти чувстваш в момента?
Това за подигравката с тъгата им - като малка и аз съм чувала същите думи от една баба и се почувствах много зле. Пусни си го покрай ушите, жената не е била на себе си. Не си направил нищо лошо или нередно.
Ако ти олеква като пишеш, продължавай да пишеш тук. Ще следя темата.
Опитай се да се успокоиш, грижи се за себе си и помни - и това ще мине.
Ж35
|
| преди: 10 дни, 23 часа hash: 3d69ed1d72 |
|
7. От автора - прочитайки коментарите, ми олеква, но съвсем малко. На погребението й не се сдържах и се разплаках, а и като се има предвид, че моята приятелка беше в отворен ковчег, тъгата беше двойна. Всичко ми напомня за нея. Продължавам да я сънувам почти всяка нощ, а и това, че много тъжа, е явно. В класа ми хората, които преди се подиграваха на мен и на приятелката ми, сега ми казват, че щом се е самоубила, тя не ми е била истинска приятелка. Тези им думи допълнително ме разстройват и ме карат да плача. Други пък ми казват, че аз "трябва да покажа, че съм представител на силния пол, а не да плача като пеленаче". Мисля, че те не могат да разберат колко голяма е болката ми след тази загуба. Мама ме посъветва да се разсейвам, като свиря по 2 ч. на ден, опитвам се да го правя и да мисля за музиката, докато свиря, но не се получава... Дори като свиря, си мисля за приятелката си, защото двамата с нея сме свирили заедно много пъти (на училищни празници, на семейно-приятелски събирания, дори сме посещавали конкурси, където сме свирили в дует) и пак се натъжавам...
Учителите ми също забелязват, че съм унил, умърлушен и посърнал през цялото време, дори класния ми ръководител (който също е доста тъжен) ми предложи да се обръщам към него или към училищния психолог, ако нещо ме тревожи, но аз не искам да го правя, защото в класа имаме групичка момичета, които типично в техен стил ще ми кажат, че се оплаквам на всеки срещнат, а и не искам да тревожа повече хора. Впрочем, на почти всичките ми роднини, познати и приятели им е тъжно, вече не се събираме с компанията; те също почти не излизат вече.
В свободното си време просто се заключвам в стаята си, седя си на фотьойла и плача. На ден изхабявам по 2 пакета салфетки и имам чувството, че нищо не може да ме разведри. Не се храня, почти не ставам от фотьойла, не съм щастлив... Знам, че ще се справя някак, но не знам как...
|
| преди: 10 дни, 16 часа hash: 449ffeeeb9 |
|
8. Авторе, човек никога не трябва да се отчайва и да разсъждава така! В смисъл - да иска да се самоубива!
Трудности, скърби, болки и проблеми всеки човек неминуемо има в живота си.
Само, че човек трябва да си направи и изводите от такива събития!
При мен именно поредица от подобни събития ме накара да осъзная суетата на земния живот и да се обърна към Бога!
Аз също, преди да достигна до Бога съм се чувствал така - като тези хора.
Изходът от това състояние е един: Да се обърнеш към Бога, от цялата си душа и сърце и постепенно да се въцърковиш(в православната църква).
Всичко в живота се движи от нашия създател Бога и от Божия промисъл, но човек е създаден със свободна воля и винаги има избор! Винаги има надежда!
Животът е прекрасен и не свършва със смъртта, защото човекът е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот.
Животът има смисъл, който се заключава в това да се изживее Богоугодно, за да може човек да отиде след смъртта в рая, при Бога. Земният живот е подготовка за вечния.
Затова човек никога не трябва да се отчайва и да губи мотивация за живот!
Напротив! - човек трябва да се радва, за това че е получил от Бога този прекрасен дар - живота и да се постарае да го изживее Богоугодно!
Знаеш ли, има хора в много тежко положение, инвалиди без крака, ръце, безпомощни телом, но въпреки всичко това неизпаднали в отчаяние, борещи се за живот и силни духом.
Има един прекрасен и потресаващ документален православен филм, казва се Форпост, за отец Михаил от Украйна, който е създал приют за бездомни и болни деца(подобно на нашия отец Иван от Нови хан). В момента в този приют има повече от 400 деца.
Ако от връзката не се отваря(защото сайтът добавя интервали) напиши в you tube Форпост православен филм, каналът е Православна вяра.
Знай, че живота е борба и човек не трябва да пада духом, а трябва да се бори и да продължава напред! Каквото и да се е случило и да се случи - винаги има изход и надежда!
Знай също, че Бог много ни обича и заради нас хората е създал този прекрасен свят, да му се радваме и да живем в мир и любов.
Бог е Вседържител и Той със Своя Божий промисъл управлява и промисля за целия свят, за всеки един човек. И косъм от главата ни не пада без Божията воля или Божието допущение.
Бог върши всичко за нас с една цел: да познаем Бога, да се обърнем към Него, да заживеем Богоугодно и да спасим душите си! Защото този живот е временен и е само подготовка за вечния живот. И ние сме създадени за вечен живот, който не свършва със смъртта. Но е много важно как човек е изживял земния си живот, защото на Страшния съд всеки човек ще бъде съден и ще се определи дали да отиде в ада или в рая(с Бога в Небесното царство)...
Затова тук на земята ни се изпрашат скърби, болести, трудности и изпитания. Всичко това ни се изпраща(или допуска) от Бога на нас хората, за да осъзнаем суетата на земния живот, да се обърнем към Бога и да се подготвим за вечния живот като заживеем Богоугодно и се въцърковим...
А знаеш ли кое действително е пагубно за човека на този свят? Аз ще ти кажа - да стане противник на Бога, и да повреди и съответно погуби душата си. (и до края на земния си живот да остане в такова състояние)
(А също пагубно и гибелно за човека е да се самоубие, защото самоубийството е грях, който не се прощава, и самоубийците директно отиват в ада! ) И говорим не за нещо временно, а за вечността. И да бъде човек в ада е страшно...
Конкретните ми съвети към теб и към такива хора са следните:
Прочети Новия Завет(втората част от Библията) и особено обърни внимание на глави 5, 5 и 7 на Евангелието от Матея. Там са цитиран думите на Божия Син - Господ Иисус Христос, това са Божествени истински слова!
Обърни се към Бога. Ако не си кръстен - направи го в някой близък православен храм. Поговори за твоята ситуация и със свещеника в храма, той ще ти помогне и ще ти обясни всичко.
|
| преди: 3 дни, 21 часа hash: 3b48fb4ddb |
|
10. Момче, правилно ти е казала майка ти, по повод свиренето! Когато свириш, независимо на какъв инструмент, ти се пренасяш в друг свят, където музиката те отвежда. Дори това да ти напомня на починалата ти приятелка, запомни, че ако си щастлив, тя го вижда и макар и отвисоко, тя ще ти отвръща със същата тази позитивна емоция. Един ден пак ще бъдете заедно и всичко ще си е постарому. Не си сам! Тя е на по-добро място, от където тя ти се радва и те подкрепя.
А на този етап, се концентрирай върху това, което те прави щастлив (музиката). Ако го направиш, след години ще си успял музикант, който с гордост ще препълва градските, националните и световните концертни зали! Както номер 1 ти е казал, след залез винаги следва изгрев. Поздрави и успех, мило момче!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
