Изгубих надежда за живота ми - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121602)
 Любов и изневяра (29819)
 Секс и интимност (14411)
 Тинейджърски (21920)
 Семейство (6491)
 Здраве (9620)
 Спорт и красота (4715)
 На работното място (3194)
 Образование (7320)
 В чужбина (1660)
 Наркотици и алкохол (1116)
 Измислени истории (798)
 Проза, литература (1742)
 Други (18634)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Изгубих надежда за живота ми
преди: 8 месеца, 7 дни, прочетена 1306 пъти
Здравейте. Аз съм момче на 14 г., скоро ставам на 15 г. Искам да ви кажа, че в момента едвам се сдържам да не се разплача, докато пиша, защото преди по-малко от седмица се случи трагедия с един от най-близките ми хора.
Става въпрос за най-добрата ми приятелка. Да, момиче беше най-добрата ми приятелка, колкото и странно да звучи. Та, тя и аз сме приятели от малки. Майките ни също са много близки. Бяхме съседи, тя живееше един етаж над мен. Всяка седмица си ходехме на гости. Празнуваме всеки празник заедно, като тук нямам предвид само рождени и имени дни, ами и празници като Коледа, Бъдни Вечер, Великден, Нова Година и др. Не един и два пъти сме ходили семейно-приятелски на почивки. Накратко - бяхме като едно семейство, а не като две отделни.
Тя и аз бяхме и в една компания от нашия блок, заедно с още 7-8 човека, всяка вечер излизахме и винаги си прекарвахме супер.
В училище също бяхме съученици, дори там личеше колко сме близки. Там често са ни се подигравали - на мен ми се подиграваха, че съм гей (понеже нямам момче за най-добър приятел), че съм си избрал най-женския инструмент (да, аз свиря, и тя свиреше, т. е. ние бяхме в музикално училище [е, аз все още съм]), а на нея й се смееха, че е зубър и книжен червей, защото тя носеше очила и изкарваше само добри оценки. След всяка такава обида, тя плачеше. Опитвах се да я успокоя, но тя всеки път си поплакваше.
Наскоро излязохме с нашата компания на центъра. Там я нарекоха "прасе" заради "огромните й бедра". Тя се разплака, въпреки че всички се опитахме да я разведрим. Тя обаче каза, че не иска да повярва, че хората винаги съдят по външния вид. Дори главата я заболя, ходихме до аптеката, за да може тя да си купи хапчета. Тя пожела да си тръгне по-рано и заради това цялата компания се разделихме, за да не й е кофти. На другия ден, когато мама се върна от пазар, ми каза, че се е видяла с майката на приятелката ми, и оттам е разбрала, че момичето, което ми е най-близко, е починало, нагълтвайки се с хапчета. Не можах да повярвам. Мислех, че това е шега, и отидох до апартамента на приятелката ми, само че на прага излезе баба й, която ми се развика и ми заяви, че аз "се подигравам с тъгата им".
Цяла седмица плача във всяка свободна секунда, и дори се самообвинявам. Мисля си, че ако бях я придърпал да си поговорим насаме, може би нямаше да се случи така. Погребението й е след два дни.
Всяка вечер я сънувам, как свирим заедно, как сме на почивка заедно... Скоро е рождения ми ден и не знам как ще го празнувам без нея... Тя ми беше като сестра...
След тази загуба, и аз се замислям да се самоубия. Всичко в мен рухна. Мисля си, че живота ми е пълен ад.
Тя беше моята опора, аз бях нейната опора... Надявам се, че тя е на по-добро място, но не мога да се справя с мъката по нея...
Не ви пожелавам да ви се случи, не бих го пожелал дори и на най-големия си враг! Не ми се живее! Изгубих всякаква надежда за живота си! Направо вече се замислям за самоубийство, за да мога отново да съм с нея!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 месеца, 6 дни
hash: 04b8c13b64
гласове:
1 2 3 4 5
  (297415 гласа)

1.   Трудно е боли, но и това ще мине! Живота е пълен с прекрасни и ужасно моменти и трябва да преживеем всичко. Аз също имах най-добра приятелка в гимназията. Тя беше държана против волята и и насилвана с месеци, когато разбрах всичко за което мислих беше убийство. Успях да и помогна да се справи с всичко и сега е успяла жена. След това най-добрият човек, който някога съм познавал се самоуби едва на 25г скачайки от висок блок. Спасявал съм дете, което се хвърли под влак... Живота е гаден понякога, но има и хубави моменти за които си струва да се живее. Повярвай ми след всеки залез следва изгрев.

 
  ...
преди: 8 месеца, 6 дни
hash: cfbab6cac8
гласове:
1 2 3 4 5
  (244917 гласа)

2.   Не, няма да си с нея, ако се самоубиеш... самоубийците отиват на друго ниво... живота е пред теб, аз също изгубих съпруга си, не съм се съвзела още, но работя и се грижа за децата си, учи се добре и се преминеш през всички препятствия, успех ти желая!!!

 
  ...
преди: 8 месеца, 6 дни
hash: 5ca713d4b4
гласове:
1 2 3 4 5
  (216306 гласа)

3.   E, хайде, сега, и ти ще се самоубиваш! Моите съболезнования за загубата ти!
Съветът ми е, да се обърнеш към училищния психолог или друг, както и да разговаряш с родителите ти. Както виждаш, самоубииствените мисли, могат да доведат до необратим край. За това, имаш спешна нужда от психологическа подкрепа. За съжаление, пубертетът е време на голяма чувствителност и много страдаме от някои обстоятелства в живота ни. Важното е да се знае, че зад ъгъла дебнат и хубави, приятни, удовлетворяващи неща и хора. Ако ситуацията днес изглежда непоносима, след време не е така.
Стискам палци, пиши как си.

 
  ... горе^
преди: 8 месеца, 6 дни
hash: bd0903a379
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Еее, чак такива крайности. Много си млад да изпадаш в такива състояния. Остави си малко драма за като остарееш.
Това което се е случило с приятелката ти е ужасно. Но трябва да го преживееш. Това е едно от предизвикателствата на живота. Случва се абсолютно на всеки! Всеки губи близък човек в даден етап от живота си. Това не е причина да спираме да живеем. Живота е за да се живее. Не го погубвай за няма нищо. Дай си време, да пообмислиш нещата, да разсъдиш, да се успокоиш. Времето помага, всички го казват, защото е вярно.

 
  ...
преди: 8 месеца, 6 дни
hash: cfda5020e9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   От автора - забравих да кажа, че след като приятелката ми се самоуби, не само, че плача всеки ден, ами и нямам желание за нищо. Нямам желание да свиря, нямам желание да ям, нямам желание да излизам с приятели, нищо... Просто тя беше прекрасен приятел и човек, винаги се обръщах към нея, за всичко...
Просто съм сринат...

 
  ...


...
преди: 8 месеца, 6 дни
hash: acd2eeb16e
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

6.   Здравей мило момче.
Моите съболезновaния.
Разбирам как се чувстваш, аз бях на твоите години, когато загубих много скъп за мен човек.
Знам че болката ти в момента е огромна и нищо, което чуеш или прочетеш няма да я облекчи. Но с времето ще става по-леко и ти обещавам, че (може би не много скоро), но отново ще се смееш, ще се радваш на живота и ще си щастлив.
Приятелката ти е била много чувствителна, но ти нямаш вина за случилото се. Няма как да знаеш бъдещето, за да го предотвратиш. Приятелството ти е било подкрепа за нея и съм сигурна че тя го е оценявала. Едва ли би обвинила теб за смъртта си. Не го прави и ти. И не бързай да умираш. Ще се случи някой ден, но се постарай преди това да събереш много красиви спомени, които да разкажеш на приятелката си. Тя ще те пази и ще ти помага. Пък и нали не искаш да причиниш на родителите и близките си такава мъка, каквато ти чувстваш в момента?
Това за подигравката с тъгата им - като малка и аз съм чувала същите думи от една баба и се почувствах много зле. Пусни си го покрай ушите, жената не е била на себе си. Не си направил нищо лошо или нередно.
Ако ти олеква като пишеш, продължавай да пишеш тук. Ще следя темата.
Опитай се да се успокоиш, грижи се за себе си и помни - и това ще мине.

Ж35

 
  ... горе^
преди: 8 месеца, 3 дни
hash: 3d69ed1d72
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   От автора - прочитайки коментарите, ми олеква, но съвсем малко. На погребението й не се сдържах и се разплаках, а и като се има предвид, че моята приятелка беше в отворен ковчег, тъгата беше двойна. Всичко ми напомня за нея. Продължавам да я сънувам почти всяка нощ, а и това, че много тъжа, е явно. В класа ми хората, които преди се подиграваха на мен и на приятелката ми, сега ми казват, че щом се е самоубила, тя не ми е била истинска приятелка. Тези им думи допълнително ме разстройват и ме карат да плача. Други пък ми казват, че аз "трябва да покажа, че съм представител на силния пол, а не да плача като пеленаче". Мисля, че те не могат да разберат колко голяма е болката ми след тази загуба. Мама ме посъветва да се разсейвам, като свиря по 2 ч. на ден, опитвам се да го правя и да мисля за музиката, докато свиря, но не се получава... Дори като свиря, си мисля за приятелката си, защото двамата с нея сме свирили заедно много пъти (на училищни празници, на семейно-приятелски събирания, дори сме посещавали конкурси, където сме свирили в дует) и пак се натъжавам...
Учителите ми също забелязват, че съм унил, умърлушен и посърнал през цялото време, дори класния ми ръководител (който също е доста тъжен) ми предложи да се обръщам към него или към училищния психолог, ако нещо ме тревожи, но аз не искам да го правя, защото в класа имаме групичка момичета, които типично в техен стил ще ми кажат, че се оплаквам на всеки срещнат, а и не искам да тревожа повече хора. Впрочем, на почти всичките ми роднини, познати и приятели им е тъжно, вече не се събираме с компанията; те също почти не излизат вече.
В свободното си време просто се заключвам в стаята си, седя си на фотьойла и плача. На ден изхабявам по 2 пакета салфетки и имам чувството, че нищо не може да ме разведри. Не се храня, почти не ставам от фотьойла, не съм щастлив... Знам, че ще се справя някак, но не знам как...

 
  ...
преди: 8 месеца, 3 дни
hash: 449ffeeeb9
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Авторе, човек никога не трябва да се отчайва и да разсъждава така! В смисъл - да иска да се самоубива!

Трудности, скърби, болки и проблеми всеки човек неминуемо има в живота си.
Само, че човек трябва да си направи и изводите от такива събития!

При мен именно поредица от подобни събития ме накара да осъзная суетата на земния живот и да се обърна към Бога!

Аз също, преди да достигна до Бога съм се чувствал така - като тези хора.

Изходът от това състояние е един: Да се обърнеш към Бога, от цялата си душа и сърце и постепенно да се въцърковиш(в православната църква).

Всичко в живота се движи от нашия създател Бога и от Божия промисъл, но човек е създаден със свободна воля и винаги има избор! Винаги има надежда!

Животът е прекрасен и не свършва със смъртта, защото човекът е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот.
Животът има смисъл, който се заключава в това да се изживее Богоугодно, за да може човек да отиде след смъртта в рая, при Бога. Земният живот е подготовка за вечния.

Затова човек никога не трябва да се отчайва и да губи мотивация за живот!

Напротив! - човек трябва да се радва, за това че е получил от Бога този прекрасен дар - живота и да се постарае да го изживее Богоугодно!

Знаеш ли, има хора в много тежко положение, инвалиди без крака, ръце, безпомощни телом, но въпреки всичко това неизпаднали в отчаяние, борещи се за живот и силни духом.

Има един прекрасен и потресаващ документален православен филм, казва се Форпост, за отец Михаил от Украйна, който е създал приют за бездомни и болни деца(подобно на нашия отец Иван от Нови хан). В момента в този приют има повече от 400 деца.

Ако от връзката не се отваря(защото сайтът добавя интервали) напиши в you tube Форпост православен филм, каналът е Православна вяра.

Знай, че живота е борба и човек не трябва да пада духом, а трябва да се бори и да продължава напред! Каквото и да се е случило и да се случи - винаги има изход и надежда!

Знай също, че Бог много ни обича и заради нас хората е създал този прекрасен свят, да му се радваме и да живем в мир и любов.

Бог е Вседържител и Той със Своя Божий промисъл управлява и промисля за целия свят, за всеки един човек. И косъм от главата ни не пада без Божията воля или Божието допущение.

Бог върши всичко за нас с една цел: да познаем Бога, да се обърнем към Него, да заживеем Богоугодно и да спасим душите си! Защото този живот е временен и е само подготовка за вечния живот. И ние сме създадени за вечен живот, който не свършва със смъртта. Но е много важно как човек е изживял земния си живот, защото на Страшния съд всеки човек ще бъде съден и ще се определи дали да отиде в ада или в рая(с Бога в Небесното царство)...

Затова тук на земята ни се изпрашат скърби, болести, трудности и изпитания. Всичко това ни се изпраща(или допуска) от Бога на нас хората, за да осъзнаем суетата на земния живот, да се обърнем към Бога и да се подготвим за вечния живот като заживеем Богоугодно и се въцърковим...

А знаеш ли кое действително е пагубно за човека на този свят? Аз ще ти кажа - да стане противник на Бога, и да повреди и съответно погуби душата си. (и до края на земния си живот да остане в такова състояние)
(А също пагубно и гибелно за човека е да се самоубие, защото самоубийството е грях, който не се прощава, и самоубийците директно отиват в ада! ) И говорим не за нещо временно, а за вечността. И да бъде човек в ада е страшно...

Конкретните ми съвети към теб и към такива хора са следните:

Прочети Новия Завет(втората част от Библията) и особено обърни внимание на глави 5, 5 и 7 на Евангелието от Матея. Там са цитиран думите на Божия Син - Господ Иисус Христос, това са Божествени истински слова!

Обърни се към Бога. Ако не си кръстен - направи го в някой близък православен храм. Поговори за твоята ситуация и със свещеника в храма, той ще ти помогне и ще ти обясни всичко.

 
  ...
преди: 7 месеца, 26 дни
hash: 3b48fb4ddb
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

10.   Момче, правилно ти е казала майка ти, по повод свиренето! Когато свириш, независимо на какъв инструмент, ти се пренасяш в друг свят, където музиката те отвежда. Дори това да ти напомня на починалата ти приятелка, запомни, че ако си щастлив, тя го вижда и макар и отвисоко, тя ще ти отвръща със същата тази позитивна емоция. Един ден пак ще бъдете заедно и всичко ще си е постарому. Не си сам! Тя е на по-добро място, от където тя ти се радва и те подкрепя.
А на този етап, се концентрирай върху това, което те прави щастлив (музиката). Ако го направиш, след години ще си успял музикант, който с гордост ще препълва градските, националните и световните концертни зали! Както номер 1 ти е казал, след залез винаги следва изгрев. Поздрави и успех, мило момче!

 
  ... горе^
преди: 7 месеца, 11 дни
hash: 594babe97d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   Пробвай с антидепресанти.

 
  ...

...
преди: 7 месеца, 2 дни
hash: bef4efc094
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

12.   Абе само на мен ли ми се струва, че това е измислена история?

 
  ...
преди: 5 месеца, 16 дни
hash: bef4efc094
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

13.   Здравей! Аз съм момиче на 14 години и тази година преживях нещо много подобно на твоето.
И аз като теб имах една много добра приятелка, която беше една година по-голяма от мен. Първоначално не бяхме много близки с нея, но след като тя се записа в състава, в който аз танцувам, се сближихме много. Започнахме да излизаме заедно все по-често, дори си правехме партита с преспиване, редовно разчитах на нея, когато не разбирах някой урок, защото тя беше много умна и добра по всички предмети. Един път й се разсърдих, защото имаше период, в който тя не казваше дори едно изречение, в което да не се споменава името Кристиано Роналдо поне три пъти. Една седмица не си говорехме, но й простих, защото разбрах защо правеше това, за което й се разсърдих, тъй като и на мен ми се случи подобно нещо - влюбих се в Марко Верати и започнах, подобно на приятелката ми, да говоря за него постоянно, да го идеализирам и т. н.
И до миналата година моята приятелка беше много щастлива, но в един момент забелязах, че тя все по-често е тъжна, отделно, че стана много по-тиха и вече пазеше някои неща в тайна. (а по-рано си споделяхме всичко) Започна да се засяга много лесно, да си въобразява, че я изолират и т. н. Но един ден се случи нещо, което ме съсипа. Влязох в инстаграм и видях, че тя е публикувала нещо като предсмъртно писмо на стори. В него пишеше, че тя има искрено намерение да посегне на себе си и на живота си. Звънях й, но тя не вдигна. Написах й поне 10 съобщения, но тя не само, че не отговаряше, ами дори не ги виждаше. Звъннах на брат й и той ми каза, че приятелката ми е излязла без да каже къде отива, и добави, че я няма вече близо 3 часа. Той ми предложи да остана у тях, за да видя как ще се развият нещата. И половин час след това майка й дойде и ревеше. Попитахме я какво е станало, и тя ми каза, че нейни познати са видяли приятелката ми да скача от покрива на висок блок.
Обезумях. Не можах да повярвам на чутото. Защо момичето, което обичах като моя сестра, се самоуби така? Аз ли бях виновна, някой друг ли беше?
Какво толкова я преобърна, та тя реши наистина да посегне на себе си?
Та, това самоубийство се случи преди около девет месеца. Първоначално плаках много (като теб), но после си дадох сметка, че това няма да промени нищо. Не казвам, че приятелката ми не ми липсва. Но просто приех, че може би така е трябвало да се случи. Трудно ми е без нея, но се справям. Знам, че един ден пак ще сме заедно с нея. Запомни го и ти! Трудно е, но ще се справиш.
Поздрави и успех!

 
  ... горе^
преди: 5 месеца, 13 дни
hash: 2011118981
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   О, миличък! Никой не трябва да преживява нещо такова! Няма смисъл да ти пиша, че те разбирам, защото само ти си знаеш какво ти е в момента, мога само да те помоля да бъдеш силен и да не направиш същото. Напротив! Живей заради нея! Сбъдни всичките ви общи мечти, постигни нещата, които тя е искала да постигне, свири в нейна памет... изобщо направи всичко, което ти хрумне за да я почетеш и да помогнеш на другите в нейното положение... нека в училището всички помтят коя е и колко прекрасен човек е била. Ако искаш, съберете се всичките й приятели, направете концерт, Фейсбук страница, дори засадете дърво в нейна памет. И вървай, че тя винаги ще е там някъде и докато я помниш ще е с теб. Не знам дали има рай, но не вярвам, че хората, които са ни обичали ни изоставят напълно, по-скоро част от любовта им остава с нас като някаква енергия, която ни пази и ни дава сили в трудните моменти.
Ужасно е, но нека саможертвата й не е напразна и от цялата болка и тъга излезе тещо хубаво. Ако едно, само едно дете спре да бъде тормозено заради нея...
Направи го! Направи го заради нея! За да няма повече разплакани деца, които смятат, че са сами и никой не се нуждае от тях.

 
  ...
преди: 5 месеца, 7 дни
hash: bef4efc094
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   Тя винаги ще е с теб, защото никой не умира докато спомените за него не изчезнат.

 
  ...
преди: 4 месеца, 4 дни
hash: bef4efc094
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   Как си, мило момче? Справяш ли се със загубата? Още ли скърбиш толкова по приятелката си? Ако да, потърси психолог, поговори с него/нея, той/тя ще знае как да ти помогне.
И ако не е нахално да попитам, на какво свириш? Защото има значение. Звукът на някои инструменти те успокоява, а на други те напряга... Затова питам.

 
  ... горе^

...
преди: 3 месеца, 6 дни
hash: bef4efc094
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

19.   Номер 18, сигурно автора свири на флейта, което е наистина женски инструмент, а и напоследък много такива се активизираха в този форум...
Но шегата настрана - със сигурност момчето не е глупаво и може би е осъзнало, че колкото и да реве и да циври, сълзите няма да възкресят приятелката му. Сигурно още му е тъжно, ама съм 90 на сто сигурна, че вече не "лее водопади от сълзи".

 
  ...
преди: 3 месеца, 5 дни
hash: 2bee0e5fdf
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

20.   Темата е поучителна, защото показва в какъв зверилник са се превърнали училищата, където по-слаби те и тихи и чувствителни деца непрекъснато са подигравани, обиждани и унижавани от 'готините' и 'вървежните'.

Вината за смъртта на това момиче не е само на гаменчетата, които са се гаврели с нея, а и на обществото като цяло - даскали, родители, законите дори.

Вместо училищата да са място, където децата да стават отговорни, трудолюбиви и зрели хора, там действа закона на джунглата, пуши се, пие се, друса се.

Надявам се автора да е по-добре, а на нас като общество да ни дойде малко акъл в главите и да разберем, че с едни 'фаскали' - даскали, дето стоят само да взимат заплата и безотговорни родители нещата няма да се оправят

Т. Т.

 
  ...
преди: 3 месеца, 5 дни
hash: bef4efc094
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

21.   19, много си наивен/на... Авторът не е малък хлапак, а сигурно е някакъв пенсионер-вдовец, който сигурно е загубил съпругата си, но е преаранжирал историята така, че да дава вид на нежно и невинно момченце, което скърби за приятелката си. Изказът и словоредът изобщо не приличат на излезли от устата на 14 годишен скромен флейтист, а на 50 годишен смотльо. Няма смисъл да посочвам примери за тъпи и високопарни думи и изрази, защото веднага ще започнете да лаете гневно срещу мен. За колко ли неща е излъгал лъжливият автор-самозванец?

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 4 дни
hash: fce6b4aab4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

22.   Номер 21, момчето е почти на 15 години. Нормално е да се изразява добре и да пише по-грамотно от други. Все пак има някои дребни пропуски.
Историята за мен е истинска, както и възрастта или поне приблизителната на автора.
Най- чувствителни са тийнейджърите и именно в пубертета стават най-много самоубийства.
Български мъж на 50 г. дори може да се зарадва, че се отървал от жена си, особено като се има предвид колко много мъже изневеряват.
Момче, дръж се, твоята приятелка вероятно е имала проблеми вътре в семейството си, за които не е ставало дума.
Ако се е прибрала разстроена, те къде са били и защо не са я забелязали.
Там, вътре в семейството й разговорите са били малко!

 
  ...
преди: 3 месеца, 4 дни
hash: 999d21a919
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

23.   И аз мисля, че е измислица, търсих в нета за самоубили се ученички от тази година, но няма. Още повече, че са учили в музикално училище, все някъде щеше да пише, поне по регионалните сайтове.

 
  ...

...
преди: 2 месеца, 3 дни
hash: f2bff1dc92
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

24.   19, има плакане, реване и циврене.
Когато плачеш, го правиш тихичко. Когато ревеш, го правиш шумно, така че да приковеш всички очи към себе си. Когато цивриш, може да го правиш и тихо, и шумно, но основната разлика е, че при цивренето ревеш за простотии, а при плакането (най-леката форма) плачеш когато ти е мъчно за някого/нещо, или когато те боли.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker