Честността и нещата от живота... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121152)
 Любов и изневяра (29695)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21891)
 Семейство (6469)
 Здраве (9596)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3177)
 Образование (7301)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18513)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Честността и нещата от живота...
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 3036 пъти
Здравейте, хора. Чудя се тая вечер от какво се определя успеха в живота? Напоследък откривам, че човек колкото по-добър е, колкото по-правилни решения се опитва да вземе, толкова повече затъва.

Опитвал съм и другото - да не се съобразявам, да действам предимно в мой интерес и да си постигам целите, но обикновено това е с ценана нещастието на някой друг. Аз ли нещо не правя като хората?!

Видял съм много неща в тоя живот, които не пожелавам на никой да видят и въпреки всички тези гадости се надявам, че има начин човек да вземе най-оптималното решение, така че да не прецака другите, а същевременно да помогне на себе си. Обаче за съжаление не се получава. Когато взимам "правилните" решения оставам прецакан. Когато проявя егоизма си, изпитвам после чувство за вина за начина по който съм постигнал целта си.

Не знам дали с горната част всеки ще разбере какво се опитвам да кажа, но който ме е разбрал се надявам да остави адекватен коментар.

На кое разчитате повече, на честността, или на егоизма? Имате ли чувство за вина, когато заради вашето благо, друг "страда" да го кажем, понеже не се сещам за по-подходяща дума? Всички сме чували приказките, че живота е джунгла и т.н., но малко хора наистина знаят за какво става въпрос. Такъв е, но когато човек е видял през цялото си детство гадости, сълзи, разбити семейства, се опитва да намери нещо добро в себе си и да помогне на колкото се може повече хора. Готови ли сте да прецакате хората за да успеете и това ли е начина за прогрес в 21 век?

За жалост аз съм от тези хора и изпитвам голяма вина напоследък за това... пътят към ада е постлан с добри намерения... всичко тръгва от добрите намерения и стига до объркването...
М20

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 7 месеца
hash: ff425082ec
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Пич и аз съм като тебе, винаги търся най-доброто "за общността", т. е. това, при което сумата от предимствата и недостатъците за всички засегнати е най-голяма. Дори аз да съм в частта с недостатъците. Има си моменти, в които човек трябва да е егоист, но когато е така, гледам поне щетите за другите да не са непоправими.

Но има и друга гледна точка - човек квот си го направи, тва ще е. Ако някои го мързи или няма нужните качества за една работа, или просто не е дозрял за нея, не си ти тоя дето ще спасява света.

Така че take it easy и не се духвай за това. Съдбата си знае работата.

 
  ...
преди: 12 години, 7 месеца
hash: e3c1873ddf
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Каква ти честност бе човече в днешно време всеки гледа да го начука на другия и не му дреме как се чувства другия човек, ква ти вина кви ти 5 лева. Или ще преебеш или ще те преебат така стоят нещата в днешно време не изпитвам нито съжаление нито милост към тези които прецаквам не ми пука вълк единак съм гледам аз да съм добре другите да го духат. Наречете ме мръсен, гаден, лицемерен, егоистичен кучи син няма да е лъжа, но вижте във какъв свят живеем.

 
  ...
преди: 12 години, 7 месеца
hash: 268ab62e8a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Ако разгледаш честността като един от параметрите на живота си (представи си го като "плъзгач" в Windows... ), то това е параметър с който, както и с всички други, не бива да се прекалява!
Може би си чувал, че крайностите не са хубаво нещо. Така че си дръж "плъзгача" някъде между двете крайност - дали малко по-наляво или по-надясно (или по-нагоре и по-надолу) - ти ще си решиш, но не се увличй по крайности. Нещата не са черно-бели, абсолютизъм не е нужен никому.

И не - не е необходимо да прецакаш другите, та на тебе да ти е добре. Винаги има и алтернативни решения, при които всички да са доволни (в някаква степен, разбира се). То зависи и от това, къде поставяш границата между "себе си" и "другите" (такава на практика няма... ), което пък е въпрос на това, къде се намираш по пътя на духовното си развитие. Може един ден да стигнеш до положение, при което да направиш нещо за другиго и да го направиш щастлив, за тебе ще е източник на радост и най-висше удоволетворение... колкото и невероятно и нелогично да ти изглежда сега.

Да изпитваш вина? - Това е спирачка!
Да постъпваш "правилно"? - Кой е измислил тези правила? Със сигурност не си ти...
Действай по собствените си правила, като се опитваш да ги доблишаваш с тези на другите. Няма да стане бързо, нито безболезнено.

Успеха в живота се определя единствено от това, дали ти се чувстваш удоволетворен от живота си - дали си доволен от нещата, които си преживял и които преживяваш. По степента на постигането на мечтите си, но ТВОИТЕ мечти, не тези, които са ти натрапени от общественото мнение, от родителите, от средата, или от Холивуд...

Всички, които са се подхлъзнали по динената кора да парадират с материалния си успех, бързо се изтощават и обикновено стигат до състоянието на дълбоко нещастни, самотни или... (в буквалния смисъл) мъртви хора.

Предвид годините ти, може би си мислиш, че всички хора възприемат света и живота точно като тебе, стискат зъби и т. н., но повечето от тях по някаква причина "се правят" на различни - къде от лицемерие, къде от глупост и овчедушие. В действителнот - съществуват толкова различни видове светоусещане, че дори не можеш да си представиш! Представи си например човек, който работи искрено и всеотдайно за някаква благотворителна организация - глупав ли е той, че не краде или че не гони материалния успех? Едва ли. Може би е по-различен от тебе. Може би възприема света по коренно различен начин. Може би приоритетите му са съвсем други... Е, да - организацията го храни, но едва ли само за скромната заплатка бъхта цялото това бъхтане, и едва ли заради някакъв обществен престиж се разправя ежедневно със сираци, цигани и олигофрени... Едва ли прави всичко това и само "защото толкова си може".
Ами творците, артистите, поетите, музикантите? Не всички са милионери, и не всички ги познава някой (освен те самите). То им идва отвътре.

Егоизъм? Ако възприемаш семейството си, колегите си, нацията си, или цялото човечество като част от себе си - какво е егоизъм тогава? Пак нещата опират до това - къде поставяш границата на егото си, а това зависи от (вече го писах)...

И никога не се насилвай да бъдеш такъв, какъвто не си, понеже "така трябва" или така си мислиш, че трябва. Дори и в собствените си очи да си нещо твърде жалко, то нищо няма да промениш с мимикрия, преструвки и насилие над себе си! Бъди лицемер, бъди страхливец, ако това ти идва отвътре! Бъди кариерист, бъди дори... (за малко да напиша "убиец" и тук моралистите щяха да ме посекат... ) - единствения начин да станеш различен от това, което си ( дори сега да се ненавиждаш заради това, което си), е да се развиеш. А това става единствено като ПРЕЖИВЕЕШ и НАДЖИВЕЕШ тези неща - съответните етапи. Само от перспективата на опита, и на много дълбоко ниво вътре в себе си, можеш да оцениш, приемеш или отхвърлиш определено свое качество.

Успех!

 
  ... горе^
преди: 12 години, 7 месеца
hash: f1507580c9
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Ами ако живееш по закона на джунглата, "изяж или ще бъдеш изяден", така ще е. Говориш общо, не даваш пример за какво точно става въпрос. Може да се живее и по човешки закони: нито ти да прецакваш друг, нито да даваш тебе да те прецакват.

Ще ти разкажа една приказка: имало един бижутер, който бил честен и коректен, и като гледал как колегата му с измама и нечестни средства изкарва повече, си мислел: я да взема и аз да правя като него. Започнал и той като колегата си, но... не само че не спечелил повече, но загубил и малкото клиенти, които имал.
Тогава отишал при един мъдрец да го пита защо става така и какво да прави. Мъдрецът му казал: "Честния човек с нечестни средства не може да успее. Също и нечестния с честни средства няма да успее. Ти ако използваш неговите средства, се проваляш, също както и той, ако работи по твоите методи, ще се провали".

 
  ...
преди: 12 години, 7 месеца
hash: cd9b036a23
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Начина за прогрес в 21 век а и в 20,19,18 и в 1 век е бил такъв. "да прецакваш хората" не го приемай така те сами са дошли при теб и са и са позволили да бъдат прецакани. Човек за да отселее трябва да е малко или много егоист.

 
  ...


...
преди: 12 години, 7 месеца
hash: 15b1c8c12b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Аз съм автора:
Интересни мнения давате. Номер 4, напълно умишлено не навлизам в детайли, даже го бях написал, че може да е малко неясно.

Да го обясня така - опитвам се аз, семейството ми, приятелката ми... всички да имаме най-доброто, но някой път виждаш нещо, което ще те доведе по-бързо до успеха, възползваш се... и се чувстваш като неморален човек, защото си прецакал някой друг (нищо, че другия е "балък") и после си мисля... не стига, че хората са смотаняци, ми аз даже се възползвам от тези техните слабости и малко ми става неприятно на моменти, което идва от възпитанието ми.

А мен уж са ме учили - съобразявай се, мисли за другите и т. н. и т. н. все неща, които опират до "другите", а мен и мойто семейство (бъдещо) кой ще храни? Със сигурност няма да са другите. Та опитвам се да оцелявам, ама се чувствам "лош" заради някои глупости които съм правил. Включително с жени, с пари... имал съм случаи, когато решавам, че я искам и че аз съм човека за нея, но съм пределно наясно, че друг мой познат (не чак добър приятел) е едва ли не вманиачен в нея, но аз я зимам... разни такива работи и се чувствам егоист и лош човек. А когато не съм такъв пък мене ме прецакват, така става...

Под честност имах по-скоро предвид възползвате ли се от слабостите на другите във ваш плюс? Това е най-точния въпрос, защото виждам слабостта в хората и понякога ми е неприятно, че се възползвам от нея.

 
  ... горе^
преди: 12 години, 7 месеца
hash: f1507580c9
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Аз съм 4, на въпроса ти: не, не ми се е случвало. Ти самия си даваш сметка, че не е правилно това мислене, че трябва да прецакваш някакви "глупави" или "по-слаби" от теб хора, за да се храниш. Значи ако ти беше по същество нечестен /условно най-общо казано/, нямаше да се чувстваш прецакан, когато не го правиш. А това, че се чувстваш "прецакан" в тези случаи, за които говориш, е индикация, че не е правилна нагласата да прецакаш някого в твоя полза.
Помисли - на теб самия не ти ли е противно да живееш и работиш, изобщо да имаш взимане-даване с хора, които само мислят кого и как да излъжат и прецакат? Няма начин да живееш добре и да си щастлив на основата на това, че си "прецакал" някого.
А за това дето са те учили да "гледаш за другите", не ги упреквай. За приятелката, за която споменаваш - нали знаеш, че човека не е собственост и не може да бъде притежаван. Тя ако е искала да е с тебе, щеше да е с тебе.

 
  ...
преди: 12 години, 7 месеца
hash: 5d210cca53
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Успехът в живота се определя от любовта в сърцето ти. Защото, тя е вечна.

 
  ...
преди: 12 години, 7 месеца
hash: 6a0a7a7f72
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Най-късно, когато почнеш да работиш по специалността си (приемам, че учиш в момента), ще разбереш, че трябва да гледаш първо своите си интереси и тези на фирмата си.
Моят шеф много ме мачка заради нагласата ми за "fairness". Не може да си справедлив към другите и да печелиш просто. Хората се научават да те изполсват, ако надушат, че си справедлив, че мислиш за тях, преди да мислиш за себе си. Много ми е трудно това нещо, но какво да правя - когато се опариш и загубиш пари, когато имаш стрес на работата, заради криворазбраната ти справедливост, се променяш.
Сега почвам да използвам наред. Такъв е животът. Изяж или ще бъдеш изяден!
П. П. само в личния си живот, с най-близките си, с мъжа си оставам справедлива. С удоволствие се оставям да ме „използват“, не тежи, когато е за близки и любими хора, но „приятелите“, познатите и разните му там контрагенти в бизнеса - сори, нямам нерви и излишни пари!

 
  ... горе^
преди: 12 години, 7 месеца
hash: 15b1c8c12b
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Интересен коментар, 9. Доста близко е до нещата, които питах, дали постъпваме справедливо, или гледаме себе си. Давайте още мнения. :)

 
  ...

...
преди: 12 години, 7 месеца
hash: 2b1f57ee1d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Ами какво да ти кажа, принципно трябва хем да се чувстваш добре, хем да си преуспял но така не ставааа.
Ако просто искаш да утешиш съвеста си като успееш да постигнеш целта си, помогни на някой.
А иначе(въпреки че не искам да си добре за моя сметка) живота е един и трябва да сме егоисти а и да оставим нещо някога на децата си.
И аз съм съгласна с 9. А добрите герои от турските сериали в БГ ги няма.
Аз пък друго искам да Ви питам.
Защо никога не сме в хармония, винаги нещо ни липсва, дори и да има момент на пълно щастие след това несъмнено някой неочакван проблем те смъква на земята. Не може ли човек да си живее добре без проблеми? И защо винаги преминаваме през неща които са ни се стрували много страшни? Има ли си определен път по който човек трябва да мине наистина-съдба?

 
  ...
преди: 12 години, 7 месеца
hash: 4326a38d15
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   11, пътя сам си го определяш. Никой не е седнал там да определя кой по какъв път да върви, всеки сам си определя. Проблемите сами си ги докарваме с мисленето и нагласата си. Е, зависи и от условията, но предимно от нас, ТИ си основния движещ фактор на живота си, а не някой друг, ако ти сам не се определяш, други ще те определят. Проблемите са за това, да се учим от тях и да се развиваме. Например това което е проблем за едно малко дете, за възрастния не е проблем :)... детето плаче ако например е гладно или уморено, или му вземат играчката... ти като възрастен няма да вземеш да плачеш за такова нещо, нали?
Та затова ни идват проблемите, да се научим да управляваме себе си, живота си, в посоката и по начина, по който искаме да е. Като дойде проблема, виждаш какво НЕ искаш, и тогава се замисляш КАКВО ИСКАШ и как да го направиш. Отношенията и комуникацията с другите са трудни, да... най-трудното е това... това е, което всъщност ни **** майката.

Към автора: имам чувството, че търсиш потвърждение от хората, че е добре да "прецакваш" други хора в твоя полза. Ами някои ще ти го потвърдят, други не. Най-добре да излезеш наясно със себе си.

 
  ... горе^
преди: 12 години, 7 месеца
hash: 15b1c8c12b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Автора съм пак.
Отделно се промених много за 1-2 години, всички хора с които се виждах тогава в момента след училище не изпитвам нужда да се виждам с тях. Промених си и мисленето и много неща, преди бях "добър", сега не мога да се позная, значително по-сериозен съм, не ме интересуват разни детинщини и гледам да правя сериозни неща, но пък ми се иска да мога да съм като преди да се полигавя с хората и да ми е забавно като навремето. Може би заради трудните времена е тая промяна, но съм съвсем различен...

Преди не ми пукаше особено за много неща, обичах да пия, да пуша, да ходя по дискотеките и въобще за нищо да не ме е грижа. Сега отказах цигарите, пак пия, но по-рядко, вечер също доста рядко излизам напоследък. Не знам до колко е нормално за момче на 20 години това... имам чувството, че съм 30 годишен, а всичките ми приятели са си като преди и определено ме е страх другото което е да не стана аутсайдер, макар че имам приятели де.

 
  ...
преди: 12 години, 7 месеца
hash: cc8fdcf302
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Хихи, интересна тема. Още съм, може би, твърде малка, за да дам по-обективно мнение, но ще го направя! Ами до сега единственото, което съм видяла и опознала е училището. То е нещото, което ми съкрати живота с доста годинки (за радост съм 12 клас и завършвам)! Тук може би ще ме оборите, че това са най-хубавите ми години, най-безгрижните и т. н. Може би са най-безгрижните ми години, но не и хубави :)! Винаги гледам да помогна, но това не се отплаща! Да, била съм, понякога, гадна с някой и ми е било гадно после :)! Тъй че have fun ^_^! Иначе човек в живота трябва да е егоист, за да... оцелее! Не за друго, но... не всички умеят това, колкото и глупаво да звучи! Просто някои са родени, за да тровят живота на другите, а другите, за да бъде тровен живота им. Но това не значи, че човек не може да се научи да не отразява тези сладури и сладурани, които не умеят да ценят честността и доброто :)! И не на последно място- нямам намерение да се променям! Да си честен е нещото, което няма да остане незабелязано! Да то няма да бъде забелязано от всеки, НО е достатъчно няколко хора да го оценят и забележат! Това е достатъчно и ценно :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker