Ставам все по-самотен във всякакво отношение - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124186)
 Любов и изневяра (30574)
 Секс и интимност (14660)
 Тинейджърски (22060)
 Семейство (6732)
 Здраве (9764)
 Спорт и красота (4771)
 На работното място (3345)
 Образование (7434)
 В чужбина (1705)
 Наркотици и алкохол (1130)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1770)
 Други (19283)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Ставам все по-самотен във всякакво отношение
преди: 9 дни, 18 часа, прочетена 761 пъти
Накратко ще споделя за себе си - не знам дали има как някой да ми помогне, вътрешно вървя надолу. Аз съм мъж на 28, полусирак от 7-ми клас (баща ми почина внезапно, намерих го тогава вкъщи след училище). Като споменавам училище - бях ученолюбив, но и винаги жаден да се изтъквам до степен, че да досаждам на всички. През университета минах като първенец на випуска, завърших медицина. Докато следвах, бях отново навсякъде - студентски организации, спортен отбор, курсов отговорник... Отново с някои стари навици все да се обаждам наляво-надясно, много говорех, и сега правя грешката. Работя като специализант по хирургия. Намирам специалността за хубава, харесвам я, работи ми се, искам да се научавам, въпреки че не мога да се определя като особено талантлив на този етап, нямам тази увереност в операционната, каквато имат мои колеги връстници. И тук загатвам за основния ми проблем - самочувствието и съпоставянето с другите. Аз съм този, който на конгреси и конференции стои отзад и гледа отзад, защото няма смелостта да излезе с някаква собствена изява, имам жестоко притеснение, когато предстои да говоря пред публика, чудя се кой какво ще си каже или как ще ме затапи, а и винаги би имало с какво. Като студент имах доста приятели, или поне така си въобразявах, сега са много малко, осъзнавам и защо се случва - някои хора са давали за мен нещо, без да са получили нищо в замяна. По принцип не съм егоист, но някои пъти се определям като такъв точно по тази причина. Наскоро поради подготовка за ново жилище започнах допълнително на още едно място да работя. И оттам сякаш проблемите ми се задълбочиха - когато се събере почивка над 12 часа, вместо да се радвам и да се наслаждавам на живота, изпадам в депресивни състояния, не използвам времето си за малки стъпки в надграждането си, а винаги се опитвам в натоварен момент наведнъж да успея всичко да изградя, наведнъж от отчаяние да опитам да реализирам от начало до край дадена операция или нещо такова. В клиниката ми казват уж, че няма защо да бързам, че съм добре и че нещата се случват, но аз самият не го усещам така - все едно изоставам. Но пак казвам - харесвам специалността си и се радвам на успехите и на благополучието на пациентите ни, при това от сърце - държа се с тях като с близки хора, те самите го забелязват и много пъти съм чувал да ме определят като един от най-приятните лекари, които са срещали. Но удовлетворението е винаги временно и психологическите проблеми, които имам, нарастват. Чувствам се добре единствено в почивките между работа или на самите работни места, ако не върви накриво смяната, но при по-дълга от 1 ден почивка започват депресивни състояния... Нещо като комплекс за малоценност, вероятно идва и от другите фактори, които ще изброя - външният ми вид не ми е силна страна (затлъстяване, проблем с мързеливо око), в много дейности извън медицината имам сериозни познания, някои от тях са ми били хобита (някои спортове, риболов, кулинария и т. н. ), но нищо не ми е постоянно, не умея да поддържам добри и интересни разговори с хората. В личен план не съм добре също - една връзка преди години и няколко опити за излизания, завършвали в приятелската зона. Сега харесвам една колежка, с която се виждаме от време на време, но не съм особен оптимист, че и тя ме харесва.
Няма как да не кажете, че три работни места са доста, знам го това, но го правя в името на това да си направя дом, все още сме в един апартамент с майка ми, знам, че много съм се забавил с изнасянето, но работя по въпроса, самата тя също помага в това отношение нещата да се случат.
Но стига толкова лирически отклонения, просто искам да питам нещо - има ли някакво спасение от тази дупка, в която съм се вкарал? Мога ли да направя нещо, за да се чувствам добре? Чувствам се истински самотен, седял съм и съм плакал на моменти от празнотата си. Докато мои колеги се мотивират повече и успяват, аз цикля... Заради собствената ми дупка...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 дни, 5 часа
hash: 5be8e16818
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Няма как да си дебел и грозен и всичко да ти е наред. Отслабни, стегни се и половината проблеми ще изчезнат, защото химията на втория етаж ще е коренно различна.

Едва след това си хвани някоя сестра и и направи три четири деца. Ще видиш, че тогава ще чакаш почивката с нетърпение и няма да търсиш смисъл в работата.

 
  ...
преди: 9 дни, 5 часа
hash: 7648d6dbab
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Прочетете повече за burnout-а и какво представлява. Успех в начинанията!

 
  ...
преди: 9 дни, 2 часа
hash: 50c580f11f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Постигнал си много, а дори още нямаш 30. Лекар си, скоро ще си хирург, със сигурност си много по-способен, отколкото си мислиш. Щом колегите ти го казват, вярвай им. Работил си повече, отколкото някои хора през целия им живот. Разбирам те, че си се напънал да трупаш пари, но явно не ти се отразява добре психически.

Забави темпото. Имаш цял живот да бачкаш. След време, като имаш специалност, може да си отвориш собствена практика и парите вече няма да са ти проблем. Ще си изкараш и за апартамент и за всичко друго, което ти е нужно. Голяма работа, че живееш при майка ти в момента. С времето ще спестиш и ще се изнесеш, не се тревожи за това.

Приоритизирай си здравето, защото това няма как да го наваксаш после! Намали работата, взимай по-малко смени или направо напусни на едното място. И тръгни на фитнес или някакъв спорт, който ти харесва. Ще се чувстваш по-добре, може да си създадеш приятели и имаш по-голям шанс жените да започнат да ти обръщат внимание като си подобриш физиката. По-малко стрес и здравословен начин на живот ще те трансформират изцяло.

 
  ... горе^
преди: 9 дни, 9 мин.
hash: 0226b5af21
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Здравей, звучи като да имаш много хаотични емоции и със сигурност работата на няколко места и то на такава отговорна позиция не помагат за стреса и преживяванията ти. От историята ти, още изначално си личи, че имаш проблем със самооценката - желанието да "изтъкваш", да се доказваш е признак за малоценност. Споменавайки външния си вид, бих предположил, че в една немалка степен липсата на самоувереност се корени именно там, а друга - във възпитанието. Според мен, най-доброто, което можеш да направиш е да се обърнеш към надежден психолог, с когото да работите по посока на това да развиеш по-голяма увереност у себе си, да надградите твоята самооценка и да неутрализирате комплекса за малоценност.

Знам, че е банално и звучи изтъркано, но е факт, че си направил първата стъпка, осъзнавайки, че имаш дисфункционалност, като дори я споделяш тук, пред купчина непознати. Използвай този момент като отправна точка да работиш над себе си.

Не, не си закъснял с изнасянето от семейното жилище - ти си учил една от най-тежките професии, станал си лекар и си избрал една от най-предизвикателните специалности (като всичко това може би е облсужвало/ обслужва твоята малоценност, но пък си щастлив с избора си... ). Това е много голямо вложение на енергия, на финанси, на време. Всички хора се движим с нашето собствено темпо и не е уместно да се сравняваш с другите. Ти имаш своя живот, своя път, който не е бил съвсем лесен - загубил си баща си внезапно, останал си полусирак, растял си и си изграждал характер в хаотичното време, в което живеем - аз съм ти връстник и знам какво е, а също съм и психолог и осъзнавам под какъв натиск сме всички ние - да сме перфектни, идеални, стройни и красиви, с пари, имоти, коли и т. н., но перфектното е лъжа. Не Ковид, а перфекционизмът е пандемията на нашето поколение и то в резултат на социалните мрежи и излъсканите представи за начин на живот...

Моля те, не се пренавивай. Отдели момент да си направиш ретроспекция на всичко постигнато до момента. В началото на своята младост си, буквално имаш цял живот пред теб както и за твое собствено жилище, така и за жена и кариера. Научи се да оценяваш момента тук и сега - това отново може да го научиш заедно с професионална подкрепа. За самооценката много помага личната грижа - да си доставиш удоволствие, да се поглезиш малко, да смениш прическата, да разнообразиш стила си и присъствието си. Жените усещат кога един мъж е неуверен и това не е привлекателно. Личи си, че си ерудиран, но трябва да бъдеш и самоуверен и спокоен - тогава нито окото, нито килограмите ще ти бъдат препъни камък. Но все пак, като лекар знаеш, че и наднорменото тегло не е добре за теб. Започни да спортуваш - така хем ще изгориш излишните килограми, хем ще подпомогнеш емоционалните си преживявания - спорта намалява нивата на стресови хормони и в същото време стимулира производството на ендорфини. Спортът и свалянето на илограмите ще ти повлияят и на тестостерона, което пък ще ти даде повече увереност. Голяма ирония е как хора като нас се грижим всекидневно за околните, но забравяме основни принципи и неща, които биха ни помогнали на нас самите...

Имаш всички ресурси, просто ги задвижи и оптимизирай и нещата ще се наредят, разбира се, не веднага, но с малки крачки всеки ден ще се получи. Пожелавам ти успех и съжалявам, че сайта на позволява размяна на контакти, защото бих се радвал да обсъдим тези неща на по бира - всички се чувстваме самотни понякога, без да осъзнаваме, че можем да си помогнем взаимно...

 
  ...
преди: 9 дни, 1 мин
hash: 8aae722b64
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Търсих нещо из интернет и случайно попаднах в сайта. Та реших да разгледам кой какво е публикувал – така от любопитство.
Без да разбирам от медицина, ще ти кажа че е нужно да подобриш здравословния си начин на живот. Виждам нисък тестостерон, проблем с допамина и вероятно висок кортизол.

Депресията аз бих я определил, като дефицитен сензор. Той може да бъде подсилен или намален от вас самият, с настоящето ви мислене. Ще дам друг пример. Индикатор – боли ви главата, почвате да мислите, че това разрушава живота ви и да се стресирате допълнително. Болките в главата ви се увеличават. Или осъзнавате, че тази болка е следствие на проблем, който търпеливо ще решите.

Да ви кажа честно, преуспял и интелигентен човек, като вас да си мисли какво ще кажат другите и да не излезе да се изяви е тъпо. Предполагам сте разговаряли с деца. Няма начин да нямате поне един познат с малчуган. Като водите разговор с него, как се чувствате? Ако ви пита, нещо за професията ви или друга насоченост, в която сте компетентен, отговаряте ли с лекота? Ако – да, то всички са деца. Няма проблем да говорите където и да е и да дрънкате каквото и да е. Ако – не. То знайте, че живота е игра. Играй човече… Играй! Времето ти така или иначе намалява и един момент, като помъдрееш ще си кажеш – ех, защо не играх. И ако можеше, щеше да се върнеш в миналото да играеш честно, както споделяш с чест своите силни слабости.

Не върви във връзките? Е, голяма праскова без гащи. Знаеш ли колко хора има, които никога не са били обвързвани? Има хора, които са в инвалидни колички и не се чувстват самотни. Никога няма да създадат семейство и пак живеят… играят играта. Ти здрав, прав, почти корав ми се сополивиш. Ако ти се играе така живота – ок. Ама сам виждам, че искаш нещо по-добро.
Виж смисъла на живота, на дали е в това да си щастлив. А да го изживееш, взимайки разнообразни решения. Какво значение има дали ще си с някой или ще си сам? Живей… така както смяташ за правилно.
За какво ти е тази удовлетвореност? На мен ми звучи, като зависимост. Да направя това, че да се почувствам уао.
Примерно сега си губя времето да ти пиша. Не ми носи нищо. Но на теб може да донесе. Ти можеш да решиш, дали това ще ти е от полза или не. Това си е част от теб. Аз имах време, прочетох и написах разхвърлено каквото ми мине през ума.

Така че успех човече! И без сополи, ей! Заразни са!

Ако имаш нужда от приятел, съм насреща. Ама ще се справиш, машина!

 
  ...


...
преди: 8 дни, 22 часа
hash: 2533f7e0ee
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   А кои са другите две професии, които работиш, освен, че си хирург?

 
  ... горе^
преди: 8 дни, 7 часа
hash: 1667c06286
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Колега, здравей. Аз съм на 36, в друга специалност и вече дори и име посъздадох като специалист. Аз никога не съм пък искал да се изтъквам и да изпъквам. Не ме вълнуват тези неща. Вълнувало ме е винаги, да си свърша работата и да науча нещо ново. Винаги съм бил в добри отношения с колегите си и сега съм така, и доста хора ме уважават и на много от тях мога да разчитам за помощ, съвет и подкрепа, както и те на мен. Не живей с мислите, че някой е по-велик от друг. Няма такова нещо. Медицината е екипна работа, колегите са, за да се учим един от друг и да си помагаме. Ако попадаш на колеги злобари, заядливци и подигравчии, не им обръщай внимание и толкова. Вече за жените не мога да помогна. Аз също съм сам и не виждам да имам шанс с някоя. Повечето мои връстнички са семейни или поне обвързани, а по-младите изобщо не ме отразяват, а уж съм поутвърдил се вече млад специалист и се очаква специализантки да точат лиги по мен. Ами не е така. Ще точат лиги, ако си нацепен батка с мускули, татуировки, ръбеста челюст и лош поглед. А пък и честно казано, макар и голяма част от ежедневието ни да минава на работното място, май е по-добре да си търсим жена извън него. С малко "окомплектоване" на времето можем да си намираме и извънработни занимания и да излизаме по-често. Макар и да е ясно, че навън пък съвсем няма да се получат нещата с жените, след като нямаме брутална физика, татуси и брада. Но поне с извънработни занимания човек ще се почувства отпуснат, щастлив и спокоен. Запомни, че работата не е животът ти, особено пък, ако искаш да се доказваш пред някой.

 
  ...
преди: 7 дни, 21 часа
hash: a21c8ff5a3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Вероятно затлъстяването и липсата на жена в живота ти, са едните главни причини да се чувстваш самотен, от там тези липси сигурно подкопават самочувствието ти, а и някак си, поне от историята ти, изглежда че се стремиш към перфекционизъм и както казваш - себеизява. Държиш на всяка цена да се докажеш, а това не винаги е необходимо, пък и от написаното личи, че ти вече си се доказал. Страхът също е с много голямо спирателно действие: искаш да се изявиш, а той те спира. Страхът е взел повече жертви, отколкото меча. Страх те е, че ще те затапят - затапвай и ти.
Това, че на крехка възраст си намерил баща си починал, също според мен е оказало своето влияние върху психиката ти. Повечето травми са получени обикновено в детството. Често причините човек да има проблеми и притеснения като твоите, са доста по- сложни и дълбоки. Ако тръгнеш да разнищваш един проблем, ще видиш, че е свързан с друг проблем, а той - с трети и така, докато не стигнеш до сърцевината. Имаш аналитична мисъл и вече си открил някои свои проблеми и слаби места. Продължавай. Чети психология и психиатрия, ако смяташ, че могат да ти помогнат (на мен помогнаха като ориентир). Поне ти като лекар имаш по- голям достъп до такава литература.


Black Sabbath

 
  ...
преди: 6 дни, 22 часа
hash: 0065b0ee65
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   От автора:
Благодаря от сърце на всички! Подадохте ми ръка. Някой беше питал какво още работя - пак като лекар, на второто място давам консултативни прегледи, а на третото давам дежурства в частен неотложен кабинет с линейки. Не е особено готино това място за работа, но поне се плаща що-годе добре. Приоритет ми е специализацията, разбира се, там ходя и преди нощни смени, оставам и след нощни смени, хубава специалност е за мен хирургията, но си е тежка.
Нещо още да добавя към така наречените депресивни прояви - случвало ми се е някои пъти да ми е ставало тежко просто от това, че живея... Обхващало ме е едно смесено чувство между тревожност и желание за... Да си го кажем с научния термин - минавали са ми дори суицидни мисли, слава Богу никога до степен да посегна към нещо конкретно. Не вярвам на този етап да пипна нещо такова и дано съм прав. Чувството да си излишен е нещо изключително неприятно, въпреки че аз самият знам, че съм ценен за много хора - помагал съм на много, са скромната ми 3-годишна практика съм спасявал на няколко души живота. Такива гадни мисли се е случвало от много отдавна да имам, не е някакъв проблем от сега, който да се е появил покрай тежката работа, не ме разбирайте погрешно. Но благодаря за това, че отделихте време да прочетете написаното и да ми кажете някой друг съвет.

 
  ... горе^
преди: 6 дни, 10 часа
hash: 8aae722b64
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   До коментар 10
Чувството да си е просто усещане. Замислял ли си се, че част от мислите породени от чувства са по скоро асоциации. Нещо като странен хумор на ума Ох, толкова неща свърших, че сякаш съм смазан от валек. Тъп пример, ама схващаш идеята.
Когато си щастлив, мислите ти са други, асоциациите на ума са други т. е. това са пак някакви индикатори описващи дефицитите за разрешаване. Подсъзнанието показва, че е толкова страшно според неговия хумор. Да, има гаден хумор, ама той не го знае. Все пак функцията му е различна от съзнанието, но търси контакт с него и така си взаимодействат.

Освен това, което сам знаеш вече какво да подобриш. Спокойната мисъл на съзнанието ти също ще помогне. Спираш автопилота започвайки да препрограмираш асоциациите на подсъзнанието си. Лесен начин (изисква време разбира се) е да мислиш за светлата страна на всяка ситуация (това е временно, без да изпадаш в крайност), музика, филми, книги с позитивно съдържание. Един вид да вкараш нов ред, нави асоциации в подобно състояние.

Мога да ти кажа, че пиша от опит. Живота ми е бил брутален, нещата които съм преживял, видял. В един момент инатът ми помогна да експериментирам. И да ти кажа, това ми донесе свръх мир, неочаквано добър резултат в целия този хаус. Въпреки помрачаващо непоправими събития, да съм в играта. И може би най-важното... неуязвим.

Ако моя подход не сработи за теб, модифицирай го спрямо своето светоусещане.

 
  ...

...
преди: 6 дни, 8 часа
hash: 264578b09e
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

12.   Авторе - пиша ти от опит.

Решението е да се обърнеш към Бога и от цялата си душа и сърце да повярваш в Него. Ако не си кръстен - първо да приемеш Кръщение в Православната църква и постепенно да се въцърковиш като започнеш да водиш православен църковен и духовен живот!

И тогава всичко в живота ти ще си дойде на мястото и никога няма да бъдеш или да се чувстваш самотен, защото Бог е винаги до теб!
Отделно там ще се запознаеш и сприятелиш с благочестиви хора, и може и да си намериш такава съпруга!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker