Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Само не разбрах ти от скрупулните или от безскрупулните чужденци си?
Не е ли смешно мигрантка да сочи с пръст други мигранти в същата чужда и за двама им държава. Расистка била, арабите са от индоевропейска раса, нима ти си от друга раса?

8.   5 не е нужно да се бъхтиш. Все пак си жена и как да го кажа - една две хубави дрешки, гримче и може да си намериш местен мъж от богато семейство. Или поне средна класа. Толкова българки и източно европейки така се уредиха, може и ти да си намериш. Не казвам да ти е целта, но като професионалната реализация не идва може би съдбата ти е да си домакиня и да си гледаш мъжа и децата?

Тогава вече ще можеш да даваш частни уроци за джобни и за удоволствие. Не вярвам в Швейцария да не може да преподаваш на частно. Като живота ти поставя спънки търсиш други начини. Няма срамно да те издържа основно съпруга ти. При нас мъжете е по-зле. Имаш нямаш връзки и добра специалност трябва да се бъхтиш да се доказваш, че иначе трудно ще намериш жена. При вас жените поне това е по-лесно.

Като гледам си комуникативна, имаш чувство за хумор, как така не свали бившия си ученик от Цюрих например? Дали просто не ти се занимава с любов? Имаш ли си гадже/мъж? Колкото и да е назадничаво дори и на запад бракът си остава най-доброто за една жена. Още повече ако е източно европейка. Колкото и уж да няма дискриминация както казваш защо да се занимаваш със шефове вместо да си вземеш шеф за съпруг. Да е мил с теб, а да бъхти някой друг. Тогава ще ти отпадне стреса от липса на работа/кариера и ще можеш да си направиш което искаш хоби работа. Защото няма да ти е за парите, само за кефа.

Иначе щях да ти предложа да работиш към нашето посолство или консулство в Швейцария, но предполагам нямаш връзки, иначе да те бяха уредили вече. Там са само връзкари.

9.   Добре, де, защо плюеш по въпросния Ибрахим и все се сравняваш с него? Не ти е взел той работата, за да ти е трън в очите. И моля те, кой какви филми е гледал не е някакъв критерий. Сигурна съм, че аз пък мога да извадя филми, които не си гледала (най-малкото защото явно си доста по-млада) или песни, които не си слушала. Ако се държиш така снобарски с хората, разбирам защо не те приемат или се опитват да те уязвят (в зависимост от нагласата си).
Явно нямаш практически умения и адаптивност, за да приложиш това, което знаеш. Дано ти потръгне с преводите

10.   Искаш работа ли, още другата седмица ще си намериш. Как? Никой не му пука какво си завършила, говориш език нали. Не пишеш какво искаш, но каквото и да е, първо ясно за себе си, какво искаш и каква заплата искаш. Обръщаш се към всички посреднически фирми, изпращаш си св. на подходящи фирми, дори и да няма обяви и на трето място пращаш по обяви, мин 50 имейла на ден. И аз съм в чужбина, не ме интересува н Пешо, ни Ибрахим, азпдействам.. Езика ми със сигурност не е на твоето ниво, защото не съм завършила в чужбина и имам много хубава работа, и недей да мислиш, че всички са с висшУ за да имат хубава работа и позиция, трябват други качества. И така изпрати 100 св-та и да видим дали до края на другата седмица няма да ти обадят. Бях извадиха и прегледана всички фирми в района, да усилия е, много усилия, но докато другите мрънкйк как са без работа и как нещо си не, не, не.. не става, пък тоя оня, пък някакви си Ибрахимовци аз действам. Масово фирмите дори нямат обяви, така попаднах в една от топ компаниите в околността, където преди това дори бях получила отказ.

11.   В Женева има школа за преводачи. Учете там и след това ще имате шансове след като сте добра в езиците. Ще попаднете в среда, в която ще имате нужните контакти в бранша.

12.   Преди да ви прочета, ще пиша пак.
Аз съм безкрайно объркан и неуравновесен човек.
Не мисля, че изобщо и някога съм се чувствала на мястото си. Нито като живеех при родителите ми, нито като заминах да следвам по чужди земи.
Имах някакви надежди, може би и някакъв там, минимален потенциал, но не ми се получава, през каквито и мъки да минавам.
Изобщо не се имам за кой знае какво.
Умея невероятно добре да уча и да се изразявам на чужди езици, това е единствения ми коз в живота.
Не съм нищо особено, имам ниско самочувствие понеже никога никой не ме е поощрявал и се блъскам сама.
Като писах темата си, бях в дупка, жива да ме оплачеш.
Но има и дни, в които бивам. Мисля си, че бутилката е наполовина пълна, не обратното. Тогава пиша коментари като предишния ми тук. Уж не се давам. Чисто моментно състояние, давам се и още как. Не знам как да съм борбена.
Имам едно умение и няма начин да пробия с него.
На каквато и работа да отида и да се иска владеене на езици, ме гледат на кръв. Не съм виновна, че там ми е стихията и ми е кеф да се вихря, да контактувам и да съм сред хора. Последните години говорих доста на английски. Просто се налагаше, бях на работа, за която цензът ми беше доста висок и отнесох доста негативи като отношение. Опитаха се да ме смачкат. Не е приятно да стърчиш с една глава нас другите и все теб да посичат щото пречиш.
Не съм конфликтна личност, но ако знам нещо, което другите не умеят, прилагам го, не мълча.
Злобата и професионалната завист виреят не само у нас.
Опитвам се да съм над нещата, но няма как.
Затова вече искам сама да съм си шеф и да спра с това мъчение.
Не ми е приятно да ми се навдигат разни посредствени екземпляри, които просто не ми импонират в нито едно отношение.
Абсолютна интелектуална и културна пустош е около мен.
Така е в чисто консуматорските общества.
А имам нужда да ми признаят труда в областта на езикознанието и да спрат да ме занимават с битовизми и материални неща. Да се извисят малко, толкова ли е трудно?
Умирам като се сблъскам с невежество и незаинтересованост, направо ме обзема тих ужас.
И тогава се пускам да иронизирам и затапвам, защото ми се повдига от простотии. Но и така не е живот.
Писна ми около мен да се говори само за пари.
Имах ги, сега ги нямам и пак не ми се приказва за тях.
Не съм си на мястото и това е.
Бях, в онези блажени моменти, когато преподавах на чужденци. Получаваше ми се тогава, когато бяха напреднали, не начинаещи, с такова удоволствие ги обучавах и занимавах, че се чувствах истински щастлива.
Ученикът ми от Цюрих беше най-напред с материала, затова така добре вървеше работата. Имах възможността да му помогна да усвои особени тънкости на езика, доста напредна. За разлика от дебютантите, които започваха от азбуката и нямаха желание за нищо.
Затова ме и освободиха : 95% от учещите бяха начинаещи, а аз исках напреднали, с тях ми беше силата.
Иначе да, борбата във всички сфери е безмилостно жестока.
Затова искам да работя с удоволствие и да се чувствам полезна без да трябва да понасям недоволни физиономии.
В къщи ми се казва, че работата не била концерт по желание. В моята сфера е. Насила с фуния да наливам знания в нечия незаинтересувана кратуна няма как да стане.
Не знам. Гледам ги около мен и ми се плаши окото.
Посредственост и духовна нищета.
Пък ако знаеш нещо повече от тях, ги е яд.
И никъде не му излиза края.
Направо съм се засилила още тези дни да си пусна статут на предприемач, да си подхващам фирмата и каквото сабя покаже. Ако имате съвети в тази насока, всичко слушам и обмислям с интерес.

Сега все пак отивам да ви прочета.
Благодаря на включилите се.
Не ме съдете прекалено строго все пак.
Колкото и да ви се иска да ме ошамарите.

авторката

14.   Изчетох ви.
И отговарям.

До н 3

Безперспективните специалности явно са МОЯ специалитет.
Майка ми напъваше да съм следвала право “щото все много ти знае устата и с това идеално ще си вадиш хляба”, ставаше дума за следване в България.
Баща ми реши, че имам достатъчно акъл да се оправя сама на Запад, рече и отсече. Не ми е налагал специалности.
За себе си знаех, че нито ще е право, нито икономика, нито медицина. И в България нямаше да ги уча, какво остава в чужбина. Тоест още тогава сама се закопах без да го знам.
Езикът, на който следвах, е чужд за мен, но не е рядко срещан тук, тоест освен да го преподавам на чужденци, нямам друга опция.
Естествено, че съм карък. Ако имах късмет, нямаше изобщо да помисля да пиша тук, а щях да си живея живота.
Ш*бана специалност, ш*бана реализация.
“Как можа да го запишеш т’ва? ! ”, ме питаше майка.
“Само това умея. ”, беше отговорът ми. Ограничена съм, но поне реалистка.
“Ми напъни се малко - 5 години зор, а после цял живот - рай. ”
Да ама не.
Инатът си е инат в червата.
Затова не се напънах и сама си изядох главата.
Задълбах да уча език, който всички говорят тук.
Говоря по-добре от тях, е и? ! Голямата гордост да ги затапвам на матерния им език и даже да сънувам на него.
Отчитам го като монументална грешка, но след дъжд - качулка.
Майка ми ме изтормози навремето да уча немски.
Инатът си е инат, не та не. Пак не я послушах, но за това си вироглавство не съжалявам и грам. При немските филми, просто изключвам звука и карам на субтитри :-) толкова за немския…Не мога да вървя срещу себе си, затова и ще си нося кръста…само дето май се оказа доста тежичък.
Дотук за (изключително зле) избраната специалност.
Хората са го казали “Каквото сам си направиш…”

До н 4

Да, никой не ми е виновен, че с един западен език и нищо повече, исках да си оправя живота.
Надцених се нещо, а съм си една нескопосаница и толкова.

До н 6

Виж, не съм нито от скрупулните, нито от безскрупулните, а от нереализиралите се, нескопосани чужденци въпреки, че отдавна им взех гражданството.
А това, че сме от индоевропейската раса, не ме ваксинира против нескритата ми неприязън точно към арабската семка.
Мен пък от край време ме дискриминират поради източноевропейските ми корени.
Нали уж тук били толерантни? ! Грънци.
Какво ли не чух по повод на факта, че съм българка.
Много добре им знам лицемерните приоми тук, трудно ги понасям и не крия собствените си чувства и предпочитания.
Какви ли не разгорещени спорове съм водила през годините с местни, ограничени и какви ли не още, критикуващи Изтока, плитки мозъци. На техния език съм ги оставяла без думи, изобщо не си поплювам.
Но и араби да ми се величаят и да ме плюят, не давам. Откъде накъде? ! Каквото повикало, такова се обадило.
Ще ги толерирам ако и те ми отвръщат със същото.

Продължавам с отговорите в друг пост.

16.   Каквато и специалност да беше избрала, можеше да съжаляваш. Не е въпрос само на избор на специалност. Майка ти явно е била жестоко заблудена. "5 години зор, а после цял живот - рай. " Това за правото ли? Правото е за връзкари. Имам приятелка, много интелигентна, завърши право с много желание, и години наред бачка по кантори за жълти стотинки. Завършват много юристи и ги експлоатират здраво. За да стане човек, завършил право, адвокат, прокурор или съдя, трябва да се явява на допълнителни изпити, които много малка част от кандидатите минават. И трябват стажове, които всеки си намира сам. Най-добре се реализират хора със стабилни връзки, които им помагат да си намерят работа. Може да има умни и пробивни хора, успели с труд и проактивност, но за тях едва ли е било рай след завършването.

17.   До н 8

В интересен свят живеем.
Ти би ли се зарадвал да ти се овеси някоя на врата като воденичен камък и цял живот да те влачи надолу, че и деца да имаш от нея? ! С какво око би я гледал след като ти попремине първоначалната еуфория? !? И като ти врякнат няколко гърла да ги храниш, а ти името си не можеш да кажеш от бачкане и търчане на всички да угодиш? !
Опитвам се да си представя картинката, не те провокирам, а просто разсъждавам.
Ще я намразиш. Няма да можеш да я гледаш и всичко ще отиде по дяволите. Така си мисля аз.
Няма нищо по-вдъхновяващо от това, да си с равностоен партньор, който да те впечатлява и изненадва всеки ден и с когото да градите общ живот и да се справяте заедно, рамо до рамо, с трудностите в него.
Тук съм от много години, живея сред интернационална среда и не познавам жена да не работи.
Животът е безбожно скъп и за всичко ти го изкарват през носа, затова една заплата просто не стига.
Не говоря за богатите, които не си знаят парите.
Говоря за моята среда, моята черга.
Имах познати, които се изкривиха от работа с години, живееха добре, но в един момент зарязаха всичко и с облегчение напуснаха тази лудница, за да се установят в славянската страна, от която беше той.
И сега усмивките и животът им са съвсем различни.
Тук те побъркват и не работиш, за да живееш, а живееш, за да работиш. Не е мит. Зомбирани са и само за пари говорят, защото са с кредити от по 30г.
Не бих могла да съм домакиня.
В момента, в който си загубих работата, вятърът в къщи задуха различно. И няма как да е другояче.
Ако не се измъкна от дупката, ще стане много лошо и затова няма начин да се мотам дълго в Бюрото по труда.
Иначе едно е да имаш възторжен и ерудиран ученик, с който да ти върви работата, а съвсем друго е да се влюбиш в него.
Имах си семейство още тогава и си обичах работата така лудо, че се раздавах на макс. На него явно не му понесе да работи за Ореал нито да живее по тези географски ширини.
Така както аз не харесах Цюрих. Въпрос на вкус. Точно като Женева само дето говорят на немски :-) и ядат като немците :-)) Обичам вурст, но айде не на всяко ядене почти :-))
Шегувам се, естествено.
Уроците ни бяха много интересни и зарибяващи, защото и двамата полагахме усилия да се получи.
При последния урок ми даде координатите си в Цюрих и ми каза да му се обадя ако имам път натам. Както и направих.
Ако уроците ни бяха продължили, щеше да стане по-голям спец по езика и от мен :-)
Та така. Не се задържах на мечтаната работа и не се омъжих за сродна душа. Което ме доведе директно до сегашното ми състояние и писането тук.
Това е, което исках да отвърна на предложението ти да се оглеждам за мъж, който да ме издържа.
Съвсем други са ми аспирациите в този живот.
Но е вярно, че си има хора за всичко, естествено.
Както е вярно и че всичко се среща по широкия свят.
Желая ти успех!

На останалите коментирали ще кажа, че не съм сноб, не съм и роб на хорското мнение.
Ще направя всичко възможно да ми потръгне с фирмата и ще споделя отново тук след време.
Не бих тръгнала тепърва да уча, но благодаря за съвета!
Това е засега от мен!

авторката

18.   Не мога да повярвам какво се случва.
Животът добре ме ошамари досега, направих всички възможни грешни избори до момента, озлобих се, после се отчаях, трупам негативи, нерви и т. н.
Не ми се ходеше на тези сбирки към Бюрото по труда, с такова нежелание отидох, че повече няма накъде.
И какво излезе? !
Добре се напаснахме в групата, като ще си губим времето заедно на едно място, поне да е полезно и приятно, разговорихме се.
И знаете ли откъде изскочи заека? !
Младежът от островите, стигнал до финалите на тукашния The Voice, ми сподели нещо много интересно.
От сто години се мъча да вляза в една известна фирма за преподаване на всякакви езици на местни и чужденци, но безуспешно.
Приятелката на пеещия младеж работи точно в тази фирма, това ако не е късмет, запознахме се и ще ме вкара вътре в нещата, ще даде яко рамо.
За 1ви път да ми се случи някой да ми помогне абсолютно безвъзмездно.
Какво ли не направих да вляза във фирмата по каналния ред, вечната греда.
Навсякъде всичко се получава по един и същи начин.
Не мога да повярвам. Ще се възползвам, естествено.
Достатъчно се намъчих.
А иначе групата ще се видим извън Бюрото, добре си паснахме.
Само една много се величае и няма да е с нас. Сръбкиня.
Успя да ми рекне в очите, че познавала много българи, студени и неотзивчиви. Щото тя пък е цвете, аман.
Както и да е. С младежа от островите сме се разбрали да пеем заедно, той е много екстравертна личност и повлече всички ни след себе си.

авторката

19.   17 ами пробвай в Австрия или Германия. Може би понякога просто човек трябва да смени средата изцяло, тоест и държавата.