Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Трябва да намериш някакво средно положение, малки компромиси тук и там, за да имаш все пак някакъв самостоятелен доход, никой не е казал да ставаш милионер, може да са 1000лв на месец, но да знаеш че ако нещата тръгнат на зле, няма да останеш на улицата. Живеем в такова време че пари могат да се изкарват от каквото се сетиш, това с рисуването не е лоша идея, няма нужда да си перфектна, AI също не е перфектен, а и дори да е, кой определя кое е перфектно и кое - не. Просто започни от някъде с малки крачки и ще се справиш. Това за проституцията е дори по-лошо от една обикновена работа, но ако все пак решиш да се захванеш с нещо такова по-добре подхвани OnlyFans. Дори еротични картини можеш да продаваш, ето ти още една идея. Успех!

7.   Страх те е от неща, с които се чувстваш неспособна да се справиш, и избираш да ги избягваш, намирайки убедително звучащи (за теб) оправдания. Правиш го, защото нямаш достатъчна мотивация да се бориш с трудностите. Нямаш воля да се бориш, защото нямаш достатъчно добра причина да го правиш. Или поне така си мислиш!

Всеки от нас има роля и значение за света. Съществуването на всеки един от нас оставя следа. Дори да сме най-изолираните хора, малко или много засягаме живота на другите, чрез действията си. Задачата ни като хора не е просто да искаме от живота, а да дадем това, което животът иска от нас. Ако смяташ, че от теб се изисква само да си стоиш вкъщи по цял ден и да си рисуваш, действай! Ако, обаче, мислиш че животът ти изисква друго, но нямаш смелост да го направиш, избирайки да правиш нищо, то ти избираш да се самоунищожиш! Помисли какво те чака отвъд сегашната ти ситуация, след 5 - 10 години. Къде виждаш себе си? С кого си? Имаш ли семейство? Деца? Дом? Приятели? Професия? Хобита? Какво е ежедневието ти? По един или друг начин, ти си незаменима - за близки, за приятеля ти, за обществото. Това означава, че имаш значение за някого (или някои хора) и съответно дълг към този човек или тези хора. Разбери какъв е дългът ти, твоята роля, твоят смисъл, и ги следвай. Ако осъзнаваш ясно за какво и за кого се бориш, нито конкуренцията, нито изкуственият интелект, нито каквото и да е било друго ще е в състояние да те изплаши.

8.   Според мен си си нормална. Наблюденията ти са верни. Търси вариант да излезеш от матрицата. Не е лошо това, че си осъзнала тези неща. Не мисли какво ще стане някога (както сте говорили с твойта приятелка). Просто пробвай различни неща, докато някое от тях не проработи. Според мен щом си в изкуството, продължавай с него, не мисли толкова за този изкуствен интелект че е заплаха и подобни, никой не знае как точно ще се развият нещата. Обучавай се как да боравиш и с изкуствения интелект като вид средство за изкуството ти. Това означава да проучваш как точно стоят нещата, симбиозата между това, което ти създаваш, и в какво ти помага изкуствения интелект. Просто всички професии донякъде се променят заради технологиите, учи и пробвай някакви неща. Не мисли чак толкова занапред, просто пробвай нещо и ще видиш кое ти носи успех и кое не. Много хора са в подобно положение на твоето ако това те успокоява. Светът се променя.

9.   Дано си макс на 16, че с това детинско мислене няма да прокопсаш много. Време е да разбереш, че животът не е концерт по желание и ако не искаш наистина някой ден да ровиш по кофите, ще трябва да започнеш работа. Явно не те бива за работа в офис, но все трябва да работиш нещо за да се издържаш. Колкото до гаджето ти, не разчитай, че това ще е вечно. Днес е влюбен в теб, а и явно изкарва достатъчно пари, но знаеш ли след 15 години какво ще е? Така, че спри да се оплакваш, а потърси нещо, което ти харесва или поне не те стресира толкова. Защото рано или късно ще ти се наложи да работиш.

10.   Колко много думи, за да опишеш, че си мързелива :-) Милата тя, имала фобия от работа :-)) Ми браво, че си намерила гадже, което да те издържа. Гледай да продължаваш с него, коткай го, че иначе ще ти е тегаво. Не че ще умреш от глад или ще се самоубиеш, аз човек умрял от глад не познавам, но няма да ти хареса че ще се наложи да си мръднеш г**а и да изкараш някой лев.
Ж53

11.   Всички не искаме, но трябва да ядем. Аз не мога де се похваля с мъж, който дори месец ще ме издържа изцяло, а за години да не говорим. Всеки се справя както моце

12.   Леле какъв мързел!!! Имало кой да те издържа!!!! Ужас!!!

13.   Авторке, и аз бях така - страх от това да се конкурирам с хора, страх да общувам с колеги, защото имам социална фобия, панически страх от провал и заради тези пусти страхове започнах работа по- късно в живота си, а сега само съжалявам за това, защото обожавам да работя, обичам да съм заета с нещо и да правя всичко сама, както и да помагам на колегите. Та и ти може да си така, стига да намериш що- годе нормална среда за работа. Няма как да си 100% сигурна, докато не пробваш, току- виж и ти си станала работохолик или човек, който дава всичко от себе си и иска да дърпа напред и нагоре. А тогава мотивацията ти ще е по- силна от страховете.


Black Sabbath

14.   Не обичам такива хора, защото те взимат от другите. Полза от тях никаква. Единствено, ако си много красива, ще имаш стойност като някакъв предмет. Но едва ли. Нямаш стойност като човек, не допринасяш.

15.   Абе може да станеш проститутка без сводник, ама и там конкуренцията е жестока. За клиенти за цени, някоя ако прави повече екстри от теб за по-малко пари или има по-хубава уста и вагина пак ще си лузър дори и в тази греховна професия. Дори да се самоубиеш на никой няма да му пука, освен на близките ти. Дори и по новите няма да го съобщят. Живота е състезание и на никой не му пука, че ти отхвърляш тази форма на живот. Или се приспособяваш и даваш всичко от себе си да успееш, или въжето.

16.   Благодаря на 4, 5, 6, 7, 8 и 13 за коментарите, разбирането и съветите^^

2, наистина смятам, че страдам от ергофобия и ще ти обясня защо. Първо- имам този страх, че няма да се справя с работата и че ще се проваля. Имам също и страха, че винаги ще ме превъзхождат и ще ме изместват, където и да отида. Изискванията за която и да е работа са толкова високи, че не знам как останалите хора ги покриват и се справят с тях. Аз не мога да издържа и това е!
Второ- установих го от личен опит, че не мога да се задържа дълго на която и да е работа. Първата ми такава беше да разнасям флаери (в Англия) по пощите. Издържах около 6 месеца и напуснах. Изглеждаше лесно, но не беше... Нямам проблем с това да ходя дълго и бързо, разхождам се с часове и имам бърза походка, но там пак не бяха доволни. Явно колегите са се справяли по-добре от мен. Такова вървене не е имало никога през живота ми! Болки в краката и умора; даже нокти ми почерняваха и падаха, от толкова много ходене. За капак ме критикуваха от време на време, дори ме овикваха. Беше ужасно. На всичкото отгоре, всеки път на различно място трябваше да се разнася и в зависимост от това къде трябва да отида, някой път ставах в 4 сутринта, за да стигна навреме, защото работата започваше от 7 и приключваше в 16:00ч. Дори не знам как издържах толкова дълго... След като напуснах, дълго време, щом видех такива къщи с врати, с вградените им пощенски кутийки, си спомнях за тази работа и ми се разваляше настроението; подтисках се...
Следващата работа беше в един хотел (отново в Англия, ако е от значение въобще.. ), в който приятелка на майка ми работеше и тя е ходатайствала за мен, за да ми дадат шанс да се пробвам в тази работа. Задачата ми беше да ходя по стаите и да събирам използваните завивки; да събирам чисти от сушилня и да слагам мръсните в пералня, както и да подреждам в едни шкафове долни чаршафи, горни такива, калъфки и тем подобни. Понеже бях на пробен период, от време на време колега ме обучаваше и ми помагаше. Не чувствах абсолютно никаква умора, нямаше причина да се чувствам зле, но... Просто чувствах една неописуема подтиснатост и ми се плачеше... По време на обедните почивки, отивах в банята насаме и ревах. Още в първия ден исках да се махна от там и да не се върна никога повече, дори като клиент! Слава Богу, бързо се отървах, защото обучението беше само два дни и за моя огромна радост- не ме наеха.
Иначе, по време на обучението, докато колегата беше с мен, доста често вършеше работата вместо мен, без да ме обучава всъщност.. по-късно от един българин колега разбрах, че той искал да уреди свой приятел на моето място и трябвало да избират между мен и него и най-вероятно мен щели да ме махнат. Колкото и да е гадно, в случея не можех да изпитам раздразнение, а даже благодарност, че въпреки тази мизерия спрямо мен, всъщност, благодарение на нея, ще се махна от тази работа веднъж завинаги. Иначе действително имаха логика неговите методи на обучение, щом често ме оставяше на един стол, в стая, на отворена врата, "да си почивам", покрай която минаваха непрекъснато хора, включително и началниците и ме виждаха, че стоя и бездействам. Няма да забравя най-стресиращите фактори от работата, а именно локи-токитата(или подобни устройства), на които през няколко минути едната началничка постоянно се обръщаше по именно към някого и му поставяше различни задачи, а трудно се разбираше какво говори; качеството на звука беше ужасно и като прибавим бързото говорене и диалекта, може би, при положение, че беше румънка, ми беше невъзможно да разбера какво казва и ме плашеше самата мисъл, че щом ме наемат, и на мен ще дадат такова, където да ми поставят задачи... И нищо да не разбирам... А английският ми не е толкова посредствен.
Вторият фактор беше една възрастна полякиня, която постоянно обикаляше по коридорите да надзирава и да овиква служителите. Възрастна, но изключително страшна! Злобна до мозъка на костите си и изключително груба! Дори очилата ѝ допълваха "имиджа ѝ". Беше като вещица, излязла от някой фантастичен филм. Нямаше нужда да я видя съблечена, за да разбера как кожата ѝ се вдлъбваше измежду ребрата ѝ, по време на всяко крещене, по време на което забравяше да си поеме въздух. Беше нещо страшно. Като казах на майка ми, тя ми отговори с нещо от сорта на: -"Глупости! Няма никъде злоба! Всеки си върши работата! "
Само че тя се усещаше във въздуха. Всеки път, щом самостоятелно минавах по някой коридор, за да си върша работата и я срещнех, направо се стъписвах вътрешно, но Слава Богу, просто ме игнорираше (явно защото още бях от новите.. )
Но като цяло работата не беше тежка, макар че все още не можах да запомня кое-къде да подредя в шкафовете, тъй като си имаше специфичен ред... Но въпреки всичко, не издържах и исках да се махна. Може би този път проблемът не беше в мен, тъй като българският колега също не искаше да работи там, а той не изглеждаше като човек с фобия, като моята. И изобщо не изглеждаше подтиснат, а напротив - супер ведър, позитивен и имаше амбиции да пробва и друго. Той ми каза, че смята да напуска и да смени работата, но личеше, че при него проблемът не е с работата като работа, а просто да смени обстановката. При мен обаче, която и да е работа просто ме подтиска и депресира, особено след скромният ми опит, който ме научи да нямам никакви очаквания и да намирам евентуалните недостатъци на която и да е позиция, още преди да я почна. Отделно, като слушам и гаджето ми през какви неща преминава, при която и да е работа (има богат опит с най-различни позиции)както и с какви интриги от страна на колеги и началници се сблъсква, убежденията ми само се затвърждават, че никъде няма да издържа..
И обобщавайки всичко това, стигнах до заключението, че действително имам фобия от работа и от конкуренция.

17.   4, мислим абсолютно еднакви! И действително съчувствам както на себе си, така и на теб и стискам палци за нас, да се справим и да намерим най-доброто за нас! От сърце ти пожелавам бизнесът ти да потръгне и да се спасиш от която и да е тегава работна позиция. Не те познавам, но знам, че го заслужаваш!

5, 6, 7, 8 и 13, благодаря ви от сърце за милите думи и за мотивацията! Наистина го оценявам и се надявам някога и аз да намеря моето нещо и да не се депресирам повече, при мисълта за работа.

18.   14, точно, защото смятам, че имам стойност като човек, затова не мога да се съглася, че трябва да правя чак такива самоубийствени компромиси със себе си и да търпя и да се примиря с такова ежедневие, което не е живот, а съществуване; където няма щастие, а тормоз и негативизъм. Смятам, че нито аз, нито който и да било заслужава да живее в такава безмилостна надпревара и да бъде мачкан от тази система, колегите и шефовете. Смятам, че всички имаме права и заслужаваме да бъдем щастливи! Не знам за теб, но аз няма как да съм, търпейки унижение от шефове, бидейки постоянно нащрек за интриги и мизерии, от страна на колеги и извършвайки изтощителна работа, която не харесвам или дори мразя. При такъв "живот", смъртта наистина ми се вижда по-достойна и добра, като опция. Отказвам да живея в такъв враждебен свят, където всички да се състезаваме, мачкаме и където отчаяно да се борим за жалкото си съществуване. Има нещо сбъркано в тази цялостна идеология. И все пак, съдейки по положителните и подкрепящи ме коментари, считам, че вероятно има някаква надежда за един по-добър живот, където всеки може да работи каквото иска и да печели, без да ощетява никого. Дай Боже да е така!

19.   15, имам чувството, че твоят коментар цели единствено да ме издразни. За проституцията- разбирам. За самоубийство - изобщо не гледам на него като на средство, с което да накривя на някого и да получа съжаление. В огромна грешка си! Не ме интересува колко души (извън обкръжението на близките ми) ще скърбят за мен. На самоубийството гледам като изход и избавление от тежкия живот, с чиято действителност не мога да се примиря, а не като на средство за печелене на внимание. Не целя такова!

"Живота е състезание и на никой не му пука, че ти отхвърляш тази форма на живот. Или се приспособяваш и даваш всичко от себе си да успееш, или въжето. "

Точно затова и заявих, че щом е така, тогава няма и да се опитвам! Гаджето ще ме издържа и толкова! Поне, ако не успея да намеря МОЕТО нещо! Не желая да се състезавам с никого, нито да върша нещо, което НЕ желая. Ще опитам да направя нещо с изкуството, пък ако стане-стане. Като не, творя си само за мен си, за удоволствие и си живея като паразит и това е!

20.   Всеки от нас има и някакви страхове, и изпитва неприязън, изчерпване, мързел и прочие. Нищо уникално и скандално няма в твоя случай.

Обаче над 18-годишна възраст си пълнолетен, коойто сам е отговорен за собствения си живот. А и имаш да плащаш данъци, сметки, храна, да поддържаш жилище, а това нито е възможно, нито редно да се случва само с една заплата.

Пък и виждаме връзките какви са в днешно време - днес се обичаме, утре обичаме някой друг. Е, това ли ще е кариерата на една жена? Това ли ще я храни? А ако мъжът също започне да се страхува от конкуренцията, да го мързи и поиска/наложи се ти да го "храниш"? А ако останеш без мъж за известно време? А ако си с деца вече?

Лудост е една жена в такъв несигурен свят, в същото време - при толкова възможности да учи и да работи, да се остави друг да я издържа. Помисли си добре и навреме какво ще правиш с живота си, за да не ревеш утре. Нищо не оправдава бездействието.