Споделена история от Други |
Това не е живот...
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 2840 пъти
Като видях този сайт и напианото от вас, се обнадеждих, че някой може да ме разбере, защото за съжаление вярвам, че споделената мъка е половин мъка. МНОГО СЕ ИЗВИНЯВАМ, ЧЕ СЕ ПОЛУЧИ ТОЛКОВА ДЪЛГО, ИСКАХ ДА Е МАКСИМАЛНО КРАТКО, НО УВИ!
Всеки човек намира начин да се справя някак, но аз все още не успявам... посъветваха ме да чета книги за живота... лично според мен с книги нищо няма да се получи ако човек не вярва в това. Аз съм чела безумно много и няма никакъв резултат. Човека ако вярва тогава ще се получи, за мен решението не е в четенето на кнги за живота, не знам кое е но... трябва да има!!!
Аз съм в разцвета на младостта си, в чужд град съм и следвам, нямам приятели, не говоря с никого, по време на упражнения или лекции съм обект на подигравки и подхвърляния... и си мълча, което е по-големия проблем...
Изминаха 3 години от смъртта на дядо ми. Той ме отгледа. (вярно е, че починалите няма как да се върнат, нито можем да скърбим за тях цял живот, нито да умрем с тях, но на мен точно това се случи, не мога да го преживея). Майка работеше в полицията, баща ми в КАТ, дядо ми имаше фирми... брата на майка винаги ни е мразил (моето семейство), защото дядо ни естествено беше глава на семейството и даваше абсолютно всико за мен, сестричката ми и майка ми, всички останали бяха на второ място! Този човек ме отгледа... той беше сичко за мен! И все още е, но няма как да му го кажа!
С времето малко се поотчуждих от него, но винаги ми е бил най-близък той. С течение на времето дядо ми се разболя-диабет, дископатия и всичко др... (за някои болести е нормално дядо не беше първа младост) после малко ми се губи беше ред на майка или сестричката ми не помнямн добре (много време се старах да забравя) сестричката ми един ден беше се качила на мивката в банята (някъде към 1. 40м), а тя беше на 4, 5, 6 там някъде и маймунчето ми то падна. Аз бях в детската и учех, а баща ми който трябваше да я наглежда гледаше детски филмчета, точно така за децата гледаше. Майка тогава беше на работа и веднага дойде. Слънчицето ми (сестричката ми) имаше мозъчно сътресение и още някакви усложнения, които не помня.
До ден днешен миличката ми има проблеми с очите от тогава носи очила и със всеки изминали 6 месеца става все по-зле.
Последния път, когато бяхме на преглед лекарката ни каза, че ако тя реши да забременее и роди ще ослепее (необратимо, нелечимо...) откачих, побърках се когато чух това. Веднага се развиках на майка ми и на лекарката и отведох сестричката ми от сградата, за да не го чуе, и онази да не го повтори, защото щях да я ударя.
След като сестричката ми падна преди години дойде ред и на майка един ден случайно дочух един найн разговор, който ми се искаше да е сън. Не знам с кой говореше, но като чух "рак"... бях написала писмо на тогавашната ми най-добра приятелка, че мисля че аз съм виновна за това (за болестта), защото понякога не слушах, но изключително рядко беше това.
Нормално след време майка намерила писмото докато чистела и вечерта ми обясни, че аз не съм виновна (нормално бях малка и не разбирах от мн неща) казах й, че искам аз да съм на нейното място, а тя не спря да плаче...
Един ден найния брат (вуйчо ми) дойде на вратата говореха-голяма грешка, защото детската стая беше до входната врата. Чух как вуйчо казва на майка, че иска тя да му даде бъбрек (той пък ходи на хемодиализа от години и му трябва бъбречна трансплантация) каза на майка, че тя като е болна да му даде бъбреците си, а той щял да гледа мен и сестра ми... (какви чудовища има на тази земя!!!! )
Майка ходеше постоянно по болници... по едно време беше вкъщи с мед. Сестра да я гледа. По-късно (след години), разбрах че баща ми е изневерил на майка с тази сестра, а майка е търпяла всичко това... после майка напусна баща ми и си тръгнаха със сестричката ми. Ние живеехме на единия край на България, а те отидоха буквално на другия. Тогава никой не я подкрепяше, дори и аз защото нищо не знаех само че иска да ни отведе със сестричката ми, но отказах, защото бях сменила 4 училища не исках да сменям и града! И нейния баща не я подкрепи (дядо ми който почина) 2 години не бях чувала нито нея, нито сестричката ми.
След като измина малко време, баща ми си намери някаква.Рработеше в кръчмата на едно от селата ни имаше две дъщери и съпруг и живееха в кошара (там където се държи сеното за животни). Тази същата му казала, че съм спала с цялото село и той повярва... после (а нейната голяма дъщеря спеше със всички, а беше по-малка от мен с 4 години) после нормално-той ме изгони като куче-посочи ми вратата и ми каза марш. Дядо беше жив и се грижеше за мен. По това време вече започнахме да се посдобряваме с майка.
Имах връзка със едно момче... невероятно момче... запознахме се на една от забележителностите в моя град. Тогава аз бях излезнала със една приятелка, а той с негов приятел. Когато го видях и всичко в мен се преобърна... цялото ми същество се стремеше да се приближи към него!!! Накрая след малък театър се запознахме. Преди това аз питах моята приятелка кой от двамата си е харесала... тя ми каза, че по-високия и в този момент се успокоих, защото моето момче беше по-ниското.
С времето започнахме да се сближаваме... това беше, това е незабравимо... на 8-ми март той ми каза, че иска да сме заедно и аз след дълго увъртане го оставих без отговор, но го поканих на рождения ми ден. Когато след няколко дена той дойде на рождения ми ден аз го представих на баща ми като моя приятел... когато направихме 6 месеца откакто сме заедно му подарих един медалион (сребърен от едната страна наша снимка, а от другата натпис...) бяхме безумно щастливи, но аз направих грешка, за която си плащам до ден нешен (а това са години...) бяхме заедно близо 3 години.
С времето се оптиваше по всякакъв начин да се свърже с мен, докато един ден ми каза, че никога повече не иска да ме вижда или чува... бях потресена... зслужих си го!!! Така е!!!! Това момче наистина ме обичаше, както и аз него. Едва сега след много години си говорим понякога но той е напъно променен, студен( заслужавам си го) та когато си говорим аз го лъжа, че съм си имала различни връзки... но всичко това е една голяма лъжа! Той продължи живота си, но аз... аз живея със миналото( това не е живот просто същестувам). Жалко за всичко наистина, но според мен човек, който е осъзнал грешката си заслужава втрои шанс, но както и да е видях, че не е така. Бяхме се разбрали че ще бъдем приятели, но останах и без него.
Малко след рождения ми ден и малко преди бала ми дядо почина.... и аз умрях с него. В моя край има обичай жените да носят черен шал наи-малко 40 дни. И аз исках да си сложа, а баба ми (жената на дядо ми се разкрещя. Тя също мразеше моето смейство, тя подкрапяше вуйчо ми) както и да е сложих си шал... носех го 2 години (понеже ако забравя да го сложа 1 път не мога повече да го слагам, а аз го забравих защото майка беше катастрофирала и направо хукнах).
Та този същия шал баба ми (йената на починалия ми дядо) го свали след погребението като всички си тръгнаха. След още 3 дена я чух как кълне дядо ми и му пожелава да гори... не искам да го продължавам. Тогава една приятелка беше дошла да ме види как съм. И точна отивах към баба ми и чух тва... ударих я... веднъж тръгнах втори път, но моята приятелка ме спря от тогава и тя ме изгони.
Дядо беше предписла всичко на майка.... но тя не се занимава с онези... то няма и смисъл. Вмомента живее с един мъж (от 5 години), който се грижи пефектно за тях. но аз не го харесвам. Благодарна съм му, уважавам го, но има нащо... и аз не знам какво, но гледам да не го виждам.
В момента благодарение на него и майка аз следвам, но вече не съм аз. Бавно, с изминаването на всеки ден аз умирам... не се чувствам добре. Няколко пъти пробвах да сложа край на живота си, и щяха да са успешни ако не ме бяха намирали. Уж всеки път се уверявах, че съм сама и никой няма да ме търси или намери, но уви! Господ е решил, че още трябва да се измъвам.
След това започнах да се задушавам, припадах, не съм способна да си върша задълженията, не съм адекватна... не мога да се оправям сама. Вярно е,че ако не си помогна сама никой няма да оже но аз пробвах. Отидох при личната ми, взех си направление за психятър и отидох. Уви лекарствата бяха твърде скъпи, но жената ми даде от нейната лична аптечка (или там каквото е) не помагат единствено вече ми се оправи съня, нищо друго.
Страдам от тежка депресия и не знам как да се справя, а съм твърде млада... според мен лекарствата няма да ми помогнат, но не знам как иначе да се преборя с всичко това.
На тези които са го прочели искренно Ви благодаря, че сте имали такова търпение, благодаря че го прочетохте, благодаря че споделихте моята болкаК
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: ffbad7cfb8 |
|
2. Уау, доста тежка история. За съжаление в много семейства има сложни отношения м/у роднините, а при теб това е оказало голямо влияние върху желанието да се насладиш на живота. Семейните проблеми винаги ще ги има, но ти си вече голям човек и трябва да си живееш твоя живот, прекалено кратък е за да си губиш времето в депресия. Казвам това, защото аз самият преживях тежка раздяла след 4г съжителство с едно прекрасно момиче. Тя продължи живота си, а аз не. 8 месеца пропиляно време, напълно загубено, време което никой няма да ми върне. Един ден случайно дочух разговорът на 2ма минувачи по улицата "Здравей, как си? - Ами добре съм, събудих се, видях че и днес съм жив, зарадвах се че имам още един ден, на който да се порадвам. Пък чак след това се сетих колко много неща ме болят и ми тежат".
Всеки човек има свои етапи в живота, не говоря възходи и падения, а етапи, които приключват и остават в миналото. Ученичешките години са един етап, студентските друг, родителските следващ и така нататък. Продължи живота си и се радвай на НАЙ-ценното нещо в човешкото съществуване - СВОБОДАТА. Любовта дава криле, но също така тя наранява. Свободата не е наранила никой, тя е нещо, на което всеки трябва да се радва, а и да оценява.
Пожелавам ти всичко най-добро от тук нататък и бързо се осъзнай. Не си губи времето.
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 0694644563 |
|
3. Уау, направо паднах докато чета.... Това е история за турски сериал... Това което си написала е доста ужасно и много съжелявам че дядо ти е починал. Ако бях на твое място и аз бих се самоубила или бих платила на някой да ме убие. И не Бог не е решил че трябва да се мъчиш, а че всичко ще се оправи след време, но колко време ще чакаш за да стане това никой не може да ти каже. Баба ти и вуйчо ти си просят убийството. Баща ти е един нехранимайко. Това е като историята на Пепеляшка но по-лоша в пъти и няма хубав край. Мога да продължа да коментирам но ще свърша тук и ще те съветвам: избягай някъде за годинка-две. Открий смисъла на живота ти
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 0694644563 |
|
4. като нямаш позитивна нагласа и искаш да умреш стани донор
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 6abe19ae73 |
|
5. Това, което си преживяла е ужасно. Чак заплаках докато четох тази история. С всеки изминал ред се убеждавах, че няма по-лош живот от този. Но защо, защо точно ти трябва да си с това лошо бъдеще? Защо? Не пожелавам на никого такова бъдеще като твоето. На теб пожелавам единствено да се оправиш. До сега целият ти живот е минал в тъга. Имаше ли поне щастливи моменти? Единствено ти знаеш! Дано с годините да се оправиш!
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 738dbda1af |
|
6. Карма моето момиче, всички си изкупувате каквото трябва. Радвайте се и се молете да имате сили да го изтърпите. Иначе си е достоен сюжет за "Листопад"-4 примерно. Не желая, а и не мога да давам каквито и да било съвети, прекалено сложно е всичко. Все пак само един-слушай интуицията си, душата си, сърцето си. Мисленето на мозъка в случая може само да те обърка.
|
|
